№ 4
гр. София , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и пети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. ДИМИТЪР А. ФИКИИН
Членове:полк. ПЕТЬО С. ПЕТКОВ
полк.ВАНКО Д. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА И. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от полк.ВАНКО Д. АНГЕЛОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20206000600041 по описа за 2020
година
при секретар Веселина Христова и с участието на военно-апелативния прокурор полковник
ДАНЧО ДАНОВ, разгледа въззивно наказателно общ характер дело № 41 по описа за 2020
година докладвано от съдията полковник ВАНКО АНГЕЛОВ, образувано по жалба вх.№
708/05.10.2020 година срещу присъда № 10/27.08.2020 г. по НОХД № 52/2020 г. по описа на
Военен съд – град Сливен.
Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен
акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
ВНОХД № 41 по описа за 2020 година на Военно-апелативният съд на Република
България е образувано по жалба вх.№ 708/05.10.2020 година от адвокат Б. от Б.ка АК –
защитник на подсъдимия Р. Е.Е., срещу присъда № 10/27.08.2020 г. по НОХД № 52/2020 г.
по описа на Военен съд – град Сливен. Присъдата не е протестирана от прокурора.
С присъда № 10, в гр. Б., 27 август 2020 година, Военният съд – град Сливен, в
публично заседание, в състав военен съдия полковник Панев, като е разгледал
докладваното от военния съдия НОХД № 52 по описа за 2020 година, на основание чл. 301
от НПК признава подсъдимия матрос трети клас от в.ф. ..... – град Б. Р. Е.Е.за виновен в
това, че в периода 17.09.2019 г. – 19.09.2019 г., във военно формирование ..... – град Б., при
1
условията на продължавано престъпление, по демонстративен начин и пред строя,
трикратно не изпълнил изрично отдадена устна заповед от началника си, поради което и на
основание чл. 372 ал.2 алт.2 и алт.3 вр. с ал.1 алт.1 вр. с чл.26 ал.1 НК и чл. 54 от НК го
осъжда на 1 /една/ година „Лишаване от свобода“. На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът
отлага изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
В срока по чл. 319 ал. 1 НПК срещу така постановената присъда е постъпила въззивна
жалба.
Присъдата е обжалвана от адвокат Б. от Б.ка АК – защитник на подсъдимия Р. Е.Е.НОХД №
52/20 г. по описа на Военен съд – гр. Сливен.
Въззивната жалба от Р. Е.Е., подсъдим по НОХД № 52/20 г. по описа на Военен съд – гр.
Сливен чрез пълномощника му адвокат Б. от БАК – гр. Б., ул. „.....“ № ..., тел.: ......., е
получена в Сливенски военен съд на 23.09.2020 г. вх. № 260015 от 2020 г. Защитникът
посочва, че с присъда по горепосоченото дело е наложено на подсъдимия 1 година лишаване
от свобода и съдът е отложил изпълнение на наказанието с изпитателен срок от 3 години.
Обвинението е по чл. 372, ал. 2, алт. 2 и алт. 3, вр. ал. 1 , алт. 1, вр. ал. 26, ал. 1 от НК. В хода
на съдебното следствие се оказало, че на 17.09.2019 г. подсъдимият е изпълнил заповед на
командира, като е участвал в изкопните работи, но поради травма в ставата си не е годен за
такава работа. На 18.09.2019 г. не е бил в строя при вдигане на знамето, а е бил в столовата,
без подсъдимият да знае, че знамето ще се вдига по-рано и няма как да не е изпълнил
заповед пред строя, поради факта, че такава не е имало. На 19.09.2019 г. подсъдимият е имал
заповед от командир Ф., предадена чрез капитан П., да извърши заваръчни работи за
построяване на гараж, а капитан К. отменя заповед на своя началник и възлага на
подсъдимия друга работа. Защитникът подчертава, че по длъжностна характеристика
подсъдимият е назначен като шофьор, а не като поддръжка. Счита, че обвиненията са
неправилни, тенденциозни, поради личен конфликт с капитан К.. Подсъдимият, чрез
защитника си адв. Б., моли въззивният съд да отмени присъдата на Военен съд – град
Сливен и да бъде оправдан по повдигнатите обвинения. Защитникът посочва, че след като се
запознаят с мотивите на първоинстанционния съд ще представят подробна допълнителна
жалба.
Допълнителната въззивна жалба чрез Военен съд – гр. Сливен изх. № 60026/06.10.2020
г. е изпратена на Военно – апелативен съд – гр. София, изх. № 722/13.10.2020 г. като тя е
подписана от защитник адвокат Б.. Защитникът посочва, че във въззивната си жалба са
посочили причините за обжалването на присъдата на Военен съд – гр. Сливен. Считат
изводите в мотивите към нея за неправилни и поради това молят присъдата да бъде
отменена и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатите обвинения. Защитникът
посочва, че в съдебно заседание пред Военен съд – град Сливен са представили медицинска
документация, от която ставало видно, че подсъдимият има заболяване на раменните стави и
2
не е годен за тежка физическа работа. Основният съд не е приел тези документи като
доказателства по делото и не ги е приобщил към доказателствената съвкупност. Защитникът
посочва, че са подготвили всички необходими документи по този повод и ще ги представят
в съдебно заседание пред въззивния съд. Моли те да бъдат приети като доказателство по
делото, тъй като те удостоверяват невъзможността на подсъдимия да върши определена
тежка физическа работа. Този факт е важен, тъй като командирът, издал заповедите, не се е
съобразил с устава, като не е направил инструктажи и не се е заинтересувал от
здравословните проблеми на матросите, което е длъжен да направи. Счита издадените
заповеди, за които подсъдимият е обвинен, за неправилни и несъответстващи на устава и
военните закони. От медицинските документи е видно, че лично командирът на поделението
е изпратил подсъдимия на лечение в болнично заведение.
В съдебно заседание пред въззивния съд в защитните си тези защитникът и
подсъдимият поддържат жалбите и доводите в тях. Защитната теза за първото деяние е, че
подсъдимият изпълнил заповедта и участвал в изкопните работи, но поради травмата си не е
годен да извършва такава тежка физическа работа. За второто деяние защитната теза е, че
подсъдимият не е бил в строя, който е свикан по-рано, и не му е отдавана заповед да участва
в изкопни работи. За третото деяние защитата твърди, че е имал предходна заповед да
извърши заваръчни работи на метални конструкции. Защитникът сочи, че подсъдимият по
длъжностна характеристика е „шофьор“ и е нямал задължения за ръчни изкопни работи.
Защитникът и подсъдимият в защитните се речи пред основния съд посочват, че
подсъдимият не се признава за виновен. В обясненията си м-с Е.сочи, че на 17.09.19 г.
разбрал за аварията на водопровода във военното формирование, а свидетелят к-н К. казал,
че трябва да се копае пред стълбите на корпуса, за да се открие аварията. Подсъдимият
твърди, че участвал в изкопните работи, като влизал няколко пъти да работи с права лопата.
Там бил и к-н К., с който си разменяли общи приказки. Подсъдимият посочва, че на
следващия ден отново бил на работа, като влязъл в стола да си остави храната. При него
отишъл к-н К., който започнал да се държи с него арогантно, питал го защо не е в строя и го
попитал дали иска да копае или да марширува, на което той отговорил, че предпочита да
марширува, а по - късно било разпоредено на к-н лейт. П. да му проведе строевата
подготовка. Подсъдимият посочва също, че и на 19.09.19 г. отново бил на работа във
военното формирование. В обясненията си подсъдимият твърди, че му било разпоредено от
к-н лейт. П. да извършва заваръчни дейности на гаражни клетки отстрани на корпуса, заедно
с мичман М. и гр. лице С.. Не оспорва, че на 19 септември бил в строя. Твърди, че не помни
к-н К. пред строя на 19.09.19 г. лично на него да е разпореждал да извършва изкопни
дейности. Защитникът адвокат К. в съдебно заседание пред въззивния съд сочи, че
поддържа въззивната жалба и допълнението й. Прави доказателствени искания за приемане
в доказателствената съвкупност по делото на медицинска документация на подсъдимия и
прави искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, които бяха уважени от
въззивния съд. Възражението му е, че трайното заболяване на подсъдимия не му позволява
да изпълни заповедите на командира му капитан К.. Посочва, че между двамата има
3
конфликт с основа личностни отношения и неправомерно събиране на пари от
военнослужещи на формированието. Посочва длъжностната характеристика на подсъдимия
„шофьор“ и че той има задължения съгласно тази си длъжност, а не и за изкопни работи.
Подсъдимият посочва, че има заповед от кап.К. да не се придвижва свободно на територията
на военното формирование във връзка с нивото на допуска му до класифицирана
информация. Защитата твърди, че по сигнал на подсъдимия на капитан К. е наложено
административно наказание и по тази причина са с влошени служебни отношения.
Въззивният съд прие представените документи от защитата като писмено доказателство по
делото и назначи исканата от защитата съдебно-медицинска експертиза. Според защитата
експертното заключение води до нова фактическа обстановка по делото.Здравословното
състояние на подсъдимия на датите 17-ти, 18-ти и 19-ти не му позволявало да изпълни
заповедите. Такива са и обясненията на подсъдимия в тази насока – бил е недобре
физически и здравословно, но не си взел болничен лист, тъй като малко преди това също
бил в болнични. Защитникът анализира обстоятелствената част и заключенията на
експертизата и прави изводи, че същата оневинява подсъдимият – същият има хронични
заболявания и предишни травми, които обективно му пречат да извършва заповяданите му
изкопни работи. Началникът му капитан К. много добре бил запознат със здравословното
състояние и травми на подсъдимия и не му е отдавал процесните заповеди, а го питал дали
ще участва в изкопните работи или ще извършва „строева подготовка“. Защитникът твърди,
че е посетил района на военното формирование и установил множество нередовности и
нарушения на уставните правила. Във формированието неправомерно се събирали пари от
военнослужещите за да се закупят климатици. Отново подчертава, че подсъдимият е имал
здравословни проблеми и не следвало да му се възлага тази задача, а освен това му е било
забранено със заповед да посещава определени места и обекти на територията на
формированието, тъй като нямал съответния допуск до класифицирана информация.
Подсъдимият е имал предходна заповед от по-горен началник да извършва заваръчни
работи на метални конструкции. Иска въззивният състав да измени първоинстанционния
съдебен акт и да оправдае подсъдимия. Подсъдимият поддържа защитната теза на адвоката
си и в последната си дума иска да бъде оправдан.
След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание доказателствен
материал по делото, основният съд е приел за установено следното:
Подсъдимият матрос трети клас от в.ф. ...... – град Б. Р. Е.Е.е на кадрова военна служба от
03.07.2017 г. Към момента изпълнява длъжността „Младши шофьор“ в Отделение „.....“ на
„.....“ в „Автомобилна служба“ на в.ф. ...... - Б.. Съгласно заповед peг. № ...../05.07.2017
година на Командира на в.ф. ...... - Б. матрос Е.бил осигурен във в.ф. ..... - Б. за усилване на
пожарната безопасност и охраната формированието, считано от 07.07.2017 година. За
времето на службата си матрос Е.показал, че притежава добри знания, умения и навици,
позволяващи му да изпълнява задължения си в необходимия обем, но в отделни случаи
демонстрирал несъгласие и нежелание да изпълнява възложените му задачи, с цел да не му
бъдат възлагани такива, с които не е удовлетворен или му създават дискомфорт. В
4
общуването с началниците си се случвало да проявява неуважение. В служебния картон на
военнослужещия не фигурират вписани поощрения. Бил е дисциплинарно наказван два пъти
със „Строго мъмрене“, единият от които във връзка с подадена от него жалба до главния
инспектор на МО и установеното в хода на проведената служебна проверка предоставяне на
невярна информация от негова страна и уронване на престижа на офицер от ВМС.
На 17.09.2019 година капитан И. Д. К., изпълняващ длъжността заместник-началник на в.ф.
..... - Б., носел дежурство в качеството на дежурен по военно формирование и изпълнявал
задълженията на ЗА командир на в.ф. ..... - Б.. Сутринта на същата дата, а и предходния ден,
цивилен служител Станимир С. му доложил, че водата във водоема се губи, явно имало
авария по водопровода и нивото на водоема във формированието е под санитарния
минимум. Водоемът освен за осигуряване на водоподаване за всички ежедневни дейности
във формированието, имал жизненоважна роля за осигуряване на пожарната безопасност на
войсковия район, в който се съхранявали боеприпаси. Капитан К. разпоредил да бъде
направен обход по цялото трасе на водопровода с цел установяване местоположението на
теча, но той не бил открит. Предполагаемото място на аварията било на плаца до столовата,
пред стълбите на корпуса, тъй като в шахтите, които били в непосредствена близост, се
чувало теч на вода, въпреки че всички кранове били спрени. К-н К. докладвал на к-н I ранг
Р.Н. – ЗА командир на военно формирование ...... - Б. (главнокомандващо спрямо в.ф. ..... -
Б.) и потърсил съдействие за осигуряване на изкопна техника - багер. Тъй като използването
на техника не било възможно поради повреда на багера, числящ се на в.ф. ...... – град Б., се
наложило изкопната дейност да се извърши на ръка от свободния личен състав. На
17.09.2019 год., освен наряда, който не се привлича към трудови дейности, на работа били
свидетелите матрос С. Г., матрос Д.Л. и подсъдимият матрос Р. Е.. Около 11.00 часа капитан
К. извикал тримата матроси Р. Е., Д.Л. и С. Г. и им
заповядал да започнат да търсят аварията, да разкопаят пред стълбите на спалния корпус,
като им обяснил, че багерът е повреден и изкопът трябва да се извърши на ръка. На
военнослужещите бил предоставен инвентар - кирки и лопати. Свидетелите м-с Л. и м-с Г.
започнали да разкопават, а подсъдимият Е.стоял настрани. В един момент, капитан К.
забелязал, че м-с Е.стоял отстрани и бездействал. Заповядал му изрично да влезе в изкопа и
да започне да копае. Подсъдимият му отвърнал, че не е дошъл в армията да копае. След това
м-с Е.взел една лопата, влязъл в изкопа и започнал да имитира дейност, като изхвърлял с
лопатата незначително количество пръст. Капитан К. му направил забележка, при което
подсъдимият хванал лопатата и скочил върху нея, а тя се деформирала. Свидетелят капитан
К. му направил забележка, че поврежда инструмента. Такова поведение от матрос Е.било
проявявано и друг път, когато не бил съгласен с изпълнението на поставените му задачи.
Капитан К. изкарал подсъдимия от изкопа. До края на работния ден той не се включил в
изкопната дейност, а стоял настрани. До края на работния ден, не била открита повредата.
Капитан К., като съобразил възникналите затруднения по отстраняване на аварията, тъй
като теренът бил труден за разкопаване, а аварията на водопровода пряко касаела пожарната
5
безопасност на формированието, организирал работна група от девет души. За целта били
съкратени домашните отпуски и почивки за 18.09.2019 год. на част от личния състав на в.ф.
..... – Б., които трябвало да работят на изкопа за установяване на аварията. Сутринта на
18.09.2019 год. капитан К. разпоредил строяването и вдигането на националния флаг да се
състои малко по-рано /около 07.45 часа/, за да се работи по отстраняването на аварията в по-
хладната част на деня. Взетото решение от капитан К. било адекватно и съобразено с
високите температури през въпросния ден, моментната фактическа обстановка и
възникналата съществена авария. От строя липсвали няколко матроса и к-н К. установил, че
тези които отсъстват си обличали работните дрехи, за да работят на изкопа, а м-с Е.бил в
столовата, която има пряка видимост към плаца. Капитан К. отишъл при него и му обяснил
причината за малко по - ранното строяване, а именно да се започнат по-рано изкопните
работи и той се явил в строя. Пред строя капитан К. заповядал определените лица, сред
които бил и подсъдимият м-с Е.през деня да работят по изкопните работи за отстраняване на
аварията, като им обяснил, че изкопните дейности може да продължат и следващите дни.
Подсъдимият също трябвало да участва в изкопните дейности. Капитан К. се обърнал
конкретно към матрос Е.с риторичния въпрос дали смята да изпълни отдадената заповед и
да се включи в работата. Подсъдимият заявил, че няма да копае и не е дошъл във
формированието за това и не се включил в изкопните работи. Капитан К. му разпоредил в
такъв случай да изпълнява заложеното в утвърдения седмичен план с peг. № .../13.09.2019
год., а именно строева подготовка, а следобед да му се води обучение на тема „Устави“.
След строя и сдаване на дежурството от стария наряд капитан К. си тръгнал, а за негов
заместник оставил капитан лейтенант Т. П.. Той заповядал на матрос Е.да се въоръжи, за да
бъде проведено разпореденото му занятие по „Строева подготовка“ от мичман К.. Матрос
Е.му отвърнал с думите: „Няма да се въоръжа“. К-н лейт. П. повторил заповедта, но получил
същия отговор. На третия път попитал подчинения си: „Ти военнослужещ ли си?“, на което
подсъдимият потвърдил. Попитал го има ли зачислен автомат. Матрос Е.отново отговорил
положително, след което му била отдадена същата заповед - да се въоръжи. Подсъдимият се
обърнал и отишъл в диагоналния край на плаца и започнал да говори по мобилния си
телефон. К-н лейт. П. докладвал на к-н I ранг Н. и получил разпореждане да се яви във в.ф.
...... - Б., заедно с матрос Е.. На тръгване обаче подсъдимият се явил пред щаба и заявил, че
иска да се въоръжи. К-н лейтенант П. разпоредил на мичман И. С. К. да проведе на м-с
Е.занятието по „Строева подготовка“, а следобед занятие на тема „Устави“. Мичман К.
попитал подсъдимия дали няма да помогне на тези, които работят на изкопа за отстраняване
на аварията, но подсъдимият не се включил в работата и му била проведена строева
подготовка.
На 19.09.2019 година работата по отстраняване на аварията продължила. На сутрешния
строй капитан К. при разпределяне на задачите заповядал да продължат изкопните работи,
като заповядал на матрос Е.изрично да работи по изкопните дейности, но подсъдимият за
пореден път не изпълнил заповедта на началника си. Капитан К. попитал подсъдимия дали
ще се включи да помогне, на което подсъдимият отговорил, че не е назначен на тази
6
длъжност да копае и не се включил в работата. На подсъдимия Е.била разпоредена
самоподготовка. Останалите военнослужещи продължили изкопните дейности и същия ден,
около обяд, било открито спукването на железния тръбопровод и аварията била отстранена.
На 07.10.2019 год. матрос 3-ти клас Р. Е.Е., депозирал жалба с вх. № ..../07.10.2019 год. до
командира на в.ф. ..... - Б.. В основната си част жалбата, касаела събитията по отстраняване
на аварията във в.ф. ..... - Б. и съдържала твърдения за извършени нарушения от длъжностни
лица на в.ф. ..... - Б. по Закона за обраната и въоръжените сили на Република България и
Устава за войсковата служба на въоръжените сили на Република България. По
компетентност жалбата била препратена до командира на в.ф. ...... - Б., който назначил със
своя заповед per. № ...../07.10.2019 г. служебна проверка по повод случая. В протокол с peг.
№ 6734/18.10.2019 год., съдържащ резултатите от извършената служебна проверка, било
установено, че матрос Е.е отказал да изпълни поставени заповеди от негов началник, което
поведение е отчетено като вредна последица чрез даването на лош пример на своите колеги.
От друга страна не били установени данни, потвърждаващи изложените в жалбата на
военнослужещия твърдения за нарушения, допуснати от неговите началници. Въпреки
констатациите на комисията, че извършените виновно действия и бездействия от страна на
матрос Е.са основания за налагане на множество дисциплинарни наказания, било взето
предвид решението на преките му началници да не се взисква дисциплинарна отговорност
от провинилия се военнослужещ.
С деянието си матрос Е.е осъществил състава на чл.372, ал.2, алт.2 и алт.3, във вр. с ал.1,
алт. 1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 17.09.2019 год. по демонстративен начин, а на
18.09.2019 год. и на 19.09.2019 г. пред строя във в.ф. ..... - Б., при условията на
продължавано престъпление, не изпълнил изрично отдадена му устна заповед от прекия му
началник и ЗА командир на в.ф. ..... - Б. к-н И. К. да се включи в отстраняването на авария,
възникнала по трасето на водопровода във формированието.
Гореизложената фактическа обстановка и правна квалификация се установява по безспорен
и категоричен начин от показанията на свидетелите депозирани в хода на съдебното
следствие и от приобщените към доказателствата по делото показания на свидетелите от
досъдебното производство, и писмените доказателства по делото.
Основният съд счита за безспорно установено, че подсъдимият м-с Е.е осъществил от
обективна и субективна страна инкриминираното деяние. Основен предмет на доказване на
обвинението за извършено престъпление по чл.372, ал.2, алт.2 и алт.3 вр. с ал.1, алт.1 от НК
са отдадената заповед, нейното възприемане от адресата, отношението на дееца към
заповедта и обективираната форма на нейното неизпълнение. От обективна страна, за да
бъде осъществен съставът на престъплението е необходимо да има отдадена заповед –
изрично волеизявление от началник спрямо подчинен и тя да е възприета от подчинения. От
субективна страна подсъдимият следва да е възприел отдадената заповед, да е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието и въпреки това да не е изпълнил заповедта или да
7
е отказал изпълнението й, както е в настоящия случай. Изпълнителното деяние се изразява в
две форми неизпълнение на заповед или отказ да се изпълни заповедта. В конкретния
случай е налице първата форма, а именно неизпълнение на заповед трикратно. Съдът счита,
че тези обстоятелства са установени по категоричен и безспорен начин от показанията на
свидетелите к-н К., к-н III ранг Ф., ст. м-с Е., к-н лейт. П., м-с Л., м-с Г., гр. лице С., гл. серж.
В., м-н К., м-с Д., м-с ПЕ., които съдът изцяло кредитира, като обективни, допълващи се и
кореспондиращи, както помежду си така и с останалия доказателствен материал по делото.
Безспорно се установява, че к-н К. се явява началник на подсъдимия м-с Е., който му е
подчинен. Установява се, че к-н К. е отдал заповеди на м-с Е.заедно с други военнослужещи
да работи по отстраняване на аварията, възникнала по водопровода във военното
формирование и тези заповеди са били възприети, както от м-с Е., така и от останалите
военнослужещи. Видно от показанията на св. к-н К., депозирани на л.50 на гърба от НД по
повод на установената авария - теча на вода от водопровода във военното формирование,
същият е заявил относно случилото се на 17.09.2019 г. „…Затова разпоредих на тримата
матроси Л., Г. и м-с Е.и на гл. серж. Ж. В. .... да се намери и отстрани аварията…“. ”…
Копаеше се с кирки и с криви лопати. Обясних на матросите, че трябва да се копае и да се
намери аварията, за да се спре теча. М-с Е.не участва в копаенето, няколко пъти му
разпоредих да смени единия от двамата матроси. Неговото първо изявление беше, че не е
тук да върши такава дейност–трудова, да копае. Той влезе с лопатата да изгребва пръстта.
Той загребваше по малко, това се случи пред мен, пред старшината, пред матросите. Той
каза, че толкова са му възможностите. Качи се върху лопатата, тя се огъна. Де факто е
изхвърлил няколко полупълни лопати. Матрос Е.не участва повече в изкопната работа,
стоеше настрани…“. За 18.09.2019 г. свидетелят К. на л.50 на гърба и л.51 от НД посочва
”….Разпоредих строят да стане по-рано, за да може по-рано да се започне работа, да се
работи по хладното. Проверих строя, от него отсъстваха няколко матроси, а единият от тях
беше м-с Е.. Матрос Е.беше в столовата. Отидох при него и го попитах защо не се строява.
Той каза, че е още рано. Обясних му, каква е причината в смисъл да се започне по-рано с
изкопната дейност и той се яви в строя. Обясних на всички, за какво са извикани на работа,
че трябва да се копае и търси и отстрани аварията. Всички бяха с работни дрехи, но м-с Е.не
беше с работна форма. Той също трябваше да участва в изкопните работи. Попитах го пред
всички, пред целия строй „…М-с Е.Вие ще работите ли днес за отстраняване на аварията?“
Той пред всички каза, че не е във формированието да работи и че няма да го направи и не се
включи в работата по изкопа. Тогава разпоредих да се изкара седмичното разписание ...... на
другия ден ми доложиха, че матрос Е.не е работил….”.
Свидетелят к-н К. видно от показанията му депозирани на л.51 от НД, относно случилото се
на 19.09.2019 г., разказва „…Пред строя отново заповядах да продължат изкопните работи,
изрично на м-с Е.заповядах да участва в изкопните работи. М-с Е.пак не изпълни заповедта
да работи и аз му разпоредих самоподготовка.” Основният съд изцяло кредитира
показанията на свидетеля к-н К., относно отдадените заповеди на 17, 18 и на 19 септември
2019 г. възприемането им от подсъдимия, отношението му към тях и формата на
8
неизпълнение, тъй като тези показания кореспондират с показанията на останалите
свидетели, те са логични последователни и изясняват фактическата обстановка по делото.
Обстоятелствата по отдадените заповеди на 17, 18 и 19.09.2019 година, подсъдимият м-с
Е.да участва в отстраняването на аварията, възникнала по трасето на водопровода във
военното формирование, възприемането им, поведението на подсъдимия и не изпълнението
им се подкрепят от показанията на посочените по-горе свидетели. В показанията си
свидетелите Л. и Г. депозирани в съдебно заседание и приобщените към материалите по
делото по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК показания на свидетеля Г. са
категорични, че е имало отдадена заповед, те заедно с м-с Е.да извършват изкопни дейности
за установяване на аварията. Те двамата са извършвали такава работа, а м-с Е.е стоял
отстрани, след няколко забележки от страна на к-н К., влязъл в изкопа, но не е работил, а
счупил лопатата. След това излязъл навън и бил до изкопа, но не се включил в копаенето.
Свидетелят Л. посочва, че на следващия ден м-с Е.е следвало също да участва в изкопните
дейности по отстраняване на аварията, но м-с Е.не е участвал, като и на 19.09.2019 година м-
с Е.е следвало да участва, но същият пред строя е заявил, че не е назначен на тази длъжност
да копае и не се включил в работата. В показанията си свидетелите С. и В. депозирани в
хода на съдебното следствие и в показанията им приобщени към доказателствения материал
по делото по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК също потвърждават изложеното от к-
н К., че на 17 и на 18.09.2019 година е отдал заповед на м-с Е.да участва в дейността по
отстраняване на аварията на водопровода, а подсъдимият по демонстративен начин на 17.09,
а на 18.09 пред строя не е изпълнил отдадените заповеди. В подкрепа показанията на св. К.
са и показанията на свидетелите Ф., Е., К., П., Д. и ПЕ., които сочат, че к-н К. е отдал
заповеди на подсъдимия Е.да участва в отстраняването на аварията, а подсъдимият не
изпълнил заповедите на к-н К., като на 18 и на 19.09 това е станало пред строя.
От изложеното безспорно се установява, че на 17.09.19 година к-н К. е отдал устна, ясна,
точна и конкретна заповед към военнослужещите. Тази заповед е била възприета от
подсъдимия м-с Е.и деянието е осъществено по демонстративен начин. Подсъдимият не е
изпълнил заповедта на к-н К., той демонстративно не се е включил в изкопните дейности,
стоял е настрани, когато останалите матроси са работили. След като к-н К. му разпоредил да
влезе и да работи, той демонстративно изхвърлил на няколко пъти малко пръст, като скочил
върху лопатата и я повредил. Тези действия били осъществени пред останалите матроси,
след което подсъдимият до края на работния процес не се включил в изкопните дейности.
Поведението на подсъдимия показва явно незачитане на нормативните документи,
пренебрежение към установения войскови ред и субординацията между началник и
подчинен. На 18 и на 19 септември свидетел К. е отдал също устни, конкретни и ясни
заповеди да се продължат изкопните дейности за отстраняване на аварията. Заповедите са
били отдадени пред строя в присъствието на военнослужещите от военното формирование
включително в присъствието на подсъдимия. Тези заповеди са били възприети, както от
намиращите се в строя военнослужещи, така и от подсъдимия. Нещо повече, тъй като
свидетелят К. познавал добре подсъдимия и отношението му към дейността по изкопната
9
работа, имайки впредвид отношението и поведението му на 17.09 след отдаване на
заповедите е запитал изрично подсъдимия ще се включи ли в работата, на което същият
отговорил, че не е назначен във военното формирование на тази длъжност да копае и не се
включил в работата.
Подсъдимият не изпълнил заповедите на началника си К. съзнавайки обществено-
опасния характер на деянията и че неизпълнението им ще доведе до последици. Поради това
и подсъдимият е подал сигнал срещу к-н К. и капитан-лейтенант П. за извършени от тях
нарушения. Видно от приложения по делото Протокол от служебна проверка не са
установени нарушения от страна на тези военнослужещи, като е констатирано, че м-с Е.не
изпълнява своите функционални задължения и заповедите, които му се поставят от неговите
началници. Деянията са извършени под формата на вината пряк умисъл от подсъдимия, по
смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Той е съзнавал общественоопасния характер на
извършените деяния, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал
настъпването им. С това той е въздействал неблагоприятно върху обекта на престъплението,
като са били нарушени отношенията на власт и подчинение във въоръжените сили. Съгласно
разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ военнослужещите са длъжни да изпълняват
Уставите, нормативните и административните актове на органите на ръководство и отбрана,
на длъжностните лица за управление на отбраната и въоръжените сили, както и заповедите
на командирите или началниците. Анализът на посочената разпоредба сочи, че със същата е
вменено задължение на военнослужещите да изпълняват всички заповеди на командирите и
началниците и този извод се налага, поради обстоятелството, че законодателят не е направил
разграничение между заповедите издадени в писмена форма и тези отдадени в устен вид.
Ако се приеме становището на подсъдимия и защитата, че в случая няма отдадена
заповед, а молба и питане и право на преценка дали да изпълни устната заповед на
началника си, това би означавало да отпаднат основните начала на войсковия живот:
единоначалието, задължителността на заповед-изпълнение, войсковата дисциплина.
Подсъдимият е бил длъжен да изпълни устните заповеди на началника си. Съдът счита, че
ако подсъдимият е считал, че заповедта е неправилна, той незабавно е следвало да
предприеме действия по нейното изпълнение и при първа възможност да отнесе въпроса
писмено или устно пред горестоящия началник. Неизпълнението на заповедите от
подсъдимия, защото е считал, че са молба и питане, не е основание да отпадне наказателната
му отговорност.
По изложените съображения основният съд не приема изложеното от защитата на
подсъдимия, като счита обясненията на подсъдимия за защитна теза, изолирана от
доказателствения материал по делото. Обясненията на подсъдимия са противоречиви и не се
подкрепят от събраните и проверени от съда доказателства по делото, ценени поотделно и в
тяхната съвкупност.
Основният съд не приема и тезата на защитата, че се касае за извършено деяние по чл.374 от
10
НК. В случая безспорно се установява, че к-н К. е отдал конкретни заповеди, а подсъдимият
не ги е изпълнил. По делото липсват доказателства подсъдимият да е изразил явно
недоволство против заповедите на своя началник, като изпълнителното деяние безспорно
сочи на неизпълнение на конкретни заповеди.
Фактическата и правна обстановка, приета от основния съд, е в съответствие с
доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. Основният съд е
изяснил обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 т. 1 – т. 3 от НПК.
Приетите за установени фактически положения, свързани с времето, начина и мястото на
извършване на деянията, очертаващи фактическия състав на престъплението, което съдът е
приел за извършено и неговата правна квалификация, са в съответствие с доказателствата по
делото, подкрепят се от тях и въззивната инстанция ги възприема изцяло. Извършвайки
необходимата проверка на доказателствената съвкупност съобразно изискванията на чл. 107
ал. 5 от НПК, първоинстанционният съд е направил съответната преценка и анализ на
доказателствената стойност на отделните факти. В изпълнение на правомощията си по чл.
305 ал. 3 НПК, решаващият основен съд е посочил въз основа на кои доказателствени
материали е приел за установени фактическите обстоятелства по делото. Изследвайки
същите обективно, всестранно и пълно и давайки адекватна оценка на доказателствата
според действителното им съдържание, съдът е изградил правилно вътрешното си
убеждение, което е отразил в мотивите на обжалвания съдебен акт, който се явява обоснован
и законосъобразен. Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
доказателства и е направил верни фактически и правни изводи. Налице са достатъчно
доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение,
което е отразено в мотивите.
Основният съд правилно и мотивирано е отхвърлил обясненията на подсъдимия, които
се опровергават от всички останали гласни и писмени доказателства по делото. Възприетата
от основния съд фактическа и правна обстановка по делото опровергава защитната теза и
въззивният съд изцяло възприема мотивите и в тази насока.
Към установената от основния съд фактическа и правна обстановка въззивният съд
прецени и допълва и със следното:
Субектът на престъплението по чл. 372 от НК може да го осъществи във всяка една от
двете форми на изпълнителното деяние - като не изпълни или като откаже да изпълни
заповед на началника си. Ако това е извършено от група лица или пред строя, или по
демонстративен начин, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.
Субектът на това престъпление е възможно да го осъществи или само като „откаже“ и само
като „не изпълни“ отдадената заповед. Възможно е, обаче, и да откаже и да неизпълни
заповедта.
С обвинителния акт подсъдимият матрос Е.е предаден на съд за това, че в периода
17.09.2019 г. – 19.09.2019 г., във военно формирование .....-гр.Б., при условията на
11
продължавано престъпление, по демонстративен начин и пред строя, трикратно не изпълнил
изрично отдадена устна заповед от началника си и с осъдителната присъда на основния съд
е признат за виновен по това обвинение изцяло.
Подсъдимият с първото си деяние „по демонстративен начин не изпълнил заповед на
началника си“. Подсъдимият с второто си деяние и с третото си деяние не само „пред строя
не изпълнил заповед на началника си“, но и „пред строя отказал да изпълни заповед на
началника си“. Няма обвинение срещу подсъдимия, че второто и третото му деяния са и
„пред строя е отказал да изпълни заповед на началника си“ и законосъобразно основният
съд не го осъжда за това.
Подсъдимият матрос Е.от в.ф. ...... – град Б. е на кадрова военна служба от 03.07.2017
г. и изпълнява длъжност „Младши шофьор“ в Отделение „.....“ на „.....“ в „Автомобилна
служба“. При постъпването му в редовете на БА същият е бил годен за военна служба и
физическото му и здравословно състояние е било преценено в тази насока. Считано от
07.07.2017 година със заповед peг. № ..... на командира на в.ф. ...... - Б. / ДП л.52 /матрос
Е.бил осигурен във в.ф. ..... - Б. и за усилване на пожарната безопасност и охраната на
формированието. Във функционалните му задължения са посочени и допълнителни такива –
участие в дейности по борба с пожари в района на формированието, вдигане и носени на
тежки товари. Подсъдимият Е.е запознат с тези си задължения, за което се е подписал. При
встъпването си в тази нова длъжност подсъдимият не е правил възражения поради
здравословното си състояние и травми. В служебния картон на военнослужещия не
фигурират вписани поощрения. Бил е дисциплинарно наказван два пъти със „Строго
мъмрене“, единият от които във връзка с подадена от него жалба до главния инспектор на
МО и установеното в хода на проведената служебна проверка предоставяне на невярна
информация от негова страна и уронване на престижа на офицер от ВМС.
Възникналата авария е много значима - водата във водоема на в.ф. се губи поради
авария по водопровода и нивото й е под санитарния минимум. Водоемът, освен за
осигуряване на водоподаване за всички ежедневни дейности във формированието, имал
жизненоважна роля за осигуряване на пожарната безопасност на войсковия район, в който се
съхраняват боеприпаси. Усилията на капитан К. и заповедите му към военнослужещите,
включително към подсъдимия, били за отстраняване на аварията. При първото си деяние
подсъдимият отвърнал на заповедите на началника си, че не е дошъл в армията да копае.
Все пак взел една лопата, влязъл в изкопа и започнал да имитира дейност, като изхвърлял с
лопатата незначително количество пръст. Капитан К. му направил забележка, при което
подсъдимият хванал лопатата и скочил върху нея, а тя се деформирала. Капитан К. му
направил забележка, че поврежда инструмента. Такова демонстративно поведение матрос
Е.проявявал и в предишни случаи когато не бил съгласен с изпълнението на поставените му
задачи - повреждал съответните машини и инструменти за да не изпълнява възложената му
работа. Капитан К. му казал да излезе от изкопа и до края на работния ден подсъдимият не
се включил в копането, а стоял отстрани. До края на първия работен ден повредата на
12
водопровода не била открита. От изложеното е виден демонстративния начин на
неизпълнение на заповедта. Константната практика на военните съдилища е, че
неизпълнение или отказ от изпълнение по демонстративен начин е налице, когато с
деянието е показано явно незачитане волята на началника. Подсъдимият заявил, че не е
копач, преструвал се, че изхвърля пръста като загребвал съвсем малко количество, а накрая
и счупил лопатата. Въззивният съд приема, че в конкретния случай е налице явно изразено
пренебрежение и отрицателно отношение спрямо волята на началника, поради което за
първото деяние съставът на престъпление по чл. 372 ал. 2 от НК е осъществен, както от
обективна, така и от субективна страна. С второто си деяние подсъдимият пред строя заявил
на началника си, че няма да копае и не е дошъл във формированието за това и не се включил
в изкопните работи, тоест „отказал“ да изпълни заповедта и „ не изпълнил заповедта“. С
третото си деяние подсъдимият пред строя заявил на началника си, че не е назначен на тази
длъжност да копае и не се включил в работата, тоест „отказал“ да изпълни заповедта и „не
изпълнил заповедта“. Другите военнослужещи извършвали изкопните дейности и едва
около обяд на третия ден открили къде е спукан железния водопровод и аварията била
отстранена.
Подсъдимият твърди, че участвал в изкопните работи, като влизал няколко пъти да работи с
права лопата. Там бил и к-н К., с който си разменяли общи приказки. Подсъдимият посочва,
че на следващия ден отново бил на работа, като влязъл в стола да си остави храната. При
него отишъл к-н К., който започнал да се държи с него арогантно, питал го защо не е в строя
и го попитал дали иска да копае или да марширува, на което той отговорил, че предпочита
да марширува, а по - късно било разпоредено на к-н лейт. П. да му проведе строевата
подготовка. Подсъдимият посочва също, че и на 19.09.19 г., отново бил на работа във
военното формирование. В обясненията си подсъдимият твърди, че му било разпоредено от
к-н лейт. П. да извършва заваръчни дейности на гаражни клетки отстрани на корпуса, заедно
с мичман М. и гр. лице С.. Не оспорва, че на 19 септември бил в строя. Твърди, че не помни
к-н К. пред строя на 19.09.19 г., лично на него да е разпореждал да извършва изкопни
дейности. Твърди, че на 17, 18 и на 19.09.2019 година не е имало отдадени заповеди да се
извършват изкопни дейности, а е имало питане към него дали желае да копае или не желае.
Въззивният съд категорично отхвърля тези обяснения на подсъдимия, които се
опровергават от доказателствените материали по делото. И в трите дни заповедите на
капитан К. към подсъдимия са били пределно ясни и недвусмислени. Също така
категорично се доказва, че подсъдимият заявил, че отказва да ги изпълни и не ги
изпълнявал. Това той извършвал по демонстративен начин и пред строя. Подсъдимият, ако
счита, че същата заповед е неправилна, той следва да предприеме незабавно изпълнение й и
едва след това да защити правата си, като съгласно УВСВС на РБ, подаде рапорт до
горестоящия командир. Но дори хипотетично да се приеме, /което съдът категорично не
споделя/, че тази заповед е незаконосъобразна, то тя задължително е подлежала на
изпълнение от подсъдимия. Той е бил длъжен да изпълни всяка заповед на своя началник
13
безпрекословно, точно и в срок, освен тази, която независимо, че е отдадена по съответния
ред, води към извършването на очевидно престъпление.
Основен предмет на доказване по обвинението за извършено престъпление по чл. 372,
ал. 2 НК са: отдадената заповед, нейното възприемане от адресата, отношението на дееца
към заповедта и обективираните форми на нейното неизпълнение. Тези обстоятелства са
установени по несъмнен начин и за трите случая на неизпълнение, за които е осъден
подсъдимият. Началникът също отговаря за правомерността на всяка своя заповед. В случая
заповедите на капитан К. са били законосъобразни и целесъобразни, касаещи преодоляване
на сериозна авария. Всички военнослужещи са се отнесли сериозно и доблестно към
задълженията си за отстраняване на аварията, с изключение на матрос Е.. Ако се приеме
становището на подсъдимия, че подчиненият има право на преценка дали да изпълни или не
отдадената му заповед, дали да изпълнява други предишни заповеди, това би означавало да
отпаднат основните начала на войсковия живот: единоначалието, задължителността на
заповяданото и изпълнението му, военната дисциплина. Ако подчиненият счита, че
заповедта е неправилна, той предприема незабавно нейното изпълнение и при първа
възможност отнася въпроса писмено или устно пред по-горе стоящия началник. В
разглеждания случай обаче въобще не може да става въпрос за неправилност или за
неправомерност на заповедите, отдадени на подсъдимия. Нежеланието на подсъдимия да
изпълни заповедите, тъй като явно не искал да извършва тежка и непривлекателна
физическа работа, е мотивът му за трите деяния, които са основание за наказателна му
отговорност. След като е годен за военна служба, той дължи изпълнение на задълженията си
по военната служба в пълен обем. Такава е и постоянната практика на ВКС, че подчиненият
е длъжен да изпълни всяка заповед на своя началник, освен тази, която му налага
извършването на очевидно престъпление.
Въззивният съд прецени обясненията на подсъдимия като не ги кредитира и ги
отхвърли като негова защитна теза. Те се опровергават от всички гласни и писмени
доказателства по делото. Твърденията на подсъдимия за събирани пари в поделението и
влошени лични отношения с капитан К. не са пряко относими към обвинението. Дори и при
такива обстоятелства подсъдимият военнослужещ пак е длъжен да изпълни заповедите,
касаещи отстраняването на аварията в такава значима извънредна ситуация.
Въззивният съд не приема защитната теза и доводите в жалбите и въззивните съдебни
прения поради следните съображения:
Защитната теза за първото деяние е, че подсъдимият изпълнил заповедта и участвал в
изкопните работи, но поради травмата си не е годен да извършва такава тежка физическа
работа. За второто деяние защитната теза е, че подсъдимият не е бил в строя, който е свикан
по-рано, и не му е отдавана заповед да участва в изкопни работи. За третото деяние
защитата твърди, че е имал предходна заповед да извърши заваръчни работи на метални
конструкции. Защитникът сочи, че подсъдимият по длъжностна характеристика е „шофьор“
14
и е нямал задължения за ръчни изкопни работи. В допълнителната жалба прави
доказателствено искане за приемане медицинска документация на подсъдимия и експертиза,
че подсъдимият има травми и физическото му състояние обективно не му позволявало да
изпълни противоуставните и противозаконни заповеди. Въззивния съд прецени, че
защитната теза не намира опора в доказателствената основа, предписана в чл. 303 НПК,
която пъровинстанционният съд правилно е приел, че е налице за да постанови осъдителна
присъда. Обосновано и законосъобразно е било прието, че в качеството си на "подчинен
военнослужещ" подсъдимият е била длъжен безпрекословно да се подчини на началника си,
съобразно изискванията на УВС на ВС на РБ, като изпълни заповедта му. От обективна
страна е била налице такава по смисъла на Устава за войсковата служба на ВС на РБ. Тя е
била отдадена от компетентно лице, овластено да заповядва. На следващо място заповедта е
била правомерна, тъй като е съдържала искане във връзка със службата на подсъдимия.
Заповедта е била конкретна и е задължавала да извърши точно и в срок определено
действие. Подсъдимият именно за противопожарна дейност е бил осигурен в това военно
формирование и във функционалните му задължения е посочено и участие в дейности по
борба с пожари в района на формированието, вдигане и носене на тежки товари.
Подсъдимият пряко е задължен да извършва изкопни работи за отстраняване на аварията за
да се осигури вода и във в.ф. да има противопожарна готовност.Подчиненият е длъжен да
изпълни всяка заповед на своя началник освен тази, която му налага извършването на
очевидно престъпление. Ако подчиненият счита, че заповедта е неправилна или засягаща
достойнството му, той предприема незабавно нейното изпълнение и при първа възможност
отнася въпроса писмено или устно пред горестоящия началник. В разглеждания случай
обаче въобще не може да става дума за неправилност или неправомерност на заповедта,
отдадена към подсъдимия. Ако се приемат за основателни възраженията му и съображенията
му да не изпълнява заповедите като се оправдава с предходни заповеди, касаещи допуска му
да класифицирана информация, забрани за предвижване и посещаване на обекти във в.ф.,
предишни заболявания и травми и заповядване да извърши друга работа, това би означавало
да отпаднат основните начала на войсковия живот: единоначалието, задължителния
характер на заповедоизпълнението, военната дисциплина. В конкретния случай се касае да
извънредна ситуация за отстраняване на авария, която има пряка връзка с противопожарната
готовност. Подсъдимият именно за противопожарна дейност е бил осигурен във в.ф. и във
функционалните му задължения са посочени и допълнителни такива – участие в дейности
по борба с пожари в района на формированието, вдигане и носене на тежки товари.
Подсъдимият Е.е запознат с тези си задължения, за което се е подписал и не е правил
възражения да заеме тази си длъжност и не е посочвал, че здравословното му състояние и
предишни заболявания и травми не му позволяват да я изпълнява. И при трите заповеди той
не е посочвал на капитан К., че има заболявания и травми и не е правил здравословни
оплаквания и че това обективно не му позволяват да копае и изхвърля пръст, тоест да
извършва такава тежка физическа работа. Въззивният съд изцяло приема заключенията на
комплексната съдебно-медицинска експертиза, основани на всички материали по делото и
приетата медицинска документация на подсъдимия.
15
В комплексната съдебномедицинска експертиза доктор Г. – специалист по съдебна
медицина и вещо лице от списъка на СВС и доктор Г. – специалист по ортопедия и
травматология, извършена на основание определение за назначаване на експертиза от
въззивния съд, са проучили предоставените им материали по ВНОХ дело № 41 по описа на
ВАпСъд - София за 2020 година, със задачи да отговорят на поставените въпроси. В
заключението си, основано на медицинската документация, приета като доказателство по
делото от въззивния съд, материалите по делото и гласните доказателства, вещите лица
отговарят, че през месец март 2015 г. Е.е получил травматично увреждане на лява раменна
става изразяващо се във вертикално счупване на гребена на лявата лопатъчна кост и
изкълчване на лявата раменна става. На фона на лечението при рентгеново изследване м.
април 2015 г. е регистрирано състояние след развита субхондрална остеосклероза на
скапулата, а месец май настъпила контрактура на лява раменна - хумеро-скапуларна става.
При преглед след нова травма месец август е съобщено за рецидивиращи луксация и
сублуксация на ставата. Месец юни 2020 г. му е поставена диагноза адхезивен капсулит
2020 г. (заболяване, което се наблюдава под няколко различни по тежест форми и се
характеризира с възпаление капсулата на раменната става, водещо до ограничение на
движенията в ставата. Състоянието може да се породи като реакция на ставата спрямо
претърпяна травма или счупване, или да възникне без значима видима причина. Второто
състояние се обозначава като „Синдром на замръзналото рамо“, в аналогия на силно
ограничените („замръзнали“) движения на ставата. При Е.са констатирани и заболявания
свързани с увреждания на гръбначен стълб – 2006 г. - Начална спондилоза, а от 08.07.19 г.
му е поставена диагноза: Болест на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели
на гръбначния стълб с поястно-кръстцова радикулопатия. Поставяна му е и диагноза травма
на пикочния мехур 06.04.16 г. Вещите лица отбелязват, че като специалисти съответно по
съдебна медицина и оротпедия и травматология, не са компетентни да отговорят дали
подсъдимият е годен за военна служба. Определянето на годност за военна служба е в
правомощията на Централна военномедицинска комисия (ЦВМК) към Военномедицинска
академия (ВМА), съгласно Наредба № Н-6/13.02.2018 г. за ВМЕ. Вещите лица дават
заключение, че от медицинска гледна точка, тези травми и заболявания са през минал
период и липсва медицинска документация за времето на процесния случай. Приемат, че
подсъдимият Е.не е имал значим здравен проблем и респективно не е имало никакво
основание за това да е трайно или временно нетрудоспособен.
С оглед изложеното във връзка с експертизата въззивният съд прецени, че подсъдимият към
инкриминирания период е бил във физическо и здравословно състояние да извърши тези
изкопни работи. Нямал е здравословни оплаквания и възражения конкретно към капитан К.
за да не изпълни заповедите му за изкопните работи. Въззивният съд напълно приема
експертното заключение като обективно, пълно и основаващо се на всички материали по
делото.
Изводите на първоинстанционния съд досежно субективната страна на престъплението са
16
правилни. Въпросът за вината е фактически въпрос и по него следва да бъде направен извод
от установените по съответния процесуален ред фактически положения по делото, свързани
със съставомерните признаци на деянието, след пълноценен анализ на доказателствената
съвкупност. За съдържанието на умисъла за инкриминираното престъпление в случая са от
значение не само твърденията на подсъдимия, но и всички обстоятелства относно неговото
извършване - отдадената заповед, нейното възприемане от адресата, отношението на дееца
към заповедта и обективираните форми на нейното неизпълнение. Обосновано основният
съд е приел, че след отдаването на заповедта, подсъдимият не е направил нищо за нейното
изпълнение. С действията си той е накърнил отношенията, свързани с подчинеността във
въоръжените сили. С нарушаването на тези отношения е била засегната войнската
дисциплината в армията, чието основно и най-важно изискване е точното и безпрекословно
изпълнение на заповедите и разпорежданията на началниците, залегнало УВС на ВС на РБ.
Това изискване произтича и от принципа на единоначалието, уреден от УВС на ВС на РБ и
утвърден като най-целесъобразна и най-резултатна форма на ръководство и управление на
Въоръжените сили. Ето защо въззивната инстанция приема, че деянието на подсъдимия е
съставомерно както от обективна, така и от субективна страна и в тази връзка възраженията
на защитата следва да се оставят без уважение.При второто и третото си деяния
подсъдимият не само не изпълнил, но и отказал да изпълни заповедите, но правилно
първоинстанционният съд не го е осъдил за това, тъй като липсва съответно обвинение.
Така изложеното е достатъчно, за да се направи извода, че инкриминираната проява не е
изолиран случай в живота на подсъдимия и той не изпълнява заповед за значим случай –
отстраняване на авария във водопровода за възстановяване на противопожарната готовност
на военното формирование. Неизпълнението е било извършено при наличието на две
квалифициращи обстоятелства, което безспорно повишава обществената опасност на
деянията и изключва те да са малозначителни. Присъдата е обоснована, основният съд е
анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно
доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение,
което е отразено в мотивите. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е
в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция.
Въз основа на приетите за установени фактически положения първоинстанционният съд е
направил законосъобразни правни изводи. Военно-апелативният съд намира, че наказанието,
определено от основния съд, съответства на изискването на чл. 35 ал.3 НК и с него ще бъдат
постигнати целите, визирани в чл. 36 ал.1 НК. Изложеното налага обжалваната присъда да
бъде потвърдена като правилна и законосъобразна и тъй като няма основания за нейната
отмяна или изменение.
Въззивният съд счита доводите на защитниците и на подсъдимия за неоснователни и
ги оставя без уважение, като основанията за това са следните:
Съгласно чл. 339 ал. 1 от НПК в решението си въззивната инстанция посочва: по чия
жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и
протеста, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание, и
17
решението си по жалбата или протеста. Когато потвърди присъдата, въззивната инстанция
посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата
или протеста.
Представителите на прокуратурата в съдебните прения пред основния съд и пред
въззивният съд поддържат обвинението. Сочи се, че обвинението се установява от събрания
и проверен в проведеното съдебно следствие доказателства. Посочва, че отдадените
заповеди на к-н К. по отстраняването на проблема с теча на водата и извършването на
изкопната дейност от военнослужещите и конкретно от подсъдимия м-с Е.са били ясни,
точни и конкретни. Подсъдимият е бил длъжен да изпълни заповедите на к-н К.. Прави
искане подсъдимият м-с Е. да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание 2
/две/ години и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода” с изпитателен срок от 4 години.
Прокурорът в съдебните прения пред въззивния съд посочва, че обжалваната присъда е
правилна и като такава следва да се потвърди от настоящата инстанция на основание чл. 338
НПК, а подадената жалба да се приеме за неоснователна и да се остави без уважение. От
доказателствата по делото по несъмнен начин е установено, че на 17-ти, 18-ти и 19-ти
септември 2019 г., по установения в чл. 8, ал. 2 от Устава за войскова служба на
въоръжените сили на Република България (УВСВС на РБ) ред, на подсъдимия Е.и
останалите матроси са били отдадени три конкретни заповеди от капитан К., които по
смисъла на чл. 142 ал. 2 от Устава са били издадени по съответния ред и не са водили към
извършване на очевидно престъпление. Съдържанието на заповедите е било формулирано
ясно, поради което те са били възприети и разбрани от всички присъстващи при издаването
им, включително и от матрос Е.. Въпреки че заповедта, издадена на 17.09.2019 г., е била
възприета от тримата военнослужещи, единствено матросите Л. и Г. са пристъпили към
реалното й изпълнение. Подсъдимият Е.не е извършвал, а в определен момент, след
намесата на к-н К., е имитирал изпълнението на заповедта, като впоследствие умишлено
повредил предоставената му лопата, след което се е отдръпнал настрана и повече не е взел
участие в копаенето. По този начин, с неизвършването на заповяданите му изкопни работи,
подсъдимият умишлено не е изпълнил правомерно отдадената му заповед. В този смисъл е и
Решение № 70 от 1993 г. на Военната колегия, според което подчиненият е длъжен да
изпълни всяка заповед на своя началник, освен тази, която му налага извършването на
очевидно престъпление. Ако се приеме становището, че подчиненият има право на преценка
дали да изпълни или не отдадената му заповед, това би означавало да отпаднат основните
начала на войсковия живот като единоначалието, задължителността на заповед – нейното
изпълнение, военната дисциплина. Нежеланието на подсъдимия да изпълни заповедите,
защото считал, че той „не е дошъл в армията да копае“, не е основание за освобождаването
му от наказателна отговорност. Изложеното е валидно и за неизпълнението на отдадените
на подсъдимия Е.заповеди от 18-ти и 19-ти септември 2019 г. По делото са събрани
достатъчно доказателства, чрез които за тези две деяния, включени в състава на
продължаваното престъпление, е налице съществуването и на два от квалифициращите
признака по ал. 2 на чл. 372 от НК, а именно – неизпълнението да е станало пред строя и по
18
демонстративен начин, тъй като с него е показано явно незачитане волята на началника,
който е издал заповедта. И в тези случаи основният мотив на подсъдимия за неизпълнението
на заповедите е бил, че той не е бил назначен на длъжност да копае. В хода на проведеното
въззивно съдебно следствие, чрез назначаването на КСМЕ и със заключението на същата е
установено, че по делото липсват сигурни медицински данни, въз основа на които да се
прецени, че подсъдимият Е.не е бил в състояние да изпълнява възложената му задача,
включително и тежка физическа работа с ръчни изкопни дейности, както и че липсват
обективни медицински основания да се приеме, че към инкриминирания момент при него е
съществувало обостряне или усложнение на заболяването. Следва да се отбележи още, че
посоченото експертно заключение оборва развИ.ата защитна теза на подсъдимия Е., че към
инкриминирания период той е страдал от заболяване, което реално не му е давало
възможност да изпълни заповедите на к-н К..
Защитникът и подсъдимият в защитните се речи пред основния съд посочват, че
подсъдимият не се признава за виновен. В обясненията си м-с Е.сочи, че на 17.09.19 г.,
разбрал за аварията на водопровода във военното формирование, а свидетелят к-н К. казал,
че трябва да се копае пред стълбите на корпуса, за да се открие аварията. Подсъдимият
твърди, че участвал в изкопните работи, като влизал няколко пъти да работи с права лопата.
Там бил и к-н К., с който си разменяли общи приказки. Подсъдимият посочва, че на
следващия ден отново бил на работа, като влязъл в стола да си остави храната. При него
отишъл к-н К., който започнал да се държи с него арогантно, питал го защо не е в строя и го
попитал дали иска да копае или да марширува, на което той отговорил, че предпочита да
марширува, а по - късно било разпоредено на к-н лейт. П. да му проведе строевата
подготовка. Подсъдимият посочва също, че и на 19.09.19 г., отново бил на работа във
военното формирование. В обясненията си подсъдимият твърди, че му било разпоредено от
к-н лейт. П. да извършва заваръчни дейности на гаражни клетки отстрани на корпуса, заедно
с мичман М. и гр. лице С.. Не оспорва, че на 19 септември бил в строя. Твърди, че не помни
к-н К. пред строя на 19.09.19 г., лично на него да е разпореждал да извършва изкопни
дейности. Твърди, че на 17, 18 и на 19.09.2019 година не е имало отдадени заповеди да се
извършват изкопни дейности, а е имало питане към него дали желае да копае или не желае.
Защитникът адвокат К. в съдебно заседание пред въззивния съд сочи, че поддържа
въззивната жалба и допълнението й. Прави доказателствени искания за приемане в
доказателствената съвкупност по делото на медицинска документация, касаеща подсъдимия
и искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, които бяха уважени от
въззивния съд. Възражението му е, че трайното заболяване на подсъдимия не му позволява
да изпълни заповедите на командира му капитан К.. Посочва, че между двамата има
конфликт с основа личностни отношения и неправомерно събиране на пари от
военнослужещи на формированието. Посочва длъжностната характеристика на подсъдимия
„шофьор“ и че той има задължения съгласно длъжността си, а не и за изкопни работи.
Подсъдимият посочва, че има заповед от кап.К. да не се придвижва свободно на територията
на военното формирование във връзка с нивото на допуска му до класифицирана
19
информация. Защитата твърди, че по сигнал на подсъдимия на капитан К. е наложено
административно наказание, за което са с влошени служебни отношения. Въззивния съд
прие представените документи от защитата като писмено доказателство по делото и назначи
исканата от защитата съдебно-медицинска експертиза. Според защитата експертното
заключение води до нова фактическа обстановка по делото.Здравословното състояние на
подсъдимия на датите 17-ти, 18-ти и 19-ти не му позволявало да изпълни заповедите. Такива
са и обясненията на подсъдимия в тази насока – бил е недобре физически и здравословно,
но не си взел болничен лист за това, тъй като малко преди това също бил в болнични.
Защитникът анализира обстоятелствената част и заключенията на експертизата и прави
изводи, че същата оневинява подсъдимият – същият има хронични заболявания и предишни
травми, които обективно му пречат да извършва заповяданите му изкопни работи.
Началникът му капитан К. много добре бил запознат със здравословното състояние и травми
на подсъдимия и не му е отдавал процесните заповеди, а го питал дали ще участва в
изкопните работи или ще извършва „строева подготовка“. Защитникът твърди, че е посетил
района на военното формирование и установил множество нередовности, нарушения на
уставните правила. Във формированието неправомерно се събирали пари от
военнослужещите за да се закупят климатици. Отново подчертава, че подсъдимият е имал
здравословни проблеми и не следвало да му се възлага тази задача, а освен това му е било
забранено със заповед да посещава определени место и обекти на територията на
формированието, тъй като нямал съответния допуск до класифицирана информация.
Подсъдимият е имал предходна заповед от по-горен началник да извършва заваръчни
работи на метални конструкции. Иска въззивният съд да отмени първоинстанционния
съдебен акт и да оправдае подсъдимия. Подсъдимият поддържа защитната теза на адвоката
си и в последната си дума иска да бъде оправдан.
От правна страна в мотивите си основният съд посочва, че с деянието си подсъдимият
матрос Е.е осъществил състава на чл.372, ал.2, алт.2 и алт.3, във вр. с ал.1, алт. 1, във вр. с
чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 17.09.2019 год. по демонстративен начин, а на 18.09.2019 год.
и на 19.09.2019 г. пред строя във в.ф. ..... - Б., при условията на продължавано престъпление,
не изпълнил изрично отдадена му устна заповед от прекия му началник и ЗА командир на
в.ф. ..... - Б. к-н И. К. да се включи в отстраняването на авария, възникнала по трасето на
водопровода във формированието. Съдът счита за безспорно установено, че подсъдимият м-
с Е.е осъществил от обективна и субективна страна инкриминираното деяние. Основен
предмет на доказване на обвинението за извършено престъпление по чл.372, ал.2, алт.2 и
алт.3 вр. с ал.1, алт.1 от НК са отдадената заповед, нейното възприемане от адресата,
отношението на дееца към заповедта и обективираната форма на нейното неизпълнение. От
обективна страна, за да бъде осъществен съставът на престъплението е необходимо да има
отдадена заповед – изрично волеизявление от началник спрямо подчинен и тя да е възприета
от подчинения. От субективна страна подсъдимият следва да е възприел отдадената заповед,
да е съзнавал обществено-опасния характер на деянието и въпреки това да не е изпълнил
заповедта или да е отказал изпълнението й. Изпълнителното деяние се изразява в две форми
20
неизпълнение на заповед или отказ да се изпълни заповедта. В конкретния случай е налице
първата форма, а именно неизпълнение на заповед трикратно.
Правните изводи на основния съд са съобразени с доказателствата по делото,
установената фактическа обстановка и със закона и напълно се възприемат от въззивния
съд. Правилно основният съд на тяхна основа не е възприел и отхвърлил защитната теза.
Основанията на въззивният съд да отхвърли доводите на защитата са следните:
Независимо от служебни, лични и каквито и да е други взаимоотношения, подчинения
военнослужещ е длъжен да изпълни безпрекословно заповедта на началника си. В тази
насока основният съд и настоящият въззивен състав са посочили правните си доводи за това.
Защитната теза няма опора в доказателствата по делото и установената фактическа
обстановка.
Родов обект на военните престъпления по Глава ХІІІ от НК е редът за носене на
военната служба във Въоръжените сили на Република България. Подродовият обект на тези
престъпления са главно отношенията на власт и подчинение във въоръжените сили,
визирани в конкретния случай в чл. 372 от НК, който гласи: „(1) Който не изпълни или
откаже да изпълни заповед на началника си, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(2) Ако това е извършено от група лица или пред строя, или по демонстративен начин,
наказанието е лишаване от свобода от една до пет години. (3) За престъпления по
предходните алинеи в особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода от три до
десет години“. Съгласно разпоредбите на УВСВС на РБ, военната служба се основава на
принципа на единоначалието. Този принцип се реализира чрез вземане на еднолично
решение, носене на отговорност и извършване на контрол от началника. Това лично
решение може да бъде обявено устно или писмено, чрез отдаване на директива, заповед или
разпореждане. Съгласно разпоредбите на УВСВС на РБ заповед е всяко писмено или устно
нареждане, отдадено от пряк началник към военнослужещи, което е свързано с военната
служба и е в съответствие с неговите права и задължения. В тази връзка основен предмет на
доказване на обвинението за извършено престъпление по този текст са отдадената заповед,
нейното възприемане от подсъдимия, отношението на последния към заповедта и
обективираните форми на нейното неизпълнение. От събраните по делото доказателства
съдът категорично прие, че е била налице издадена заповед по смисъла на ЗОВС и УВСВС
на РБ, отправена от к-н К. към подсъдимия и същата е била възприета от последния. Същият
отказал да я изпълни и след отказите си не предприел каквито и да е действия по
изпълнението й. Но дори хипотетично да се приеме, /което основният съд и въззивният съд
категорично не споделят/, че тази заповед е незаконосъобразна, то тя задължително е
подлежала на изпълнение от подсъдимия. Той е бил длъжен да изпълни всяка заповед на
своя началник безпрекословно, точно и в срок, освен тази, която независимо, че е отдадена
по съответния ред, води към извършването на очевидно престъпление, което в настоящия
случай не е така. Възражението на подсъдимия относно законосъобразността на отдадената
21
заповед е без значение за съставомерността на деянието. Подсъдимият, ако счита, че същата
е неправилна, той следва да предприеме незабавно изпълнение и едва след това да защити
правата си, като съгласно от УВСВС на РБ, подаде рапорт до горестоящия командир. Обект
на престъпление е отношението на власт и подчинение във въоръжените сили. От обективна
страна е била налице издадена заповед, съгласно ЗОВС и УВСВС на РБ, която е издадена от
компетентно лице, тъй като капитан К. се е явява пряк началник на подсъдимия.
Подсъдимият, който е субект на престъплението, е пълнолетно, вменяемо физическо лице на
служба в Българската армия. От субективна страна подсъдимият извършва е трите си деяния
под формата на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Той е съзнавал
общественоопасния характер на извършените три деяния, предвиждал е техните
общественоопасни последици и е искал настъпването им. С това той е въздействал
неблагоприятно върху обекта на престъплението, като са били нарушени отношенията на
власт и подчинение във въоръжените сили. Основен предмет на доказване по обвинението за
извършено престъпление по чл. 372, ал. 2 НК са: отдадената заповед, нейното възприемане
от адресата, отношението на дееца към заповедта и обективираните форми на нейното
неизпълнение. Тези обстоятелства са установени по несъмнен начин и за трите случая на
неизпълнение, за които е осъден подсъдимият. Началникът също отговаря за
правомерността на всяка своя заповед. В разглеждания случай, обаче, въобще не може да
става въпрос за неправилност или за неправомерност на заповедите, отдадени на
подсъдимия. От събраните писмени и гласни доказателства, установената фактическа
обстановка и правни съображения и изводи, е установено, че заповедта е законна и уставна,
касае се за извънредна ситуация за отстраняване на авария, която е много важна за
функциониране на формированието. Подсъдимият е следвало изпълни тази заповед и не
може да се оправдава с влошени лични и служебни отношения с началника си, с предходни
заповеди от началника си и горестоящия командир. Ако всеки един военнослужещ, по свои
съображения и основания, решава дали да изпълнява или да не изпълнява заповедите на
началника си, се разрушава единоначалието и дисциплината в БА. Подсъдимият, след като
приет в редовете на БА, е годен за военна служба и дължи изпълнение на задълженията си
по военната служба в пълен обем. Въззивният съд възприема заключението на експертизата,
което също опровергава защитната теза. Подсъдимият, осигурен във военното
формирование на новата си длъжност и с нови функционални задължения, не е правил
възражения, основани на травмите му и здравословното си състояние. При трите заповеди
на капитан К. не е възразявал и не е посочвал, че физическото му състояние към момента и
травмите му, не му позволяват да изпълни задачата.
Предвид гореизложеното въззивният съд отхвърля защитната теза и жалбата следва да бъде
оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт потвърден като обоснован и
законосъобразен.
Във въззивното производство беше назначена и извършена комплексна съдебно-медицинска
експертиза и на двете вещи лица беше заплатено възнаграждение общо в размер на 685.60
/шестстотин осемдесет и пет и 0.60 ст./ лева. С въззивното решение се потвърждава
22
осъдителната присъда срещу подсъдимия и на основание чл.189 ал.3 от НПК въззивният съд
следва да осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт,
по сметка на ВАпСъд на Република България, съдебно-деловодните разноски в размер на
685.60 /шестстотин осемдесет и пет и 0.60 ст./ лева.
Предвид горното и на основание чл. 338 от НПК Военно-апелативният съд на Република
България
РЕШИ:
Потвърждава присъда № 10/27.08.2020 г. по НОХД № 52/2020 г. по описа на Военен съд –
град Сливен.
На основание чл.189 ал.3 от НПК осъжда подсъдимия да заплати в полза на
държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на ВАпСъд на Република България,
съдебно-деловодните разноски в размер на 685.60 /шестотин осемдесет и пет и 0.60 ст./
лева.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд на
Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23