№ 3
гр. Велико Търново , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети декември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20204000500288 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 87 от 20.02.2020 г. по гр.д. № 482/2019 г. Окръжен съд
Русе е осъдил С. И. Г. да заплати на М. Н. М. сумата от 50000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
непозволено увреждане, за което е осъден по НОХД № 1008/2019 г. на РРС,
ведно със законната лихва, считано от 22.04.2018 г. до окончателното
изплащане, като са присъдени и разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от С. И. Г.. В нея
се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт, тъй като
според жалбоподателя съдът не е обсъдил и преценил всички приложени и
приети доказателства по делото. Сочи се, че определеното обезщетение е
несправедливо и завишено, като не отговаря на действителното положение,
тъй като видно от заключението на вещото лице здравословното състояние на
ищеца се е подобрило. Взети са предвид свидетелските показания на бащата
1
на ищеца, който е заинтересована страна и тези показания не са обективни и
безпристрастни. Изложени са доводи, че съдебно медицинската експертиза е
необоснована и необективна, тъй като ищецът след инцидента всяка вечер
бил по заведения, където пиел алкохол и понастоящем работи редовно като
гледач на пилета. Оспорва се приетото, че ищецът е бил на 170 дневно
домашно амбулаторно лечение, тъй като същият ходил на работа в Република
Германия при майка си след инцидента.
Отправено е искане да се намали размерът на обезщетението за
неимуществени вреди, за което е осъден.
В срока за отговор насрещната страна не е депозирала становище, но
в съдебно заседание ответникът по жалба се явява лично, като счита, че
жалбата следва да се отхвърли и се потвърди решението на окръжния съд.
Оспорва изложеното в жалбата, като сочи, че е излизал извън България, но
това се е наложило, тъй като майка му била в болница в Германия, където
починала, но пребиваването му в чужбина било за една седмица.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по
същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба М. М. твърди, че на 22.04.2018 г., ответникът му
нанесъл средна телесна повреда: счупване на дясна пирамидална кост на
основата на черепа, разкъсване на дясна тъпанчева мембрана, пневмоцефалия
2
в дясно темпорално и окципитално, сътресение на мозъка с наличие на
обективна неврологична симптоматика, като причиненото нараняване е
такова, което прониква черепната кухина. За това деяние ответникът е
признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт. В резултат на уврежданията
ищецът изпаднал в нетрудоспособност за период от шест месеца. Получил
трайно и значително отслабване на слуха, което ще остане завинаги. Всичко
това го извадило от нормалния начин на живот и трудова дейност, преживял
болки и страдания, като страданието му продължава и към настоящия
момент. Посочените увреждания получил в резултат на силни юмручни удари
в дясната част на главата, след което изпаднал в безсъзнание. С. Г. го оставил
на пода в стаята цялата нощ, без да потърси медицинска помощ, въпреки
обилния кръвоизлив от ухото му. На сутринта М. се прибрал в дома си,
където отново изпаднал в безсъзнание, както го намерил баща му. Веднага
бил транспортиран в болница, където бил настанен в отделение по
неврохирургия. Състоянието му било тежко през целия болничен престой. В
следващите шест месеца се наложило извършване на периодични прегледи от
специалисти по неврохирургия и ушен лекар. От нанесената средна телесна
повреда и свързаните с нея последващи усложнения ищецът търпял болки,
страдания, неудобства, стрес и уплаха за живота и здравето си, трайно и
значително загубил слуха си след случилото се, по време на болничния
престой и продължителния възстановителен период след това, се променил
начина му на живот. С оглед на това счита, че следва да бъде обезщетен за
тези неимуществени вреди, като предявява иск за заплащане на сумата от
50000 лв., ведно със законна лихва от 22.04.2018 г. до окончателното
изплащане. Претендира се и обезщетение за имуществени вреди в размер на
400 лв., но с последваща молба този иск е оттеглен и производството в тази
част – прекратено.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба, не се явява в
съдебно заседание и не представя становище по иска.
С обжалваното решение първостепенният съд е приел, че са налице
предпоставките на чл. 45 ЗЗД и като е обсъдил събраните по делото
доказателства относно естеството на уврежданията, състоянието на ищеца и
възстановяването му, е приел, че сумата от 50000 лв. е справедлив размер на
обезвредата, поради което е уважил изцяло предявеният иск, ведно със
3
законна лихва от датата на увреждането.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите
на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно
значимите за спора факти са: причинено телесно увреждане на 22.04.2018 г. в
с. Ново село на ищеца М. М. от ответника С. И. Г., изразяващо се в счупване
на дясна пирамидална кост, на основата на черепа, разкъсване на дясна
тъпанчева мембрана, пневмоцефалия в дясно темпорално и окципитално,
сътресение на мозъка с наличие на обективна неврологична симптоматика,
което причинило нараняване, което прониква в черепната кухина. За
увреждането С. Г. е признат за виновен с одобрено споразумение по НОХД №
1008/2019 г. на Районен съд Русе.
От приложените по делото медицински документи и епикриза се
установява, че на 22.04.2018 г. ищецът е постъпил на лечение в УМБАЛ
„Канев” АД, където е поставена диагноза контузио капитис, комоцио
церебри, фрактура на базата. Констатирано е увредено общо състояние при
приемането, залитане на пациента в неопределена посока. Установено е
слуховия канал и тъпанчето на дясно ухо, че са със засъхнала и прясна кръв.
След почистване е установена крайстенна перфорация в горно преден
квадрант, като при оглед под микроскоп на дясно ухо е констатирано, че все
още изтича рядка кръв. Проведено е антибиотично лечение. В хода на
лечението е отбелязано, че постепенно състоянието на болния се подобрява,
главоболието и световъртежът са отзвучали, соматичното и неврологично
състояние са стабилизирани. Изписан на 25.04.2018 г. С последователни
болнични листи ищецът е бил на домашно лечение до 12.10.2018 г., с
поставена диагноза в болничните листи: мозъчно сътресение. Приложени са
амбулаторните листи, където е установена хипистезия на лява лицева
половина, и намален до липсващ слух. Представени са аудиометрични
изследвания на слуха.
От заключението на съдебно медицинската експертиза се установява,
че телесните увреждания на М. се изразяват в следното: счупване на основата
на черепа в областта на дясна пирамидна кост, разкъсване на дясна тъпанчева
мембрана, колекция от въздух в черепната кухина, сътресение на мозъка, с
4
наличие на обективна неврологична симптоматика, охлузване на лява ушна
мида, отслабване на слуха от комбиниран тип на дясно ухо – умерена степен.
По повод уврежданията е проведено 4 дневно болнично лечение и 170 дневно
домашно – амбулаторно лечение. Констатирано е отслабване на слуха на
дясно ухо от комбиниран тип – умерена степен, и като се има предвид, че
около година и два месеца след инцидента не е настъпило подобрение на
слуха, не се очаква спонтанно подобрение занапред. Няма медицински данни
какво се е случило с тъпанчевата мембрана, но независимо дали тя е останала
отворена или затворена, увреждането на вътрешното ухо ще си остане, като
слухът за в бъдеще няма да се възстанови. Загубата на слуха от увреденото
ухо е наполовина. Счупването на черепа е състояние, временно опасно за
живота, тъй като поради проникване на въздух в черепната кухина се създава
опасност от инфекция. Тази травма е възстановена, като счупването
функционално е възстановено.
За изясняване на фактическата обстановка е разпитан св. Н. С., баща
на ищеца. Когато намерил сина си, той лежал на леглото, бил в неадекватно
състояние, възглавницата била в кръв. Закарали го до спешното отделение в
болницата и четири дни стоял там за лечение. След това шест месеца бил на
домашно лечение. Всеки месец ходел на преглед. От тогава все има болки,
оплаква се, че не чува. Главата го боли и се замайва. Маже се с лекарство, за
да изчиства ухото, но то мирише на гной. Казали му след една година да
отиде на ушен лекар за ново изследване, но към момента годината не е
изтекла. Започнал работа, но тежка работа не можел да работи, когато се
наведял и после се изправял, главата му се замайвала. Оплаквал се, че го боли
главата, зад ухото, където бил ударът. През шестте месеца, докато се лекувал
вкъщи, основно лежал. Ставал полека и свидетелят го придружавал, защото
му било трудно да върви, ставал неадекватен и получавал световъртеж. След
инцидента бил много уплашен, не искал да излиза никъде. Сега излиза, но
покрай него трябва да има човек, защото го е страх от С., тъй като той му се
заканвал, а и защото не се чувствал добре. Пиел редовно лекарствата си, но
след терапията не се оправил напълно.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
5
Безспорно по делото се установява, че С. Г. е признат за виновен в
извършването на престъпление против личността, като с установеното от
обективна и субективна страна деяние е причинил средна телесна повреда на
ищеца М., подробно описана в споразумението, имащо последиците на влязла
в сила присъда /чл. 383, ал. 1 НПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Относно тези обстоятелства присъдата се ползва със сила на пресъдено нещо
и тази сила следва да бъде зачетена от настоящия състав. При това положение
съдът приема за безспорно доказано, че ответникът е извършил деянието, за
което е осъден, извършил го е виновно и това деяние се явява противоправно
– престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК. В следствие на деянието за
ищеца е настъпила вреда, и тази вреда се явява пряка и непосредствена
последица от него.
Всяко накърняване на защитимо от закона благо – субективно право
или правно защитим интерес, съставлява вреда по смисъла на нормата на чл.
45 ЗЗД. В конкретния случай се твърди, че са претърпени неимуществени
вреди, които не са свързани със засягане на определено имущество, а с
изменение на душевното спокойствие и засягане на емоционалния мир на
ищеца. Неблагоприятните усещания, предизвикани от ударите се изразяват в
претърпени болки и страдания, притеснения за реалното измерение на
травмите, с оглед на това, че те са в областта на главата, трайна и значителна
загуба на слуха. Като пряка и закономерна последица от физическите закони,
в резултат на удара, ищецът е получил телесно увреждане счупване в
основата на черепа в областта на дясна пирамидна кост, разкъсване на дясна
тъпанчева мембрана, колекция от въздух в черепната кухина, сътресение на
мозъка, с наличие на обективна неврологична симптоматика, охлузване на
лява ушна мида, отслабване на слуха от комбиниран тип на дясно ухо –
умерена степен.
Спорен в настоящия случай е размера на дължимото и определено от
първостепенния съд обезщетение, което следва да се определи по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Разясненията по прилагане на
справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията
6
за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В него е посочено,
че следва да се преценят редица конкретно обективно съществуващи
обстоятелства - характер на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като допълнителен
критерий икономическата конюктура и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в
страната. В конкретния случай следва да се отчете обстоятелството, че е
налице комплексност на травмите, същите са нанесени в областта на главата,
и са предизвикали затруднения в ежедневието на ищеца, който по време на
възстановителния период основно е лежал, тъй като получавал световъртеж
при ставане, ставал неадекватен и трудно се придвижвал. Лечението е
продължило почти шест месеца, от които 4 дни в болнично заведение. Към
момента ищецът е с отслабен слух на дясното ухо – умерена степен, за което
увреждане не се очаква подобрение, като следва да се отчете и факта, че той е
млад човек – към момента на увреждането е на 21 години.
От друга страна, съобразно характера на причиненото увреждане, и
възстановителния период, настоящият състав счита, че определеното от
първостепенния съд обезщетение е прекомерно и не съответства на събраните
по делото доказателства. Лечението на травмата е продължило почти шест
месеца, през които ищецът е ходил на прегледи, но не е провеждана
хирургична интервенция, нито има данни за необходимост от допълнително
лечение. Престоят му в болница е продължил 4 дни, като в епикризата е
посочено, че се изписва без усложнения, с отзвучали главоболие и
световъртеж, стабилизирано соматично и неврологично състояние. Не се
доказа съществена промяна след възстановителния период в социално – битов
план за ищеца, в резултат на инцидента, което да налага заплащане на
обезщетение в завишен размер. С оглед на това, настоящият състав приема,
че справедлив размер на обезщетението, съобразно установените в процеса
действителни болки и страдания от причиненото увреждане, се явява сумата
от 30000 лв. Оплакванията в жалбата относно поведението на ищеца след
инцидента не следва да бъдат обсъждани, тъй като такива фактически
твърдения не са били навеждани в производството пред първа инстанция,
съответно не са били събирани доказателства в тази насока.
7
По така изложените съображения настоящият състав намира, че
предявената от М. М. претенция против С. Г. за обезвреда на претърпените
неимуществени вреди вследствие на причинената средна телесна повреда, е
основателна и доказана до размер на 30000 лв., до който размер искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди подлежи на уважаване.
До този размер обжалваното решение е правилно и като такова следва да се
потвърди, като над сумата от 30000 лв. до присъдените 50000 лв.,
постановеното решение следва да се отмени и се отхвърли предявеният иск за
тази разлика, както и се отмени решението в частта, в която ответникът е
осъден да заплати разноски на ищеца за сумата над 1260 лв., в частта, в която
е осъден ответникът да заплати държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
за сумата над 1200 лв. до присъдените 2000 лв., както и възнаграждение за
вещо лице от бюджета на съда за сумата над 120 лв. до 200 лв.
За въззивното производство никоя от страните не претендира разноски.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 87 от 20.02.2020 г., постановено по гр.д. №
482/2019 г. на Окръжен съд Русе в частта, в която С. И. Г. е осъден да заплати
на М. Н. М. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30000 лв.
до 50000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от
22.04.2018 г. до окончателното изплащане; в частта, в която С. Г. е осъден да
заплати на М. М. разноски, съразмерно с уважената част от иска за разликата
над 1260 лв. до присъдените 2100 лв., в частта, в която на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК С. И. Г. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ОС Русе за разликата над 1200 лв. до 2000 лв., представляваща
дължима държавна такса, както и в частта, в която С. Г. е осъден да заплати
възнаграждение на вещите лица от бюджетните суми за разликата над 120
лв. до присъдените 200 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М. Н. М., ЕГН ********* от с.
Семерджиево, обл. Русе, ул. ******** против С. И. Г. , ЕГН ********** от с.
8
Семерджиево, обл. Русе, ул. ******** за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, за което Г. е
осъден по НОХД № 1008/2019 г. на РРС за разликата над 30000 лв. до 50000
лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 22.04.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 87 от 20.02.2020 г., постановено по гр.д.
№ 482/2019 г. на Окръжен съд Русе в останалите обжалвани части.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9