ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2633
гр. Бургас, 31.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501649 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК *********, срещу Разпореждане № 10235/01.09.2022г., постановено по ч.гр.д. № 5604/2022г.
по описа на PC Бургас (обективирано в Заповед № 2684 от 01.09.2022г. по ч.гр.д. № 5604/2022г. на
БРС), в частта с която заповедният съд е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение
на ”Сити кеш” ООД против длъжника М. М. К., с ЕГН **********, в частта му, касаеща вземането
за 35.04 лв. - договорна лихва за периода 01.09.-2021г. – 16.10.2021г. и 23.10 лв. - мораторна лихва
за периода 01.12.2021г. – 01.08.2022г. В частната жалба се изтъкват съображения за
незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част. Твърди се, че съдът няма
правомощие в настоящото производство да прогласява нищожност на договора, а дори и да се
приеме частична недействителност следвало да се присъдят претендираните вземания. Твърди се,
че неустойката не се включва в годишния процент на разходите. Аргументира се тезата, че лихвата
за забава влиза в границите на ГПР, поради което същата била законна и съобразена с правните
норми и търговската практика. Моли се за отмяна на разпореждането в обжалваната част и
постановява издаването на заповед за изпълнение за вземанията както и направените в
заповедното производство разноски, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис не е представен за връчване на
насрещната страна.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в срока
по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл.
413, ал. 2 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди
доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и
правна страна следното:
Производството по делото е образувано пред Районен съд- Бургас, въз основа на
депозирано заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение от ”Сити кеш” ООД
против длъжника М. М. К., за вземанията по Договор за паричен заем № 565702 / 01.09.2021г., по
силата на който на длъжника е предоставена сума при договорените между страните условия в
размер на 700 лева. Към заявлението са приложени: договор за потребителски кредит, общи
условия и тарифа за допълнителни услуги.
С Разпореждане № 10235/01.09.2022г., постановено по ч.гр.д. № 5604/2022г. по описа на
PC Бургас (обективирано в Заповед № 2684 от 01.09.2022г. по ч.гр.д. № 5604/2022г. на БРС),
1
Бургаският районен съд е отхвърлил частично заявлението на кредитора ”Сити кеш” ООД, в частта
за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за парично вземане за 35.04 лв. - договорна
лихва за периода 01.09.-2021г. – 16.10.2021г. и 23.10 лв. - мораторна лихва за периода 01.12.2021г.
– 01.08.2022г., 358.96 лв. - договорна неустойка за периода 01.09.2021г. – 16.10.2021г., 53 лв. –
неустойка за забава и 135 лв. – разходи за събиране на вземането. Това разпореждане се обжалва
пред настоящата съдебна инстанция само относно договорната и мораторната лихва.
Спрямо договора за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания,
обект на заявлението по чл.410 ГПК, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка: дали искането
не противоречи на закона и на добрите нрави. Видно от депозираното пред съда заявление,
вземанията на заявителя са индивидуализирани в достатъчна степен. Съгласно приетото в т. 2б на
ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, в производството по чл. 410 от ГПК, съдът не
събира доказателства, нито може да прави изводи въз основа на представени такива, и преценката
на съда по основателността на искането е ограничена единствено до проверка на твърденията
изложени в заявлението. В случая твърденията изложени в т. 9 и т. 12 от заявлението по чл. 410
ГПК индивидуализират претендираното вземане по основание и размер за всяко от отделните
пера, т. е. заявлението е редовно от формална страна. В заявлението са изложени всички
фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта
на претендираните вземания за главница, договорна и мораторна лихва в посочения размер и
период. Съдът не дължи изследване на това дали годишния процент на разходите отговаря
действително на посочения такъв в договора за потребителски кредит.
Настоящия състав намира за неправилни изводите на заповедния съд, че поради
неравноправните клаузи на процесния договор за потребителски кредит, на основание чл.23 ЗПК
заявителят има право да получи само чистата стойност на кредита. Неравноправни са клаузата по
т.3.10 от договора, вр. чл. 31 от Общите условия по договора за дължимостта на таксата за
експресно разглеждане в размер на 358.96 лв., както и тази в чл.37, ал.1 от Общите условия
изискваща от потребителя да заплати разходите направени от заемодателя за събиране на
вземането, тъй като съгласно императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Това обаче не води до извод за нищожност на целия договор, поради което не е налице
основание за прилагане на последиците по чл.23 ЗПК по отношение и на договорната лихва.
Уговорената от страните годишна договорна лихва в размер на 40,05 % не противоречи на
добрите нрави. Горна граница има и това е 5-кратния размер на законната лихва, посочен в чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Тъй като процесната лихва не надвишава посочения размер, тоест е договорена в
рамките на закона, основателно е оплакването в жалбата, че същата не може да противоречи на
добрите нрави, освен ако не се установи изрично морално правило което да забранява
уговарянето.Такова не може да бъде изведено, тъй като дори и потребителски, процесния договор
има характера на едностранна търговска сделка, а добрите търговски практики налагат
възмездност на потребителския кредит, която се извежда от уговорената възнаградителна лихва.
Презумпцията е, че след като една уговорка не противоречи на закона, то тя не може да
противоречи на правилата на добрите нрави. Също така следва да се отбележи, че съгласно чл.
145, ал. 2 ЗЗП не могат да бъдат проверявани за неравноправност уговорките между страните,
които касаят основния предмет на договора /в случая- тези за главницата и възнаградителната
лихва, които са ясни и разбираеми/, тъй като в противен случай договорът не би бил сключен. С
оглед на прогласената свобода на договаряне в чл.9 от ЗЗД, страните са свободни да определят
съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като са ограничени единствено от
повелителните норми на закона и добрите нрави. В случай, че уговореният в договора годишен
процент на разходите, който включва и годишен лихвен процент по кредита, не надвишава пет
пъти законната лихва, както изисква чл.19, ал.4 ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза, с
която страните уговарят и по-голям от трикратния размер на законната лихва размер на
възнаградителната лихва. Настоящата въззивна инстанция, намира че заповедния съд не проверява
по същество основанието въз основа на което е възникнало вземането. В заповедното
производство се проверява единствено наличието на правен спор относно вземането, като
изключенията от това правило са изрично предвидени в чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от
исковото производство, съдът в заповедното производство не разполага с правомощия да
преизчислява дължимата лихва за забава, за която заповед също следва да бъде издадена. Предвид
изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваното разпореждане следва да бъде
отменено в обжалваната част, а делото- върнато на първоинстанционния съд за издаване на
2
заповед за изпълнение за вземането в размер на 35.04 лв. - договорна лихва за периода 01.09.-
2021г. – 16.10.2021г. и 23.10 лв. - мораторна лихва за периода 01.12.2021г. – 01.08.2022г..
За заповедното производство се дължат разноски в полза на заявителя в размер на 3.38 лв.,
съобразно отменената част, а за настоящото производство разноски в размер на общо 65 лв – 15 лв.
за заплатена държавна така и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 ГПК и
чл.26 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 10235/01.09.2022г., постановено по ч.гр.д. № 5604/2022г. по
описа на PC Бургас (обективирано в Заповед № 2684 от 01.09.2022г. по ч.гр.д. № 5604/2022г. на
БРС), в частта с която заповедният съд е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение
на ”Сити кеш” ООД против длъжника М. М. К., с ЕГН **********, в частта му, касаеща вземането
за 35.04 лв. - договорна лихва за периода 01.09.-2021г. – 16.10.2021г. и 23.10 лв. - мораторна лихва
за периода 01.12.2021г. – 01.08.2022г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл.410 ГПК в полза на ”Сити кеш” ООД
против длъжника М. М. К., с ЕГН **********, за вземането за 35.04 лв. - договорна лихва за
периода 01.09.-2021г. – 16.10.2021г. и 23.10 лв. - мораторна лихва за периода 01.12.2021г. –
01.08.2022г., както и за сумата от 3.38 лв. – разноски преди заповедния съд, както и сумата от 65
лв. – разноски за въззивното производство.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК за посочената в диспозитива на настоящото съдебно определение сума.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3