О   П   Р  Е Д   Е   Л   Е   Н   И   Е №1383

 

гр. Пловдив 14.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в закрито заседание на четиринадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Андреева

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Пламен Чакалов

                                                                                                          Бранимир Василев

 

като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. №1008/2020г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е разпореждане на Пловдивския районен съд, VІ^-ти гр. с. постановено на 13.02.2020г. по ч. гр. д. № 2319/20г. в частта, с която се отхвърля заявлението в частта му, с която се претендира присъждане на 22.43 лева – договорна лихва, дължима за периода 12.08.2018г. – 04.11.2018г.; 53.90лв. лихва за забава от 12.08.2018г. до 12.02.2020г., както и разноските над уважениете размери от 8.21лв. за държавна такса и над 42.16лв. – юрисконсултско възнаграждение до пълните им размери.

Частният жалбоподател на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в жалбата и се постанови издаването на заповед за изпълнение относно всички вземания претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

          Предвид доказателствата съдът установи следното:

За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният съд е приел, че е налице обоснована вероятността  искането да се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител, както и поради това, че не са посочени изчерпателно разходите, отчетени при формирането на годишния процент на разходите по заема.

Тези изводи на районния съд са правилни.

В чл.2, т.6 от представения препис от договор за паричен заем № 3271611/12.07.2018г. е посочено, че фиксирания годишен лихвен процент по заема възлиза на 40%. В Решение № 378/18.05.2006г. постановено по гр. д. № 315/2005г. на ВКС, ІІ г. о. е прието, че противоречи на добрите нрави уговарянето на компенсаторна лихва, която надвишава трикратния размер на законна лихва по необезпечен заем и двукратния ú размер по обезпечените заеми. В разглеждания договор уговорената лихва е почти четири пъти над законната лихва, което обосновава вероятността тази клауза да е неравноправна.

Годишния процент на разходите по заема е посочен като 46.17%, без да са конкретизирани неговите съставни части според изискванията на чл. 19 от ЗПК във връзка с Приложение № 1 към ПЗР от закона, която липса също сочи към наличие на неравноправна клауза.

Ето защо искането за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за посочените суми е неоснователно и следва да се отхвърли, като съразмерно се отхвърлят и сумите за разноски.

Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за посочените по – горе претенции, районният съд е постановил правилен акт, който следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Пловдивския районен съд, VІ^-ти гр. с. постановено на 13.02.2020г. по ч. гр. д. № 2319/20г. в частта, с която се отхвърля заявлението в частта му, с която се претендира присъждане на 22.43 лева – договорна лихва, дължима за периода 12.08.2018г. – 04.11.2018г.; 53.90лв. лихва за забава от 12.08.2018г. до 12.02.2020г., както и разноските над уважените размери от 8.21лв. за държавна такса и над 42.16лв. – юрисконсултско възнаграждение до пълните им размери.

          Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 Председател:                                     Членове:1. 

 

 

 

                                                                              2.