№ 674
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110215702 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
2023
на А. Т. М. (чрез процесуален представител) срещу НП № 11-01-919 от 07.02.2024 г.,
издадено от директора на АДФИ, с което на жалбоподателя за нарушение, квалифицирано
като такова на чл. 112, ал. 8 от ЗОП (обн. ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.,
изм. и доп. ДВ бр. 23 от 14.03.2020 г.), на основание чл. 254, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗОП (обн. ДВ
бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. и доп. ДВ бр. 23 от 14.03.2020 г.) е
наложено административно наказание глоба в размер на 5000 лева. Делото се разглежда
повторно от районния съд след като решение на друг негов състав е обезсилено от
касационната инстанция. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП и присъждане
на разноски, като се излагат конкретни доводи за материална незаконосъобразност, в това
число във връзка със съставянето на друг АУАН и издаването на друго НП за същото
нарушение. Административно-наказващият орган (чрез процесуалния си представител)
излага от своя страна конкретни доводи за законосъобразност на НП, в това число
позовавайки се на практиката на касационната инстанция в смисъл, че търсенето на
отговорност за нарушение на чл. 112, ал. 6 от ЗОП и на чл. 112, ал. 8 от ЗОП (в хипотези като
процесната) не се явява в нарушение на чл. 18 от ЗАНН, претендирайки потвърждаване на
НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, правейки и възражение за
прекомерност на претендираното от страна на жалбоподателя като разноски адвокатско
възнаграждение.
По същество е безпредметно да се обсъжда друго освен следното:
2023
От съответните приложени копия на АУАН и НП с номер 11-01-912/11-01-912 от
датите съответно на процесния АУАН и на процесното НП е видно, че такива акт,
респективно постановление, са налице срещу същия въззивник за нарушаване на чл. 112, ал.
6 от ЗОП във връзка със сключването на същия договор, който се явява процесен и по
настоящото административно-наказателно производство. Нарушаването и на чл. 112, ал. 6, и
на чл. 112, ал. 8 от ЗОП (в приложената от наказващия орган редакция) се обхваща от един и
1
същи състав на административно нарушение, а именно този, който е приложен в случая от
наказващия орган (в съответната редакция на закона), т. е. касае се за едно и също
административно нарушение, когато то е извършено с едно деяние (съобрази и чл. 6 от
ЗАНН!), както именно е в разглеждания случай. Хипотезата е сходна на тази, при която с
едно деяние едно лице унищожава едни вещи и поврежда други (например поврежда едни
седалки за публика на спортно съоръжение и унищожава други такива седалки на същото
съоръжение) – в такава хипотеза би се касаело за едно престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК,
а не за две престъпления (едното в хипотеза на увреждане, а другото в хипотеза на
унищожаване) по този текст. Същественото за това колко правонарушения (престъпления
или административни нарушения) са налице е това колко са деянията. Не е налице
хипотезата, визирана в чл. 18 от ЗАНН, при която с едно и също деяние са извършени
повече от едно административни нарушения, доколкото се касае за един и същи обект на
административното нарушение (едни и същи засегнати обществени отношения; съобрази и
еднозначното становище на наказателно-правната наука по въпроса за т. нар. мнима реална
съвкупност, с което настоящият съдебен състав се солидаризира и към което настоящият
съдебен състав препраща!). Наличието на незадължителната съдебна практика по въпроса на
която и да било съдебна инстанция само по себе си не може да представлява какъвто и да
било аргумент, относим към обсъждания тук проблем. Така се стига до извода, че в
процесната хипотеза на дееца с по-ранно НП, макар и от същата дата като процесното,
изхождайки от номера, е ангажирана административно-наказателната отговорност за същото
административно нарушение, респективно с по-ранен АУАН, макар и от същата дата като
процесния, изхождайки отново от номера, е потърсена отговорност за същото
административно нарушение, а това се явява недопустимо съгласно приложимия материален
закон - чл. 18 от ЗАНН, по аргумент от която разпоредба не може да се търси за едно и също
административно нарушение отговорност като за две (или повече) такива. Така НП подлежи
на отмяна съобразно чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН,
доколкото е налице неправилно приложение на материалния закон. При този изход на делото
правно основание за присъждане изобщо (изначално) на разноски в полза на АДФИ не е
налице. Не е налице и основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя,
вземайки аргумент от чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, доколкото г-н М. не е
бил представляван от един адвокат, а от повече такива, като възнаграждението, плащането
на което е удостоверено със съответния представен, служещ и за разписка договор за правна
помощ, е платимо, респективно заплатено, в полза на адвокатско дружество.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
2023
ОТМЕНЯ обжалваното НП № 11-01-919 от 07.02.2024 г., издадено от директора
на АДФИ.
Не присъжда разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2