Решение по дело №1237/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 587
Дата: 12 август 2020 г. (в сила от 12 август 2020 г.)
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20197150701237
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

                   587/12.8.2020г.

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК,  II състав в открито съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесетата година в състав:

 

СЪДИЯ :         Г. ПЕТРОВ

СЕКРЕТАР :  ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело  №1237 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

2. Образувано е по Жалба на Г.В.Г., ЕГН: **********,***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0367-000138 от 24.07.2019г. на Началник Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо Г.,  на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движението по пътищата е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за от 6 месеца до 1 година, а именно шест месеца на МПС – лек автомобил „Мерцедес Е 320“ с рег. № BD54MMO, като е отнет талон № 90706750133 издаден във Великобритания и два броя регистрационни табели № BD54MMO.

Жалбоподателят, счита оспорения акт за нищожен, незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон и в нарушение на целта на закона.

Отрича се, Г. да е осъществил процесното противоправно деяние.

Възразява се, че в оспорената заповед не е посочено, коя точно предпоставка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е налице, за да се наложи процесната мярка. Оспорва се компетентността на административния орган да налага принудителни мерки от категорията на процесната такава.

Иска се оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

3. Началник Районно управление Велинград при Областна дирекция на МВР, Пазарджик в депозирано по делото писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна и необоснована.

Счита се, че извършеното от Г. деяние е несъмнено установено, като е съставен редовен Акт за установяване на административно нарушение, връчен надлежно на неговия адресат. При издаване на оспорената заповед са спазени материалния и процесуалния закони.

Иска се оспорената заповед да бъде потвърдена.

 

ІІ. За допустимостта:

 

4. Според съставената разписка, заповедта е връчена на нейният адресат на 09.10.2019г., а жалбата срещу ѝ е регистрирана в деловодството на администрацията на 23.10.2019г. При това положение, следва да се приеме, че същата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите:

 

5. При извършена проверка на 24.07.2019 г., около 01:31часа, в гр. Велинград, на ул. “Иван Ушев“ е установено, че Г.В.Г., управлява личното си моторно превозно средство, лек автомобил „Мерцедес Е 320“, с Великобритански рег. № BD54MMO, след употреба на алкохол. След извършена качествена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARВА 0096, е отчетена концентрация на алкохол в издишания въздух от  0,79 – показано на водача.

Издаден е талон за медицинско изследване № 0043287, който е връчен на адресата, с изричното волеизявление от негова страна „…не приемам показанията на техническото средство…“.

 

6. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 60971 от 24.07.2019г., в който деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Акта е връчен на неговия адресат, без направени забележки или възражения.

Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 19-0367-001122 от 13.08.2019г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР, Пазарджик, с което на Г., за процесното нарушение, на основание чл. 174, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено административни наказания „глоба“ в размер на 500,00лв.  и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от шест месеца.

 

7. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0367-000138 от 24.07.2019г. на Началник Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, е издадена въз основа на същите факти и обстоятелства посочени в АУАН, като те са дословно възпроизведени в обстоятелствената част на процесният административен акт.

Прието от административния орган е, че с това деяние, Г. е извършил нарушение изразяващо се в управляване на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,50‰ до 0,80‰, тоест нарушил е правилото на чл. 5, ал. 3, т. 1, предложение първо от ЗДвП.

 

8. Приобщена по делото е Заповед № 312з-74 от 18.01.2017 г., на Директора на ОД на МВР, Пазарджик(л.37), с която служители на конкретно изброени длъжности, включително и Началник Районно управление към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, по реда на чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т.4, т. 5б.“а“, т. 6 и т.7 от ЗДвП.

Приложена е и Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи(л.59), с която са определени органите, на които са предоставени правомощия да осъществяват контролни функции по ЗДвП.

 

9. Представена е справка за нарушител/водач Г.Г.(л.32), според която от 21.05.2008г., когато е издадено първото свидетелство за управление на МПС до момента спрямо него са издадени девет наказателни постановления; девет електронни фиша и са постановени една присъда за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК и съдебно решение по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Представена е и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0367-000137 от 24.07.2019г. на Началник Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо Г.,  на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

 

10. Съобразно Удостоверение № 3286р-23588 от 23.05.2019г.(л.38), за преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, в Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери“ към Главна дирекция „Пътна полиция“ на МВР, процесното техническо средство  „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARВА 0096 е преминало периодична проверка на 21.05.2019г.

Представена е разпечатка от измерени резултати с техническо средство  „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARВА 0096(л. 55), в която на 24.07.2019г., в 01:34:18часа е отчетен резултат от 0,79‰

 

11. Според Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол(л.18), издаден от Филиал за спешна медицинска помощ (ФСМП) Велинград,  на 27.07.2019г., в 02:40часа, от Г.Г. е взета кръвна проба за алкохол.

Според Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № 463 от 25.07.2019г.(л.19), на Специализирана химическа лаборатория при „УМБАЛ-Пловдив“, АД, гр. Пловдив, при изследваните две проби кръв, взети от Г.Г. е доказано наличието на етилов алкохол в количество 0,56‰ в кръвта.

 

IV. За правото:

 

12. Според приложимата към момента на издаване на процесната заповед, редакция на чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП(действаща редакция от ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година

 

13. Фактическият състав, очертан в последно цитираната норма, с проявлението на който се поражда правомощие за административния орган да наложи принудителна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“, включва управление на МПС, в нарушение на материалното правило за поведение, възведено в чл. 5, ал.3, т.1 от  ЗДвП, според което, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Концентрацията на алкохол в кръвта над 0,5‰, трябва да е установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Противоправното деяние на водача се констатира с акт за установяване на административно нарушение, съставен от съответното материално компетентно длъжностно лице, който съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП има отнапред придадена материална доказателствена сила относно обективираните в него фактически констатации.

 

14. В случая, данните съдържащи се документите описани в предходния раздел на решението са безпротиворечиви и еднозначни за това, че на 24.07.2019 г., около 01:31часа, в гр. Велинград, на ул. “Иван Ушев“, Г.В.Г., управлява личното си моторно превозно средство, лек автомобил „Мерцедес Е 320“, с Великобритански рег. № BD54MMO, след употреба на алкохол, като при извършена качествена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARВА 0096, е отчетена концентрация на алкохол в издишания въздух от  0,79‰. Според последвалата химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, извършена от Специализирана химическа лаборатория при „УМБАЛ-Пловдив“, АД, гр. Пловдив, при изследваните две проби кръв, взети от Г.Г. е доказано наличието на етилов алкохол в количество 0,56‰ в кръвта.

С оглед конкретиката на текущия казус, трябва да се отбележи и факта, че Г., вече е бил осъждан с присъда, постановена от Районен съд Велинград, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК, предвиждащ налагане на наказание лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или пробация за средна телесна повреда, когато при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, водача по непредпазливост, допусне причиняването на тежка или средна телесна повреда.

 

15. Казано с други думи, извършеното от Г. деяние, очевидно в твърде съществена степен застрашава живота и здравето на хората. Като е отчел това и за да охрани този обществен интерес, като ограничи предпоставките за повторно осъществяване на подобно противоправно поведение от Г.,  административния орган правилно е приложил процесната принудителна мярка.

Определеният срок на действие на административната принуда е минималния установен  в закона и явно е съобразен с размера на предвиденото в чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и наложено на Г., административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

 

16. С оглед изложеното до тук, Съдът счита, че процесната заповед е постановена от административен орган, снабден с необходимите за това правомощия, като властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Материалния закон е точно приложен, като са спазени съответните административно производствени правила. Спазена е типичната цел, която закона преследва, посредством постановяването на принудителни мерки от категорията на процесната такава.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Г.В.Г., ЕГН: **********,***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-0367-000138 от 24.07.2019г. на Началник Районно управление Велинград към Областна дирекция на МВР, Пазарджик, с която спрямо Г.,  на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движението по пътищата е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за от 6 месеца до 1 година, а именно шест месеца на МПС – лек автомобил „Мерцедес Е 320“ с рег. № BD54MMO, като е отнет талон № 90706750133 издаден във Великобритания и два броя регистрационни табели № BD54MMO.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

           

 

 

Административен съдия :/п/