№ 343
гр. Сливен, 18.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело
№ 20212200100281 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата М. К. К., редовно призована, не се явява.
Ищецът С. Х. С., редовно призован, се явява лично.
Ищецът А. Х. С., редовно призован, се явява лично.
Ищцата Р. Х. С., редовно призована, не се явява.
Ищцата Д. Х. С., редовно призована, не се явява.
Ищцата В. Х. С., редовно призована, не се явява.
Всички ищци се представлява се от адв. Ч., надлежно упълномощен с
пълномощно по делото и адв. К.Т., надлежно преупълномощена от адв. Ч. от
12.10.2022 г.
Ответното дружество „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, редовно
призовано, не се представлява.
Вещото лице Х. В. У., редовно призован, се явява лично.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Пристъпва към изясняване на спора от фактическата страна.
АДВ. Т.: Поддържаме предявените искове. Оспорваме отговора на
ответника. Началната дата, от която претендираме законната лихва е
06.04.2021 г. Водим трима свидетели, които моля да бъдат разпитани за
неимуществени вреди и затова, че ищцата М. К. е живяла на съпружески
начала с пострадалия. За останалите допуснати четирима свидетели оттегляме
искането си.
1
На основание чл. 146 ал.1 ГПК, съдът ДОКЛАДВА делото.
В исковата молба ищците твърдят, че при ПТП на 23.12.2020 г.,
загинал Х. С. Т., който бил фактически съжител на първия ищец и баща на
останалите петима ищци.
Твърдят, че на посочената дата, около 6.00ч, в с. М., Д.К.Д. управлявал
лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ***, като се движил с
незаконосъобразна скорост и след употреба на алкохол, в резултат на което
блъснал на пешеходната пътека Х. С. Т. и причинил смъртта му.
С вляза в сила присъда № 2/15.06.2021 г. по НОХД № 165/2021 г. на
СлОС, същият бил признат за виновен и осъден за това, че причинил по
непредпазливост смъртта на Х. С. Т. - престъпление по чл.343, ал.1, предл.1,
б.“б“, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1 НК.
Твърдят, че първия ищец М. К. К. загубила своя мъж, с който създала
голямо и сплотено семейство. Двамата отгледали с много любов всичките си
деца. Той бил глава на семейството и опора в живота на всички, а тя загубила
своя другар в живота.
Не по-малка била и загубата за синовете С. и А., както и за дъщерите
Р., Д. и В., които макар и възрастни хора, разчитали на финансовата и
морална подкрепа на своя баща. Той им помагал да преодоляват трудните
моменти в живота си, включително и да издържат децата си. За синовете си С.
и А. бил пример в живота и те изключително тежко понесли загубата му.
Въпреки че дъщерите създали свои собствени семейства бащата им
отдал цялата си любов, грижил се за тях, включително и за техните деца .
Твърди се, че след смъртта на Х., ищците станали асоциални и
емоционално неустойчиви. Имали проблеми със съня, изживели стрес,
безпокойствие, безсилие, което довело до душевно разстройство. Тези
изживявания продължавали и до сега, като интензитета им не намалял, а
съС.ието щяло да се задълбочава.
Твърдят, че гражданската отговорност на водача причинил ПТП, била
застрахована по застрахователна полица „гражданска отговорност“, сключена
с ответника, валидна от 13.10.2020 г. до 12.10.2021 г.
Твърдят, че с молба от 06.04.2021 г. заявили своята писмена
застрахователна претенция до ответника, по която била образувана
съответната щета, но той не им определил, респ. изплатил застрахователно
обезщетение, което обуславя и правния и интерес от предявяване на
настоящите искове.
Молят за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде
осъден да им заплати на всеки от тях сумата 200 000 лв. - частичен иск от
общо 300 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи претърпени болки и страдания в резултат на настъпила ПТП на
23.12.2020 г. смърт на фактически съжител и баща Х. С. Т., ведно със
законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя -
16.04.2021г до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК,
2
с който оспорва иска изцяло като неоснователен.
Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
увреждащия автомобил.
Не оспорва наличие на деликт и влязлата в сила присъда по НОХД №
165/2021 г. на СлОС за деликвента, противоправността на деянието и вината
на дееца.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на загиналия в ПТП пешеходец, който не е спазил разпоредбите на ЗДвП и
към момента на настъпване на ПТП внезапно навлязъл на пътното платно на
място, което не било предвидено за пресичане от пешеходци, облечен с тъмни
дрехи, в тъмната част на денонощието, с което отнел възможността на водача
на автомобила да предотврати сблъсък.
С това не само нарушил правила за движение по пътищата, но и
способствал за собственото си увреждате и смърт, поради което и на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД, обезщетението следвало за бъде намалено
съобразно неговия принос.
Оспорва обстоятелството, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека и
че пострадалият Х. Ст.Т. е спазил разпоредбите на ЗДвП.
Оспорва твърдението, че ищцата М. К. живяла на съпружески начала с
Х. Ст. Т. и имала с него трайна и дълбока емоционална връзка.
Оспорва наличие на описаните в исковата молба вреди по отношения на
останалите ищци и тяхната близост с баща им .
Твърди, че към датата на неговата смъртта, всеки от тях имал собствено
семейство и живее отделно от баща си, особено дъщерите, което се
установявало от удостоверението за поС.ните им адреси, което означавало, те
живели в различни населени места от баща си, намиращи се на големи
разС.ия от селото, в което живеел баща им, а възможността да се срещат
често с него не е била особено голяма.
Оспорва размера на предявените искове, твърдейки, че е прекомерно
завишен с оглед претърпените вреди, съдебната практика и принципа за
справедливост.
Правна квалификация на предявените права и възражения:
Предявени са шест преки частични иска на увредени лица срещу
застрахователя на прекия причинител на вредите за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна
квалификация чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и цена – 200 000 лв. от общо
300 000 лв., ведно с акцесорен искове по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
законна лихва за забава.
Обстоятелства, които не се оспорват от ответника:
- настъпване на деликт, а именно, че на 23.12.2020 г., в с. М., общ. Нова
Загора, е настъпило ПТП, при което е загинал Х. С. Т., като за случая е
образувано НОХД № 165/2021 г. на СлОС и постановена присъда, с която
3
водачът на автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *** ,е признат за виновен и
осъден за това, че причинил по непредпазливост смъртта на Х. С. Т. -
престъпление по чл.343, ал.1, предл.1, б.“б“, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1 НК;
- че към датата на процесното ПТП, по отношение на управлявания от
него лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *** е бил сключен с ответното
дружество застрахователен договор по застраховка „гражданска отговорност“
на автомобилистите;
- че ищците са изпълнили процедурата за доброволно уреждане на
спора с ответника, като са отправили своята писмени застрахователна
претенция до ответника, с който в рамките на 3- месечния срок не им е
определил, респ. изплатил застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на техния наследодател.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
- наличие на сключена с ответника по отношение на лек автомобил
„Шкода Октавия“ с рег. № *** застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, валидна към датата на ПТП;
- предвид влязлата в сила присъда за деликвента и на основание чл.300
ГПК, гражданският съд е обвързан с присъдата, относно деянието,
авторството, противоправността и вината, които като елементи от
фактическия състав на деликта, не подлежат на доказване в настоящото
производство.
Разпределение на доказателствена тежест:
Указва на ищците, че поради наличие на влязла в сила присъда по
НОХД № 165/2021 г. на СлОС, следва да докажат единствено вида и размера
на вредите и че са настъпили в причинна връзка от процесното ПТП-то, а
първият ищец М. К. К. следва да докаже още, че е живяла във фактическо
съжителство със загиналия в ПТП - Х. С. Т. и периода, в който са живели
заедно като съпрузи.
В тежест на ответника е докаже твърденията и възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр. Х. Стянов Т. ,
които са наведени в отговора на исковата молба.
Съдът указва на ищеца М. К. К., че не сочи доказателства за
твърдението , че е живяла на съпружески начала с Х. С. Т. и периода, в който
са живели заедно като съпрузи.
Съдът указва на страните, че няма други факти и обстоятелства, за
които да не сочат доказателства.
Дава възможност на страните да вземат становище по изготвения
доклад и предприемат съответните процесуални действия.
В момента се явява адв. Б.К., надлежно преупълномощен от Адвокатско
дружество „ Генев и Марков“, което е упълномощено с пълномощно от
01.02.2021 г., като съдът го запозна с извършените до момента процесуални
действия.
4
АДВ. Т.: Нямаме възражения по доклада.
АДВ. Ч.: Нямам възражения по доклада.
АДВ. К.: Нямаме възражения по доклада. Не се противопоставям да
бъдат заличени допуснатите свидетели. Други доказателства няма да сочим
на този етап.
С оглед изявленията на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА четирима от общо седем допуснати свидетели при режим
на довеждане от страна на ищците.
Съдът констатира, че назначената по делото съдебна авто-техническа
експертиза е изготвена в срока по чл.199 ГПК.
ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
Доц., Д-р инж. Х. В. У. – 54 г., българин, български гражданин, с висше
образование, неосъждан, без родство и други отношения със страните и
техните пълномощници.
Вещото лице, ПРЕДУПРЕДЕНО за наказателна отговорност по чл.291
НК, ОБЕЩАВА да даде заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам представеното заключение.
ПТП е настъпило в лявата пътна лента, спрямо посоката за движение на
автомобила, т.е. в лентата, срещуположна на движението.
Има различни причини, които са принудили водача да навлезе в лявата
пътна лента, спрямо неговата посока. Една от причините са паркирали
автомобили в дясната пътна лента, каквито е имало. Втора причина е наличие
на други препятствия на пътя, за което няма данни в наказателното
производство, но имаме данни за паркирали автомобили в лентата за
движение на водача.
Хоризонталната пътна маркировка е била непрекъсната на
разделителната линия, което от техническа гледна точка означава, че водачът
е следвало да се съобрази с тази маркировка, но имайки предвид паркиралите
автомобили в дясната пътна лента, то при определени обстоятелства водачът
следва да наруши това ограничение, а именно: да заобиколи паркиралите в
неговата пътна лента автомобили. От гледна точка на геометричните размери,
водачът е имал възможността да използва собствената дясна пътна лента и да
заобиколи паркиралите автомобили, запазвайки движението в дясната пътна
лента. Нямаме данни за това дали е имало наличие и на движение на хора в
неговата пътна лента. Има данни по досъдебното производство, които съдът
зависи дали ще кредитира в настоящото производство, че е имало наличен
товарен автомобил и са се извършвали товаро-разтоварни дейности и водачът
е увеличил страничната дистанция от гледна точка на сигурността,
навлизайки в насрещната лента. Със заобикалянето на автомобилите не са
5
налице данни за извършване на някаква спасителна маневра, имайки предвид
обективните находки..
По делото са налице достатъчно обективни находки за траекторията на
движение на автомобила и данните за момента на възприемане на опасността
от водача. От гледна точка на възможността за предотвратяване на събитието
е извършен и допълнителен анализ, който подробно е описан.
Най-близката пешеходна пътека се намира след мястото на събитието.
Преди мястото на събитието в протокола за оглед не е фиксирано
геометричното разположение на пешеходната пътека, но мисля, че беше доста
отдалечена по данни от досъдебното. Нямаме наличие на пешеходна пътека,
където е пресичал пешеходеца. От техническа гледна точка, той е имал
възможност да пресича върху пешеходна пътека, но не е извършван анализ за
предотвратимост на събитието, ако той беше пресичал върху пешеходната
пътека. Анализът е свързан с доста други неща, които са неизвестни в делото.
Това е една хипотеза, за която нямаме точни данни, за да може да бъде
извършен пълен анализ.
Ако автомобилът не е променил своето разположение на траекторията
на движение и към този момент, когато пешеходецът е навлязъл на платното,
се е намирал върху пешеходната пътека, то отдалечеността на автомобила от
пешеходната пътека е достатъчна двата обекта да се разминат без удар между
тях.
Ако приемем, че там, където пешеходецът е пресичал е имало
пешеходна пътека, водачът би възприел и двата обекта.
Водачът е възприел пешеходеца, но със закъснение.
Той е бил във възможност да го възприеме и по-рано, което е също
обективно определено, но дали реално го е оценил като опасност, е вече
нещо, което никой не може да каже. Реално той го е възприел на около 23
метра обективно и е предприел действие със спиране, но пешеходецът е
навлязъл по-рано на платното, когато автомобилът е бил на по-голямо
разС.ие от мястото на удара, той е бил на около 49 метра. Дали водачът е
възприел пешеходеца като опасност от 49 метра, никой не може да каже, но
реално той е следвало да го възприеме от гледна точка на това, че е имало
обект върху платното.
Ако водачът беше предприел спиране още, когато пешеходецът е
навлязъл на платното за движение, щеше да го пропусне със скоростта на
движение, но в случая водачът не е предприел действия за спиране, когато е
бил на 49 метра, а е предприел спиране, когато е бил на 23 метра от мястото
на удара, т.е. имаме закъснение с реакцията. Дали на тези 49 метра водачът е
оценил като опасност пешеходеца, няма как да кажа, но е имал възможност да
го направи, защото той е бил във видимата му зона, той е бил видим за водача
и е технически правилно да предприеме спиране.
На стр.10 от заключението, при отговора на въпрос 4.8. съм допуснал
грешка. Моля, вместо водачът, да се чете пешеходецът.
АДВ. Ч.: Нямаме въпроси към вещото лице. Оспорваме изводите на
6
експертизата, че основната техническа причина за настъпване на ПТП това е
че пешеходецът не е пресичал на пешеходна пътека,тъй като това по
същество представлява правен извод.
АДВ. К.: Нямаме въпроси към вещото лице. Моля да се приеме
заключението, заедно с днес уточнената корекция.
На основание чл.148 от ГП, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства, както
и тези, представени от ищците с молба от 16.09.2022 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА НОХД № 165/2021г по описа на СлОС.
ПРИЕМА заключението на авто-техническата експертиза.
На вещото лице Доц. Д-р инж. Х. В. У. да се издаде РКО за сумата от
400 лв., от които: 100 лв.- от бюджетните средства на съда и 300 лв., платими
от внесения депозит.
ПРИСТЪПВА към разпит на водените трима свидетели.
САМОЛИЧНОСТ на явилите се СВИДЕТЕЛИ:
Р. Д. Б. - 59 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родство
и други отношения със страните и техните пълномощници.
М. М. Р. - 45 г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родство
и други отношения със страните и техните пълномощници.
Б. К. Б.ОВ - 70 г., българин, български гражданин, неосъждан, без
родство и други отношения със страните и техните пълномощници.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелите М. Р. и Б. Б.ов.
Свид. Р. Д. Б., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по
чл.290 НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. Б., РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам всички ищци. Те са семейство.
М. е жена на Х.. Днес разбрах, че са нямали брак. Откакто познавам М. и Х.,
те са мъж и жена. Останалите ищци са техни синове и дъщери. Познавам ги
от 36 години. Съседи са ни в с. М. и много сме добри приятели. Много си
помагаме взаимно. М. и Х. бяха семейство за пример. Всички ищци живееха
заедно, докато започнаха да се омъжват, женят и отделят. Момичетата са Р.,
Д. и В.. Трите са омъжени и живеят в други населени места. Не знам в кои
села сега живеят, но са извън с. М.. Всички имат деца. Р. се омъжи преди 17 –
18 години, Д. преди 10 години, а В. се омъжи последна, може би преди 5 – 6
години. Въпреки че се отделиха дъщерите, всяка седмица продължиха да си
идват при родителите. Дори снощи пак ги видях. Идват си, остават по една
седмица, по два – три дни остават. Аз работя на бензиностанцията и може би
съм първата, която ги виждам, защото идват да зареждат. Х. беше много
добър. Нито се е напивал, нито се е карал, нито се е бил, беше работен.
Занимаваше се с животновъдство, отглеждаше крави, телета. Основно оттам
идваха приходите на семейството. Плащаше сметките, помагаше на децата и
финансово. Той продаваше животни, мляко. Жена му М. не е работила, тя
7
гледаше деца и внуци. В момента А. живее при майка си. Другият син живее в
друга къща, в същото село. Двамата братя си имат семейства, но те са цял ден
заедно, тъй като цял ден гледат животните - крави, телета, кози, свине. М. и
Х. бяха добро семейство, не съм чула да се разделят. Бяха веселяци и
гостоприемни. Отношенията между синовете и бащата бяха много добри,
работиха заедно. Двете момчета бяха поС.но при него. Помагали са му за
животните и сега продължават да ги гледат, но без помощта на баща си. В
деня на злополуката, разбрах, когато отивах в центъра на селото. Разбрах, че
има блъснат човек в центъра и в магазина научих кой е убития. С излизането
от магазина видях Н. и С.. Н. беше неадекватен, седнал на бордюра и
плачеше. С. беше разстроен и ходеше насам - натам. Бях на погребението на
Х.. На М. съС.ието беше много лошо, през цялото време плачеше, беше
отчаяна, лежеше над мъжа си и плачеше. Преди да почине Х., много често се
събираха. Всяка седмица се събираха, идваха им гости децата с внуците.
Правиха големи банкети. Сега не празнуват, няма банкети, дори за рождения
ден на детето научих от фейсбук. Те станаха по-затворени. Всички страдат за
загубата на Х.. Към днешна дата не са преодолели смъртта на Х., защото само
за него говорят. Аз всеки ден имам контакт със синовете, защото идват да
помагат на мъжа ми.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.
Свид. М. М. Р., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по
чл.290 НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. Р., РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам всички ищци. От едно село
сме. Аз съм снаха в съм родом от с. М.. След като се омъжих, станах съседка
на ищците и това е преди 23 години. Всички ищци живеят заедно в къщата.
М. е майка. С. и А. са синовете, а Р., Д. и В. - дъщерите. Най-напред се омъжи
Р., преди 17 – 18 години. За Д. не мога да се сетя точно кога се омъжи, но
мисля, че преди 13 - 14 години . В. се омъжи някъде преди 6 години.
Дъщерите след като се омъжиха, отидоха да живеят в други села. Х. и М.
винаги са живели като мъж и жена и не са се разделяли никога. Заедно си
отгледаха децата. Децата ходеха на училище в село. Всички деца са възпитани
и образовани. Х. се занимаваше с калайдисване. Цялото село ги познава, тъй
като те са калайджии. М. и Х. възпитаха много добре децата си. Децата
ходиха на училище. Дъщерите след като се омъжиха, продължиха да идват в
с. М.. Идваха на празници заедно със семействата си. Х. издържаше цялото
семейство. Той беше главата на семейството. Той първоначално се
занимаваше с калайдисване, но като обезлюдяха селата, започна да се
занимава с животновъдство. Отглеждаше телета и крави. В деня на инцидента
отивах на магазина в центъра на селото. Бях със съпруга си. Видяхме, че
движението беше отцепено. Разбрахме, че е станало нещо. После видях Н.,
той плачеше и викаше. Съпругът ми отиде за хляб и като се върна ми каза
какво е станало. След малко дойде и С., двамата почнаха да плачат. Гледната
беше стряскаща. След магазина се прибрахме у нас. М. не знаеше за
инцидента и ние не искахме да сме първите, които да й кажем. По-късно,
8
следобед отидохме у тях, но първо изчакахме да се съберат техните роднини
и децата й. Това е голяма трагедия. Н. беше отказал да се храни. Само
плачеше и повтаряше: „какво ще правя“, „какво ще правя“. М. вдигна високо
кръвно. С. ходеше напред -назад, защото не знаеше какво се случва.
Дъщерите Р., Д. и В. дойдоха същия ден следобед. Те също плачеха. Бяха
дошли с техните семейства. На всички им беше тъжно и тежко. Преди
инцидента ищците бяха по-весели. След инцидента живота им се промени
коренно. Сега повече стоят вкъщи, затвориха се, отдалечиха се от нас.
Инцидента финансово им се отрази зле, тъй като баща им се грижеше
основно за животните. Трябват двама човека за изкарването на животните.
Самата работа не може да се върши от един човек. Сега няма кой да им
помага при отглеждането на животните. След смъртта, едната дъщеря остана
при майка си за около пет – шест месеца. Тя се грижеше за М., защото М. не
беше здравословно добре. Към днешна дата семейството не е преодоляло
загубата на Х.. Много им е тежко и трудно, защото няма кой да им помага и
всеки ден минават край мястото на инцидента.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.
Свид. Б. К. Б.ов, ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
Свид. Б.ОВ, РАЗПИТАН КАЗА: Познавам всички ищци те са от с. М..
Аз съм от с. М.. Съседи сме. Те купиха къщата. на моята вуйна през 1977 –
1978 г. С Х. имахме много добри отношения. Събирали сме се много пъти у
тях по различни поводи. В селото се разчу бързо, че Х. е ударен от кола и
убит. Разбрахме, че отивал да купува хляб, когато Д. с колата отивайки на
работа и сутринта нещо е ръмяло, когато го е ударил с колата, в крайната лява
лента и го е убил. С. и А. са синове на Х., а Р., Д. и В. са дъщери. Аз знам, че
Х. купи друга къща в село за сина си С., където С. живееше със семейството,
някъде от около 15 – 20 години. А. остана да живее при М. и Х.. Най-
голямата дъщеря Р.. Тя е омъжена в с. Б.. Д. не мога да се сетя къде точно е
омъжена, а В. мисля, че е омъжена към Сунгурларе. Всичките им дъщери
имат семейства и деца и живеят в другите села. Дъщерите много често идваха
да виждат майка си и баща си. Знам, че по всички поводи и празници идваха
да виждат родителите си. Синовете също имат семейства, но живеят в с. М..
Всички имаха много добри отношения. Синовете помагаха на Х. при
отглеждане на животни. Х. се занимаваше с търговия на животни. Х. и М.
много се разбираха. Цял живот са живели заедно. Заедно си отгледаха децата,
не са се разделяли. М. сега поС.но се бие по главата с юмруци и плаче. Тежко
й е, че Х. загина по този начин, на пътя. И заради Ковид-19 го видяха Х. само
на гробища за 10-15 минути. Аз не знам дали децата имат здравословни
проблеми след смъртта на баща си, но поС.но говорят за баща си. Сега на А.
няма кой да му помага за животните, освен брат му С..
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
Съдът освободи свидетелите от залата.
АДВ. Т.: Поддържам искането за допускане на съдебно-психиатрична,
9
във връзка с показанията на свидетелите, че ищците са станали по-затворени.
Също поддържам искането за допускане на съдебно-медицинска експертиза.
АДВ. К.: Считам, че не е необходимо допускането на съдебно-
медицинска експертиза за причината на смъртта, тъй като по казуса има
постановена присъда. Представям списък за разноските.
АДВ. Т.: С оглед изявлението на другата страна, не поддържам искането
за допускане на съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси. Представям списък за разноските.
Съдът констатира, че с исковата молба ищецът е направил две
доказателствени искания за назначаване на няколко съдебни експертизи.
Първата е съдебна авто-техническа експертиза и е назначена,
изготвена и изслушана.
Втората е съдебно-медицинска експертиза, като отпада нуждата от
нейното назначаване, с оглед становището на ответника и изявлението на
пълномощника на ищците, че не поддържат искането.
По отношение исканите на шест съдебно-психиатрични експертизи,
съдът се е произнесъл изрично с определение от закрито заседание от
25.07.2022 г., с което е оставил без уважение искането.
Тъй като страните нямат други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Т.: Моля, да постановите решение, с което да уважите изцяло
предявените искове като доказани по основание и размер. Считам, че от
събраните по делото доказателства се установиха сочените от наша страна
неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване смъртта
на Х. Т., настъпило при управление на лек автомобил. Моля да ми бъде даден
срок за предоставяне на писмена защита. Претендираме разноски съгласно
представения списък.
АДВ. Ч.: Моля, да не бъдат присъждани разноски на ответното
дружество, тъй като няма доказателства за това, че са платени.
АДВ. К.: Считам, че така предявената искова претенция се явява
недоказана по основание и размер, поради което намираме, че същата следва
да бъде изцяло или частично отхвърлена, като ни присъдите адвокатски
хонорар спрямо отхвърлената част съобразно установените в Наредба № 1
размери. По отношение разноските, ако исковата претенция бъде
удовлетворена изцяло или отчасти, моля хонорарът на колетите да бъде
редуциран за едно лице, тъй като от самата искова претенция е видно, че
10
става въпрос за една претенция, а не за повече, както се сочи шест, поради
което считам, че трябва да бъде присъден за една претенция за всеки от
процесуалните представители.
Съдът ДАВА на страните двуседмичен срок за представяне на писмени
бележки и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 18.11.2022 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11,30 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
11