РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. *, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205407 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Г.. ИЛ. ХЮС. с ЕГН: **********,
адрес: с. *, общ. *, обл. *, срещу Наказателно постановление № */27.10.2021г., издадено от
Началник Група към ОДМВР-гр.*, Сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал.5, т.2 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 10 лева.
С жалбата се сочи, че липсвали извършени нарушения, тъй като пешеходецът
изскочил в последния момент, а по отношение на контролния талон се сочи, че
жалбоподателката е отишла друг ден в Сектор ‚Пътна полиция“.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган, надлежно призован не се представлява. В
съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за отхвърляне на
жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на НП, същото е връчено на жалбоподателя на
15.11.2021г., а жалбата е депозирана на 22.11.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 07.06.2021 г., около 13:30 часа, свидетелят В. В. Т. управлявал лек автомобил,
като се движил в гр. *, ж.к. „*“ до бл. 39, в дясна лента. От дясната му страна се намирал
1
педагогическият факултет на БУ „Проф. Асен Златаров“. При приближаване на пешеходната
пътека до горепосочения бл. 39, обозначена с пътна маркировка М 8.1 и с пътен знак Д17,
спрял, за да пропусне пресичащата от дясната му страна пешеходка- св. Д. Ил. К., която
идвала в посока от университета. В този момент, до същия блок 39, но по улицата,
перпендикулярна на улицата, по която се движил св. Т., се движила жалбоподателката Г.Х.,
която наближавала пешеходната пътека, която й се падала отдясно. Жалбоподателката
управлявала лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с рег. номер *, собственост на * Х..
Докато св. К. все още пресичала пешеходната пътека, която се падала отдясно на
жалбоподателката и се намирала около средата й, жалбоподателката Х. завила именно
надясно. Първоначално намалила скоростта си, като св. К. продължила да пресича, но
впоследствие Х. продължила движението си, при което настъпило съприкосновение между
автомобила и пресичащата К., като последната се подпряла с ръце на автомобила отстрани.
Жалбоподателката не спряла и напуснала мястото. Св. Т. все още бил спрял пред
пешеходната пътека и видял случващото се. По подаден сигнал на място пристигнал екип
на Сектор “Пътна полиция“, в който бил и Л. Т. Л., на длъжност "мл.автоконтрольор" в
сектор "ПП" при ОД на МВР-*. Бил установен управлявания от Х. автомобил, като същата
се явила в Сектор „Пътна полиция“ на 21.08.2021 г. В декларация по чл. 188 от ЗДвП
посочила, че именно тя е била водач на процесната дата. Свидетелят Л. съставил на Х. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 232083 от 21.08.2021 г. за
нарушения на чл. 119, ал.1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като записал, че не бил
носен контролен талон. Във възраженията си жалбоподателката записала, че пешеходецът
изскочил в последния момент.
Въз основа на АУАН, на 27.10.2021г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта, като административнонаказващият
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 119, ал. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал.5, т.2 ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл.
2 наложил на жалбоподателя административни наказания „Глоба” в размер на 100 лева,
респ. 10 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съдът възприе гореизложената
фактическа обстановка за установена по несъмнен начин. Най- съществени се явяват
показанията на св. К. и св. Т.. Същите са очевидци и пряко са възприели неправомерното
поведение на жалбоподателя, отнел на пешеходната пътека предимството на движещия се
по нея пешеходец К.. Показанията на свидетелите съдът възприе като безпротиворечиви,
еднопосочни и взаимно допълващи се, поради което ги кредитира изцяло и безрезервно.
Макар да св. К. да се явява своеобразна потърпевша от инцидента, нейните показания изцяло
се потвърждават от показанията на св. Т.. За последния липсват каквито и да е индиции, че
по някакъв начин може да е заинтересован от изхода на делото. Св. Т. е имал пряк видимост
към случващото се и е могъл спокойно да възприеме всички факти, тъй като е бил спрял, за
да пропусне именно преминаващата по пътеката К.. При така събрания доказателствен
материал съдът намира, че процесното административно нарушение се явява доказано по
безспорен и несъмнен начин. По отношение на показанията на актосъставителя следва да се
отбележи, че същите следва да бъдат кредитирани и имат особено значение по отношение на
вмененото нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – Началник
2
Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.*, която е оправомощена да издава НП, видно от
приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши
автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-*, който безспорно е длъжностно лице на
службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е
компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство.
По отношение на нарушението на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 119, ал.1 от ЗДвП задължава водача на нерелсово пътно превозно
средство при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В настоящия
случай се установи, че е било предприето пресичане на обозначена с пътна маркировка
пешеходна пътека, като жалбоподателката не е спряла управлявания от нея автомобил и не
дала предимство на намиращия се на нея пешеходец, с което е осъществен състава на чл.
119, ал.1 от ЗДвП, за каквото нарушение и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната й отговорност.
Съдът не споделя доводите, че пешеходецът бил изскочил в последния момент. От
показанията на свидетелите става ясно, че св. К. се е движила срещу завиващия надясно
автомобил на жалбоподателката и се е намирала почти по средата на пешеходната пътека,
когато Г.И. е завивала. Отделно от това, свидетелят Т., който е имал пряка видимост към
случващото се, посочва, че автомобилът, управляван от жалбоподателката първоначално е
намалил скоростта си, след което е продължил движението си. Именно от последното
обстоятелство следва безспорният извод, че жалбоподателката е видяла пресичащия
пешеходец
За неизпълнение на задължението по чл. 119, ал.1 от ЗДвП законодателят е
предвидил санкция, която е регламентирана в чл. 183, ал.5, т.2 от същия закон, а именно
глоба в размер на 100 /сто/ лева. Същата е фиксирана по вид и размер и обвързва
наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя, като изключва
възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. Такава е била
наложена и на жалбоподателя и същата не може да се редуцира в по-нисък размер.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че в процесния случай не са налице
основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретното
нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена
опасност на деянието, типична за обикновените случаи на нарушение на нормата на чл. 119,
ал.1 от ЗДвП. Нещо повече, жалбоподателката не е останала на място да се убеди какво е
здравословното състояние на пешеходеца, след като е имало контакт между последния и
автомобила.
В заключение, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за това нарушение, като
наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди в тази част.
3
По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно тази разпоредба водачите са длъжни да носят в себе си документи, сред
които и талон от свидетелство за управление. Съставът намира, че извършването на това
нарушение не е доказано. Фактическият състав на нарушението включва освен посочване на
всички признаци от състава му, така и индивидуализирането му по място и време на
извършване. От записаното в постановлението следва изводът, че отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за това, че на 07.06.2021 г., около 13.30 часа е извършил двете
вменени му нарушения, т.е. че към момента на отнемане на предимството не е носил талона
си. От доказателствените материали по делото става ясно, че жалбоподателят е установен
по-късно, респ. по-късно се е срещнал с органите на Сектор „Пътна полиция“. Липсват
каквито и да е данни, че в по-ранния момент- отнемане на предимството, Г.Х. не е носила
талона си. Актосъставителят посочва, че жалбоподателят не е носил талона си по време,
когато се е срещнал с полицейските служители, но за това няма твърдения както в АУАН,
така и в НП. Не е посочена датата, когато това се е случило, не е безспорно отразено, че е
имало управление на МПС на тази дата и т.н. Не е невъзможно такива факти да бъдат
въвеждани едва при разглеждането на делото в съда. След като е недоказано, че в който и да
е момент Г.Х. не е носила талона си от свидетелството за управление, постановлението
следва да бъде отменено в тази част.
В заключение, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
първото нарушение е била правилно ангажирана и НП следва да бъде потвърдено, а следва
да бъде отменено по отношение на второто нарушение.
Така мотивиран, *кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */27.10.2021г., издадено от Началник Група
към ОДМВР-гр.*, Сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА , в която на Г.. ИЛ. ХЮС. с ЕГН:
**********, адрес: с. *, общ. *, обл. *, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на
основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 10 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */27.10.2021г., издадено от Началник
Група към ОДМВР-гр.*, Сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА , в която на Г.. ИЛ. ХЮС. с
ЕГН: **********, адрес: с. *, общ. *, обл. *, за нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 183, ал.5, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
_______________________
Съдия при Районен съд – *:
4
Вярно с оригинала: Д.Б.
5