Решение по дело №49/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 77

гр. Видин, 23.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

петнадесети март

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

 Касационно АНД №

49

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от Б.Б.С. *** против решение № 265/ 21.12.2020г. по АНД № 20201320200926/2020г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 26 - 0000299 от 29.06.2020г. на Директора на РД „АА” - Враца, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева на основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че решението на ВРС е неправилно, тъй като липсата на валидно удостоверение за психологическа годност на водача би довело до налагане на санкция по чл.178в,ал.5 от ЗДвП, която норма е специална от една страна, а от друга е отпаднала наказуемостта по чл.93,ал.1,т.1 от ЗДвП за конкретното деяние, след изменението на текста с ДВ,бр.60/ 2020г.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и съответно и НП. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната по делото страна, във възражението си срещу касационната жалба, моли съда да не я уважава, тъй като е неоснователна, а решението на ВРС е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

Безспорно е, че на 22.06.2020г. . на главен път Е 79 на км 0 + 600 с посока за движение от Дунав мост 2 към гр.Видин, касаторът, управлявал товарен автомобил „Мерцедес“, кат № 2, с рег. № СВ6154АН, като член на екипаж. Същият бил спрян и му била извършена проверка, при която било установено, че извършва международен превоз на товари с лиценз на ЕО, но без валидно удостоверение за психологическа годност на водача.

За горното на С. му бил съставен АУАН от 22.06.2020г. за нарушение на чл.58,ал.1,т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТ. Въз основа на така съставеният АУАН, било издадено и НП от 29.06.2020г., с което му била наложена глоба в размер на 2000 лева на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П.

При проверката С. не представил такова валидно удостоверение. Разпитаният по делото свидетел установява, че той е управлявал автомобила, без удостоверение.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е законосъобразно. Правилно районния съд е приел, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл.58,ал.1,т.3 от Наредбата.

За такова нарушение чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П предвижда наказание глоба за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Безспорно Наредбата е такъв подзаконов нормативен акт и съответно нарушителят не е разполагал с документ, който се изисква по нея.

Касаторът е наказан за това, че след като извършва международен превоз на товари не е представил валидно удостоверение за психологическа годност на водача. Безспорно е установено по делото, че водачът е управлявал на процесната дата и към момента на проверката не е имал такова валидно удостоверение за психологическа годност. Тези факти се доказват от представените писмени доказателства и от свидетелските показания, дадени пред въззивната инстанция.

Изпълнителното деяние по чл.58,ал.1,т.3 от Наредбата се изразява в неизпълнение на изискванията, на които трябва да отговаря водачът, извършващ международен превоз на пътници и товари, а именно да притежава валидно удостоверение за психологическа годност на водача.

Предвид посочените по – горе съображения се оказва, че нарушението по чл.58,ал.1,т.3 от Наредба № 11/ 2002г. е безспорно доказано, тъй като в тази насока са събрани достатъчно доказателства, подкрепящи твърденията на наказващия орган. Обстоятелствата във връзка с липсата в момента на проверката на валидно удостоверение не се оспорват и от касатора.

Задължението за снабдяване с удостоверение за психологическа годност при извършване на международен превоз следва от разпоредбата на чл.58,ал.1,т.3 от Наредба № 11/31.10.2002г., поради което и извършеното деяние представлява нарушение на посочения текст и административното наказание за него е предвидено в  чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П.

Неоснователно е твърдението на касатора, че приложимата санкционна норма, в случая е чл.178в,ал.5 от ЗДвП. Тя предвижда административно наказание глоба в размер 500 лева за водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност. В случая се касае за извършване на друг вид превоз – международен превоз на товари, регламентацията, на който се съдържа в Наредба № 11/31.10.2002г. Последната наредба е подзаконов акт по приложение на ЗАвтП, а не – на ЗДвП. Затова неизпълнението на предвидените в нея изисквания за снабдяване с конкретни документи се санкционира с административните наказания, предвидени в ЗАвтП., поради това и в конкретния случай приложимата санкционна норма е тази на  чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтП.

От събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява, че при извършената на 22.06.2020г. проверка касаторът е изпълнявал международен превоз на товари, без да е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Следователно осъществен е съставът на нарушението по чл.58,ал.1,т.3 от Наредба № 11/31.10.2020г. и по посочените съображения не би могло и да се приеме, че двете норми – на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П и чл.178,ал.5 от ЗДвП се намират в отношение обща към специална такава.

Що се касае до твърдението, че след изменението на разпоредбата на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П с Д.В. бр. 60/ 2020г. е отпаднала наказуемостта по тази норма за конкретното деяние, тъй като според новата редакция, инкриминираното поведение на водача е обусловено от условието да извършва превоза без издаден документ, но само за МПС – то, а не и за водача, то също е неоснователно. Дори и с изменението на нормата на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П е останала формулировката „… други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му“, поради което не може да се приеме за отпаднала наказуемостта на деянието. Липсата на документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от закона и подзаконовите нормативни актове по прилагането му се отнасят, както за МПС – то, така и за водача.

С оглед описаното по – горе се оказва, че възражението на касатора във връзка с несъобразяването, както на наказващия орган, така и на ВРС с тези обстоятелства, е неоснователно.

ВРС е приел, че административнонаказаващият орган е определил правилно и наказанието за извършеното нарушение, тъй като то е точно фиксирано такова, като предвидената в текста глоба е и наложената такива на нарушителя, а именно по чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвт.П - от 2000 лева. Следователно при налагането на глобата са взети предвид, както тежестта на извършеното нарушение от нарушителя, така и липсата на доказателства за имотното му състояние.

Неоснователни са твърденията на касатора, че въззивната инстанция не е взела предвид посочените в жалбата мотиви за отмяна на НП. При постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка. Установено е, че не са налице съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, които да доведат до отмяната на НП.

Неоснователно е твърдението, че касатора не може да бъде наказан като член на екипаж, тъй като не е водач. Макар и да не е водач в конкретния час на проверката, той е бил или ще бъде такъв в зависимост от шофирането и дължимите почивки на другия водач, именно затова е член на екипажа. В този смисъл всички изисквания касаят и него.

Според настоящият съдебен състав на Административен съд – Видин, при постановяване на решението си се е съобразил с всички доказателства по делото и направените възражения от страните, като правилно е преценил, че не са налице процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да водят до накърняване на правото на защита на нарушителя, да му пречат по какъвто и да било начин да изгради адекватна защита и да доведат до отмяна на обжалваното НП. В тази връзка и посочените касационни основания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и немотивираност на обжалваното решение са неоснователни.

Видно от административно – наказателната преписка е, че НП е издадено без да са налице нарушения на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, тъй като фактическата обстановка е ясно и точно описана, съответно в нея са описани и всички важни обстоятелства във връзка с нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават. Както според ВРС, така и според настоящия съдебен състав, в НП са посочени и нарушените разпоредби, съгласно чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН.

Видно от доказателствата и обжалваното НП е, че фактическото описание на нарушението отговаря на правната му квалификация и както бе посочено и по – горе, както от описанието, така и от правната квалификация може да се направи извод за какво нарушение става въпрос. Обстоятелствата във връзка с нарушението са безспорно доказани по делото. Изводите, направени от първоинстанционния съд не са противоречиви по същество, нито противоречат на законодателството.

Твърденията на касатора за извършения международен превоз на товари и за непритежаването на валидно удостоверение в момента на извършване на проверката от контролните органи, не се оспорват по делото, което съответно кореспондира и със събраните доказателства, както и с изложеното в НП.

Административен съд – Видин приема, че липсата на изрично произнасяне от страна на наказващия орган, както и от ВРС относно приложението на чл.28 от ЗАНН, не представлява съществено процесуално нарушение и не прави издаденото НП незаконосъобразно. С налагането на санкция органът е счел, че случаят не е маловажен. В същия смисъл следва да се тълкува и решението на ВРС. Както бе посочено и по – горе при налагането на санкцията по чл.93,ал.,т.1 от ЗАвт.П са били отчетени обстоятелствата, че деянието е формално и не предпоставя настъпването на вреди. Такива са и съображенията в конкретния случай да не намира приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и не следва да се приема, че липсата на вредни последици води до малозначителност.

Преценявайки фактите ВРС, е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което и неговото решение в крайния си резултат е правилно и законосъобразно.

В този смисъл и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

                                     Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 265/ 21.12.2020г. по АНД № 20201320200926/2020г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 26 - 0000299 от 29.06.2020г. на Директора на РД „АА” - Враца, с което на Б.Б.С. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева на основание чл.93,ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                           2.