РЕШЕНИЕ
№ 2892
гр. Бургас, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
в присъствието на прокурора В. К. Н.
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20222120103938 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. Д. Д., ЕГН **********, адрес в
....................., съдебен адрес в ........................, чрез адв. С. К., срещу Прокуратура на
Република България, адрес: ..................., с с която се претендира осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5001лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди в
резултат от водено срещу лицето наказателно производство по ДП пр.пр.5895/2020г. на РП -
Пловдив, което е прекратено и от неоснователно повдигане на обвинение в престъпление -
чл.2 ал.1 т.3 предл. второ ЗОДОВ, както и за имуществени вреди представляващи платени от
ищеца 600лв. адвокатско възнаграждение и 400лв. разходи за две пътувания до гр. П., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП
пр.пр.5895/2020г. на РП - Пловдив за извършено престъпление по чл. 319 НК за това, че е
скрил документи на работодателя. Повдигнатото обвинение е било прекратено поради
маловажност, като се излагат подробни съображения във връзка с обжалването. Претендира
заплащане на обезщетение за имуществени вреди във връзка с ангажиране на адвокат и
поемане на разходите за пътуванията до гр. П., за да вземе участие в производството. Моли
се да бъде осъден ответника да заплати претендираните обезщетения. Направено е искане за
допускане до разпит на един свидетел, както и за изискване и прилагане на ДП пор. №
5895/2020г. по описа на РС - Пловдив. Моли се за присъждане на направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответника - Прокуратурата на Република България, представлявана по право от прокурор
при Бургаска районна прокуратура, съгласно т.5 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк.д. № 3/
1
2004 г. на ВКС, ОСГК, с който предявените искове се оспорват по основание и по размер.
Твърди се, че от действията на прокуратурата не са произлезли вреди за ищеца, като се
посочва, че единствено е изразено възмущение от действията на Прокуратурата, без
конкретни вледи да са посочени в исковата молба. Затова се иска отхвърляне на претенцията
като неоснователна, при съобразяване с доказателствената тежест. В случай, че бъде счетена
за основателна претенцията се оспорва по размер и се изтъква, че производството е
прекратено в неговата досъдебна фаза както и че исканото обезщетение не съответства на
икономическия стандарт на Република България и на съдебната практика в аналогични
случаи.. По иска за заплащане на имуществени вреди се иска неговото отхвърляне като
неснователен и недоказан, при съобразяване с дадените задължителни указания по
приложението на закона с ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, което
касае разноските в гражданския процес.
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото и видно от материалите по изисканото и приложено ДП №
582/2020г. по описа на II РУ – гр. Пловдив, пор. № 5892/2020г. по описа на Районна
прокуратура - Пловдив е, че срещу ищеца е било образувано досъдебно производство за
това, че “на ................... г., в гр. П. е скрил чужди документи, а именно: международна
товарителница ...................., международна товарителница ............................., международна
товарителница .........................., международна товарителница ....................., международна
товарителница ....................., принадлежащи на ................. – гр. П. с цел да причини вреда на
дружеството – престъпление по чл. 319 НК”. С постановление от 21.12.2020г. С. Д. е
привлечен в качеството на обвиняем и спрямо него е взета мярка за неотклонение
„подписка“.
Видно от приложеното постановление от 20.05.2021 г. от прокурор при Районна
прокуратура - Пловдив наказателното производство по ДП № 582/2020г. по описа на II РУ –
гр. Пловдив, пор. № 5892/2020г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив срещу ищеца е
прекратено.
От показанията на разпитания в хода на процеса свидетел Б. Ж. Д., .................... се
установява, че ищецът намерил работа като ..................., чрез обява в Jobs.bg, в която било
обявено трудово възнаграждение в размер на 2400 евро, от което той получил половината.
Свидетелства, че документите действително се намирали у съпруга й. Излага, че във връзка
с досъдебното производство се е наложило два пъти да се пътува до П., за което ищецът
заплатил по 300 лева, или общо 600 лева за адвокатски възнаграждения на адв. С. К., както и
200 лева за транспортни разходи. Свидетелката сочи, че ищецът е изживял силно
притеснение, защото срещу него е било повдигнато обвинение.
С оглед посочената фактическа обстановка и като съобрази закона, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. В случая срещу ищеца e било повдигнато обвинение за
извършване на умишлено престъпление по чл. 319 НК, което се наказва с лишаване от
свобода до три години или с пробация.
Основанието, на което е прекратено наказателното производство срещу ищеца по
2
воденото срещу него досъдебно производство предмет на настоящото дело, попада в
приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Следва де се отбележи, че се касае за
безвиновна отговорност, тъй като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. С
оглед изложеното по делото е доказано наличието на незаконно повдигнато и поддържано
обвинение против лицето, осъществено с действията на прокуратурата, поради което следва
да бъде ангажирана отговорността на държавата за поправяне на претърпените от ищеца
вреди, в следствие от прекратеното наказателно производство.
По отношение на претърпени неимуществени вреди и причинно - следствена връзка
между тях и прекратеното досъдебно производство, съдът съобрази показанията на
разпитания в хода на процеса свидетел Д., които следва да бъдат кредитирани като
последователни и обективни, предвид обстоятелството, че свидетелят е пряк свидетел на
преживяванията на ищеца. От тях се установяват част от претендираните от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и притеснение от повдигнатото обвинение за
извършване на престъпление по чл. 319 НК, които могат да се поставят в причинно-
следствена връзка с повдигнатите обвинения по ДП 5895/2020 г. по описа на РП – Пловдив.
С оглед изложеното претенцията за заплащане на неимуществени вреди се явява доказана
по основание.
При определяне на размера на дължимото обезщетение обаче следва да бъдат взети
предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца вреди
съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, а именно вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането, отнесени към тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка за неотклонение,
другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство, както и
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване. В случая
съдът съобрази на първо място вида и характера на обвинението, по което е привлечено
лицето, като се касае за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93 от НК. От
друга страна следва да бъде отчетен сравнително краткия период на разследване от около
осем месеца - от привличане на лицето като обвиняем през м. септември 2020г. до
прекратяване на досъдебното производство срещу през май 2021г. На следващо място съдът
приема, че по делото не са събрани доказателства за трайни негативни последици, които да
са дали отражение върху психическото и физическо съС.ие на ищеца. С оглед изложеното
следва да се приеме, че за обезщетяването на ищеца за причинените му неимуществени
вреди са необходими 500 лв. Посочената сума е съответна на доказаните по настоящото
дело неимуществени вреди, които са в причинна връзка с незаконосъобразното обвинение и
подлежащи на обезщетяване към настоящия момент. В останалата част, до пълния заявен
размер от 5 001 лв., съдът намира, че претенцията е недоказана и неоснователна.
По отношение на претендираните имуществени вреди ищецът е ангажирал надлежни
доказателства за извършено плащане на сумата от общо 600 лв. по договор за правна помощ
от 18.12.2020 г. (находящ се в кориците на ДП 5895/2020 г. по описа на РП – Пловдив).
Установи се също така от свидетелските показания, че ищецът е направил разходи в размер
на общо 200 лева във връзка с две пътувания до П., които са пряко свързани с извършване на
действия по разследването с участието на ищеца. Не се доказаха твърденията в исковата
молба за направени разходи в размер на 400 лв. за пътуванията до П., с оглед на изложеното
от свидетеля, поради което искът за присъждане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди следва да се уважи до размера от 600 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение и 200 лв. – разноски за две пътувания до П..
3
Предвид изхода от спора и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да
бъде възложено плащането на направените от ищеца разноски, съобразно уважената част от
исковете, а именно сумата от общо 175,47 лв. – адвокатско възнаграждение и държавна
такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес ................, с адрес: .............. да
заплати на С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес .........................., сумата от 500 лв. (петстотин
лева) представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
повдигнато срещу Д. обвинение в извършване на престъпление по чл. 319 НК по ДП
582/2020г. по описа на II РУ - гр. Пловдив, преписка № 5895/2020 г. по описа на ПРП, по
което наказателното производство е прекратено с постановление от 20.05.2021г. на ПРП,
както и сумата от 800 лв. (осемстотин лева) – обезщетение за претърпени имуществени
вреди по същото ДП 582/2020г. по описа на II РУ - гр. Пловдив, преписка № 5895/2020 г. по
описа на ПРП, от които 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 200 лева за
направени разходи за пътуване, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
20.06.2022г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 500 лв. до пълния заявен размер от
5001 лв. и иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за горницата от 800 лв.
до пълния заявен размер от 1000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес ................, с адрес: .............. да
заплати на С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес .........................., сумата от 175,47 лв. (сто
седемдесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки) представляващи направените по
делото разноски съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4