№ 34
гр. Враца, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500536 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 7442 от 15.12.2022г., подадена от Г. П. Г., ЕГН ********** от гр.***, чрез
пълномощника му адв. М. М. от АК-Враца, против решение №
260046/12.09.2022г., постановено по гр. дело № 249 по описа за 2020 година
на Районен съд – Бяла Слатина, в неговата цялост, с което са отхвърлени
предявените от него искове за признаване по отношение на „Ен-Пропъртис“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** /а впоследствие
променено на гр. ***/, представлявано от управителя Н. Н. М., че П. В. П.,
ЕГН **********, от с.***, обл.Враца, ***, не е бил собственик на недвижим
имот придобит по давност, представляващ нива с площ 97.026 дка, имот №
062007, трета категория земя, в м. “***“ в землището на с.***, обл.Враца, а по
одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за неурбанизираната
територия в землището на с. ***, община Бяла Слатина, област Враца,
представлява поземлен имот с идентификатор 57594.62.7, нива с площ 97030
кв.м., в м.“***“, трета категория земя, при съседи: 57594.62.32, 57594.62.8,
57594.63.909, 57594.62.36, 57594.62.940, 57594.62.35, 57594.62.34,
57594.62.33., и за отмяна на констативен нотариален акт № 188, т. IV, рег. №
4156, н.д. № 725/2013г. на Г. Х. - нотариус с per. № *** на НК, с Район на
действие PC - Бяла Слатина, с който П. В. П. е признат за собственик по
1
давност на посочения недвижим имот, и жалбоподателят е осъден да заплати
на Ен-Пропъртис“ ЕООД направените по делото разноски в размер 1000,00
лева.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния
закон и процесуалните правила. Поддържа, че с Решение на Върховен
касационен съд № 28 от 04.03.2022 год. по гр. дело № 2386/2019 год. е
обезсилено въззивно решение № 33 от 11.02.2019 год. по в.гр.дело № 16/2019
год. на Врачански окръжен съд и потвърденото с него решение № 283 от
19.10.2018 год. по гр.дело № 1808/2017 год. на Белослатински районен съд, и
делото е върнато на Белослатинския районен съд за ново разглеждане от друг
състав с дадени конкретни указания, а именно: при новото разглеждане на
делото на ответника „ЕН-Пропъртис” ЕООД да се изпрати препис от
уточнението, направено с молба вх. № 256 от 19.01.2018 год., лист 35 от
първоинстанционното дело с възможност за подаване на отговор и изготвяне
на нов доклад при съобразяване с предмета на делото - положителен
установителен иск за собственост на недвижим имот. Посочва, че въпреки
дадените с решението на ВКС задължителни указания, при новото
разглеждане на делото Районен съд - Бяла Слатина е постановил решението
си без да се съобрази с указанията на Върховния съд и при съществени
противоречия в постановения и атакуван съдебен акт. Изтъква, че в съдебно
заседание, проведено на 24.02.2021 год., по негово искане, с определение съда
е направил допълнение в доклада, че предмет на делото е положителен
установителен иск за собственост, въпреки което, с атакуваното решение
същият е приел, че предмет на делото е отрицателен установителен иск, както
и че същият е допустим, но недоказан по основание; че не е налице изтекла
придобивна давност, по смисъла на чл. 79, ал.2 от ЗС, но искът е недопустим
и като такъв следва да бъде отхвърлен, а в диспозитива на решението съдът е
отхвърлил иска без да сочи основанието за това - недоказан, недопустим. С
оглед на изложеното жалбоподателят счита, че така постановен съдебният акт
не отговаря на изискванията за валидност с оглед начина, по който съда е
изразил волята си, а именно по начин, който не позволява да се изведе, макар
и чрез тълкуване, нейното съдържание. Твърди, че волята на съда не може да
бъде изведена по никакъв начин поради абсолютна неразбираемост и
вътрешна противоречивост на съдебния акт, поради което е налице
нищожност, тъй като липсва волеизявление, както и че решението не отговаря
на изискванията за валидност, допустимост и правилност. Моли съда, да
отмени обжалваното решение на PC-Бяла Слатина, а ако приеме, че същото е
недопустимо, нищожно или не отговаря на изискванията за валидност, да го
върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд, а ако счете, че
същото е валидно и допустимо - да го отмени като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния
закон и процесуалните правила.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемото дружество „Ен-Пропъртис“
2
ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Н. Н. М., чрез адвокат А. П.
от САК, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна и
необоснована въззивната жалба. На първо място счита, че
първоинстанционното съдебно решение се явява правилно, законосъобразно
и обосновано, като изводите за недопустимост са основателни, поради
недопустимост на депозираната искова молба в първоинстанционното
производство като излага подробни съображения в тази насока. На следващо
място, жалбоподателят счита исковата претенция за недопустима и поради
липса на правен интерес от предявяването на положителен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 от ГПК при наличие на правен интерес от предявяване на
осъдителен иск по чл. 108 от ЗС с оглед установения принцип на бързина и
процесуална икономия в съдебния процес, и при ненадлежното му
конституиране като ответник вместо ответника П. П., като в този смисъл
изводите на първоинстанционния съд за недопустимост счита за правилни. В
случай, че съдът приеме предявените претенции на въззивника за допустими,
то счита, че същите са изцяло неоснователни, недоказани и необосновани,
поради изтекла придобивна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС - владение на
процесния имот на правно основание, годно да го направи собственик, което е
било добросъвестно, непрекъснато и необезпокоявано, поради което е
придобил собствеността върху същия към 16.08.2018г. Твърди, че
първоинстанционния съд правилно е приел, че е придобил процесния имот на
основание, годно да го направи собственик - покупко-продажба, извършена в
предвидената от закона форма, като продавачът се е легитимирал като
собственик на имота с нотариален акт, удостоверяващ правото му на
собственост; че правилно съдът е приел, че след като ищецът е изменил както
основанието, така и петитума на иска, както и че, поради неподдържането на
иска с правно основание чл. 108 от ЗС, не е налице пасивна процесуална
легитимация на ответника „ЕН-Пропъртис“ ЕООД по предявените искове.
Моли съда да отхвърли изцяло като недопустима, неоснователна и
необоснована въззивната жалба и да потвърди първоинстанционния съдебен
акт. Претендира сторените по делото разноски.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на
3
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма;
подписано е и е разбираемо.
Обжалваното първоинстанционно решение е недопустимо, тъй като
първоинстанционният съд не се е произнесъл по предмета на делото, очертан
от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и указан му с
Решение № 28 от 04.03.2020 год. по гр. дело № 2386/2019 год. на Върховен
касационен съд, I-во г.о.
Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК, регламентиращ принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес, предметът на делото и обемът на дължимата
защита и съдействие се определят от страните. Предметът на делото е
спорното субективно материално право, претендирано или отричано от
ищеца. То се индивидуализира чрез правопораждащия юридически факт,
субектите на спорното правоотношение и неговото съдържание и се въвежда
в процеса с исковата молба чрез посочване на основанието и петитума на
иска. Процесуалният закон задължава съда да разреши правния спор в
рамките на заявените факти и на искането, като решението следва да обвърже
субектите на спорното правоотношение. Съдът е длъжен да разгледа иска на
предявеното основание и когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, по
непредявен иск, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на
непредявено основание. Наред с това, за да бъдат обвързани с решението
субектите на спорното правоотношение, искът следва да бъде предявен от и
срещу надлежна страна. Надлежни или легитимирани страни в исковия
процес са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права,
засегнати от правния спор, предмет на процеса. Процесуалната легитимация е
една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за
съществуване на правото на иск и при нейната липса производството и
постановеното по делото решение са недопустими.
В процесния случай по подадена от Г. П. Г. от гр.София срещу П. В. П.
от с.***, обл.Враца и «ЕН - Пропъртис» ЕООД, гр.Кнежа искова молба
първоначално е образувано гр.д. № 1808/2017г. на Районен съд – Бяла
Слатина. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът П. П. не е
собственик на спорния имот, тъй като в негова полза не се е осъществил
придобивният способ, на който той се е позовал - придобивна давност, поради
4
което и вторият ответник «ЕН-Пропъртис» ЕООД, купувайки имота от
несобственик, не е придобил претендираното от ищеца право. Заявените
искания са за прогласяване нищожността на нотариален акт № 188, т. IV, рег.
№ 4156, н. д. № 725/2013 г. на нотариус Г. Х. с peг. № *** на НК, с район на
действие PC – Бяла Слатина, и нотариален акт № 193 от 16.08.2013г. и за
осъждане на ответното дружество да предаде на ищеца владението на имота,
на основание чл.108 ЗС. След указания на първоинстанционния съд за
отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, дадени с
разпореждане от 08.12.2017г., ищецът е подал молба вх. № 256 от 9.01.2018 г.
/л. 35 от първоинстанционното дело/, с която оттеглил исковете по чл. 26 ЗЗД
и чл. 108 ЗС и посочил исковете да се считат предявени по чл. 124, ал. 1 ГПК
и чл. 537, ал. 2 ГПК и е представил поправена искова молба /л. л. 36-37 от
първоинстанционното дело/ с искане да се приеме за установено, че
ответникът П. В. П. не е собственик по давност на спорния имот, както и да се
отмени нотариален акт № 188 от 14.08.2013 г. на нотариус Г. Х..
С определение от 8.03.2018 г. /л. л. 68-69 от първоинстанционното
дело/, след като установил, че ответникът П. В. П. е починал на 01.02.2014 г.
преди подаването на 07.12.2017 г. на исковата молба, първоинстанционният
съд е заличил същия като страна по делото поради смърт и е прекратил
производството по отношение на него като процесуално недопустимо. Съдът
е продължил разглеждането на делото срещу втория ответник «ЕН -
Пропъртис» ЕООД.
С решение № 283/19.10.2018 г. постановено по гр. д. № 1808/ 2017 г. по
описа на РС - Бяла Слатина, съда е признал за установено по отношение на
ответника "Ен-Пропъртис" ЕООД, гр. Кнежа, че П. В. П. от с. ***, обл. Враца
не е бил собственик на спорния недвижим имот придобит по давност, и е
отменил констативен нотариален акт № 188, т. IV, рег. № 4156, н. д. №
725/2013 г. на нотариус Г. Х. с peг. № *** на НК, с район на действие PC –
Бяла Слатина, с който П. В. П. е признат за собственик по давност на същия
недвижим имот.
Недоволен от това решение на РС - Бяла Слатина е останал ответника
"Ен-Пропъртис" ЕООД, който го е обжалвал с въззивна жалба вх. №
8017/20.11.2018 г., въз основа на която е образувано в.гр.д. № 16/2019г. на
Окръжен съд – Враца. С решение № 33 от 11.02.2019 г. по в. гр. д. № 16/2019
5
г. Врачанският окръжен съд е потвърдил решение № 283 от 19.10.2018 г. по
гр. д. № 1808/2017 г. на Белослатинския районен съд.
Постановеното от Врачанския окръжен съд решение е обжалвано от
"Ен-Пропъртис" ЕООД и е образувано гр.д. № 2386/2019г. на ВКС, I г.о., по
което с Решение № 28 от 04.03.2020 год. е обезсилено възивно решение № 33
от 11.02.2019 год. по в.гр.дело № 16/2019 год. на Врачански окръжен съд и
потвърденото с него решение № 283 от 19.10.2018 год. по гр.дело №
1808/2017 год. на Белослатински районен съд и делото е върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
В мотивите на посоченото решение Върховният касационен съд е
приел, че предмет на делото е положителен установителен иск за собственост
на недвижим имот, страни по който са ищецът Г. П. Г. и ответникът "ЕН -
Пропъртис" ЕООД, че този предмет на спора е следвало да стане предмет и на
решението, но вместо това първоинстанционният съд е признал за установено
по отношение на "ЕН - Пропъртис" ЕООД, че П. В. П. не е бил собственик на
спорния имот, като с така постановения диспозитив се създава впечатление,
че насрещните спорещи страни са П. В. П. и "ЕН - Пропъртис" ЕООД, като
същевременно спорът между надлежните страни: ищеца Г. П. Г., който не е и
указан в диспозитива, и ответника "ЕН - Пропъртис" ЕООД, е останал
неразрешен. Върховният съд е приел също, че не е съобразено и това, че
процесуално правоотношение между ищеца и П. В. П. не е възникнало,
поради което и последният не е надлежна /легитимирана/ страна по делото, че
е налице произнасяне по иск, различен от предявения и по отношение на
процесуално неправоспособна страна, което води до недопустимост на
постановеното решение. С решението си Върховния съд е указал на
първоинстанционния при новото разглеждане на делото на ответника „ЕН-
Пропъртис” ЕООД да се изпратят преписи от уточнението, направено с молба
вх. № 256 от 19.01.2018 год. и от поправената искова молба с възможност за
подаване на отговор и изготвяне на нов доклад при съобразяване с предмета
на делото - положителен установителен иск за собственост на недвижим
имот.
След връщането на делото в РС-Бяла Слатина, същото е образувано под
№ 249/2020г. В изпълнение на указанията на ВКС, дадени с решение № 28 от
04.03.2020 год. по гр.д. № 2386/2019г. на ВКС, I г.о., с разпореждане от
03.06.2020г., обективирано върху протокола за избор на съдия докладчик, РС-
Бяла Слатина е разпоредил препис от уточняващата молба на ищеца и от
поправената искова молба да се изпратят на ответника „ЕН-Пропъртис”
ЕООД с указания за отговор в месечен срок. С определение № 260194 от
31.12.2020г., на основание чл.140 ГПК, районния съдия е докладвал делото
като е посочил правна квалификация на исковете – чл.124, ал.1 ГПК и чл.537,
ал.2 ГПК. С определението първоинстанционният съд е заличил като
6
ответник по делото П. В. П., поради настъпилата му смърт преди подаването
на исковата молба, и е прекратил производството по отношение на него като
процесуално недопустимо. Съдът е продължил разглеждането на делото
срещу втория ответник «ЕН - Пропъртис» ЕООД.
В съдебното заседание, проведено на 24.02.2021 год., при докладването
на делото, по искане на процесуалния представител на ищеца, съдът е
допълнил проекта на доклад като е посочил, че предмет на делото е
положителен установителен иск за собственост по чл.124 ГПК. В същото
съдебно заседание съдът е дал ход на делото по същество и го е приел за
решаване.
Въпреки така приетият за разглеждане и докладван положителен
установителен иск за собственост на недвижим имот по чл.124 ГПК /за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на спорния имот/, съобразно дадените от ВКС задължителни
указания при новото разглеждане на делото, с обжалваното решение Районен
съд - Бяла Слатина не се е произнесъл по този иск, а се е произнесъл по иск,
който не е бил предявен – по отрицателен установителен иск за собственост
по чл.124 ГПК /така изрично в мотивите на л.4 и л.8 края/, и спрямо лице,
което не е страна по делото П. В. П..
Същевременно в мотивите на л.7 съдът е приел също, че предявеният
иск е недопустим, тъй като не е налице пасивна процесуална легитимация на
ответника «ЕН - Пропъртис» ЕООД. Този извод съдът е мотивирал, че след
като производството спрямо П. В. П. е било прекратено, а делото е останало
висящо по отношение на ответника „ЕН-Пропъртис“ ЕООД, срещу този
ответник е следвало да бъде предявен положителен установителен иск за
собственост на процесния имот, като този предмет на спора е следвало да
бъде поставен за разглеждане пред съда, но до първото по делото заседание
ищецът не е предявил срещу „ЕН-Пропъртис“ ЕООД положителен
установителен иск, поради което спорът се явява такъв между ненадлежни
страни. При тези мотиви съдът е приел, че предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че Районен съд - Бяла
Слатина не е изпълнил задължителните указания, дадени му с решение № 28
от 04.03.2020 год. по гр.д. № 2386/2019г. на ВКС, I г.о., при новото
разглеждане на делото да разгледа и да се произнесе по предявения
положителен установителен иск за собственост на недвижим имот между
страните - ищеца Г. П. Г. и ответника "ЕН - Пропъртис" ЕООД, а е разгледал
и се е произнесъл по непредявен иск - отрицателен установителен иск за
собственост по чл.124 ГПК и спрямо лице, което не е надлежна
/легитимирана/ страна по делото П. В. П.. Така спорът между надлежните
страни: ищеца Г. П. Г. и ответника "ЕН - Пропъртис" ЕООД, отново е останал
7
неразрешен.
Когато съдът се е произнесъл по непредявен иск и по отношение на
процесуално неправоспособна страна е налице нарушение на диспозитивното
начало, а постановения съдебен акт е недопустим и подлежи на обезсилване.
Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал.3, изр.3 от ГПК, ако е разгледан
непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.
Процесния случай е именно такъв, поради което обжалваното решение
следва да се обезсили изцяло, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3-то от ГПК, и
делото да се върне на Районен съд - Бяла Слатина за ново разглеждане от
друг състав на същия съд на предявения с исковата молба положителен
установителен иск за собственост на недвижим имот спрямо ответника "ЕН -
Пропъртис" ЕООД.
Предвид изхода по делото и липсата на произнасяне по съществото на
спора разноски в настоящето производство при спазване на чл. 78 от ГПК не
следва да бъдат присъждани. Такива следва да присъди Районен съд - Бяла
Слатина при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран Врачански окръжен съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 260046/12.09.2022г., постановено по
гр. дело № 249 по описа за 2020 година на Районен съд – Бяла Слатина.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Бяла Слатина, за ново разглеждане от
друг състав на същия съд на предявения с исковата молба положителен
установителен иск за собственост на недвижим имот спрямо ответника "ЕН -
Пропъртис" ЕООД, съгласно мотивите на настоящето решение.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от връчване на препис
от него на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9