ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 216
гр. Пловдив , 02.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на втори
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300601367 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.
С определение №219/25.05.2021 г. по ЧНД №3305/2011 г. по описа на
Районен съд-Пловдив, II н.с. е потвърдено като законосъобразно и
обосновано Постановление на Районна прокуратура - Пловдив от 27.04.2021
г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство
– следствено дело №303/2020 г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив, водено
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1
НК.
Незаконосъобразност на горепосочения съдебен акт се претендира от
пострадалия СП. АТ. К. като *** на „Д.и А.**“ ЕООД в депозираната до
въззивния съд жалба, съдържаща искане за отмяна на същия и връщане на
делото на прокуратурата с указания за извършване на процесуално-
следствени действия, установяващи престъпно посегателство по чл.209 НК от
А. Г. Щ.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната
съвкупност и вземайки предвид изложените в протеста и жалбата оплаквания,
прие за установено следното:
1
С постановление на прокурор при Районна прокуратура -Пловдив от
01.04.2020 г. е било образувано досъдебно производство № 240/2020г. по
описа на Второ РУ при ОДМВР- Пловдив, като същото е водено за
извършено престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК за това, че през
периода от 10.10.2017 г. до неустановена дата на м.ноември 2019 година в
гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за
себе си или за другиго имотна облага е възбудено и поддържано заблуждение
у СП. АТ. К., ЕГН **********, от с.Р., обл.П. с което му е причинена имотна
вреда в общ размер на 23 000 лева. С постановление на прокурор на Окръжна
прокуратура - Пловдив от 29.10.2020 г. е възложено разследването по
досъдебното производство на следовател при Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура – гр.Пловдив и преобразувано в следствено дело №
303/2020г. по описа на отдела.
По досъдебното производство няма привлечено като обвиняем лице и
взети мерки за процесуална принуда.
При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка, изложена и в
прекратителното постановление:
Жалбоподателя С.К. е едноличен собственик и управител на
създаденото през 2015 година „Д. и А. **“ ЕООД. За реализиране на
инвестиционно намерение по изграждане на месарски магазин, обект за бързо
хранене и зеленчуков магазин, свид. К. решил да кандидатства за финансово
подпомагане по програма на Министерство на земеделието, храните и горите
и ДФ “Земеделие“. Нямал познания в изготвянето на необходимите за
кандидатстването по посочената програма документи, затова провел среща
със свид. А. Г. Щ., представляващ „Ф. – Б“ ЕООД, при която била постигната
договореност за изготвяне на инвестиционен проект и пакет документи за
кандидатстване по програма. На 10.10.2017 г. бил подписан договор за
изработка със страни възложител „Д.и А. **“ ЕООД, представлявано от С.К.,
и изпълнител „Ф. – Б“ ЕООД, представлявано от А. Щ., с предмет на
договора: изработка на инвестиционен проект за обект „Обществено
обслужващи дейности – заведение за обществено хранене, офис, магазини“,
включващ изготвянето на пакет от документи по мярка 6.4 . „Инвестиционна
2
подкрепа за неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г. На 04.09.2018г. страните подписали Анекс
към Договора, при който договорили изменение на клаузите на чл.1, ал.1 и
чл.2, ал.1, т.2 от него. В изпълнението на договореното участвала и свид. М.
С. като експерт. По същото време тя била експерт в работата по други два
Договора към „Ф. – Б“ ЕООД с възложител свидетел С.К. – кандидатствал по
мярка Селски туризъм и мярка Производство на пелети.
След изготвянето на инвестиционния проект от свидетелите С. и Щ.,
последният, ползвайки предоставения му от свид.К. електронен подпис,
подал заявление в Информационната система за управление и наблюдение на
средствата от Европейския съюз ИСУН 2020.
С приемо-предавателен протокол от 07.12.2018г. „Ф.-Б“ЕООД като
изпълнител предало на възложителя „Д. и А.“ ЕООД комплектован и
завършен Проект/Бизнес план, проект и бизнес -план с технологични карти/,
като в този протокол свид.К. се подписал, че е приел без забележки: 1.
Заявление за кандидатстване по мярка 6.4.1; 2. Бизнес план; 3. Таблица за
допустими инвестиции и 4.Формуляр за кандидатстване в ИСУН 2020.
На 07.12.2018 г. бил получен автоматично от служебната поща на
системата до кандидата „Д. и А.**“ ЕООД и имейл, удостоверяващ получено
проектно - предложение, входящ регистрационен номер и за неговото
съхраняване в раздел „Подадени“. С имейла било съобщено на кандидата, че
ако по време на етап „Оценка на проектни предложения“ възникнат към него
въпроси от оценителната комисия, ще бъде уведомен чрез имейл адреса и
профила, асоцииран с него, както и за възможността за отговор на всички
въпроси.
Съгласно справка от ДФ“Земеделие“, проектното предложение от „Д. и
А.**“ ЕООД е било разгледано на етап „Предварителна оценка“ по критерии
и методика, посочени в Раздел 22 „Критерии и методика за оценка на
проектните предложения“, както и дефинициите, посочени в Раздел 27
„Допълнителна информация“, като кандидатът е получил 60 точки от
заявените 73 точки. На същия не били присъдени: 10 точки по критерий 1.1.
поради неосъществяване от кандидата на икономическа дейност предходната
3
година и 3 точки по критерий 7.1 невключване на инвестиции в технологии,
водещи до намаляване на емисиите. Съгласно справката, кандидатът не е
подал п възражение в 14 - дневен срок от публикуване на списъка на
кандидатите по извършената предварителна оценка.
От името на „Ф.-Б“ ЕООД до Арбитражен съд при БТПП гр.София била
подадена искова молба против „Д.и А.“ ЕООД с цена на иска 15 000 лева,
неустойка 5 000 лева и частичен иск 2000 лева – от обща сума 20 000 лева
поради неизпълнение на ответника за дължимата сума от 15 000 лева и
неустойка от 5000 лева съгласно Договор № 18/10.10.2017г. и Анекс към
същия. С Решение от 26.10.2020г. на АС при БТПП „Д. и А.**“ ЕООД било
осъдено да заплати на „Ф.-Б“ЕООД сумите: 15 000 лева - авансова част от
възнаграждение по Договор от 10.10.2017 г. и Анекс; 5 205 лева - неустойка
съгласно Договор и Анекс, както и от 3048 лева - разноски по арбитражното
дело.
Въз основа на посочената фактическа обстановка, приета за установена
след подробен и задълбочен анализ на инкорпорираните по делото
доказателства, първоинстанционният съд е счел за обоснована констатацията
на представителя на държавното обвинение, че процесното деяние е
несъставомерно, поради което прекратителното постановление е прието за
законосъобразно, обосновано и съответстващо на изискванията на чл. 243, ал.
1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал пострадалият,
депозирал жалба срещу същия в законоустановения срок. В този смисъл
последната е допустима, но разгледана по същество – неоснователна поради
следните съображения:
В рамките на приетата за установена и доказана фактология, несъмнен
се явява изводът, че инкриминираното поведение не осъществява както
състава на чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, за което е образувано досъдебното
производство, така и на друго престъпно посегателство, преследвано по
общия ред. От доказателствената съвкупност по несъмнен начин се
установява сключването на Договор за изработка на 10.10.2017 г., изменен с
Анекс от 04.09.2018 г., между представлявания от С.К. възложител „Д.и А.“
ЕООД и изпълнителя „Ф.Б“ ЕООД, представлявано от А. Щ.. Първият е с
предмет изработването на инвестиционен проект и пакет от документи за
4
кандидатстване за подпомагане по подмярка „Инвестиционна подкрепа на
неземеделски дейности“ от програмата на селските райони за периода 2014-
2020 година за описания в същия търговски обект, променен чрез подписания
на 04.09.2018 г. Анекс. С последния е ревизирана и дължимата от
възложителя цена по договора, като дължимата сума при подаване на
проектното заявление е определена на 10000 лева. Същевременно с
подписания на 07.12.2018 г. приемо-предавателен протокол възложителят,
представляван от свид.С.К., е приел без каквито и да било възражения и
забележки окомплектован и завършен Прокт/Бизнес план, проект и безнес
план с технологични карти, включващ заявление за кандидатстване по
мярката 6,4,1, бизнес план, таблица за допустимите инвестиции и формуляр
аз кандидатстване. В този смисъл още към цитираната дата свид.С.К.,
подписвайки въпросния протокол, е манифестирал цялостно и всеобхатно
изпълнение на работата на възложителя, представляван от свид.Щ.. Именно
поради това още на същата дата, използвайки електронния подпис на
свид.С.К., свид.Щ.е подал заявлението от името на „Д. и А.99“ ЕООД по
електронен път в системата на ИСУН 2020 на ДФ „Земеделие“ към МЗХГ,
което било надлежно регистрирано.
Интерпретирането на събраните в хода на разследването гласни и
писмени доказателствени източници обоснова безспорния извод за липса на
осъществени от страна на свид.Щ. действия по възбуждане и поддържане на
заблуждение у пострадалия по начин, че налични да са били обстоятелства,
обуславящи извършване на имуществено разпореждане, в резултат на което
поведение заблуденото лице да е взело решение за имуществено
разпореждане в полза на Щ. и да го е привел в изпълнение. Закономерна
последица е и липсата на настъпила имотна вреда в патримониума на
разпоредилия се. Всъщност не се установява изначално у свид.Щ. намерение
да реализира имотна облага, доколкото същият не само че е имал обективна
възможност да изпълни задължението си още към момента на подписване на
договора за изработка, но и е направил това, за което свидетелстват както
подписаният на 07.12.2018 г. приемо-предавателен протокол, така и
регистрирането на проектното заявление по електронен път в системата
ИСУН 2020 на ДФ „Земеделие“ към МЗХГ. Самият възложител,
представляван от свид.Щ., не е поемал ангажимент пред свид.С.К. за
5
одобряване на изработения проект, видно от подписаните между същите
документи, поради което и твърденията на свди.С.К. в тази насока не намират
доказателствена опора. Фактът, че това лице му е било препоръчано от негов
познат, както и че той му се е доверил и му е възложил изработването на
проекта, не оборва тази констатация, както несъстоянелно се претендира в
жалбата. От друга страна, видно от приложената от ДФ „Земеделие“
документация, 13 от заявените с проекта точки не са били признати, но
причините за това са напълно обективни и в този смисъл не се дължат на
неточности в изготвеното от свид.Щ. с помощта на свид.С. проектно
предложение. Действително то е подадено посредством електронния подпис
на свид.С.К., използван за целта от свид.Щ., но в съответствие с условията за
кандидатстване в 14-дневен срок от публикуване на резултатите от страна на
Фонда на интернет страницата му, кандидатите са имали право да подадат
възражение по извършената предварителна оценка. В този смисъл
публикуваната информация е общодостъпна за всички кандидати. При
наличие на заинтересованост, всеки от тях следва да следи относно същата и
да упражни предоставените му касателно нея права, сред които и това за
възражение. Фактът, че електронният подпис на свид.С.К. се е намирал у
свид.Щ. не ангажира последния да следи въпросната информация, както
неоснователно се претендира в жалбата. В този смисъл пропускането на срока
за подаване на възражение по никакъв начин не може да се вменява на
свид.Щ. като представляващ изпълнителя по договора за изработка, още по-
малко да бъде категоризирано било като въвеждане в заблуждение, било като
поддържането на такова като форми на изпълнителното деяние на измамата.
С жалбата се заявяват недопустими претенции към свид.Щ. за одобрение и на
самия проект, което независи по никакъв начин от него, доколкото това е в
компетентността на ДФ „Земеделие“. Несъмнено свид.С.К. е възложил
изготвянето на проекта на конкретния изпълнител, считайки го за
компетентен да реализира поетия ангажимент с необходимата прецизност, но
последвалото неодобряване на проекта и то поради горецитираните причини
не съставлява измамливо поведение по смисъла на чл.209, ал.1 НК, както
несъстоятелно се твърди в жалбата. Самият К. е бил абсолютно и изначално
наясно, че одобрението на проекта се извършва от самия ДФ „Земеделие“,
поради което и зависи изцяло от изрядността на депозирания пред същия
проект, но не и лично от самия Щ., поради което и всякакви обещания от
6
негова страна в тази насока, за каквито всъщност единствено жалбоподателят
твърди, са несъставомерни.
Напълно аргументирано се явява и становището на първостепенния съд
за липса на изначално намерение у свид.Щ. да не изпълни поети спрямо
възложителя ангажименти, както и наличие на обективна възможност да
реализира същите. Отговорност за евентуално неизпълнение на договорните
задължения следва да бъде търсена по гражданско правен ред, доколкото в
настоящата хипотеза то не покрива съставомерните признаци на
регламентирано в НК посегателство.
Относно реализираните плащания по така подписаните съглашения по
делото са налице единствено гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свид.С.К., сочещ за предавани от самия него на свид.Щ.
парични суми в различен размер, но никога на стойност по-малка от 1000 –
2000 лева, както и по негова молба предавани чрез сина му Д. К. и негови
приятели П. Т. и П. М. От своя страна самите свидетелите П. Т. и Д. К.
потвърждават, че действително по заръка на свид.С.К. са предавали на А. Щ.
пликове, за които им било съобщавано, че съдържат парични суми във връзка
с изготвян от свид.Щ. проект по поръчение на свид.С.К.. Конкретното
съдържание на пликовете обаче никой от двамата не бил проверявал. Свид.Й.
Б. от своя страна извършвал ремонт в жилището на Щ., като за същия
последният му платил с пари, за които му бил посочил, че ги е взел от С.К.. В
крайна сметка, въпреки изричното отбелязване в договора за изработка
плащанията касателно същия да бъдат извършвани по банков път, това не
било сторено, макар според свид.К. същият вече да бил платил на Щ. сумата
от около 22 000-24 000 лева. В подкрепа на това твърдение обаче е налице
доказателствен дефицит, доколкото липсват каквито и да било надеждни
източници на информация, които да съдържат достатъчно конкретика
относно действителното предаване именно на парични суми и техния размер.
Нито един от горепосочените свидетели не е установил съдържанието на
приетите от К. и предадени от тях пликове на Щ. Показанията на свид.Б. от
своя страна също не внасят яснота относно действително изплатени от К. на
Щ. суми по цитирания вече проект.
Гореизложеното обуславя и несъмнен извод, че напълно
7
законосъобразно и обосновано контролираната инстанция е приела за
правилен извода на прокурора за несъставомерност на процесното деяние. То
не само не осъществява престъпно такова с правна квалификация по чл. 209,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, но и друго, което да се преследва по общия ред. Ето
защо вярна се явява констатацията на първостепенния съд за правилност на
изводите в прекратителното постановление, поради което неоснователни се
явяват оплакванията в жалбата относно незаконосъобразност на атакуваното
определение и същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на осн. чл.243, ал.8 НПК Пловдивският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №219/25.05.2021 г. по ЧНД №3305/2011
г. по описа на Районен съд-Пловдив, II н.с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8