№ 43
гр. Гълъбово, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на първи юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря ПЛАМЕНА ПЛ. НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20215550100337 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.
Искът е предявен от З. АНГ. Ч. от гр.Гълъбово срещу „Кредит инкасо инвестмънт БГ“
ЕАД гр.София. С решение на Софийски градски съд, по търговско дело №6803/2013г.
ищцата била осъдена солидарно с А.Й.Ч. да заплати на „Профи Кредит" ЕООД, сумата от
9394.60 лева, заедно със законната лихва от 28.03.2013г. - датата на постановяване на
решението до окончателното погасяване на задължението, сумата от 525.78 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85 лева разноски по
арбитражното дело, както и сумата от 50 лева, представляваща заплатена от молителя
държавна такса в производството по издаване на изпълнителния лист. За това вземане бил
издаден изпълнителен лист от 08.11.2013г., с който било образувано изпълнително дело,
което с постановление на ЧСИ било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на
17.10.2017г. Върху изпълнителния лист имало отбелязване, че последното изпълнително
действие било извършено на 06.02.2014г. С поканата за доброволно изпълнение от
18.09.2019г. по изпълнително дело №2019765040295 на ЧСИ Г.И., ищцата била уведомена,
че дължи на ответника към 18.09.2019г., сумата от 13820.63 лева, която представлявала,
както следвалo: по изпълнителното дело 5447.43 лева неолихвяема сума, 6122.66 лева
главница, 690.50 лева лихви, 9.96 лева допълнителни разходи, 241.80 лева разноски по
изпълнителното дело, както и таксата към ЧСИ в размер на 1158.28 лева, както и други суми
в общ размер на 150 лева, което, като обобщен размер на задължението било 13 820.63 лева.
Ищцата твърди, че не дължи тази сума на ответника по няколко причини. На първо място не
била получавала документи, които да удостоверяват правоприемството му от кредитора по
изпълнителния лист. С поканата за доброволно изпълнение било представено и копие от
изпълнителния лист, и за това разбрала, че се касае за същото вземане. Взискателят по
изпълнителното дело нямал правен интерес да търси парите по изпълнителния лист или най-
малкото липсвали доказателства, че бил правоприемник на първоначалния взискател. На
второ място била изтекла абсолютната давност по отношение на изпълнителния титул. Това
било видно от представения изпълнителен лист, който бил издаден на 08.11.2013г. На гърба
му имало отбелязване, че последното изпълнително действие било извършено на
1
06.02.2014г. Следователно, прекратяването на делото трябвало да бъде извършено на
06.02.2016г., а не година по-късно. Така образувано изпълнителното дело не следвало да
произведе действие, тъй като било образувано с изпълнителен лист, който бил издаден
повече от пет години. Било видно от доказателствата, приложени към исковата молба, че той
бил послужил за образуването на делото и в правото си бил съдебният изпълнител да
установи този факт и да откажел образуването на делото. След като това не било
извършено, единственият начин за доказване на недължимост останал отрицателния
установителен иск. На трето място некоректно била подадена информация по отношение на
движението на парите по предходното изпълнително дело. Не било станало ясно по какъв
начин била нараснала сумата, какво било изплатено и как се съотнасяли по главница, лихви
и разноски. Некоректно била представена и претенцията, съдържаща се в поканата за
доброволно изпълнение, в която били изброени сумите, без да било посочено какво
представлявали и по този начин не станало ясно за какво трябвало да се плаща и дали тази
сума не била заплатена и дали с новото изпълнително дело не се търсела повторност на
плащането. Всичко това давало на ищцата правно основание да предяви исковата си молба.
Искането по същество е да признае за установено по отношение на ответника, че
ищцата не му дължи съдебно предявената част от 1000 лева от сумите по издадения по т.д.
№6803 по описа за 2013г. на Софийския градски съд изпълнителен лист от 08.11.2013г. в
размер на 9394.60 лева главница и законна лихва върху същата от 28.03.2013г. до
изплащането й, с 525.78 лева за юрисконсултско възнаграждение и 85 лева разноски по
арбитражното дело, както и сумата от 50 лева за заплатена от молителя държавна такса в
производството по издаване на изпълнителен лист, поради това, че липсвали документи за
придобиване вземането от ответника, поради изтекла погасителна давност и липсата на
данни какви суми били погасени в хода на изпълнението. Претендира разноски.
С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че правният му интерес от
отговора произтичал от сключен на 08.08.2018г. договор за прехвърляне на вземания между
него и „Профи Кредит България" ЕООД, по силата на който последното му цедирало
вземането си спрямо солидарните длъжници А.Й.Ч. и ищцата, което произтичало от
Договор за кредит № ***********, заедно с всички принадлежности към него. В исковата
молба се твърдяло, че погасителната давност на вземанията, закрепени в процесния
изпълнителен лист от 08.11.2013г., била изтекла, тъй като последното валидно
изпълнително действие, прекъсващо давността, било предприето на 06.02.2014г. От своя
страна ответникът с молба за образуване на изпълнително дело било поискало от ЧСИ Г.И.
да бъде образувано ново изпълнително дело №2595/2019г. С тези действия недвусмислено
заявил, че считал процесиите суми за дължими от А.Й.Ч. и ищцата, в условията на
солидарност. Налице бил правен спор и предявеният иск за разрешаването му бил допустим.
По основателността му - вземането по изпълнителния лист ответникът бил придобил по
силата на горепосочения договор за продажба и прехвърляне на вземания, който бил
сключен на 08.08.2018г. между него и „Профи Кредит". Съгласно чл.99 ЗЗД, предишният
кредитор бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установявали вземането, както и да му потвърдял
писмено станалото прехвърляне. Уведомяването било неформален акт и можело да бъде
извършено и от друго лице по възлагане от цедента, в какъвто смисъл била посочената в
отговора съдебна практика. Поради това, въз основа на изрично пълномощно с нотариална
заверка на подписите, ответникът бил упълномощен да уведоми посочените в Приложение
№ 1А към договора за цесия длъжници за същата. По силата на това упълномощаване
ответникът изпратил на предоставен от длъжника адрес уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД чрез
препоръчана поща, което не било получено на адреса. В случай, че съдът приемел, че
2
ищцата следвало да бъде надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземания, да
приемел с отговора и приложеното към него уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, с което от името на цедента уведомявал ищцата за сключения на 08.08.2018г.
договор за цесия между него и „Профи Кредит", по силата на който „Профи Кредит", в
качеството си на цедент, продала на ответника - цесионер изрично посочени вземания,
произхождащи от договори за потребителски кредити, получаването на което в рамките на
съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане, съставлявало валиден
способ за уведомяване на длъжника съгласно посочените в отговора му решение. Вземането
по Договор за револвиращ заем № *********** било описано в Приложение 1А, което било
неразделна част от договора за цесия, и на това основание, считано от 08.08.2018г., кредитор
на вземането бил ответникът. В исковата си молба ищцата посочила, че процесните суми не
подлежали на принудително изпълнение поради изтичане на общата погасителна давност,
тъй като последните изпълнителни действия за събиране на вземането били извършени през
2014г., както било отбелязано на гърба на изпълнителния лист, което ответникът считал за
изцяло неоснователно. Въз основа на процесния изпълнителен лист, на 10.01.2014г., било
образувано изп.д. №92/2014г. на ЧСИ Росица Апостолова, рег.№ 848. С депозираната на
10.01.2014г. от Профи Кредит молба, на съдебният изпълнител били възложени
правомощията по чл.18 ЗЧСИ, като било поискано и налагането на запор върху банковите
сметки на длъжника, разкрити в Банка ДСК ЕАД. На 06.02.2014г. били изпратени запорни
съобщения до множество банки. На 26.09.2018г. последвало изпращането на молба за
конституиране на нов взискател от ответника, с която било поискано да бъде насрочен опис
на движими вещи в дома на длъжника, което отново било действие, прекъсващо течащата
погасителна давност. Със същата молба, на ЧСИ Росица Апостолова били възложени
правомощията по чл.18 ЗЧСИ. След като изп.дело №92/2014г. било прекратено, новият
взискател бил изтеглил изпълнителния лист и въз основа на него на 21.08.2019г. било
образувано ново изпълнително производство по изп. дело №2595/2019г. на ЧСИ Г.И., рег.№
765. С молбата си за образуване, взискателят – ответник бил поискал извършването на
справки за имущественото състояние на длъжника, налагането на запори и насрочване на
опис на движими вещи, собственост на длъжника, което образуване, свързано с направеното
искане за изпълнителни действия, отново прекъснало погасителната давност за вземането,
тъй като същото демонстрирало активно поведение от кредитора за удовлетворяване на
интересите му. Всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на
изпълнителни действия прекъсвало погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител
бил длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането. Бездействието му не
следвало да бъде санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК
налагала именно такава, но при личното бездействие на взискателя. С молбата били
възложени и правомощията по чл.18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител, което било отделно
основание за прекъсване на давността, тъй като съгласно ТР от 26.06.2015г. по т.д. №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, била нередовна молбата за изпълнение, освен при наличието на
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, в която взискателят не бил посочил изпълнителен способ (чл.426,
ал.2 ГПК) и такава молба подлежала на връщане съгласно чл.426, ал.3, вр. чл.129 ГПК. Ако
молбата за изпълнение бъдела върната, с нея не била прекъсната давността, също както с
върнатата искова молба не била прекъсната давността. По аргумент за противното, следвало
да се заключи, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се
възлагали правата по чл.18 ЗЧСИ, била редовна и водела до прекъсване на теклата до
момента погасителна давност. На 18.09.2019г. били изпратени запорни съобщения до ОББ
АД и Юробанк България АД относно банкови сметки на ищцата. През март 2020г. по делото
били конституирани и наследниците на починалият А.Й.Ч.. Всички гореизброени
изпълнителни действия били прекъснали течащата, относно вземането, погасителна давност,
3
поради което тя не била изтекла. Предприемането на всяко едно от горепосочените
изпълнителни действия представлявало годно да я прекъсне основание, който извод следвал
от задължителната практика на ВКС. В т.10 от мотивите на TP №2/26.06.2015г. по тълк.д.
№2/2013г. ОСГТК на ВКС се изтъквало, че съгласно чл.116, б.„в" ЗЗД, давността се
прекъсвала с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. ВКС
стигнал до заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело се била
прекъсвала многократно, което ставало с предприемането на кое да било изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му било поискано от взискателя и/или било предприето по инициатива на ЧСИ
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 3ЧСИ). Въз основа на горепосочената
конструкция, съдиите от ВКС посочвали неизчерпателно група действия в изпълнителното
производство с прекъсващ давността ефект. Това били насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач,
насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица. Не било необходимо предприемането на
действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да било задължително
успешно, за да се считала давността за прекъсната. Това следвало от самата разпоредба на
чл.116, б.„в" ЗЗД, в която законодателят неслучайно си бил служил с думата
„предприемане" на изпълнителни действия, а не „извършени" или друга подобна
формулировка. В случая погасителната давност била прекъсвана многократно с
предприемането или осъществяването на 5 горепосочените изпълнителни действия, с което
предишният взискател, настоящият взискател - ответникът, ЧСИ Росица Апостолова и ЧСИ
Г.И. не били бездействали, а напротив, били предприемали необходимите действия в хода
на образуваното изп.дело №94/2014г. и изп.дело №2595/2019г., което показвало активното
поведение за удовлетворяване интересите на взискателя. Следвало да се направи и
категорично разграничение между перемпционния и давностния срок, което разрешение
давало едно от последните постановени решения, посочено в отговора. В него било прието,
че когато по изпълнителното дело било направено искане за нов способ, след като
перемпцията била настъпила, съдебният изпълнител не можел да откаже да изпълни искания
нов способ - той дължал подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция била, че
съдебният изпълнител следвало да образува новото искане в ново - отделно изпълнително
дело, тъй като старото било прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсвало
давността независимо от това дали съдебният изпълнител го бил образувал в ново дело, или
не бил образувал ново дело; във всички случаи той бил длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вредяло на
кредитора нито ползвало или вредяло на длъжника. То можело да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител само доколкото не била събрана
дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това били нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. Много категорично се било
заявило, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя имала
значение при действието на ППВС №3/1980г., тъй като до обявяването му за изгубило сила,
новата давност започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите,
съдът, и всички други държавни органи били длъжни да съобразяват поведението си с него.
В случая именно част от спора бил дали била настъпила перемпция по делото през 2016г.,
което било след отмяната на ППВС №3/1980г. Решаващият състав на ВКС постановил, че
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана прекъсвало давността,
като за перемпцията и необходимостта от образуването на ново дело значение имало също,
4
кога било направено искането (в случая то било преди изтичането на срока за перемпция).
Но дори изпълнителното дело да било перемирано, необразуването на новото искане в
отделно дело нямало значение за прекъсването на давността. След като вече били посочени
действия, с които била прекъсвана давността, следвало да допълнят тяхното становище, като
се позовяли и на най-актуалната съдебна практика, свързана с давността по изпълнителните
дела. Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС посочвало
кои процесуални действия на съдебния изпълнител представлявали изпълнителни действия
и имали за последица прекъсване на погасителната давност. Със същото обаче се отменяло,
като загубило сила, ППВС №3/18.11.1980г., с което било постановено, че образуването на
изпълнително производство прекъсвало давността, като по време на изпълнителното
производство давност не течала. Съществени в случая били въпросите какво действие във
времето имали тълкувателните актове на ВКС и в конкретика TP на ВКС по т.д. №2/2013г.
ОСГТК, и кой тълкувателен акт следвал пряко да се приложи в случая. Дали тълкувателните
актове действат ех tunc или ех nunc, и дали следвало да се приложи ППВС №3/18.11.1980г.,
за което се излагат подробни доводи в отговора и посочва съдебна практика. Такъв отговор
на поставения правен въпрос съответствал и на практиката на ЕСПЧ по приложението на
чл.6, §1 КЗПЧОС, която била обективирана в посочените в отговора решения, според която,
при аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС /ТР №1/04.02.2005г. на
ОСГК на ВКС/, отменящи стари ППВС /ППВС №4/1964г./ и придаващи различно
задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се придадяло обратно действие на
новия тълкувателен акт означавало да се наруши правото на ефективен достъп до съд,
прокламирано в чл.6, §1 КЗПЧОС. Въз основа на гореизложеното можело да се направи
извод, че в случая, от образуване на изпълнително дело №94/2014г. по описа на ЧСИ Росица
Апостолова на 10.01.2014г., до 26.06.2015 г., намирало приложение ППВС №3/18.11.1980г. и
погасителна давност не течала независимо дали имало или нямало извършени изпълнителни
действия. Началният момент, от който започвала да тече погасителна давност била датата
26.06.2015г. - постановяване на TP №2/26.06.2015г. Следователно, датата, на която
вземането би се погасило по давност, била 26.06.2020г. В случая обаче, и в периода след
26.06.2015г., във връзка с изп.дело №94/2014г. на ЧСИ Росица Апостолова и
новообразуваното изп.дело №2595/2019г. на ЧСИ Г.И., имало предприети изпълнителни
действия, които прекъсвали погасителния давностен срок. Можело да се изведе заключение,
че по процесното вземане срещу ищцата не била изтекла погасителната давност.
Моли съда да отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения иск и му
се присъдят разноските, направени в настоящото производство, а именно юрисконсултско
възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК, във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП и чл.25, ал.1 НЗПП, в размер на
300 лева. В условията на евентуалност, ако съдът възложел разноските в производството на
ответника, моли да се приложел чл.78, ал.5 ГПК и ако заплатеното от насрещната страна
възнаграждение за адвокат било прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, моли съдът да приемел възражението му за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като същото бъдело намалено.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната
фактическа и правна обстановка:
Основание на иска по чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението са новонастъпили,
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти. Съгласно текста на чл.439, ал.2 ГПК
искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Страните не спорят, че ищцата е била осъдена заедно с А.Й.Ч. в качеството им на солидарни
5
длъжници по Договор за кредит № *********** с „Профи Кредит България" ЕООД, да
заплати сумите от 9394.60 лева, заедно със законната лихва от 28.03.2013г. - датата на
постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението, сумата от
525.78 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 85 лева разноски
по арбитражното дело, както и сумата от 50 лева, представляваща заплатена от молителя
държавна такса в производството по издаване на изпълнителния лист. Това обстоятелство се
установява от приложеното към настоящото производство копие на изп.дело
№20148480400092, по описа на ЧСИ Росица Апостолова.
В настоящото производство ищцата се позовава на недопустимост на заместването на
взискателя в изпълнителното производство с цесионера по договора за продажба на дълга,
както и на изтекла погасителна давност, която е изтекла след образуване на изпълнителното
производство. Тези факти са новонастъпили – в хода на изпълнителното дело, длъжниците
не са могли да ги наведат в евентуалното възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. Поради тази причина съображенията, изложени в исковата молба касаят
новонастъпили факти и това обуславя извода, че производството е допустимо.
Видно от приложеното към настоящото производство изп.дело №20148480400092, по
описа на ЧСИ Росица Апостолова, за посоченото по-горе вземане „Профи Кредит България"
ЕООД е образувало изпълнително дело при ЧСИ Росица Апостолова. В хода на
изпълнителното производство вземането е прехвърлено на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“
ЕАД гр.София – ответник по настоящото дело. На длъжниците е изпратено уведомление,
което няма данни да е получено от тях.
От приетите като писмени доказателства по делото копия на Договор за прехвърляне
на вземания от 08.08.2018г., Приложение №1а към договора, Приложение №6 Потвърждение
за заплащане на цената за прехвърляне на вземания, Пълномощно по чл.99, ал.3 ЗЗД, се
установява, че на 08.08.2018г. е бил сключен Договор за цесия между „Профи Кредит
България" ЕООД и „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД, по силата на който вземането е
прехвърлено на ответника. В изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД за договора за
цесия е било изготвено съответно уведомление за ищцата, което било изпратено от
цесионера – ответник в настоящото производство. Уведомлението не било получено от
ищцата.
По отношение на извършената цесия на процесните вземания - Съгласно чл.99, ал.1
ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили правото
на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на вземането
препятстват подобно действие. В чл.15, т.1 от Общи условия към договор за револвиращ
заем за физически лица изрично е предвидено, че заемополучателят дава изричното си
съгласие вземането да бъде прехвърлено от заемодателя на избрано от него трето лице. От
това следва, че договорът за цесия, по силата на който ответникът се легитимира като
кредитор, е валиден. Спрямо ищцата цесията има действие от деня, в който й е била
съобщена, като това следва от нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомяването на
длъжника изхожда от цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение
№156 от 30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от 24.06.2009 г.
на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о. и др., е прието, че няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Съгласно Решение
№ 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009г., II т.о. ТК, получаването на
уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане не може да бъде игнорирано. Предвид това и доколкото в случая уведомлението за
извършената цесия е връчено на ищцата с преписа от писмения отговор, съдът приема, че
6
цесията е надлежно съобщена. Следва да се отбележи, че уведомлението за извършената
цесия има за цел предотвратяване на изпълнението на задължението на предходния
кредитор – на цедента, който след цесията няма право да получава изпълнението.
Уведомлението има за цел да предпази длъжника от двойно плащане. В случая такова не е
налице – видно от приложеното изп.дело №20148480400092, по описа на ЧСИ Росица
Апостолова от момента на образуването му до момента на прехвърляне на вземането на
цесионера плащане от страна на длъжниците не е постъпвало.
Разпоредбата на чл.429, ал.1 ГПК гласи, че „Наследниците и частните
правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са
платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя
изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се
установява с писмени доказателства.“ Изрично с разпоредбата на закона е признато правото
на частният правоприемник на взискателя, какъвто е цесионерът, да встъпи по
изпълнителното дело и да иска изпълнение въз основа на вече издадения изпълнителен лист
в полза на цедента.
Предвид изложеното съдът намира, че правилно по изп.дело №20148480400092, по
описа на ЧСИ Росица Апостолова е бил конституиран като взискател цесионерът на
вземането и изпълнителните действия са продължили в негово лице, като този факт не
обуславя недължимост на задължението и съответно предявеният иск на това основание
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По въпроса за погасителната давност е постановено Тълкувателно решение №2/2013г.
от 26.06.2015г., ВКС, ОСГТК, с което е обявено за изгубило сила тълкуването в
Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. С Решение №252 от 17.02.2020г.
по гр. д. №1609/2019г. на ВКС е даден отговор на правния въпрос за действието на двете
тълкувателни решения във времето в смисъл, че когато се касае до първоначално приети
тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото с тях
тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още
тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след
издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или
свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да
правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на
закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя
предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване,
последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а
се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент
престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази
хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили
факти, които са от значение за спорното между страните правоотношение и са породили
правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед
обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В
противен случай би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт,
което е недопустимо, освен съгласно чл.14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична
разпоредба за това. За заварените като висящи от Тълкувателно решение №2/2013г. от
26.06.2015г., ВКС, ОСГТК, производства по принудително изпълнение и спрямо
осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост
задължителното тълкуване, дадено с ППВС №3/18.11.1980г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на
7
последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност
е спряла. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди
Тълкувателно решение №2/2013г. от 26.06.2015г., ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК,
поради т. нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител
е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие.
Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за
вземането в тези случаи (според постановките по т.10 от Тълкувателно решение №2/2013г.
от 26.06.2015г., ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015г., новата погасителна давност за
вземането по чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен
(двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години
(чл.117, ал.2 ЗЗД).
В случая изпълнителното производство е образувано по време на действие на
тълкуването, дадено в ППВС №3/18.11.1980г., според което през времетраенето на
изпълнителното производство – от датата на образуването му 10.01.2014г., до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на
последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност
е спряла. Едва от дата 26.06.2015г. започва да се прилага новото тълкуване, дадено с
Тълкувателно решение №2/2013г. от 26.06.2015г., ВКС, ОСГТК, от когато е започнала да
тече давността, а с всяко извършено изпълнително действие по изпълнителните
производства, давността и била прекъсвана. Тоест от 26.06.2015г. е започнала да тече 5-
годишната давност и е следвало да изтече на 26.06.2020г., при условие да не са извършвани
никакви изпълнителни действия по смисъла на т.10 на Тълкувателно решение №2/2013г. от
26.06.2015г., ВКС, ОСГТК. Но видно от приложеното копие на изпълнително дело
№2595/2019г. по описа на ЧСИ Г.И., преди изтичане на давността, са извършвани
изпълнителни действия и всяко от тях е прекъсвало давността и е започвала да тече нова 5-
годишна давност. Такива действия, касаещи вземането към ищцата, са наложен запор върху
банкова сметка в ОББ АД от 20.09.2019г., наложен запор върху банкова сметка в „Юробанк
България“ АД от 24.09.2019г., постъпила сума за погасяване на дълга на 27.12.2019г. в
размер на 595,85лв. Видно е, че между тези изпълнителния действия не е изтекъл период от
време от 5 години или повече, за да се счита погасено по давност вземането. Всяко
осъществено изпълнително действие е прекъснало давността, нова е започнала да тече и към
момента, дори и в хода на производството, не е изтекла 5-годишната давност за погасяване
на вземането.
Поради изложеното искът за установяване недължимост на задължението за частта от
1000 лева от сумите по издадения по т.д. №6803 по описа за 2013г. на Софийския градски
съд изпълнителен лист от 08.11.2013г. в размер на 9394.60 лева главница и законна лихва
върху същата от 28.03.2013г. до изплащането й, с 525.78 лева за юрисконсултско
възнаграждение и 85 лева разноски по арбитражното дело, както и сумата от 50 лева за
заплатена от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист,
въз основа на изтекла погасителна давност е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията на ответника за присъждане на направените разноски
съдът намира, че следва да уважи същата на основание чл.78, ал.8 ГПК и да осъди ищцата да
му заплати разноски в размер на 150,00лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. АНГ. Ч., ЕГН ***************, от гр.Гълъбово,
кв.“Строител“ №45, вх.А, ет.8, ап.24, срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ 21,
Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, представлявано от Зорница Николова Димитрова, иск за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата от
1000,00лв., представляваща част от общата претенция от сумите по издадения по т.д. №6803
по описа за 2013г. на Софийския градски съд изпълнителен лист от 08.11.2013г. в размер на
9394.60 лева главница и законна лихва върху същата от 28.03.2013г. до изплащането й, с
525.78 лева за юрисконсултско възнаграждение и 85 лева разноски по арбитражното дело,
както и сумата от 50 лева за заплатена от молителя държавна такса в производството по
издаване на изпълнителен лист, които суми са предмет на изпълнително дело
№20197650402595, по описа на ЧСИ Г.И., с рег.№765 по описа на КЧСИ, поради липса на
качеството на кредитор на ответника спрямо ищцата, както и поради изтекла погасителна
давност на вземането.
ОСЪЖДА З. АНГ. Ч., ЕГН ***************, от гр.Гълъбово, кв.“Строител“ №45,
вх.А, ет.8, ап.24, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ 21,
Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, представлявано от Зорница Николова Димитрова,
направените от него разноски по делото в размер на 150,00лв. (сто и петдесет лева) за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
9