Р Е Ш Е
Н И Е № 56
гр.
Търговище, 13.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание
на пети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря и с участието на прокурор при ОП – Търговище , като разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 49 по описа на АС – Търговище за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, предявен чрез пълномощника
а.. С.М. от името на И.Т.И. *** срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ – гр. София за сумата от 300лв., представляваща обезщетение за
претърпените от И. имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен
административен акт – наказателно постановление № 44 – 0000107 от 15.05.2018г. и.д.
началник Областен отдел “Автомобилна администрация“ - Търговище, отменено с
влязло в сила решение на Районен съд – Търговище по АНД № 489/2018г. Пълномощникът
на ищеца твърди, че от отменения незаконосъобразен акт И. е претърпял
имуществени вреди в размер на 300лв., представляващи заплатения адвокатски
хонорар по АНД № 489/2018г. по описа на РС – Търговище, които не са били
присъдени като разноски по делото. Поради тези обстоятелства ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 300лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане, както и съдебните разноски за настоящото производство – 10лв. за
държавна такса и 300лв. за адвокатски хонорар.
Ответникът – Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ – гр. София чрез процесуален представител в
срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е подал писмен отговор, с което моли съдът да
отхвърли искът като неоснователен и недоказан, тъй като не бил осъществен
фактическия състав, при който възниква отговорността на държавата, отделно от
това не било доказано, че уговореният хонорар е реално заплатен. Прави
възражение и за прекомерност на претендираните разноски в настоящото
производство.
В съдебно заседание не се явява представител.
Представителят на
Окръжна Прокуратура – Търговище застъпва становище, че исковата молба е
основателна, като искът е изцяло доказан по основание и следва да се уважи.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
С
решение № 219 от 14.08.2018г. на РС – Търговище, постановено по НАХД № 489/2018г.
по описа на РС – Търговище, в сила от 15.09.2021г., е отменено наказателно
постановление № 44 – 0000107 от 15.05.2021г., издадено от и.д. началник ОО
“Автомобилна администрация“ - Търговище, с което на И.Т.И. ***, е била наложена
глоба в размер на 1500лв.
За
осъщественото процесуално представителство по НАХД № 489/2018г. по описа на РС
– Търговище, ищецът е платил 300лв. на а.. М., видно от приложения по НАХД № 489/2018г.
в оригинал писмен договор за правна защита и съдействие (на стр. 5 от делото). В
рамките на производството пред РС разноски не са искани и не са присъждани. В
договора е посочено, че неговият предмет е обжалване на наказателното
постановление.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ урежда
отговорността на държавата и общините за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на
техните органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение на административна
дейност. Началникът на Областен отдел “Автомобилна администрация“ – Търговище е
част от структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр.
София, която е юридическо лице.
Съгласно тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и
Втора колегия на Върховния административен съд, за квалифициране на иска като такъв по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21 АПК, определящо за
квалификацията на иска за вреди по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици,
е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
До изменението на чл. 63 от ЗАНН, в сила
от 03.12.2019г. (изменение, направено с § 9 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, обн. ДВ
бр. 94 от 29.11.2019г.), законодателят не е предвиждал ред за присъждане на
разноски в производствата по ЗАНН. Затова, направените разноски в
производствата по ЗАНН, приключили преди изменението на чл. 63 от ЗАНН,
подлежат на обезщетяване по реда на чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ.
По изложените съображения
съдът приема, че предявеният иск за обезщетяване на направените пред РС
разноски в производството по оспорване на наказателно постановление е допустим
- основава се на отменено по съдебен ред наказателно постановление, предявен е
от и срещу надлежна страна.
По отношение
основателността на иска:
По
делото безспорно се установи отмяната по съдебен ред на наказателното
постановление, издадено от орган на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ – гр. София поради неговата незаконосъобразност. Съдът намира,
че основанията за отмяна на наказателното постановление не са релевантни за
възникване на отговорността на държавата за вреди, доколкото законът в чл.1,
ал.1 не ги разграничава и респ. урежда като предпоставка за възникване на
отговорността на държавата, както е направено например в хипотезите на чл. 2,
т. 3 от ЗОДОВ, затова те не следва да бъдат обсъждани.
На следващо място по
делото се установи наличие на реална
имуществена вреда за ищеца в размер на 300лв., платени за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалването и отмяната на наказателното
постановление, които вреди съставляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, съгласно Тълкувателно решение
№ 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., което
е задължително за съда. Искът е доказан по основание и следва да се обсъди
неговият размер в контекста на двете относими тълкувателни решения -
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по тълк. д. № 2/2016 г. и
Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г. В първото
ВАС е посочил в мотивите, че институтът на обезщетението от непозволено
увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване,
поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В мотивите на другото тълкувателно
решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно
обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение.
Съдът е посочил "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение
надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение,
изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима
последица от него. "
Минималният размер на
адвокатския хонорар при обжалване на НП, с което е наложена глоба в размер на 1500
лева, какъвто е конкретния случай, според разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията,
действала към момента на плащане на хонорара, което действие при липса на други
безспорни данни съдът датира към 04.06.2018г. – датата на депозиране на жалбата
ведно с договора за правна помощ и пълномощното пред
административно-наказателния орган, е 335лв. (300 лв. + 7 % за горницата над
1000 лв.), което е с малко повече от уговорения и платения по НАХД № 489/2018г.
по описа на РС – Търговище. При този нормативно определен минимален размер, е
очевидно, че уговореният и платеният в размер на 300лв. не би могъл нито да надвишава
съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение – от една
страна, а от друга – нито да се превърне в средство за неоснователно
обогатяване. Направеното искане за присъждане на по-нисък размер от заплатеното
адвокатско възнаграждение е неоснователно и искът следва да се уважи в пълен
размер. Във връзка с направеното възражение, че част от Наредбата е отменена с
решение на ВАС от 2020г. следва само да се посочи, че възражението е
неоснователно и не следва да се обсъжда подробно, предвид нормата на чл. 195 от АПК, която урежда действието във времето на съдебното решение за отмяна на
подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 195, ал.1 от АПК подзаконовият акт се
смята за отменен от деня на влизане на съдебното решение, т.е. към момента на
плащане на хонорара нормата на чл.18, ал. 2 в обсъжданата редакция – ДВ, бр. 84
от 2016 г. е действаща. Според действащите към настоящия момент правила на
Наредбата – чл. 18, ал. 2, минималният размер на адвокатския хонорар при
обжалване на НП, с което е наложена глоба в размер на 1500 лева, се определя в
размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., т.е няма разлика с
действалата през 2018г. редакция.
По отношение
претенцията за присъждане на законната лихва, считано от 10.03.2021г. до окончателното
изплащане на сумата:
Съгласно чл. 86 от ЗЗД, приложим на основание § 1 от ЗОДОВ, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове – т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр.
д. № 3/2004 г., ОСГК. Съобразно това разрешение, претенцията на ищеца по делото
за присъждане на законната лихва за времето от 10.03.2021г. до окончателното
изплащане на главницата е основателна и следва да бъде уважена.
Предвид изхода на
делото следва да се постави на обсъждане претенцията на ищеца за присъждане на
разноски в настоящото производство. По делото са представени доказателства за направени разноски за платена
държавна такса в размер на 10лв. и 300лв. за адвокатски хонорар, платени в
брой. На основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ във връзка с чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца тази сума.
По изложените съображения и на
основание чл. 1, ал. 1, чл. 4, чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 78 от ГПК във
връзка с чл. 144 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ – гр. София да плати на И.Т.И. ***, сумата в размер на 300лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение по НАХД № 489/2018г. по описа на РС – Търговище, ведно със
законната лихва върху тази сума от 10.03.2021г., до окончателното ѝ
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 310лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването на страните, че
решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: