№ 1071
гр. Варна, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213110103992 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от Г. АТ. АТ., ЕГН
**********, от град *********** против „К.Г." ЕООД , ЕИК ***********,
със седалище в град Варна и адрес на управление: ул. „*********** с
управител П.Н.К. и „П.М." ЕООД, ЕИК ***********, със седалище в град
София и адрес на управление: ж.к. ***********, срещу блок ** с управител
П.К.Б., за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът
е титуляр на вземане в размер на 1462.58 лева, представляващо платена без
основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по
издадена от „Е.-п.п." АД фактура № **********/11.12.2010 год., на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, което вземане ми е прехвърлено от „К.Г." ЕООД с
договор за цесия от 22.10.2014 год., за която сума има издаден изпълнителен
лист от дата 12.12.2018 год. от Районен съд - град Варна, по гр.д. №
11052/2014 год., ГО, 21 състав, в полза на „К.Г." ЕООД.
Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молбата се твърди, че през 2014 год. „К.Г." ЕООД подало
пред ВРС искова молба срещу „Е.-п.п." АД с правно основание чл. 55, ал. 1,
1
предл. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата в размер на 1462.58 лева,
представляваща платена без основание стойност на коригирана електрическа
енергия по издадена от „Е.-п.п." АД фактура № **********/11.12.2010 год.
На основание така подадената искова молба било образувано гр.д. №
11052/2014 год. по описа на ВРС.
В хода на производството по гр.д. № 11052/2014 год. по описа на ВРС,
на дата 22.10.2014 год., „К.Г." ЕООД прехвърлило вземането си в размер на
1462.58 лева на ищеца, като делото продължило между първоначалните
страни съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК (доказателство № 1 -
договор за цесия от 22.10.2014 год.).
С Решение № 61/06.01.2015 год. по гр.д. № 11052/2014 год. ВРС
уважил предявения от „К.Г." ЕООД срещу „Е.-п.п." АД иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С Решение № 2077/03.12.2018 год. по в.гр.д. № 1859/2018 год., Окръжен
съд - град Варна потвърдил изцяло Решение № 61/06.01.2015 год. по гр.д. №
11052/2014 год. на ВРС.
На дата 12.12.2018 год. ВРС издал изпълнителен лист в полза на „К.Г."
ЕООД за сумата в размер на 1462.58 лева, представляваща главница по
фактура № **********/11.12.2010 год. (доказателство № 2 - изпълнителен
лист от 12.12.2018 год.)
Съгласно договора за цесия между ищеца и „К.Г." ЕООД, последното се
задължило да предаде на Г. АТ. АТ. издадения изпълнителен лист в 14-дневен
срок от получаването му.
Въпреки че изпълнителният лист бил издаден още на 12.12.2018 год.,
същият не е предаден на ищеца.
В последствие установил, че на 15.01.2019 год. „Е.-п.п." АД са
получили покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 5/2019 год. по описа
на ЧСИ С.К.Д. (доказателство № 3 - Молба за образуване на изп.д.).
Изпълнителното дело е образувано по вземането, което му било
прехвърлено с договора за цесия от 22.10.2014 год. и на основание издадения
в полза на „К.Г." ЕООД от ВРС изпълнителен лист по гр.д. № 11052/2014 год.
по описа на ВРС.
Изпълнителното дело, обаче, не е образувано от „К.Г." ЕООД, а от
2
друго трето лице - „П.М." ЕООД.
Установил, че три месеца, след като са прехвърлили вземането си на
ищеца, „К.Г." ЕООД е уведомило длъжника, че прехвърля същото вземане на
„П.М." ЕООД, след което му е предало и оригинала на изпълнителния лист.
Твърди, че „К.Г." ЕООД и „П.М." ЕООД, умишлено са изписали в
договора за цесия като дата един ден по-ранна дата от договора, сключен
между „К.Г." ЕООД и ищеца. Тези действия са направени с единствената цел
да увредят законните му права и интереси като единствен титуляр на
процесното вземане.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от „К.Г."
ЕООД, ЕИК ***********, със седалище в град Варна и адрес на управление:
ул. „*********** с управител П.Н.К. и „П.М." ЕООД, ЕИК ***********, със
седалище в град София и адрес на управление: ж.к. ***********, срещу блок
** с управител П.К.Б..
В отговора на „К.Г." ЕООД , същият прави признание на иска на
основание чл. 237 ал. 1 от ГПК, като декларира, че наясно с последиците от
признанието и неговата неоттегляемост.
В отговора на „П.М." ЕООД, същият прави признание на иска на
основание чл. 237 ал. 1 от ГПК, като декларира, че наясно с последиците от
признанието и неговата неоттегляемост.
В с.з. от 11.06.2021г. с писмена молба от 29.04.2021г., ищецът
поддържа иска и моли за произнасяне по реда на чл. 237 от ГПК.
Съдът приема за установено следното:
Налице са предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска: налице е признание на иска и от двамата
ответници по делото; не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237
ал.3 от ГПК, поради което съдът, основавайки се на признанието, следва да
постанови решение, с което да уважи исковата претенция.
От ищеца не се претендира присъждане на разноски, което е и изрично
заявено в молба от 11.08.2021г.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото – Г. АТ. АТ., ЕГН **********, от град *********** от една страна и
„К.Г." ЕООД , ЕИК ***********, със седалище в град Варна и адрес на
управление: ул. „*********** с управител П.Н.К. и „П.М." ЕООД, ЕИК
***********, със седалище в град София и адрес на управление: ж.к.
***********, срещу блок ** с управител П.К.Б., от друга страна, че ищецът
Г. АТ. АТ., ЕГН ********** е титуляр на вземане в размер на 1462.58 лева,
представляващо платена без основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по издадена от „Е.-п.п." АД фактура №
**********/11.12.2010 год., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, което
вземане е прехвърлено от „К.Г." ЕООД с договор за цесия от 22.10.2014 год.,
за която сума има издаден изпълнителен лист от дата 12.12.2018 год. от
Районен съд - град Варна, по гр.д. № 11052/2014 год., ГО, 21 състав, в полза
на „К.Г." ЕООД, на основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4