Р Е Ш
Е Н И Е
№89/21.6.2013г., гр.Девня
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Девненският районен съд, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди и
тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при секретаря С.Г. като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
1091 по
описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е за делба във фазата по допускане.
Предявен е иск от Ж.С.П. против С.М.И. и А.Г.И. с
правно основание чл.34 от ЗС и е за делба на съсобствени
недвижими имоти. Ищецът излага, че с ответниците са
съсобственици на следния недвижим имот: дворно място с площ от 1120 кв.м.,
съставляващо УПИ ХV-147 в кв.15 по плана на гр. Девня, кв. Повеляново,
с идентификатор по КК, одобрена със Заповед № РД-18-85 от 17.09.2008 г. на изп. Директор на АГКК 20482.306.147 и с административен
адрес в ***, ведно с построената в имота жилищна сграда на един етаж, частично
на изба и построения в същия имот навес-стопанска паянтова сграда, при граници
на имота: улица, УПИ ХІV-146, ХІІІ-145 и ХVІ-148. Твърди още, че идеални части
от имота придобил по наследство от майка си С. М. П., ЕГН **********, починала
на 02.06.2012 г., която от своя страна е придобила имота по давност, съгласно нот. акт за собственост на недвижим имот № 7, т. І, дело
29/21.01.1993 г. на Девненски районен съдия 1/3 ид.
част и по наследство от майка си Д. С. М. 1/12 ид.
част. Ищецът твърди, че ответниците са придобили 1/3 ид. част от имота в режим на СИО по силата на упражнявано давностно владение, установено члез
обстоятелствена проверка от съдия при ДРС, обективирана
в нот. акт за собственост на недвижим имот № 7, т. І,
дело 29/21.01.1993 г., 1/6 ид. част двамата ответници в режим на СИО по договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран
в нот. Акт № 21, т. І, дело 30/21.01.1993 г. на
Девненски районен съдия и 1/12 ид. част от имота е
придобита от първия ответник С.М.И. в индивидуална собственост по наследство от
майка му Д. С. М..
Претендира се извършване на делба на ПИ с
идентификатор 20482.306.147, с площ от 981 кв.м. по КККР, с адрес *** и на
разположената в този имот сграда с идентификатор 20482.306.147.1 по КККР, с
площ от 49 кв.м., на 1 етаж при квоти от по 5/12 ид.
ч. за ищеца Ж.С.П., 1/12 ид. ч. за ответника С.М.И. и
6/12 ид. ч. в СИО за ответниците
С.М.И. и А.Г.И..
В едномесечния срок за отговор ответниците
С.М.И. и А.Г.И. представят писмен отговор, с който изразяват становище, че иска
е неоснователен и недоказан. Твърдят, че те са единствени собственици на имота,
който са придобили по наследство и договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане.
В условията на евентуалност правят възражение за придобивна давност,
като твърдят, че през всичките години след смъртта на наследодателя М. И.М.,
починал през 1965 г. и до настоящия момент владеят този имот, плащат данъци.
Твърдят, че единствено те владеят имота и никой не им е оспорил правото на
собственост. Претендират сторените разноски, включително и адвокатски хонорар.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
Видно
от НА за собственост на недвижим имот по давностно владение и наследство № 7,
том І, дело 29/93 от 21.01.1993г. на съдия при ДРС Д. С. М. от гр.Девня, С. М. П.
от гр.Девня и С.М.И. ***, са признати за собственици по давностно владение на
дворно място с пространстов ат 1120 кв.м., сставляващо УПИ ХV-147 в кв.15 по
плана на гр.Девня кв.Повеляново заедно с построената масивна жилищна сграда на един етаж, часточно
на изба навес-стопанска сграда паиантова, дворно подобрения и трайни
насъждения.
С
НА за продажба на недвижим имот срещу задължение за гладане и издръжка № 21,том
І, дело 30/93 от 21.01.1993г. на съдия при ДРС , Д. С. М. е продала на сина си
С.М.И. ½ ид.ч. от дворно място и
къща, целият с пространство от 1120 кв.м., съставляващо УПИ ХV-147 в кв.15 по
плана на гр.Девня кв.Повеляново срещу задължението на сина й да поеме гледането
и издръжката на майка си като й осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто
е водила досега и докато е жива.
Видно
от удостоверение за наследници №118/12г. на Община Девня, С. М. П. е починала
на 02.06.2012г. и е оставила като наследник Ж.С.П.-син.
Видно
от удостоверение за наследници №243/05.11.2012г. на Община Девня Д. С. М. е
починала на 22.08.1996г. и е оставила като наследници С.М.И.-син, С. М. П.,
починала на 02.06.2012г. и оставела като свои наследник Ж.С. П.-син.
Видно
от представен по делото разпосен лист за имот №147, в кв.15 по плана на
гр.Девня е записан като собственик С. М. П. и С.М.И..
По
делото е представено удостоверение №1/21.01.93г. за отказ на С. М. П. от
наследството на баща й М. И.М. починал на 07.03.1965г.
Видно
от представени удостоверения за декларирани данни от Община Девня, Ж.С.П. е
декларирал недвижим имот с адрес ***, а С.М.И. и А.Г.И. са декларирали недвижим
имот с адрес ***.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели П.П., М.К., Д.М. и С.М. се
установява, че ответниците С. и А. И.
живеят в процесния имот на ***, като С. П. е имала съседен имот с къща. Между
двата имота е нямало ограда. Същата е посещавала брат си, била е в добри
отношения с него.
Недопустимо
е съгласно чл.164 ал.1,т.1 от ГПК да се устатовява със свидетелски показания
правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт, каквато
сделка в случая е прехвърляне на ид.ч. от недвижим имот, поради което от
показанията на Д. М. и С. М. не се установи уреждане на отношенията между С.И.
и сетра му С. П. по повод процесния имот. От показанията на тези свидетели се установява,
че къщата на С. граничи с процесния имот, като няма ограда помежду им. С. е
посещавала брат си.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
С НА за собственост на недвижим имот по
давностно владение и наследство № 7, том І, дело 29/93 от 21.01.1993г. на съдия
при ДРС Д. С. М. от гр.Девня, С. М. П. от гр.Девня и С.М.И. ***, са признати за
собственици по давностно владение на дворно място с пространстов ат 1120 кв.м.,
сставляващо УПИ ХV-147 в кв.15 по плана на гр.Девня кв.Повеляново заедно с
построената масивна жилищна сграда на
един етаж, частично на изба навес-стопанска сграда паянтова, дворно подобрения
и трайни насъждения. По делото представеният нотариален акт за собственост не е
оспорен от страните и към 21 януари 1993г. като собственици на описания в него
недвижим имот се легитимират Д. С. М., С. М. П. и С.М.И.. Към момента на
извършване на обстоятелствената проверка, М.И.М. е бил починал, съгласно
представеното удостоверение за отказ от наследство л.63 от делото още през 1965
г., поради което извършената проверка по установяване на собствеността не се
разпростира по отношение на починалия съпруг на Д. М.. Следва да се отбележи,
че брака се прекратява със смъртта на един от съпрузите. Съответно всеки един
от Д. С. М., С. М. П. и С.М.И. се легитимира като собственик на 1/3 ид.ч. от
имота. Ирелевантен в случая е извършеният отказ от наследство от С. М. П. от
наследството на баща й М.И.М., тъй като не се касае до делба на имот оставен в
наследство от баща й.
Тъй
като, никой не може да прехвърли повече права от колкото притежава, то с с НА за
продажба на недвижим имот срещу задължение за гладане и издръжка № 21,том І,
дело 30/93 от 21.01.1003г. на съдия при ДРС , Д. С. М. е продала на сина си
С.М.И. ид.ч. от дворно място и къща,
целият с пространство от 1120 кв.м., съставляващо УПИ ХV-147 в кв.15 по плана
на гр.Девня кв.Повеляново срещу задължението на сина й да поеме гледането и
издръжката на майка си като й осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто е
водила досега и докато е жива, като същата е прехвърлила притежаваната от нея
1/3 ид.ч. Между страните не се спори, че към 21 януари 1993г. ответниците са
били в брак, които продължава и към момента. Поради което същите се легитимират
като собственици на 1/3 ид.ч. от процесния имот в режим на СИО. Съответно след
съмртта на С. М. П. нейният син Ж.С.П. е наследил нейната 1/3 ид. ч. от имота.
Относно твърденията на ответниците, че са придобили имота по давност, упражнявайки
владение върху имота от 1965г. до момента, същите се явяват недоказани. На
първо място това твърдение се опровергава от съставеният НА за собственост на недвижим
имот по давностно владение и наследство № 7, том І, дело 29/93 от 21.01.1993г.
на съдия при ДРС с които е признато упражнено владение от Д. С. М. от гр.Девня,
С. М. П. от гр.Девня и С.М.И.. От
събраните по делото гласни доказателства също така не може да се направи извод,
С.И. и А.И. да са владяли имота само за себе си.
Напротив, свидетелите установяват че майката на ищеца С. П. също е посещавала
имота. Не са събрани доказателства след 1965 г. С.И. и съпругата му да са установили явно, спокойно и
несмущавано владение и да са афиширали пред останалите съсобственици-ищецът
/неговата майка/, че владеят имота само и единствено за себе си. Нито един от
свидетелите не установява анимус на владението от С.
и А. И. по отношение на целия имот, владение което да отблъсква владението на
останалите съсобственици. Точно обратното свидетелят М. излага, че достъп до
имота на С. П. никога не е бил отказван, същата е посещавала брат си. Свидетелката Кръстева излага, че имота на С.
и този в които е живеел С. се е обработвал общо. Само когато съсобственика
афишира самостоятелно владение по отношение на невладеещ съсобственик може да започне
да тече давност и когато изтече 10 години да придобие правото на собственост
върху целия имот. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че между майката на ищеца, починала 2012г. и нейният брат С. са
съществували добри взаимоотношения.
В конкретния случай С.И. е бил
владелец на собствената си част от имота и държател след 1996 г. на частта от
имота на ищеца, но не е придобил правото на собственост по давност, респективно
неговата съпруга също така не би могла да го придобие.
В съответствие с разпоредбата на
чл.344, ал.1 от ГПК, съдът следва да се произнесе при допускане на делбата,
между кои лица и за кои имоти се допуска делба и какви са квотите на
съделителите.
Искът е основателен и следва да
бъде уважен, като делбата на описания имот следва да бъде допусната между съделителите при следните квоти: 1/3 ид.ч.
за Ж.С.П., 1/3 ид.ч. за С.М.И. и А.Г.И. в режим на
СИО и 1/3 ид.ч. за С.М.И..
На осн.чл.355
от ГПК, страните в делбеното производство заплащат
разноски съобразно стойността на дяловете им, поради което такива не следва да
се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА до делба следния недвижим имот, дворно място с
пространство 1 120 кв.м. съставляващо УПИ № ХV-147 в кв.15 по плана на
гр.Девня, кв. Повеляново с идентификатор по КК на
гр.Девня 20482.306.147 и с административен адрес ***, , ведно с построената в
имота жилищна сграда на един етаж, частично на изба с идентификатор №
20482.306.147.1 по КК на гр.Девня, навес-стопанска постройка паянтова, между съделителите и при квоти: Ж.С.П. ЕГН ********** ***- 1/3 ид.ч., за С.М.И. ЕГН **********, с адрес ***.Стамболийски №16-1/3 ид. ч. и С.М.И.
ЕГН ********** и А.Г.И. ЕГН
**********, и двамата с адрес ***- 1/3 ид. ч. в режим на СИО на осн. чл.34 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването
му, пред Варненски окръжен съд.
Районен
съдия: