№ 94
гр. Пловдив, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20245000500188 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на С. Г. К. против Решение № 154/ 01.02.2024 г.
по гр. д. № 1345/ 2023 на ОС – Пловдив в частта, в която предявеният против
П.Р.Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен над сумата
от 1000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от воденвото срещу нея
НОХД № 8246/2021г. на Районен съд - Пловдив, по което е била оправдана.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на решението
поради неправлно приложение на чл. 52 ЗЗД. Жалбоподателката счита, че
окръжният съд не е отчел всички обстоятелства от значение за размера на
обезщетението за неимуществени вреди, които в своята съвкупност
обосновават изключително висок интензитет на претърпените страдания от
поддържаното незаконно обвинение. Предвид изложеното иска да се отмени в
тази част, като предявеният иск се уважи в пълен размер.
Въззиваемата страна П.Р.Б. чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259
ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен
контрол, поради което е допустима.
Производството по гр. д. № 1345/ 2023 г. на ОС - Пловдив е образувано
по предявен от С. Г. К. против П.Р.Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 194, ал. 1 от НК, за
което е оправдана с влязла в сила присъда по НОХД № 8246/2021г. на
Районен съд - Пловдив.
От доказателствата по делото се установява, че с Постановление от
03.11.2021 г. по ДП №***/ 2021 г. на 05 РУ при ОДМВР - Пловдив ищцата С.
Г. К. е привлечена като обвиняема в извършването на престъпление по чл.
194, ал. 1 НК, за това че на 21.05.2021 г. в гр. Пловдив отнела чужди движими
вещи – пари в размер на 120 лв., един бр. кожено портмоне на стойност 10 лв.
и 1 бр. карта за магазин „Б.“ от владението на Я.В.Р. без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, спрямо който е взета мярка за
неотклонение „Подписка“.
По внесен срещу обвиняемата С. Г. К. обвинителен акт е образувано
НОХД № 8246/2021 г. на РС – Пловдив, по което с Присъда № 103/ 16.05.2022
г. е призната за невиновна.
По протест на ОП – Пловдив е образувано ВНОХД № 965/ 2022 г. на
ОС – Пловдив, по което с окончателно решение от 23.01.2023 г. е потвърдил
първоинстанционната оправдателна присъда.
За установяване търпените неимуществени вреди от незаконното
обвинение по делото са събрани гласни доказателства. Св. В.Н. – сестра на
съпруга на ищцата - сочи, че по време на наказателното производство ищцата
се чувствала много зле, била стресирана, страхувала се да не влезе в затвора,
получавала паник атаки, не общувала с никого.
Решението е влязло в сила в частта, в която искът е уважен за сумата от
1000 лв., поради което по отношение на предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата е формирана сила на
2
пресъдено нещо.
Спорът между страните е само относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица конкретни
съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението. При преценка на размера на
обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение следва да се
отчетат и обсъдят според тяхната тежест и значение всички обстоятелства,
които са се отразили негативно върху психиката и начина на живот на ищеца,
а именно: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното
преследване, вида на взетата мярка за неотклонение, негативните последици,
претърпени от ищеца в личния и социалния му живот; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на
общественото доверие и социалните му контакти, икономическите условия в
страната и жизнения стандарт на населението за съответния период. Наред с
това следва да се има предвид, че всяко наказателно преследване по принцип
провокира редица негативни емоции и чувства у разследваното лице -
несигурност, безпомощност, обреченост, стрес, страх от налагане на
наказание, невъзможност да планира личния си живот, унижение, накърнено
достойнство и добро име, които то не следва да доказва, тъй като
настъпването им се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът твърди, че е
претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни промени извън
обичайните (чувствително влошаване на здравословното или психично
здраве, промяна в семейното му, служебно или социално положение и др.),
следва да ги докаже на общо основание.
В настоящия случай окръжният съд е обсъдил според тяхната тежест и
значение всички обстоятелства от значение за интензитета и
продължителността на претърпените от ищцата негативни преживявания от
воденото срещу нея незаконно обвинение. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да представлява разумен и справедлив баланс между
обстоятелствата, които обосновават по – висок, и тези, водещи до по – нисък
интензитет на преживените страдания. В тази връзка като обстоятелство,
което предполага по – висок интензитет на търпените негативни чувства и
емоции от незаконното наказателно производство, следва да се отчете
обстоятелството, че повдигнатото и поддържано обвинение е за тежко
3
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, наказуемо с наказание лишаване
от свобода до 8 години.
От друга страна следва да се съобрази, че наказателното преследване е
приключило за сравнително кратък срок от 1 година, 2 месеца и 20 дни,
считано от привличането му като обвиняем до влизане в сила на
оправдателната първоинстанционна присъда, спрямо ищцата е била взета най
– леката мярка за неотклонение – подписка, която не е ограничила
гражданските й права – правото на свободно придвижване и промяна на
местоживеенето, доколкото в тази насока не се събраха доказателства,
обстоятелството, че е била оправдана още от първоинстанционния съд, което
е намалило опасенията й, че може да бъде да бъде осъдена и да търпи
ефективно наказание лишаване от свобода. Няма данни незаконното
обвинение да е станало достояние на други лица извън най – близкия й семеен
кръг, което да се е отразило на социалното й общуване и на доброто й име в
обществото, като следва да се отбележи, че по НОХД № 634/ 2020 г. на РС –
Пловдив е била осъдена за друго такова престъпление. Съпоставката на
посочените две категории обстоятелства налага извод, че определеното от
окръжния съд обезщетение от 1 000 лв. е в съответствие с интензитета на
преживените от ищцата страдания от незаконното обвинение, поради което
настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за неговото
увеличение. Наред с това следва да се отчете и обстоятелството, че
осъждането на държавата в лицето на процесуалния й субституент (П.Р.Б.) за
заплащане на обезщетение само по себе си също има ефект на репарация за
́
ищеца и е допълнителен фактор за постигане целите на исковата защита по
чл. 2 ЗОДОВ – да й позволи да понесе и да преодолее по - леко психическите
травми от незаконното обвинение. По изложените съображения настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение не страда от сочените в жалбата
пороци, поради което следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 154/ 01.02.2024 г. по гр. д. № 1345/ 2023
на ОС – Пловдив.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
4
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5