Р Е Ш Е Н И Е № 170
гр.
София, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти
състав, в публично съдебно заседание на двадедсет и шести септември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Юлиана
Божилова, като разгледа докладваното от съдията търг. д. № 107 по описа за
„О.Б.Б.” АД е предявило срещу Н.А.И. обективно съединени
искове за установяване съществуването на
вземанията му за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 123/2016 г. по описа на РС –
Пирдоп: сумата от 117211.48 лева, представляваща главница по договор за
ипотечен кредит от 21.12.2007 г. и допълнителни споразумения № 1 от 10.11.2009
г. и № 2 от 26.06.2013 г. към него, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 09.03.2016 г. до окончателното плащане; сумата от 11469.85 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 25.04.2015 г. до 08.03.2016 г.; сумата от 1344.21
лв., представляваща наказателна лихва за периода от 25.04.2015 г. до 08.03.2016
г. Ищецът твърди, че на 21.12.2007 г. между него като кредитодател и Н.А.И.
като кредитополучател бил сключен договор за банков ипотечен кредит, изменен и
допълнен с допълнителни споразумения № 1 от 10.11.2009 г. и № 2 от 26.06.2013
г. По силата на договора банката предоставила на Н.А.И. кредит в размер на
125000 лв., напълно усвоен от кредитополучателя, с краен срок на погасяване
25.12.2037 г. Условията на договора са описани в исковата молба, в уточняваща
молба от 29.06.2017 г. е описано и изменението на лихвения процент съобразно
допълнителните споразумения. Поради просрочие с начална дата 25.04.2015 г.,
представляващо просрочени 10 месечни анюитетни вноски в размер на 941.43 лв.
всяка за периода 25.04.2015 г. – 25.01.2016 г. /като имало частично погасяване
в размер на 570.41 лв. за лихва по вноската от 25.04.2015 г./ банката обявила
целия кредит за предсрочно изискуем на 10.02.2016 г., за което длъжникът бил
уведомен лично на 18.02.2016 г. Не последвало плащане, поради което банката
подала заявление пред РС – Пирдоп за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги
на банката, което заявление било уважено. Въз основа на издадения изпълнителен
лист за събиране на сумите било образувано изп. дело № 82 /2016 г. по описа на
ЧСИ с рег. № 926 от КЧСИ. Длъжникът подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което се предявяват настоящите искове.
Исковете са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове. Твърди,
че наведените в исковата молба твърдения не са подкрепени с убедителни писмени
доказателства, в т. ч. и извлечението от сметка, съставляващо частен документ с
необвързваща съда доказателствена сила. Оспорва твърдяното настъпване на
предсрочна изискуемост на целия кредит и излага в тази връзка твърдение, че ако
такава е настъпила, то не е на сочената от ищеца дата, а на датата 26.06.2015
г. /автоматично – по силата на уговореното в договора и в допълнителното
споразумение от 26.06.2013 г./, съответно след тази дата не се дължат лихви –
както договорни, така и наказателни, а също и такси и комисионни. Същевременно
твърди, позовавайки се и на съдебна практика, че предсрочната изискуемост
настъпва с уведомяването на длъжника за намерението на банката да обяви кредита
за изцяло предсрочно изискуем, като в тази връзка е изложено в отговора на
исковата молба, че съгласно представеното от ищеца уведомление, ответникът е
уведомен за волята на банката на 22.02.16 г. Същевременно в хода на делото е
оспорена автентичността на уведомлението, поради което /и при съпоставка на
всички доводи, изложени от ответника/ съдът приема, че ответникът изцяло
оспорва настъпването на предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Излага и самостоятелни
доводи за недължимост на сумите, представляващи договорна и наказателна лихва.
Навежда възражение за нищожност на подробно описани в отговора на исковата
молба клаузи на договора и допълнителните споразумения поради неравноправност
по смисъла на ЗЗП.
В о. с. з. на 13.12.2018 г. по искане на ответника съдът
е открил процедура по оспорване автентичността на погасителни планове от
01.07.2013 г. и 15.01.2008 г. в частта
досежно подписите, положени от името на ответника, а в о. с. з. на 07.02.2019
г. е открил процедура по оспорване автентичността и на товарителница с № 5100014928825 /с която е изпратено уведомлението
за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита/ също в частта досежно
подписът, положен от името на ответника, с което по надежния ред съдът е приел
за съвместно разглеждане инцидентни установителни искове относно оспорване
истинността на горните документи, предявени от ответника.
Съдът след преценка на доказателствата по делото и
доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се
от писмените доказателства по делото сключването между страните по делото на
описаните в исковата молба договор за кредит и допълнителни споразумения към
него при описаните условия /относно тези факти не се и спори/. Не се спори и
относно усвояването на цялата сума по кредита от кредитополучателя /този факт се установява и
от обсъденото по-долу заключение по допуснатата основна съдебно-счетоводна
експертиза/.
От
заключенията по доуснатите основна и допълнителни съдебно-счетоводни експертизи
се установява следното: От заключението по допуснатата основна експретиза се
установява, че към датата 10.03.2016 г., на която е подадено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, в счетоводството на банката
се водят следните вземания към ответника: главница - 117211,48 лева; договорна
лихва - 11469,85 лева, начислена за периода 25.04.2015 г. - 08.03.2016 г.; наказателна
лихва - 1344,21 лева, начислена за периода 25.04.2015 г. - 08.03.2016 г.,
съответно общият размер на водените вземания съгласно счетоводните записвания
по търговските книги на ищеца е 130025,54 лева. Установява се още, че за периода
от 25.12.2007 г. до 10.03.2016 г. в счетоводството на банката са начислени
следните вземания към ответника: за главница в размер на 8644,93 лева /като на
10.02.2016 г. е взета счетоводна операция за отнасяне на сумата от 116355,07
лева за вземане по главница/, за лихви в размер на 87892,15 лева, за такса
управление в размер на 1250,00 лева, за застраховка в размер на 175,21 лева,
същевременно за същия период /от 25.12.2007 г. до 10.03.2016 г./ в
счетоводството на банката са отразени получени плащания в размер на 84106,71
лева, с които са погасени следните вземания: за редовна главница - 902,07 лева,
за просрочена главница - 6542,90 лева,
за договорна лихва - 11963,17 лева, за просрочени лихви - 63081,34 лева, за просрочена
наказателна надбавка - 78,79 лева, за просрочена наказателна лихва - 113,23 лева, за такса управление - 1250,00
лева, за застраховка - 175,21 лева. От заключението по допуснатата допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, депозирано на 03.09.2019 г., се установявва
следното: Размерът на падежиралите вноски по погасителен план към договора за
ипотечен кредит от първоначалната дата на допуснато просрочие - 25.04.2015 г.,
до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК - 10.03.2016 г. е, както следва: общ размер на
вноската за периода – 10355.73 лева, в т. ч. лихва в общ размер от 9410.19
лева, главница в общ размер от 945.54 лева /в табличен вид е представен
размерът на отделните месечни вноски за периода и размерът на оставащата
главница след вноските за периода/. Установява
се също от това заключение, че размерът на падежиралите вноски по погасителен
план по договора за ипотечен кредит след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК до подаването на
исковата молба по настоящото дело – 29.05.2017 г., е, както следва: общ размер
на вноската за периода – 14121.45 лева, в т. ч. лихва в общ размер от 12703.43
лева, главница в общ размер от 1418.02 лева /в табличен вид е представен
размерът на отделните месечни вноски за периода и размерът на оставащата
главница след вноските за периода, като съдът с математически изчисления
определя горните размери, отчитайки, че вещото лице е приело различна от
действителната дата, на която е подадена исковата молба, същевременно в
отговора на тази задача е посочило размер на вноските за по-дълъг период от
сочения в задачата/. Установява се
още, че размерът на падежиралите вноски по погасителен план по договора за
ипотечен кредит с компонента главница след подаване на исковата молба до
приключването на устните състезания по делото е, както следва: общ размер на вноската за периода – 26360.04 лева, в т. ч. лихва в общ размер от 23259.49
лева, главница в общ размер от 3100.55 лева /в табличен вид е представен
размерът на отделните месечни вноски за периода и размерът на оставащата
главница след вноските за периода, като съдът с математически изчисления
определя горните размери, отчитайки, че вещото лице е приело различна от
действителната дата, на която са проведени устните състезания по делото, както
и е включило в отговора на тази задача вноска, отчетена от съда в предходния
период/.
От заключението по допуснатата съдебно-графологическа
експертиза се установява, че ответникът е положил подписи на всяка една от страниците
на погасителен план от 15.01.2008 г., както и подпис на първа страница на
погасителен план на от 01.07.2013 г. /на следващите страници от този
погасителен план просто липсва подпис за кредитополучател – вж. обяснения на
вещото лице в о. с. з. на 04.04.2019 г./. Установява се също, че в разписка по
таварителница с № 5100014928825 /с която е изпратено уведомлението за настъпване
на предсрочна изискуемост на кредита/, представена по делото във вид на копие /л.
260 от делото/, изображението на подписа, положен от името на Н.А.И., е с лошо
качество и същото не е годно за извършване на идентификационно изследване.
По делото, въпреки указаното от съда задължение на
ищеца да представи товарителницата в
оригинал за нуждите на експертизата, не е представен оригиналът /с молба от
08.02.2019 г. ищецът е представил оригинал на друга товарителница, а с молба от
09.04.2019 г., докладвана в о. с. з. на 30.05.2019 г., е заявил, че не
разполага с оригинала на товарителницата/. С протоколно определение от
04.04.2019 г. съдът погрешно е указал на ищеца, че непредставянето на оригинала
на товарителницата в срок ще бъде преценено от съда по реда на чл. 161 ГПК
/съгласно чл. 190 ГПК/, вместо да му укаже, че последиците от това
непредставяне /съгласно чл. 183 ГПК/ са изключване на преписа от
доказателствата по делото, съответно поради пропуск на съда не е постановено
надлежно определение за изключване на преписа от товарителницата от
доказателствата по делото, след като не е представен оригинал на същата,
въпреки че са били налице основания за това.
При така установеното от фактическа страна съдът
стигна до следните правни изводи:
Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането
им по същество съдът намира следното:
По инцидентните установителни искове на ответника, с
които е оспорена истинността /автентичността/ на погасителни планове от
01.07.2013 г. и 15.01.2008 г.:
Съобразно гореизложеното се установи по делото, че
подписите в тези погасителни планове са положени от ответника. Съответно
инцидентните установителни искове досежно истинността на тези погасителни
планове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По инцидентния установителен иск на ответника, с който
е оспорена истинността /автентичността/ на товарителница с № 5100014928825:
Доколкото по делото /както се изложи и по-горе/ поради
пропуск на съда не е постановено надлежно определение за изключване на преписа
от товарителницата от доказателствата по делото поради непредставянето на оригинала й /въпреки че са били налице
основанията за това/, към момента съдът дължи произнасяне по същество и по
инцидентния установителен иск досежно истинността на товарителницата.
Поради
непредставяне от страна на ищеца на оригинала на товарителницата, въпреки
допуснатите в тази връзка надлежни доказателства, поискани от ответника съобразно разпределената от съда
доказателствена тежест, не се установи автентичността на товарителницата в оспорената
част /относно подписа на ответника като неин получател/. Съответно инцидентният
установителен иск досежно истинността на товарителницата е основателен и следва
да бъде уважен.
По главния
и акцесорните искове на ищеца за главница и лихви:
Съобразно
гореизложеното съдът намира, че по делото не се установи настъпването на твърдяната
предсрочна изискуемост на целия кредит преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – нито към датата, сочена от ищеца
/18.02.2016 г., тъй като видно от разписката по товарителницата, това е датата
на изпращане на уведомлението, а не датата на получаването му от ответника/,
нито към по-късна дата /доколкото в разписката е посочена като дата на
получаване датата 24.02.2016 г., но по делото не се установи автентичността на
подписа на получателя, съответно не може да се приеме, че на тази дата
ответникът е бил надлежно уведомен за волята на банката да обяви целия кредит
за предсрочно изискуем/.
Неоснователни
са наведените от ответника възражения за нищожност на договорни клаузи. В
отговора на исковата молба са наведени възражения за нищожност на следните
клаузи: чл. 5, ал. 3, чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от договора, както и
клаузите на всички допълнителни споразумения /като в тази връзка твърденията не
са конкретизирани/. Твръди се нищожност поради това, че клаузите са неравноправни
по смисъла на ЗЗП. Адв. А. след встъпването си по делото като процесуален предсатвител на ответника навежда
допълнителни възражения за нищожност – твърди нищожност на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД /поради противоречие със закона и накърняване на
добрите нрави/ на целия договор и на всички допълнителни споразумения /като не
са изложени конкретни доводи в тази насока/, при условията на евентуалност
твърди нищожност на сочените в отговора на исковата молба клаузи, както и на
клаузите на чл. 14, ал. 2, чл. 15, ал. 12 и чл. 18 от договора и клаузите на
чл. 10 от допълнително споразумение № 1 от 10.11.2009 г. и на чл. 4 и чл. 5 от
допълнително споразумение № 2 от 26.06.2013 г. поради това, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Възраженията
на адв. А. са несвоевременно наведени /а част от тях и неконкретизирани/, но с
оглед задължението на съда служебно да следи за наличието на неравноправни
клаузи в потребителските договори, по част от наведените и от адв. А.
възражения, а именно тези за нищожност на сочени клаузи поради това, че са
неравноправни по смисъла на ЗЗП /които са и конкретизираните/ съдът следва да изложи
доводи. В тази връзка съдът намира следното: Безспорно в отношенията с банката
по договора за кредит жалбоподателят се ползва от защитата на потребителите,
предвидена в Закона за защита на потребителите, който в частта, касаеща
регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори, въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 год. Тази директива
и решенията на Съда на ЕС по тълкуването й предвиждат засилена защита на
правата на потребителите. В рамките на тази защита съдът следи за наличието на
неравноправни /съответно като такива –
нищожни/ клаузи в потребителския договор за кредит. Клаузите обаче, чиято
нищожност се твърди поради неравноправния им характер, следва да са обуславящи
за процесното вземане, т. е. то да произтича именно от тях. В случая е наведено
възражение за нищожност на клаузите на чл. 5, ал. 3, чл. 7, ал. 3 и чл. 12, ал.
1 от договора, предвиждащи възможността на банката едностранно да променя
годишния лихвен процент за редовната главница и годишната такса за управление и
обслужване на кредита, но обявяването на кредита за предсрочно изискуем /изводът
на съда, че предсрочната изискуемост реално не е настъпила преди подаване на
заявлението по чл 417 ГПК не е в несъответствие с настоящите изводи/ е поради
забава в плащанията на анюитетните вноски, като обективно банката не се е
възползвала от възможността, предвидена в договора, едностранно да променя
лихвения процент и таксата /това се установява и от писмените доказателства, и от
заключенията на вещото лице по допуснатите съдебно-счетоводни експертизи/.
Напротив - видно от представените по делото доказателства, през периода на
забавата банката е преструктурирала кредита /при това по искане на длъжника/ и
е намалила трайно годишния лихвен процент /още от 28.06.2013 г., т. е. още
преди началната дата на забавата лихвеният процент е 8.79/, т. е. претендираното
вземане не е обусловено от горните клаузи. Отделно от това клаузите са били
предмет на индивидуално договаряне, видно от приложените по делото доказателства.
С оглед извода на съда, че не е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на
целия кредит преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение /по който въпрос е налице и задължителна съдебна практика, с която
именно е съобразин този извод на съда/ не следва да се обсъждат възраженията за
нищожност на клаузите на чл. 18 от договора и чл. 10 от допълнителното
споразумение от 26.06.2013 г., тъй като те касаят автоматичното настъпване на
предсрочната изискуемост на целия кредит без уведомяване на длъжника. Възраженията
за нищожност на клаузите на чл. 14, ал. 2 и чл. 15, ал. 2 от договора са
неотносими и не следва да се обсъждат, тъй като тези клаузи по никакъв начин не
са определящи за процесното вземане. Същото се отнася и за всички останали /извън
горепосочените/ клаузи на договора и на допълнителните споразумения, съответно
възражението за нищожност на допълнителните споразумения като съдържащи
неравноправни клаузи /направено от ответника в отговора на исковата молба, доколкото
е конкретизирано изобщо/ също е неотносимо, както са неотносими по същата
причина и възраженията на адв. А. за нищожност на целия договор и на
допълнителните споразумения /които,
доколкото изобщо са конкретизирани, са и несвоевременно наведени, както се
изложи по-горе, съответно последното съдът излага само за пълнота на
съображенията си/.
Оспорването от ответника чрез процесуалния му
представител адв. А. на представителната
власт на Красимир Карапетков, подписал договора за кредит като пълномощник на
банката, е несвоемременно направено, поради което съдът не го коментира.
Съобразно изложените по-горе изводи за това, че
не е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на целия кредит преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и съгласно разясненията,
дадени в ТР № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, съдът
следва да уважи исковете само за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо.
Съответно
съобразно всичко гореизложено искът за главницата е основателен до размера от 5464.11
лв., до който размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен
размер от 117211.48 лв. следва да бъда отхвърлен. Този размер е формиран от
отделните размери на падежиралите и непогасени към датата на провеждане на
устните състезания по делото месечни вноски за главница, т. е. бр. 54 месечни
вноски /с посочен размер на всяка отделна вноска за целия период в заключението
по допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, депозирано на 03.09.2019 г., и добавена една вноска с падеж
25.09.2019 г., неотразена в заключението, която съобразно уговореното е в
размер на 121.99 лв./, дължими за периода от 25.04.2015 г. /първоначалната дата
на забавата/ до 26.09.2019 г. /датата на провеждане на устните състезания по
делото/ при уговорена падежна дата 25-то число на съответния месец. Частично
основателен е съответно и акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата на главницата за периода от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до
окончателното плащане – същият следва да бъде уважен по отношение на уважения
размер на главния иск, а за разликата до пълния му предявен размер следва да
бъде отхвърлен. Този акцесорен иск следва да бъде отхвърлен и в частта за периода
/от един ден/ преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, а именно за 09.03.2016 г. /датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК е 10.03.2016 г., а не 9.03.2016 г., както се сочи в исковата молба/. Искът
за договорната лихва също е частично основателен – договорната лихва съобразно
гореизложеното също е дължима по падежиралите вноски за главница към датата на
провеждане на устните състезания по делото. Такава обаче не се претендира, в
исковата молба се претендира договорна лихва само за периода от 25.04.2015 г.
до 08.03.2016 г., съответно съдът следва съобразно диспозитивното начало в
процеса да присъди договорна лихва само за този период - по падежиралите вноски
за главница за този период, а това са вноските с падеж 25.04.2015 г. –
25.02.2016 г. /вж. в този см. и ТР № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2017 г., ОСГТК – т. 1.2 от мотивната част/. Съгласно горецитираното допълнително
заклчючение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза дължимата за този
период договорна лихва е в размер на 9410.19 лв., съответно за този размер
искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
11469.85 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Искът за наказателната лихва е
изцяло основателен – от основното заключение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че наказателната лихва за
исковия период /отново 25.04.2015 г. – 08.03.2016 г./ е в претендирания размер
от 1344.21 лв. /не са и навеждани оспорвания в тази връзка/, съответно този иск
следва да бъде уважен изцяло.
С оглед
изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за разноски:
Относно раноските в настоящото производство:
Ищецът е направил разноски в настоящото производство
съобразно доказателствата за това, както следва: 2600.51 лв. – държавна такса
върху цената на исковете; 4956.61 лв. – адвокатско възнаграждение; 700 лв. –
възнаграждения на вещо лице по допуснати съдебно-счетоводни експертизи /основна
и допълнителна/; 2.01 лв. – държавна такса за преписи. С представения в
последното по делото о. с. з. списък по чл. 80 ГПК се претендират горните
разноски с изключение на държавната такса за издаване на преписи, същевременно
със списъка се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
Процесуланият представител на ответника е навел възражение за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение. С оглед гореизложеното и съгласно
диспозитивното начало в процеса съдът следва да се произнесе по искането за
разноски съобразно представения списък /т. е. като не се произнася досежно
разноските в размер на 2.01 лв. за държавна такса за преписи, а същевременно се
произнесе по искането за присъждане и на юрисконсултско възнаграждение/ и при
отчитане на направеното от ответника възражение за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение. Общият размер на разноските, направени от ищеца за
държавна такса върху цената на исковете и за възнаграждения на вещи лица, е
3300.51 лв., съответно съразмерно с уважената част от исковете на ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на 411.68 лв. за държавна такса и за
възнаграждения на вещо лице. Относно искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение и на юрисконсултско възнаграждение – възражението на адв. А. за
прекомерност на адвокатското възнаграждение би било основателно като се отчете,
че това възнаграждение е платено само за изготвяне на исковата молба и за
явяване в първото по делото о. с. з. /във второто о. с. з. представител на
ищеца не се е явил, а от третото о. с. з. до приключване на делото ищецът е бил
представляван от юрк. О./, но тъй като съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
дължат разноски само за един адвокат,
съдът намира съобразно изложеното, че следва да си присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение на юрк. О. /съответно възражението за
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение не следва да се обсъжда/. Размерът
на дължимото юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 ЗПП, който максимален размер на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ е 450 лв. Посочен от страната размер на
претендираното възнаграждение не обвързва съда в случай, че претенцията
надвишава максималния допустим размер на възнаграждението съгласно цитираните
по-горе законови правила за определянето му, но в случая претенцията не
надвишава този размер, същевременно съдът намира, че при уважаване на исковете изцяло
на основание чл. 25, ал. 2 от наредбата /предвид материалния интерес и броя на
проведените съдебни заседания/ би се дължал именно максималният размер на
връзнаграждението. Съразмерно с уважената част от исковете обаче следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 56.13 лв.
Ответникът е направил разноски в настоящото
производство съобразно доказателствата за това, както следва: 4200 лв. –
адвокатско възнаграждение; 700 лв. – възнаграждения на вещо лице по допуснати
съдебно-счетоводни експертизи /основна и допълнителна/; 500 лв. –
възнаграждения на вещо лице по допуснати съдебно-графологически експертизи
/основна и допълнителна/; 1 лв. – държавна такса за препис. С представения в
последното по делото о. с. з. списък по чл. 80 ГПК се претендират горните
разноски с изключение на държавната такса за издаване на препис, същевременно
със списъка се претендират и разноски в размер на 15 лв. за държавна такса по
частна жалба срещу определението на настоящия съд, с което е отказано спиране
на принудителното изпълнение. Процесуланият представител на ищеца е навел
възражение за липса на доказателства за реално плащане на адвокатското
възнаграждение и за прекомерност на същото. С оглед гореизложеното и съгласно
диспозитивното начало в процеса съдът следва да се произнесе по искането за
разноски съобразно представения списък /т. е. като не се произнася досежно
разноските в размер на 1 лв. за държавна такса за препис, а същевременно се
произнесе по искането за присъждане на държавна такса по частна жалба срещу
определението на настоящия съд, с което е отказано спиране на принудителното
изпълнение/ и при отчитане на направените от ищеца възражения. Разноските за
държавна такса, платена при обжалването на определението на настоящия съд, с
което е отказано спиране на принудителното изпълнение, не следва да се
присъждат в настоящото производство – същите на основание чл. 81 ГПК са били
дължими в производството по обжалване на определението /тук не намира приложение
т. 5 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/ и
пропускът на страната да ги поиска в това производство не може да бъде поправен
с формулиране на искане за тези разноски в настоящото производство /поради
което и съдът не коментира основателността на искането от гледна точка изхода на
ч. гр. д., образувано пред САС по частната жалба/. Неоснователни са
възраженията на процесуалния представител на ищеца за липса на доказателства за
реално плащане на адвокатското възнаграждение и за прекомерност на същото - от
представения по делото договор за правна защита и съдействие /сключен на
6.07.2017 г., т. е. преди временното лишаване на адв. Н. от правото да
упражнява адвокатска професия/ се установява, че уговореното възнаграждение от
4200 лв. е платено в брой /в тази част договорът служи като разписка за
получаване на сумата/, а това възнаграждение не е и прекомерно – на първо
място, то е почти в минималния размер, определен съгласно Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /минималният
размер по наредбата съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 е 4130.51 лв./, на второ място,
дори да не беше в този минимален размер, съдът намира, че с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото дължимото възнаграждение
следва да е в по-голям от минималния размер. С оглед изложеното общият размер
на разноските, претендирани и дължими /съобразно горните съображения/ като
направени от ответника в настоящото производство, е 5400 лв., съответно
съразмерно с уважената част от исковете следва да му се присъдят такива в
размер на 4726.44 лв.
Относно раноските в заповедното производство:
Ищецът е направил разноски като заявител в заповедното
производство в размер на 2600.51 лв. за държавна такса и в размер на 2976.46
лв. за адвокатско възднаграждение. Адв. А. е направила възражение за
прекомерност на платеното в заповедното производство адвокатско възнагражение,
което съдът намира за процесуално недопустимо. Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК
/приложима и при заповедите за незабавно изпълнение/ страните могат да обжалват
заповедта в частта за разноските, съответно при това обжалване те следва да
наведат и възраженията си за прекомерност на платеното в заповедното
производство адвокатско възнаграждение. Съответно към настоящия момент правото
да се направи такова възражение за прекомерност е преклудирано. С оглед
изложеното на ищеца следва да се присъдят направените в заповедното
производство разноски в размер на 695.63 лв. съразмерно с уважената част от
исковете.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Н.А.И. с ЕГН **********, адрес: *** срещу
„О.Б.Б.” АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. В. и Р.Т., инцидентни
установителни искове за признаване за установено, че погасителни планове от
от 01.07.2013 г. и 15.01.2008 г. към договор за ипотечен
кредит от 21.12.2007 г. и допълнителни споразумения № 1 от 10.11.2009 г. и № 2
от 26.06.2013 г. към него са неистински /неавтентични/ документи.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „О.Б.Б.”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от изпълнителните директори С. В. и Р. Т., че
товарителница с № 5100014928825, с която е изпратено уведомление за предсрочна
изискуемост, е неистински /неавтентичен/ документ в частта досежно подписа,
положен от името на Н.А. И. като
получател.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.И. с
ЕГН **********, адрес: *** съществуването на
вземанията на „О.Б.Б.” АД с ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори С. В. и Р. Т., за следните суми, дължими по договор за ипотечен кредит от 21.12.2007 г. и
допълнителни споразумения № 1 от 10.11.2009 г. и № 2 от 26.06.2013 г. към него:
сумата от 5464.11 лв. /пет хиляди
четиристотин шестдесет и четири лева и единадесет стотинки/, представляваща
главница, формирана от падежиралите и непогасени месечни вноски /общо 54 бр.,
с падеж на всяка вноска 25-то число на съответния месец/ за главница, дължими
за периода от 25.04.2015 г. /началната дата на забавата/ до 26.09.2019 г.
/датата на провеждане на устните състезания по делото/, ведно с обезщетение за забава в размер ва законната лихва върху сумата,
считано от 10.03.2016 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение/ до окончателното плащане; сумата от 9410.19 лв. /девет хиляди четиристотин и десет лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща договорна лихва, дължима за периода от
25.04.2015 г. до 08.03.2016 г.; сумата
от 1344.21 лв. /хиляда триста
четиридест и четири лева и двадест и една стотинки/, представляваща наказателна
лихва, дължима за периода от 25.04.2015
г. до 08.03.2016 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „О.Б.Б.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С.В. и Р. Т., срещу Н.А.И. с ЕГН **********, адрес: *** обективно съединени установителни искове в
останалата част, както следва: исковете
за установяване съществуването на вземане в размер на 117211.48 лева, представляващо главница
по договор за ипотечен кредит от 21.12.2007 г. и допълнителни споразумения № 1
от 10.11.2009 г. и № 2 от 26.06.2013 г. към него, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.03.2016 г. до
окончателното плащане – за разликата над
уважения размер на главния иск от 5464.11 лв. /пет хиляди четиристотин
шестдесет и четири лева и единадесет стотинки/ до пълния му предявен размер от 117211.48 лв. /сто и седемнадесет хиляди двеста и единадесет
лева и четиридесет и осем стотинки/, ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на тази
разлика от 10.03.2016 г. до
окончателното плащане, както и за периода /от един ден/ преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно за 09.03.2016 г.; искът за установяване съществуването на вземане в размер на 11469.85
лв., представляващо договорна лихва за периода 25.04.2015 г. до 08.03.2016
г. – за разликата над уважения размер на
иска от 9410.19 лв. /девет хиляди четиристотин и десет лева и деветнадесет
стотинки/ до пълния му предявен размер от 11469.85 лв. /единадесет хиляди
четиристотин шестдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА Н.А.И. с ЕГН **********, адрес: *** да плати на „О.Б.Б.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С.В. и Р. Т., сумата от
411.68 лв. /четиристотин и единадесет лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща направени в настоящото производство разноски за държавна такса върху цената на исковете и
за възнаграждения на вещо лице по допуснати съдебно-счетоводни експертизи съразмерно
с уважената част от исковете, както и сумата от 56.13 лв. /петдесет и шест лева
и тринадесет стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „О.Б.Б.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. В. и Р.Т., да плати на Н.А.И.
с ЕГН **********, адрес: *** сумата от 4726.44 лв. /четири хиляди седемстотин двадесет
и шест лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща направени по
делото разноски за възнаграждение на един адвокат и за възнаграждения на вещи
лица по допуснати съдебно-счетоводни и съдебно –графологически експертизи съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.А.И. с ЕГН **********, адрес: *** да плати на „О.Б.Б.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори С. В. и Р.Т., сумата от 695.63
лв. /шестстотин деветдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/,
представляваща направени в заповедното производство – ч. гр. д. № 123/2016 г.
по описа на РС – Пирдоп разноски съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: