Решение по дело №2018/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 36
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 22 юли 2020 г.)
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20194520202018
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  №36

гр.Русе, 10.01.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на десети декември две хиляди и  деветнадесета година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….…………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………

          като разгледа  докладваното от съдията АНД № 2018  по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Х.О., чрез процесуален представител до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0001259/26.09.2019г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

          Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателят е турски гражданин. На 26.09.2019г. около 08,00 часа управлявал т.а.”Волво” кат № 3 с рег. № …… със свързано с него полуремарке с турски регистрационен номер в района на ГКПП “Дунав мост“ трасе изход, с който извършвал международен превоз на товари от Турция до Финландия. В този район бил спрян за проверка  от служители на ОО”АА” гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните актове по прилагането му. При извършената проверка и направената компютърна разпечатка на дигиталната карта на водача се установило, че жалбоподателят не спазва изискванията на чл.12 § 2 б.“а“ изр.2 пр.2 от АЕТR  вр.чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози , като е извадил без разрешение преди края на дневното работно време картата на водача, като това е оказало влияние на записването на дигиталния период за 45 м. – от 01ч. 45 м. до 2 ч 30 м. на 14.09.2019г. За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св.К.Ц.. В хода на производството бил назначен преводач, който прочел на турски език съставения АУАН. Впоследствие в присъствие на назначения преводач му било прочетено издаденото наказателно постановление,  с което му било наложено наказание по чл.93в ал.9  пр.2 т.1 т.3 от ЗАПр за посоченото нарушение на  АЕТR глоба в размер на 1 500 лв.

         

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.

 

Разгледана по същество е основателна. В хода на административнонаказателното производство  са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, а отделно от това е допуснато и нарушение на материалния закон.

   Действително АУАН е изписан по такъв начин, че за съда е невъзможно да се запознае със съдържанието му, въпреки осезателните и многобройни опити в тази насока. При това положение действително жалбоподателят не е могъл да се запознае със съдържанието на АУАН ( за актосъставителя съществува задължение на основание чл.43 ал.5 от ЗАНН да му връчи препис от него) и макар и формално да съществува такъв, но предвид нечетливостта му, която е в радикална степен следва да се приравни на липса на такъв , съответно до липса на правните последици, предвидени в чл.36 ал.1 от ЗАНН. В настоящото въззивно производство не съществува възможност за възпроизвеждане на текста на АУАН посредством способи за събиране и проверка на доказателства, напр. назначаване на графологическа експрертиза, която да го възпроизведе в четлив формат, тъй като той е предявен на нарушителя в този си види и по който обективно не е могъл да бъде възприет;  в този смисъл правото на защита на жалбоподателя в един от най-съществените му аспекти – да разбере в какво точно е обвинен е нарушено безвъзвратно, т.е. допуснатото нарушение на процесуалните правила  освен, че е съществено е и неотстранимо. По същия начин за съда е невъзможно да извърши и служебно проверката доколко АУАН е съобразен с реквизитите по чл.42 от ЗАНН. Това е първото основание на което следва да се отмени обжалваното наказателно постановление.   

 

    Второто отменително основание е неправилното приложение на материалния закон. Неправилността се изразява в това, че не  приложен чл.28 от ЗАНН, тъй като е налице маловажен случай по смисъла на тази разпоредба.

  

          В случая съдът намира, че се касае за маловажен случай по см. на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят действително е извадил без разрешение картата на  водача преди края на работното време на 14.09.2019г., което е оказало влияние на записването на дигиталния тахограф, но това е било само за период от 45 минути. Видно от извлечение от дигиталната карта на водача, на л.5 от делото, жалбоподателят , след процесния период от 45 минути има управление от около 70 минути, като след това в рамките на целия период е бил в режим почивка. Въз основа на това, а и по причина, че за предходните 10 дни, считано от 04.09.2019г., включително той също е бил в режим почивка съдът приема, че изваждането на дигиталната карта не е било по причина да бъдат прикрити нарушения свързани с режима на  различните видове почивки. Предвид това съдът намира, че жалбоподателят е осъществил възможно най-ниско интензивната степен на засягане на реда на държавно управление. Не на последно място по значение е и обстоятелството, че АНО не е представил доказателства за други предходни нарушения по ЗАПр и/или ЗДвП, установени с влезли в сила наказателни постановления по отношение на жалбоподателя и в този смисъл съдът намира, че той не е извършвал такива.  Отделно от това в хода на проверката не са открити никакви други нарушения на ЗАПр и нормативните актове по прилагането му. Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят е следвало единствено да бъде предупреден писмено или устно, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.   

Предвид изложеното съдът намира,че издаденото наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно  постановление № 38–0001259/26.09.2019г. на началника на ОО”АА” - гр.Русе, с което на Х.О., турски гражданин му е наложено  административно наказание  “глоба” в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл.93в ал.9 пр.2 т.1 от Закона за автомобилните превози.

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                                            

 

                                                                             Районен съдия: