Р Е Ш Е Н И Е
№15
гр. Добрич, 31.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на четиринадесети януари, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 623
по описа на съда за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.159 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано
е по жалба на Д.А.М. в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ“ Д.М.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, област Добрич,
ул.“Генерал Скобелев“ № 5, подадена чрез адв. И.С. – АК София, срещу
потвърдения с Решение № 170/28.09.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП Ревизионен акт № Р-03000817006538-091-001/22.05.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, с
който на жалбоподателя са установени задължения за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 37 250,17
лева, от които 28 962,10 лева – главница и 8 288,07 лева - мораторни лихви, разпределени по периоди, както следва:
за 2012 г. - 4943,38 лева главница и
2540,67 лв. лихви; за 2013 г. - 742,07 лв. главница и 306 лв. лихви; за 2014 г.
– 11784,63 лв. главница и 3662,02 лв. лихви; за 2015 г. – 5362,96 лв. главница и 1120,45 лв.
лихви и за 2016 г. – 6129,06 лв. главница и 658,93 лв. лихви.
Жалбоподателят
оспорва ревизионния акт, счита същия за незаконосъобразен и моли за отмяната
му. Твърди че при издаването на РА са допуснати процесуални нарушения на правилата
по ДОПК. Оспорва и материалната законосъобразност на акта по съображения, че
начисляването на рента от счетоводството на ЕТ „Д.М.“ на Д.А.М. и на съпругата
му е доказано документално и финансово обосновано, тъй като сключените договори
за наем на земеделска земя между едноличния търговец и собственика на земята са
в съответствие със Закона за задълженията и договорите, данъчните закони,
Семейния кодекс и Търговския закон. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, адв. И.С., жалбоподателят поддържа изцяло подробно изложените в
жалбата съображения за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Моли същият
да бъде отменен и претендира разноски по представен списък (л.466).
Ответникът
– директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна,
чрез процесуалния си представител, Катя Димова - главен юрисконсулт, оспорва
жалбата по подробно изложени съображения. Счита, че оспореният ревизионен акт е
законосъобразен и обоснован, издаден от компетентни органи, в съответната
форма, при спазване на процесуалните и материално-правните разпоредби. Моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Добрич, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по
делото във връзка с приложимия закон и
извърши проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК за законосъобразността на
оспорения административен акт, счита жалбата за допустима, а разгледана по
същество, за неоснователна.
І.
Съответствие на РА с процесуалните правила
1. Ревизионното
производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-03000817006538-020-001 / 02.10.2017 г. ( л.447), подписана от С.С.А. –
началник Сектор „Ревизии“ с квалифициран електронен подпис
по см. на чл.141 от АПК, установено при проверка в присъствието на страните в
съдебното заседание от 17.12.2018 г. Издателят на заповедта е компетентен орган
по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от Заповед № Д-1249/30.06.2017 г.
(л.460) на директора на ТД на НАП Варна. Заповедта е връчена по електронен път на жалбоподателя на
12.10.2017 г., с което е спазено изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК. Със ЗВР е
определено да се извърши ревизия на жалбоподателя, в качеството му на едноличен
търговец, определено е ревизията да обхване задължения за годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г., определен е
срокът, ревизиращите органи и ръководителят на ревизията. Съдържанието на
заповедта формално съответства на чл.113, ал.1 ДОПК.
2. Със Заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000817006538-020-002 /
12.01.2018 г. (л.445 от делото), подписана с квалифициран електронен подпис от С.С.А.,
е удължен срокът на ревизията до 12.03.2018 г. Заповедта е връчена на 15.01.2018 г., съдържанието й формално съответства
на чл.113, ал.1 ДОПК.
3. Ревизионното
производство е спряно за периода 07.03.2018 г. до 04.04.2018 г. със Заповед
№ Р-03000817006538-023-001 / 07.03.2018 г. (л.443), подписана от С.С.А.. Като
правно основание за спирането е посочена разпоредбата на чл.34, ал.1, т.1 от ДОПК, а като фактическо основание - Болничен лист № Е20176338265/06.03.2018 г.,
представен от ответника (л.493). От съдържанието
на болничния лист се установява, че същият е издаден на В.С.Н.за болнично
лечение от 7 дни и домашно лечение от 30 дни
за периода от 27.02.2018 г. до 04.04.2018 г. Видно от ЗВР В.С.Н.е старши инспектор по
приходите, определен да извърши ревизията на ЕТ „Д.М.“. При така представените
доказателства съдът намира, че са били налице предпоставките на чл.34, ал.1,
т.1 от ДОПК, при наличието на които ревизионното производство може да бъде
спряно. Заповедта за спиране е връчена на жалбоподателя на 12.03.2018 г.
4. На
05.04.2018 г. ревизионното производство е възобновено със Заповед №
Р-03000817006538-143-001 / 05.04.2018 г. (л.441), която е подписана от С.С.А..
Заповедта е връчена на 10.04.2018 г. и с нея е определен срок на ревизията след
възобновяването до 10.04.2018 г.
5. На
25.04.2018 г. органите по приходите, определени да извършат ревизията, са
издали Ревизионен доклад № Р-03000817006538-092-001 / 25.04.2018 г.
(л.206-222), подписан с квалифицирани електронни подписи на В.С.Н.и Р.Й.Ж.–
ръководител на ревизията, които са оправомощени да изпълняват възложените им
със ЗВР функции, видно от Заповед № Д-568/22.04.2016 г. на директора на ТД на
НАП Варна (л.439). Спазено е изискването на чл.117, ал.1 ДОПК ревизионния
доклад да се състави не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за
извършване на ревизията. Ревизионният доклад съдържа данните, визирани в
чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК. В съответствие с чл.117, ал.4 ДОПК ревизионният
доклад е връчен на жалбоподателя на 25.04.2018 г. С ревизионния доклад са
установени несъответствия между данните в подаваните от едноличния търговец
данъчни декларации по ЗДДФЛ през ревизирания период и данните, получени при
ревизията от органите по приходите.
На
25.04.2018 г. на ревизирания земеделски производител е връчена и покана по
чл.103 от ДОПК (л.203), с която му е дадена възможност да отстрани
констатираните несъответствия, конкретно посочени по периоди в поканата.
Няма данни
жалбоподателят да е подал коригираща декларация.
6. На
08.05.2018 г. срещу констатациите в ревизионния доклад е постъпило възражение
от жалбоподателя (л.191) с вх. № 2060/12/08.05.2018 г. С възражението
жалбоподателят е оспорил спазването на процесуалните правила при провеждането на
ревизията и правните изводи на ревизиращия екип като е изложил аргументи,
идентични с тези в настоящата жалба. Към възражението жалбоподателят не е
представил доказателства.
7. Възраженията
са обсъдени в издадения Ревизионен акт № Р-03000817006538-091-001
/ 22.05.2018 г. (л.179-187), който е подписан от С.С.А. и Р.Д.Ж.с квалифицирани
електронни подписи. Ревизионният акт е издаден в срока по чл.119, ал.2 от ДОПК
от компетентните органи, според същата норма – Соня Андонова- органа, възложил
ревизията и Росица Желязкова -
ръководителят на ревизията. Ревизионният акт е връчен на 22.05.2018 г. (л.188).
Съгласно
правната възможност по чл.118, ал.1, т.1 ДОПК с ревизионния акт на ЕТ“Д.М.“ са
установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2012 г., 2013 г.,
2014 г., 2015 г. и 2016 г. Установените данъчни задължения кореспондират с
възложените предметни предели на ревизията. Ревизионният акт е подробно
мотивиран, посочени са всички фактически и правни основания за определяне на
публичните задължения по ЗДДФЛ. Видно от мотивите на оспорения акт, органите по
приходите са обсъдили всяко от направените от жалбоподателя възражения. Формално
ревизионният акт отговаря на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение
на съдържанието. Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен
като неразделна част от РА.
8. На
01.06.2018 г. ЕТ „Д.М.“ е оспорил РА по административен ред с жалба с вх. №
12096 (л.91). Оспорването е направено в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК.
9. Директорът
на Дирекция "ОДОП“- Варна се е произнесъл с Решение № 170/28.09.2018 г., с
което е потвърдил ревизионния акт като законосъобразен и обоснован. Решението е
съобщено на едноличния търговец на 02.10.2018 г., а жалбата му срещу РА е
постъпила при ответника на 08.10.2018 г.
Съдът
приема, че при извършване на ревизията не са допуснати съществени нарушения на
производствените правила. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи и е
в съответна на закона форма.
ІІ. Съответствие
на РА с материалния закон
С
ревизионния акт на едноличен търговец Д.А.М. са установени задължения за
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ
и задължения за мораторни лихви по чл.175, ал.1 ДОПК, както следва: за 2012 г. - 4943,38 лева главница и 2540,67
лв. лихви; за 2013 г. - 742,07 лв. главница и 306 лв. лихви; за 2014 г. –
11784,63 лв. главница и 3662,02 лв. лихви; за 2015 г. – 5362,96 лв. главница и
1120,45 лв. лихви и за 2016 г. – 6129,06 лв. главница и 658,93 лв. лихви. Органите
по приходите са установили, че през ревизирания период жалбоподателят, местно
лице, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, с постоянно местоживеене в Република
България, в качеството на едноличен търговец и регистриран земеделски производител,
извършва стопанска дейност - производство и продажба на селскостопанска
продукция в непреработен вид, добита от собствени и наети земеделски земи. От
2012 до м.май 2014 г. жалбоподателят е извършвал и продажба на стоки в собствен
търговски обект – „Скара-бира“ в с.Българево, община Каварна.
Установените
с РА задължения – данък за довнасяне произтичат от извършена в хода на
ревизията корекция на декларирания от жалбоподателя данъчен финансов резултат,
извършена на основание чл.26 от ЗКПО. Органите по приходите не са признали
извършените жалбоподателя по реда на чл.42, ал.3 ЗКПО намаления на счетоводния
финансов резултат и извършените на основание чл.26, т.2 ЗКПО увеличения на
счетоводния финансов резултат за периода 2012 г. - 2016 г. като са го преобразували по следния
начин:
За 2012 г.
увеличението на счетоводния финансов
резултат по чл.42, ал.1 ЗКПО в размер на 122 331 лева, в която сума е
включена начислена, но неизплатена през 2012 г. рента на Д.М. в размер на
97 931 лв. е намален със сумата на начислената рента. По същия начин и за
останалите данъчни периоди счетоводния финансов резултат е намален със размера
на рентите, изплатени на Д.М..
Като
фактическо основание за извършените в резултат от данъчната ревизия корекции на
данните в подаваните от жалбоподателя годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ
органите по приходите сочат, че не признават за действителни сключените
договори за наем на земеделска земя, оформени между Д.А.М., в качеството на
наемодател и ЕТ „Д.М.“ в качеството на наемател (л.160-174). Съответно не се
признават и извършените счетоводни операции в счетоводството на едноличния
търговец, изразяващи се в начисляване и изплащане на ренти на Д.М. в
нетърговско качество.
По тези съображения
ревизиращият екип е приел, че следва да бъде извършено увеличение на
декларирания от едноличния търговец финансов резултат със сумите, осчетоводени
по Счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“, които представляват
начислена от ЕТ „Д.М.“ рента, изплатена на Д.А.М. въз основа на договорите за
наем.
По горните
обстоятелства страните не спорят. Жалбоподателят счита, че извършените по този
начин стопански операции са документално обосновани, в съответствие със Закона за
счетоводството, Семейния кодекс и Търговския закон. В жалбата излага твърдения,
че отдаваните под наем земи са в режим на съпружеска имуществена общност, за
което представя по делото доказателства. Твърди, че при начисляване и
документиране на рентата в счетоводството всички собственици на земеделски
земи, чиято земя се обработва от ЕТ „Д.М.“,
вкл. и земята на Д.А.М., са еднакво и равнопоставено третирани. Позовава се на чл.27, ал.1 от ЗДДФЛ и изразява становище, че
не е налице идентичност между имуществото, с което едноличният търговец
осъществява стопанска дейност и личното му имущество.
1. Съдът
намира становището на жалбоподателя за неправилно. Същото не намира опора в закона. Съгласно чл.10 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално
обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за
счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция т.е. за да се признае за
целите на данъчното облагане отразеният в счетоводният документ разход, следва
да е извършен по реална сделка или да е отразяващ вярно стопанската операция,
както е посочено в разпоредбите на ЗКПО. А според на чл. 26, т.2
от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално
обосновани по смисъла на този закон.
В
конкретния случай чрез договорите за наем на земеделски земи, сключени между ЕТ
„Д.М.“ и Д.А.М., не се обективира реална сделка. Затова органът по приходите в
съответствие с материалния закон е приел, че неоснователно са отчетени като
разходи, сумите, които жалбоподателят е платил на себе си като рента.
Едноличният
търговец е физическо лице с търговска правосубектност според нормативната
уредба на едноличните търговци в Търговския закон като не се прави разграничение
между физическото лице и едноличния търговец от гледна точка на
правосубектността. Съгласно чл. 56, ал. 1 от ТЗ като едноличен търговец може да
се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Регистрацията
на едно физическо лице като едноличен търговец само разширява съществуващата
правосубектност на физическото лице с възможността да извършва търговска дейност
чрез предприятието на ЕТ. Поради това, регламентирайки в чл. 14 видовете
данъчно задължени лица, ДОПК изрично сочи като такива само физическите и
юридическите лица без да упоменава отделно едноличните търговци.
Според чл.
8, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, договорът е съглашение между
две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка
между тях. Следователно, за сключването на договора е нужно участието на поне
два отделни правни субекта за да може изобщо да се говори за съгласуване на
насрещните им волеизявления. След като едноличният търговец е
физическо лице с търговско качество, т.е. с разширена правосубектност, то не е
възможно наличието на действителен договор между едно и също физическо лице, оформен
като договаряне сам със себе си в търговско и в нетърговска качество. По
представените по делото договори за наем липсват две насрещни волеизявления и няма
възникнало реално наемно правоотношение, по което едноличният търговец да има
задължението да заплаща рента /на самия себе си/ за обработваната земеделска
земя. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни
цели само когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по
смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. След като не съществува
валидно наемно правоотношение между ЕТ “Д.М.“ и Д.А.М., правилно приходната
администрация не е приела за разход на търговеца начислените по дебита на
Счетоводна сметка 602 "Разходи за външни услуги" разходи за заплатена
рента за обработваната земеделска земя, собственост Д.А.М..
2. По
отношение на земеделските земи, придобити по време на брака и представляващи
съпружеска имуществена общност, отдаването им под наем е действие на обикновено
управление, съгласно чл.24, ал.2 от Семейния кодекс. Правоотношението по
договора възниква между съпруга, който го е извършил, Д.А.М. и ЕТ“Д.М.“, т.е.
отново е налице договаряне сам със себе си.
3. Договорите
за наем, въз основа на които е начисляван разход за ренти, не са и едностранно
волеизявление на търговеца, тъй като те не отговарят на предвидената в закона
форма, по която то може да бъде извършено. Нормата на чл.27, ал.1 от ЗДДФЛ
предвижда възможността физическото лице – собственик на предприятието на ЕТ да
включи в имуществото на ЕТ придобити от него движими и недвижими вещи в режим
на СИО или лична собственост. За извършването на това едностранно волеизявление
законът изисква съставянето на протокол, посочването на цената на имотите и
завеждането им в счетоводството на ЕТ. В случая е явно, че подобно едностранно
изявление не е извършено.
4. Неоснователно
е възражението в жалбата, че неправилно и в противоречие с чл.61 от ГПК във вр.
с § 2 от ДР на ДОПК органите по приходите са начислили лихви за периода на
спиране на ревизията от 07.03.2018 до 04.04.2018 г. Начисляването на процесните лихви неправилно е квалифицирано от жалбоподателя като
процесуално нарушение. Начисляването на лихви е свързано с прилагането на
материалния закон. В случая начисляването на лихви за забава за
периода на спиране на ревизията от 07.03.2018 до 04.04.2018 г. не е в нарушение
на материалния закон. Цитираната разпоредба на чл.61 от ГПК не предвижда
спиране на начисляване на лихвите за забава, а спиране на всички започнали да
текат, но неизтекли срокове. Или с други думи, разпоредбата на чл.61, ал.1 и
ал.2 от ГПК не касае лихвите за забава, които се начисляват върху изискуеми задължения
с вече изтекли срокове за плащане. Освен това нормата на ГПК се отнася за производствата
по ГПК. За производствата по ДОПК са приложими правилата на ДОПК. Ревизионното
производство по ДОПК е производство по установяване на изискуеми непогасени
данъчни задължения, възникнали в предходен, минал момент, за които се дължи
лихва за забава, съгласно чл.175, ал.1 от ДОПК. Нормата предвижда, че за
неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в
размер, определен в съответния закон. С изключение хипотезата на чл.186, ал.2 ДОПК, спиране начисляването на лихви не е предвидено в производствата по ДОПК.
Това не означава, че е налице неуреден случай по см. на § 2 от ДР на ДОПК.
Затова съдът намира за правилно становището на органите по приходите, че
спирането на ревизионното производство не е предвидено като изключение от
общите правила за начисляване на лихви.
5. Във
връзка с извършено оспорване на фактическите констатации на органите по
приходите при определянето размера на дължимия данък, по делото бе допусната
съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава категорично заключение,
че органът по приходите правилно е изчислил сумите за преобразуване на
счетоводния финансов резултат, т.е. правилно е определен данъка за довнасяне,
ако съдът приеме, че не следва да се признават за данъчни цели направените счетоводни
разходи за рента по договорите за наем между ЕТ“Д.М.“ и Д.А.М..
Видно от
заключението, експертът констатира следното: за 2012 г. дължим данък за
довнасяне в размер на 4 943,38 лева; за 2013 г. – 742,07 лева; за 2014 г.
– 11 785,50 ; за 2015 г. 5396,50 лева и за 2016 г. -6129,06 лева. Този резултат изцяло се
припокрива с установените с оспорения РА данъчни задължения, с изключение на
дължимия данък за 2014 г. вещото лице установява задължение в повече с 0,87 лв.
С оглед забраната по чл.160, ал.5 от ДОПК, различието не следва да бъде взето
предвид при решаването на спора.
Съдът
кредитира изцяло като достоверно и компетентно изготвено заключението по
основната експертиза. Същото е обосновано и кореспондира с писмените доказателства
по делото.
ІІІ. По
отношение на спора за наличие на право на преотстъпен данък за 2013
Заключението
бе оспорено от жалбоподателя по отношение размера на установените задължения за
2013 г. (л.567) с твърдението, че за 2013 г. също следва да има преотстъпен
данък и че некоректно нито в РА, нито в заключението на вещото лице е признато
наличието на това данъчно облекчение.
Във връзка
с оспорването бе допусната допълнителна експертиза, по която вещото лице да
установи правилно ли е изчислен размерът на дължимият годишен данък, ако се
приеме наличие на право на преотстъпване
на данъка за 2013 г. Видно от заключение № 2 по допълнителната задача, ако се
признае право на преотстъпване на данък, размерът на данъчните задължения за
2013 г. би бил различен от установения, а именно 484,43 лв. главница, а не
установените с ревизионния акт задължения в размер на 742,07 лв.- главница.
Вещото лице е изложило становище, че е налице право на преотстъпване на данъка,
тъй като жалбоподателят отговарял на общите изисквания за преотстъпване на
данъка по чл.167, ал.1 от ДОПК. В тази част съдът не кредитира второто заключението,
тъй като вещото лице е направило преценка по прилагане на правото, а не за
установяване на фактите.
За
доказване на правото да ползва това данъчно облекчение жалбоподателят в
последното съдебно заседание от 14.01.2019 г. за първи път представя договор от
01.09.2014 г. за покупко-продажба на селскостопанска техника – 1 бр. система за
автоматично водене на стойност 12 126,15 лева без ДДС и фактура №
**********/02.09.2014 г. От тези доказателства се установява, че през
м.септември 2014 г. жалбоподателят е придобил като ДМА- посочената по-горе селскостопанска техника.
Ответникът оспорва
наличието на предпоставките за признаване на право на преотстъпване на данък за
2013 г. в писменото становище, представено на 10.01.2019 г. (л.572). Позовава
се на чл.156, ал.2 от ДОПК, както и на съдебната практика по адм.д. № 6048/2014
г. и по адм.д. № 7003/2015 г. на І и VІІІ отд.на ВАС. Твърди, че в тази част
(по отношение наличие на правото на преотстъпване
на данък за 2013 г.), ревизионният акт не е бил обжалван по административен
ред. В жалбата до директора на дирекция ОДОП Варна нямало мотиви за
преотстъпване на данък за 2013 г., поради което съдът не дължи произнасяне
по възражението като недопустимо. Алтернативно излага твърдения, че
жалбоподателят не е доказал в ревизионното производство наличие на правото за
преотстъпване на данък.
Съдът
установи, че действително във възражението срещу ревизионния доклад (л.191-200),
както и в жалбата до директора на дирекция ОДОП (л.91) и жалбата до съда жалбоподателят
не е претендирал наличие на право по чл.167, ал.1 ЗКПО или по чл.48, ал.6 ЗДДФЛ
във вр. с чл.189б ЗКПО за 2013 г.
С оглед
обхвата на съдебната проверка, очертан с нормите на чл.160, ал.1 и ал.2 от ДОПК, както и във връзка с установения в чл.3, ал.2 от ДОПК принцип за
обективност и истинност на фактите съдът намира, че следва да разгледа по
същество направеното възражение за наличие на непризнато в ревизионното производство
право на преотстъпен данък за 2013 г.
Възражението
е неоснователно. С оспорения РА правилно са определени задълженията по ЗДДФЛ за
периода на 2013 г., тъй като жалбоподателят не е
упражнил надлежно правото си за преотстъпване на данъка за 2013 г., съобразно чл. 167, ал. 2 от ЗКПО.
Съображенията за това са следните:
Съгласно
чл.166 от ЗКПО, в действащата й към 2013 г. редакция (ДВ бр.105/2006 г.), преотстъпване
на корпоративен данък е правото на данъчно задължено лице да не внася в
републиканския бюджет определените по реда на този закон суми за корпоративен
данък, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице и се разходват
за цели, определени със закон. В действащата към 2013 г.
редакция на ЗДДФЛ ( ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) чл.48, ал.6
предвижда, че данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска
дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица,
регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от
дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при
условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от Закона за
корпоративното подоходно облагане.
От
цитираните разпоредби е видно, че законът предвижда общи и специални изисквания
за упражняване на правото на това данъчно облекчение.
Като общо
изискване за преотстъпване на данъка, нормата на чл.167, ал.1 ЗКПО, в
действащата й към 2013 г. редакция сочи, че по реда на тази глава се
преотстъпва или намалява корпоративният данък, съответно се намалява
счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат,
при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице
няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; 2.
задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с
нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения; 3. лихви,
свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2.
Съгласно
чл. 189б ЗКПО в действащата му през процесния период редакция ( ДВ, бр. 95 от
2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), корпоративният данък се преотстъпва в размер
до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски
производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на
непреработена растителна и животинска продукция. Специалните условията за
преотстъпване са определени в ал.2 на чл.189б ЗКПО.
Начинът на
упражняване на правото е посочен в чл. 167, ал. 2 от ЗКПО, според който изпълнението
на изискването по ал. 1, за преотстъпване на корпоративния данък се
удостоверява от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация.
От данните
по делото е видно, че в годишната си данъчна декларация за финансовата 2012 г.
жалбоподателят е декларирал право на преотстъпен данък, поради закупуването на
нова земеделска техника на обща стойност 216 510.38 лева – трактор „Джон
Диър“, модел 723R. Ревизиращият екип е извършил
цялостна проверка за наличие на правото на ревизирания търговец по чл.166 от ЗКПО във връзка с чл.48, ал.6 ЗДДФЛ и чл.189б, ал. 1 и ал.2 ЗКПО и е признал
наличието на правото за преотстъпване (констатации в ревизионния доклад за 2012
г.)
В годишната
си данъчна декларация за финансовата 2013 г. обаче жалбоподателят не е
декларирал право на преотстъпване на данък, не е посочил неговия размер, нито
основанието – изпълнението
на общите изисквания по чл.167, ал.1 ЗКПО или наличие
на специалните - чл.48, ал.6 ЗДДФЛ и чл.189б, ал. 1 и ал.2 ЗКПО.
В хода на ревизията ревизиращият екип също не
е установил жалбоподателят да е претендирал и декларирал право на преотстъпен
данък по чл.167, ал.1 ЗКПО, нито да е извършвал разходи за придобиване на ДМА
(така, както това е установено от ревизиращия екип за 2012 г.). В Ревизионния
доклад по отношение на 2013 г. (л.211) подобни констатации няма.
За пръв път
по делото в последното съдебно заседание се представя договор за придобиване на
ДМА, но сключен през 2014 г. Договорът доказва придобиване на ДМА за следващ
данъчен период, а не за спорния на 2013 г.
С оглед
така установените факти, съдът намира, че жалбоподателят не е упражнил надлежно
правото си за преотстъпване на данъка за 2013 г., тъй като не доказва в
настоящото производство, че в подадената годишна данъчна декларация за
финансовата 2013 г. с вх. № 0800И0060911/17.04.2014 г. е заявил намерение да се
ползва от това данъчно облекчение.
С оглед
чл.167, ал.2 от ЗКПО, правото на преотстъпване на данъка, не може да се упражни
във всеки един момент. Данъчно-задълженото лице следва да декларира изпълнение
на изискванията визирани в чл. 167, ал. 1 от ЗКПО в годишната си данъчна
декларация или по друг начин да уведоми компетентната данъчна администрация за
реализиране на правото си на преотстъпване на данъка. По аргумент от чл. 61д,
ал. 3 от ЗКПО(отм.) и чл. 167, ал. 2 от ЗКПО правото на преотстъпване се
упражнява към момента на подаване и с подаването на ГДД. Съдът приема, че жалбоподателят
не е искал по надлежния ред и в установения срок преотстъпване на данък за 2013
г. ( Решение № 11108 от 10.08.2011 г. по адм.д. № 12647/2010 г.,
І отд. на ВАС, Решение № 2035 от 12.02.2013 г. по адм.д. № 7908/2012 г, VІІІ отд.
на ВАС.
С оглед
горното съдът намира, че оспореният ревизионен акт не страда от пороци,
обосноваващи отмяната му. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
ІV. Разноски
Жалбоподателят
претендира направените по делото разноски, които не му се следват с оглед
резултата от оспорването.
Ответникът
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по представен Списък на
разноските в размер на 1 647,51 лева, определено при материален интерес от 37 250,17 лева
по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно
чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно
отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за
адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера
на минималното възнаграждение за един адвокат.
Съгласно
чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с определен материален интерес възнаграждението е: 4.при
интерес от 10 000 до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.
Предвид на
това следва да бъде прието, че искането за присъждане на разноски следва да
бъде уважено в претендирния размер.
Воден от
горното и на основание чл. 160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК, Административен
съд Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ЕТ“ Д.М.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Каварна,
област Добрич, ул.“Генерал Скобелев“ № 5, представляван от Д.А.М. срещу
потвърдения с Решение № 170/28.09.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-Варна при ЦУ на НАП Ревизионен акт №
Р-03000817006538-091-001/22.05.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, с който на жалбоподателя са установени задължения за годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
ОСЪЖДА ЕТ“ Д.М.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, област Добрич,
ул.“Генерал Скобелев“ № 5, представляван от Д.А.М. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“-Варна при ЦУ на НАП сумата от 1 647,50 лева – разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд -
Добрич пред Върховен административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
Н.Каменска