Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 310/11.06.2018
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на осми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря А*** Л*** и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 242 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №87 от 16.03.2018 г. по АНД № 255 по описа за 2018г. на
Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0996-005777 от 19.12.2017год.
на Началник
Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР гр.Монтана. С наказателното постановление на Н.Г.И.
***, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева /две
хиляди лева/ и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца
/двадесет и четири месеца/, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател Н.Г.И. ***, редовно призована,
не се явява, представлява се от адвокат Д*** от АК гр.Монтана, като в жалбата и по
съществото на делото навежда доводи за допуснато нарушение на материалния закон
и съществени нарушения на съдопроизводствените правила свързани с призоваването.
Моли да бъде отменено решението и делото върнато на въззивния съд.
Ответника по касационната жалба Началник Сектор „Пътна
полиция” при ОД МВР гр.Монтана представляван от Е*** Х*** И*** , редовно
призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт К*** Д*** , която
оспорва жалбата
и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи
за установеност на административното нарушение и законосъобразно ангажиране на
административнонаказателната отговорност.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява
становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила
обжалваното решение, като навежда доводи, че установените факти по делото водят
на извода за извършено административно нарушение, като санкционния акт е бил
постановен при спазване на процесуалните правила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което
е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд Монтана е
приел от фактическа страна, че на 16.12.2017г. около 04:30 часа по ул.”К***
А*** Б*** ” срещу дом № 27 се движил лек автомобил марка „Б*** Х3” с рег. № ***.
Преди това лекият автомобил бил забелязан от св.Ц*** И*** , че потегля от
паркинга на хотел Монтана и се движи по бул.„Т*** м***” в гр.Монтана с посока
на движение /криволичещо/ по ул.”М*** Д*** ” към ул.”К*** А*** Б*** – ул.”С*** .
К*** О*** ” в гр.Монтана. В хода на полицейската проверка извършена от двамата
мл. авто-контрольори в Сектор ПП при ОДМВР - Монтана било установено, че водачката
на лекият автомобил лъхала на алкохол, като била във видимо нетрезво състояние.
При проверката отказала да бъде проверена за употреба на алкохол с техническо
средство „А*** 7510” с фабричен № ARBB 0007. За констатираното е
съставен АУАН бл.№ 428742/16.12.2017г. описвайки посочените обстоятелства като
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. При връчване на АУАН административно
наказаното лице не написала възражения, но отказала да получи издаденият й
талон за изследване № 0019578. В срока по чл. 44,
ал.1 от ЗАНН не са депозирани възражения и е издадено обжалваното НП.
От правна страна съдът е приел, че при
провеждането на административно наказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила в резултат, на
които да е опорочено производството по установяване на нарушението и налагане
на наказанието. Ръководейки се от принципа за разкриване на обективната истина
въззивния съд е събрал относимите по делото писмени доказателства, които е
анализирал поотделно и в своята съвкупност. Дал е вяра на събраните по
съответния процесуален ред гласни доказателства по отношение на свидетеля
очевидец на нарушението, което е кредитирал като последователно и
непротиворечиво и е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт.
Настоящият съдебен състав не споделя твърдението за необходимост от разпит на
всички полицейски служители по установяване на административното нарушение, тъй
като същото не е довело до такова съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, което да е нарушило съществено правото на защита на лицето, което е
посочено за нарушител и да е основание за отмяна на постановения съдебен акт от
въззивната инстанция.
Тъй като безспорно от събраните доказателства
се установява, че административно наказаното лице на визираната в акта и
наказателното постановление дата и час 16.12.2017 г. около 04,30 часа в
гр.Монтана, като водач на лек автомобил марка „Б*** Х3” с рег. № *** при
извършена проверка от контролния орган е отказала да бъде изпробвана за
употреба на алкохол с техническо средство „А*** 7510” с фабричен № ARBB 0007,
за установяване неговата употреба.
Настоящият състав не споделя
изложените в касационната жалба доводи свързани с управлението на МПС-то, тъй
като в
понятието "управление" се включват всички действия или бездействия с
механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и
задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното
средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са
свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици в какъвто см. е
Постановление №1 от 17.I.1983 г. по н. д. №
8/82 г., Пленум на ВС, което не е загубило сила и по настоящем.
От друга страна видно от АУАН административно
наказаното лице не е депозирало възражения нито при съставянето на акта, нито в
предвидения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, свързани констатираното нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Тъй като, спора е изяснен от фактическа
страна и въззивния съд е изложил мотиви относно фактическата обстановка,
настоящата съдебна инстанция счита, че в случая може да се направи безспорен
извод, че административно наказаното лице е извършило описаното нарушение на
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Нарушението се потвърждава по безспорен начин
както от събраните по делото писмени доказателства, в това число и подписания
от посочения за нарушител АУАН, така и от кредитираните показания на свидетеля
очевидец, които изцяло кореспондират с установеното от административно наказващият
орган. Следва да се посочи и факта, че на нарушителя е издаден и талон за
медицинско изследвана, който същата е отказала да получи и респ. да даде и
кръвна проба.
Настоящият съдебен състав счита, че
законосъобразно административнонаказващия орган е наложил предвидените в
приложимия материален закон административни наказания, които са в рамките и
границите предвидени в санкционната норма, при точно отчитане на степента на
обществена опасност на нарушението и личността на нарушителя. Следва да се
посочи, че случая не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като защитимия интерес е свързан с живота и здравето на участниците в
движението, тоест случая не може да се приеме, че е маловажен.
Въззивното производство е разгледано при
условията на чл.61, ал.2 от ЗАНН, тъй като жалбоподателката не е намерена на
посоченият от нея адрес в жалбата й, а именно в гр.Монтана, видно от
приложената призовка на л.16 от въззивното производство като същата е изведена
от деловодната система на 12.02.2018год. видно от приложения списък на лицата
призовани по делото на л.15 от въззивното производство, още повече, че съдът е
извършил и служебна проверка в НБД „Население”, където е установил, че това е
нейния постоянен и настоящ адрес т.е. спазени са процесуалните правила за
призоваване на жалбоподателката и правото й на лично участие в административно
наказателно производство, тъй като самата тя в жалбата си е посочила адреса в
гр.Монтана, поради което и несъстоятелни са направените от нея възражения в
тази насока.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни
изводи.
От анализа на доказателствата по делото се
установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
По същество на спора, съдът намира фактът на
извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани. Разпоредбата
на чл. 189, ал.2
от ЗДвП постановява, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда
фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената
презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на
санкционираното лице. В настоящия случай, такива годни доказателства не са противопоставени.
Същевременно показанията на актосъставителя изцяло кореспондират с фактите
изложени в АУАН и възприети от наказващия орган при издаване на НП. При тези
обстоятелства, след като е анализирал представените по делото доказателства,
съдът е формирал подробна и правилна фактическа обстановка, която се възприема
и от касационния състав.
По безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тоест налице са условията на чл.53 ал.2 ЗАНН за налагане на административно наказание.
При постановяване на обжалваното решение не
са допуснати нарушения на материалния закон в случая ЗДвП или съществено
нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни
основания. АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Като е потвърдил
процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Монтана, други такива не бяха
установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №87
от 16.03.2018 г. по АНД № 255 по описа за 2018г. на Районен съд – Монтана, с
което е потвърдено наказателно постановление № 17-0996-005777 от 19.12.2017год. на Началник Сектор „Пътна полиция”
при ОД МВР гр.Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: