Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...........
Гр.
София, 26.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори първоинстанционен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и осми септември две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от председателя гр. дело
№ 218 по описа на Софийски окръжен съд за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Г. ф., представляван от изпълнителните директори Б. М. и С. С., чрез юрк. П., е предявил иск срещу К.Е.Г. *** за осъждането му да заплати сумата в общ размер от 41 864,98 лв. /четиридесет и една хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и 98 ст./, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че на основание чл. 288а, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ сега чл. 559, ал.1, т.1 от КЗ и Споразумение между К. О. и Г. Ф. от 29.04.2002 г. /на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС/, възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Р. И. по щета № 120089/23.03.2012 г. и щета № 220010/23.03.2012 г. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 41 864,98 лв. /21 405,24 евро/, както следва:
По щета № 120089/23.03.2012 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 31 284,04 лв. / 15955,28 евро/ за увредените при ПТП, настъпило на 29.01.2011 г. в гр. Б., Р.И., лек автомобил „П.“ с рег. ………………, собственост на С. К. и на автокар „Р. Т.“, рег. № ………….., собственост на И. Д. Д. М. СД с водач Д. Ч.
По щета № ……………………. г. обезщетение за неимуществени вреди общо в размер на 10 580,94 лв. /5 409,95 евро/ на Д.Ч., Д. К.-пътник в л.а. „П.“ и М. К.-водач на „П.“, пострадали при горецитираното ПТП.
Твърди се, че виновен за катастрофата е ответникът К.Е.Г., който управлявайки собствения си л.а. „П.“ с ДКН …………, при движение по ул. С. по посока към периферията на града и на кръстовището с ул. Д. Л. не успява да даде своевременен ляв мигач и да се престрои навреме, при което виждайки, че отсреща идва автомобил с висока скорост, за да избегне удар с него завива наляво и се блъска в лявата страна на автокара като така причинява процесното ПТП, в следствие на което са пострадали водачът М. К. и спътника му. Ответникът не бил спазил сигнала на задължителната посока на движение – еднопосочна улица.
При уреждане на иска между Националното бюро на РИ.и НББАЗ е поделена отговорността на ответната страна при изплащане на обезщетенията в размер на 30 %.
В нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ /отм./ се твърди, че ответникът управлявал процесния автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
С регресна покана изх. № 817/01.10.2015 г. ищецът поканил ответника да възстанови платеното от Г. ф., но лицето не било погасило задължението си, което обуславя за ищеца правния интерес от завеждане на настоящото дело.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е връчен на ответника К.Е.Г., който в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, чрез адв. С.Б..
Оспорва предявения иск по основание и размер. Посочва, че не е вярно твърдението, че ответникът е управлявал лек автомобил П. с ДКН …………. без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По делото е представена застрахователна полица № 218-9-300 22 **********, издадена от ЗК „Л. И.“ на 07.06.2010 г., със срок на действие от 10.06.2010 г. до 09.06.2011 г. при уговорка за разсрочено плащане на застрахователната премия на 4 вноски. В полицата било посочено, че застрахованият е изплатил първата вноска на 07.06.2010 г. и са посочени падежите за заплащане на следващите три вноски – втора на 09.09.2010 г., трета на 09.12.2010 г. и четвърта на 09.03.2011 г. От приложената справка от базата данни на Информационния център към Г. Ф. от 15.04.2011 г. било видно, че застрахователят е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 от КЗ /отм/, като е подал информация за прекратяване на полицата с дата 10.09.2010 г. Сочи, че при плащане само на част от разсрочената вноска от застрахователната премия, независимо, че паричното задължение е делимо, елементите от посочения фактически състав-изрична клауза в застрахователния договор за фингирано писмено предупреждение, настъпил падеж на разсрочена вноска от застрахователната премия, изтекъл срок от 15 дни от датата на падежа и неизпълнено от застрахования парично задължение в срок, не са осъществени и разпоредбата на чл. 202, ал. 2 от КЗ /отм/ е неприложима. В конкретния случай е настъпил падежа на втората разсрочена вноска на 09.09.2010 г., но видно от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд договорът е прекратен на 10.09.2010 г., преди да е изтекъл срока от 15 дни от датата на падежа. Заявява, че договорът не може да се счита за автоматично прекратен и в полза на застрахователя не е надлежно възникнало потестативното право на преустановяване на облигационната връзка по този ред.
Сочи, че не е представен удостоверителен знак /контролен талон/ към застрахователната полица, който създава абстрактна легитимация на застрахования като лице със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, независеща от това дали разсрочените вноски са платени или не.
Твърди се, че застрахованият притежава сертификат „Зелена карта“ № …………., издаден от застрахователя „Л. И.“, валиден до 09.06.2011 г., а ПТП е настъпило на 29.01.2011 г. Следователно застрахователя „Л. И.“ не се е освободил от отговорността да заплати застрахователно обезщетение на увредените лица, а Г. Ф., като е приел, че с прекратяването на полицата по реда на чл. 260, ал. 2, вр. с чл. 202, ал.2, изр. 2 от КЗ /отм/ застрахователят се е освободил от отговорност към увредените от застрахователното събитие лица, то той е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди без правно основание и затова предявения иск се явява неоснователен срещу деликвента. По изложените съображения твърди, че Г. фонд не е надлежна страна в спора и моли производството да бъде прекратено. По същество на спора моли да се отхвърли иска като неоснователен и да му се присъдят сторените разноски.
След преценка на изложеното, съдът приема, че са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. 288а, ал.3 във вр. с чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането /отм./, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, които са допустими.
В съдебно заседание страните поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
Представени са преписи от документи, част от тях на италиански език, с превод на български – уведомления - 4 бр., доклад и скица за ПТП,
протокол за СП и уведомления, инф. карта, претенция, доклад по щета ………….. и по
щета …………….. г., платежни документи, банкови извлечения и др.
От приетите доказателства се установява и по конкретно от доклад за транспортно произшествие на Общинска полицейска служба, Община Б., че на 29.01.2011 г. е настъпило ПТП в гр.Б., Р. И., при което е участвал ответника К.Е.Г., който управлявайки собствения си л.а. „П.“ с ДКН ……………., при движение по ул. С. по посока към периферията на града и на кръстовището с ул. Д. Л. не успява да даде своевременен ляв мигач и да се престрои навреме, при което виждайки, че отсреща идва автомобил с висока скорост, за да избегне удар с него завива наляво и се блъска в лявата страна на автокар като така причинява процесното ПТП. Причинени са неимущестевни вреди на М.К. и спътника му Д. Ч., както и материални щети на автокар "Р. Т.", рег. № ……………...
Причинените щети са изплатени от Италианския компенсаторен орган на правоимащото лице, по образуваната преписка № GF-11-121-I, чрез българския компенасоторен орган - Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Изплатеното обезщетението е в размер на 21 405, 24 евро.
От приложената застрахователна полица по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с № ……………. се установява, че е сключена на 07.06.2010 г., в сила от 00,00 ч. на 10.06.2010 г., със срок до 09.06.2011 г. Договорено е застрахователната полица да бъде платена на разсрочено плащане, като по нея е внесена само първата вноска в размер на 51,60 лева, както и вноска за Г. ф. от 11,40 лева. От изисканата справка от ЗК "Л.И." се установява, че останалите вноски не са внесени, поради което и не са издавани сметки за заплатена премия /писмо вх. № 6466/06.07.17 г. на ЗК "Л. И.", л. 310 от делото/.
От приложеното писмо изх. № 1-332/08.09.2015 г. от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи до Г. ф. се установява, че е отправена претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ по щета, причинена от незастрахованото МПС с българска регистрация, номер ……………..
Представен е доклад по щета за имуществени вреди № ………………… г., доклад по щета № ……………. г. за неимущестевни вреди на Г. ф.
Представени са платежни нареждания от 06.04.2012 г. и от 23.09.2015 г., от които се установява, че ищецът е превел на НББАЗ следните суми: сума в размер на 12 730,28 лева, сума в размер на 104, 07 лева, сума в размер на 18 533,76 лева и сумата от 10 476,87 лева по процесните щети.
С регресна покана № ……………. г. ответникът е поканен от ищеца ГФ да заплати платената сума по щета № …………….. г. в размер на 31 266,29 лева, представляваща обезщетение за виновно причинение имуществени вреди на л.а. "Р. Т.", рег. № …………….. и л.а. "П…." рег. № ………… и по щета № ……….. г. сума в размер на 10 583,19 лева за виновно причинени неимущестевни вреди или сума в общ размер на 41 849,48 лева. Регресната покана е получена лично от ответника на 22.10.2015 г., видно от обратна разписка. /л.276 от делото/.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експретиза, което съдът кредитира изцяло. Вещото лице констатира, че съгласно банково извлечение от 23.09.2015 г. по банкова сметка *** "У. Б." АД, с наредител Г. ф. на 23.09.2015 г. е постъпила сума в размер на 18 533, 76 лева. На същата дата - 23.09.2015 г. по банкова семта на НББАЗ, с наредител Г. ф. е постъпила сума в размер на 10 476,87 лева. На 06.04.2012 г. по банкова сметка ***, с наредител ГФ е постъпила сума в размер на 12 730,28 лева, както сума в размер на 104, 07 лева.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи:
Отношенията между страните се уреждат от действалия към момента на възникването им Кодекс за застраховането (отм.), действал до отмяната му от сега действащия такъв от 01.01.2016г.
Съгласно чл.288а ал.3 КЗ Г. Ф. възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка на ЕС, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие не може да се определи застрахователя.
Съгласно чл.288 ал.12 КЗ след изплащане на обезщетението фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8, т.е. разходите за определяне и плащане на обезщетението.
В процесния случай посочената хипотеза на закона се е осъществила –
ищецът е заплатил на увреденото лице стойността на причинените от ответника
щети в исковия размер, с което е встъпил в правата му. Процесното вземане на
ищеца е валидно възникнало и няма данни до настоящия момент да е било
изпълнено.
Несъстоятелно е възражението на ответника, че към датата
на процесното ПТП е притежавал валидно сключена задължителна зстраховка
"ГО", тъй като е имал издаден сертификат "Зелена карта" .
По делото не е спорно между
страните, а е установено и от приложената застрахователна полица, че договорът
за застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, с който е възникнало
ПТП, е бил сключен при условията на чл. 202, вр. чл. 260 от КЗ /отм/, при разсрочено
плащане на застрахователната премия – на четири месечни вноски както следва –
първа вноска на 07.06.2010 г. /51,50 лв. и 11,40 лв./, втора с падеж 09.09.2010
г. – 40, 00 лева, трета на 09.12.2010 г. – 40,00 лева и четвърта вноска на
09.03.2011 г. -40,00 лева. От тях към датата на събитието е била заплатена само
първата вноска. На датата на падежа, определен за плащане на втората вноска,
09.09.2010 г. няма постъпила сума за погасяване на разсрочената част от
задължението на застрахования. При наличие на предвидена изрично в застрахователната
полица клауза, че при неплащане на която и да е вноска правото на
застрахователя да прекрати договора се счита упражнено след изтичането на
15-дневен срок от настъпването на датата на падежа – на 24.09.2010 г. /без да е
необходимо връчване на изрично предупреждение до застрахования/ и по аргумент
от т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк.дело № 1/2014 г.
на ОСТК на ВКС, съдът достига до извод, че считано от посочената дата и към
момента на настъпването на ПТП-29.01.2011г., застрахователното правоотношение е
прекратено. Видно и от приложената по делото справка от базата данни на
Информационния център към Г. Ф. задължението си по чл. 294, ал.
1 от КЗ /отм/ застрахователят ЗК „Л. И.“ е изпълнил на 05.11.2010 г.,
когато е подал информация за прекратяването на полицата от 10.09.2010 г. /л.
138 от делото/. От това следва, че застрахователят се е освободил от
отговорност спрямо трети лица, тъй като е изпълнил своето задължение за
уведомяване на ГФ – арг. от т.3 на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по
тълк.дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС.
Неправилни са твърденията на
ответника, че договорът е прекратен на 10.09.2010 г. и това е станало преди да
е изтекъл срока от 15 дни от датата на падежа. Напротив, застрахователят не е
прекратил договора на тази дата, тъй като уведомлението за това е изпратено
едва на 05.11.2010 г., а прекратяването е, считано от 10.09.2010 г., т.е. денят
следващ падежа на втората неплатена вноска. В случая наведените от ответника
твърдения в тази насока са ирелевантни за спора. Твърдения, че не бил спазен 15
дневния срок и следва да се приеме, че застраховката е валидна спрямо трети
лица биха били основателни, но само в хипотеза, при която ПТП е настъпило преди
дата 05.11.2010 г., т.е. преди уведомяването на ГФ от ЗК „Л. И.“ за
прекратяване на облигационните отношения. В настоящият случай уведомяването за
прекратяване на полицата е станало на 05.11.2010 г., а процесното ПТП е
настъпило след близо три месеца след това, а именно на 29.01.2011 г. При това
положение дадените разрешения в т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
23.12.2015 г. по тълк.дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС не могат да намерят
приложение в конкретния случай и са непротивопоставими на застрахователя,
поради което не може да се ангажира неговата отговорност.
По делото не се представи от
ответника сертификат „Зелена карта“ № …………., който се твърди, че е
притежавал към датата на процесното ПТП. Като трето неучастващо в делото лице
ЗК „Л. И.“ беше задължена от съда да представи сертификата, но дружеството заяви,
че в архива не се съхранява негово копие. От това следва, че по делото не можа
да се установи безспорно, че такъв сертификат е бил издаден. Действително в
доклада за ПТП на Общинската полицейска служба се посочва, че водачът К.Е.Г. е
притежавал застрахователна полица № 03767696, валидна до 09.06.2011 г. на ЗК „Л. И.“. Въпреки
това дори да се приеме, че такъв е бил издаден за целия срок на договора, не
може да се сподели твърдението на ответника, че притежаването на сертификат
„Зелена карта“, автоматично води до наличие на валидно действаща застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Сертификатът
“Зелена карта” /издаван съгласно правилата на Европейската система “Зелена
карта” / категорично не представлява
договор за застраховка. Същият указва на налична такава, тъй като се издава
единствено при сключен договор за тази застраховка, респ. може да се приеме, че
удостоверява наличието на полица по застраховката. /Дефиниран и в §1 от ДР на
КЗ – т.34 "Сертификат "Зелена
карта" е международен сертификат за застраховка, издаден от
името на национално бюро по т. 35 в съответствие с Препоръка № 5, приета на 25
януари 1949 г. от Подкомитета на Комитета по сухопътен транспорт на
Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации/.
В приложената
по делото застрахователна полица ……………………., издадена от ЗК „Л. И.“ се установява, че е със срок на действие от 10.06.2010 г. до
09.06.2011 г., при уговорка обаче за разсрочено плащане на застрахователната
премия на 4 вноски.Съответно в издаденият сертификат “Зелена карта” вероятно е
посоченен същия срок на действие от 10.06.2010 г. до 09.06.2011 г. Както вече
се посочи, категорично се установява, че
полицата е прекратена законосъобразно, /поради неплащане на втората вноска по
застрахователната премия/, поради което следва да се приеме, че е прекратена и
валидността на издаденият сретификат. С други думи притежаването на сертификат
"Зелена карта" за целия срок на договора, не може да се отъждестви и
замести наличието на валидна и действаща застрахователна полица, към датата на
процесното ПТП.
Налага се извод, че към датата
на настъпване на процесното ПТП - 29.01.2011 г. няма сключена редовно
застраховка "ГО", което ангажира отговорността на ГФ да възстанови на
НББАЗ, а то от своя страна на Националното бюро на РИталия сумите по
компенсация - предмет на настоящия иск, включващи обезщетение и разходите,
свързани с него.
Безспорно
е налице причинно-следствена връзка между причинените вреди и поведението на
ответника.
Размерът
на дължимите обезщетения е регламентиран от сключените споразумения между
компенсационните органи на страните-членки, като определянето му е единствено в
компетентността на страната, където е настъпило ПТП /в случая на Р Италия/.
В
решенията си, касаещи определяне на застрахователни обезщетения за материални
щети ВКС приема, че когато се дължи обезщетение на чуждестранно лице и
поправянето на вредите е извършено в чужбина, налице е чуждестранен елемент в
правоотношението между застраховател и
увреден, свързан с характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на
вредите, затова не може размерът на обезщетението да се определи по средни
пазарни цени в България, тъй като това не би довело до пълно обезщетяване на вредите,
а следва стойността на възстановителния ремонт да се определи по цени в случая
на И. Дължи се стойността на възстановителния ремонт, която в процесния случай е определена от компенсационния орган
на И. в съответствие с прието експертно заключение / Решение №
1/02.02.2011 г. на ВКС по т.д.№ 263/10 г., II т.о., ТК, определение №
232/08.04.2013 г. на ВКС по т.д.№ 1072/12 г., II т.о./.
Ответникът
не е имал към датата на настъпване на процесното ПТП
действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за
управляваното от него МПС. С факта на плащането на дължимото
обезщетение Г. ф. се е суброгирал по
силата на закона в правата на увреденото лице. Налице е в пълнота и фактическия
състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД по отношение
поведението на ответната страна, поради което е налице основание за търсене от
ответника на регресна отговорност и
осъждането му да възстанови на ищеца претендираната сума.
След като ответникът е бил
надлежно поканен да преведе по сметка на ГФ изплатената от
фонда по щетата сума в размер на 41 864,98 лв.
/четиридесет и една хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и 98 ст./, но погасяване на това парично задължение не е извършено, то
и исковата претенция се явява основателна и следва да се уважи.
Върху
главницата следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска - 23.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на Г. ф. направените разноски, в размер на 200,00 /двеста/ лева депозит за вещо лице /съобразно представен списък по чл. 80 ГПК/ и 200, 00 /двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, определено по реда на чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.Е.Г.,
с ЕГН ********** *** да заплати на Г. ф., ***, представляван от
изпълнителните директори Б.
М. и С. С., на
основание чл.288а, ал.3 във вр. с чл.288,
т.12 от КЗ /отм./, сега чл.559, ал.3 във вр. с чл.558, ал.7 от КЗ, чл.45 от ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД, сумата от 41 864,98 лв /четиридесет и една хиляди
осемстотин шестдесет и четири лева и 98 ст./,
представляваща изплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
възстановени от „Г. ф.” на НББАЗ, претърпени в резултат на
причиненото от ответника пътнотранспортно произшествие на 29.01.2011 год. в гр.
Б., Р. И., ведно със законната лихва върху посочената
главница, считано от 23.03.2017 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА К.Е.Г.,
с ЕГН ********** *** да заплати на Г. ф., ***, представляван от
изпълнителните директори Б.
М. и С. С., направените във връзка с делото разноски в размер на 200,00
лв. /двеста лева/ платен депозит за вещо лице и 200, 00 лв. /двеста лева/
юрисконсултско възнаграждение .
Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: