Р
Е Ш Е Н И Е
№912
гр. П., 05.06.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия:
Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 04726 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба подадена от “Водоснабдяване и канализация” ООД, с която е поискано да бъде признато за установено по отношение на Б.Г.Б., че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1 828,60 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., кв. „***, за периода от 30.04.2014 г. до 31.04.2017 г., както и сумата от 265,31 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.07.2014 г. до 05.07.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и ответницата била налице облигационно връзка по повод предоставяне на ВиК услуги за имот с адрес гр. П., кв. „***. Предоставянето на тези услуги се осъществявало при публично известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер ***. Ответната страна имала качеството на потребители на ВиК услуги и следвало да заплаща стойността на ползваните услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране.
Ответната страна не е подала отговор на исковата молба.
Районният съд, преценявайки
събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:
“Водоснабдяване и канализация”
ООД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК срещу Б.Г.Б. за вземанията, които са предмет на настоящите
искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № ***** по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд, за
която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания за
предявяване на искове за установяване на вземанията.
Представени са общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от Вик оператор, за които не се спори, че са публикувани в един местен и централен ежедневник.
В първото по делото заседание ответникът изрично признава, че е собственик на 1/3 идеална част от правото на собственост върху имот с адрес гр. П., кв. „***, която част е придобил чрез наследяване. Също така не оспорва, че имотът е водоснабден за периода от 30.04.2014 г. до 31.04.2017 г. Ищцовото дружество не е ангажирало никакви доказателства, че ответната страна притежава в пълен обем от правото на собственост на имота. В този смисъл по делото се установи, че ответникът е собственик на 1/3 идеална част от водоснабдения имот.
По делото е изслушано и прието
основно и допълнително заключение на съдебно – икономическа експертиза, което
не е оспорено от страните. Вещото лице посочва, че са доставяни
ВиК услуги (943 м.куб. питейна вода) на стойност 1779,58 лева за периода от 30.04.2014 г. до 31.04.2017 г. Пояснява,
че начисляването на ВиК услуги е извършено съгласно клаузата на чл. 25, ал. 8 и
ал. 10 от Общите условия, регламентираща отчитането ВиК при липсата на водомер
в обекта. Експертът пояснява, че законната лихва за забава е в размер на 265,31
лева, считано от 05.07.2014 г. до 05.07.2017 г.
Съдът дава вяра на двете заключения на вещото лице, тъй като същите са обосновани, логични и непротиворечиви. Наред с това вещото лице се е запознало с необходимите документи (карнети), за да изготви заключението. Също така заключението намира опора в приложените писмени доказателства (заповеди от 01.06.2016 г.; 04.03.2015 г.; 01.11.2012 г.), както и изявлението на ответника, касаещо, че имотът е бил водоснабден.
По делото са представени от ответника следните писмени доказателства: приемо – предавателен протокол от 30.08.2018 г., касаещ монтаж на водомер, гаранционна карта и фактура. Обсъжданите доказателства са неотносими за спора, тъй като касаят извършването на монтаж след исковия период, за който се претендира стойността на доставени ВиК услуги.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи наличие на облигационна връзка между него и ответника за процесния имот и изпълнение на задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. В настоящия случай процесният водоснабден имот се намира в сграда - етажна собственост, като ответникът притежава 1/3 идеална част от правото на собственост върху жилището. Това води до извод за наличието на облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника.
Установи се по делото, че до процесния имот са доставяни ВиК услуги на стойност 1779,58 лева за периода от 30.04.2014 г. до 31.04.2017 г.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От заключението на експерта става ясно, че лихвата за забава е в размер на 265,31 лева, считано от 05.07.2014 г. до 05.07.2017 г.
На основание чл. 30, ал. 3 ЗС
всеки собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно частта
си, т. е. ответникът отговоря за задълженията за заплащане на ВиК услуги и
лихва за забава съобразно обема от права (1/6 ид. ч.), които притежава върху
жилището. Това води до извод, че ответникът дължи сумата от 593,19 лева –
главница и 88,43 лева.
Следва да се остави без разглеждане възражението за погасителна давност, направеното от ответника в първото съдебно заседание. Концентрационното начало в граждански процес има за резултат ранна поетапна преклузия на процесуални права, т. е. концентриране на действия, насочени към изясняване на спора чрез предявяване на различни искания и възражения. Съгласно чл. 131 ГПК възраженията за погасителна давност следва да се направят в едномесечен срок за подаване на отговор на исковата молба, като след това настъпва преклузия (недопустимо е въвеждането на правопогасяващи възражения). Ответната страна не се е възползвала от правото си да подаде отговор на исковата молба, с който да направи възражение за давност, въпреки че такава възможност е указана с разпореждането от 14.08.2018 г. В този смисъл след изтичане на едномесечния срок по чл. 131 ГПК се преклудира възможността от релевиране на правопогасяващи възражения, поради което направените такива в съдебно заседание, следва да се оставят без разглеждане.
По разноските:
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на получи заплатените разноски в исковото и заповедното
производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В исковото производство ищецът е
направи разноски в общ размер на 75 лева (41,87 лева – държавна такса и 300
лева – адвокатско възнаграждение), като същите следва да бъдат съответни на
уважената част от претенциите. Предвид изложеното ищецът има право на разноски
в исковото производство в размер на 111,29 лева.
Разноските в заповедното производство
са 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 41,87 лева - държавна такса, т. е.
ищецът има право да получи за разноски сумата от 29,91 лева, която е съответна
на уважената част на исковете.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Г.Б., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” №11, представлявано от управителя Иван Витанов сумата от 593,19 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., кв. „***, за периода от 30.04.2014 г. до 31.04.2017 г., както и сумата от 88,43 лева – законната лихва за забава, считано от 05.07.2014 г. до 05.07.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***** по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции за разликата от 593,19 лева до предявения размер от 1828,60 лева – главница за стойността на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., кв. „***, за периода от 30.04.2014 г. до 31.04.2017г., както и разликата от 88,43 лева до предявения размер от 265,31 лева - законната лихва за забава, считано от 05.07.2014 г. до 05.07.2017 г.
ОСЪЖДА Б.Г.Б., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” №11, представлявано от управителя Иван Витанов сумата от 111,29 лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата от 29,91 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № ***** по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № ***** по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: