РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Шумен, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. М.
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.ова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.ова Въззивно гражданско
дело № 20253600500145 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №14/27.01.2025г. по гр.д.№203/2024г. на ВПРС, е оставен без разглеждане
предявения от И. М. М. срещу П. М. М., положителен установителен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК, в частта, в която се иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1/12 ид.част от следния недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....... по КККР на гр. ....,
находящ се в град ....., ул. „....“ № ..., ет..., с площ от 86,00 кв. метра, намиращ се на първия
етаж от сграда с идентификатор ..., построена в ПИ с идентификатор ...., с посочен
предходен номер УПИ X- ...., в кв. 13, собственост на община ....., въз основа на давностно
владение, осъществило се за периода от 01.01.1981 год. до 01.04.2024 год., като недопустим,
поради липса на паравен интерес, като е отхвърлен предявения от И. М. М. срещу П. М. М.
положителен установителен иск с правно осонвание чл. 124 от ГПК, в частта, в която се иска
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
останалите 11/12 ид.части от горепосочения недвижим имот, въз основа на давностно
владение, осъществило се за периода от 01.01.1981 год. до 01.04.2024 год., като
неоснователен и недоказан. Присъдени са и следващите се разноски.
Недоволен от така постановеното решение останал ищецът, който го обжалва, чрез
адв.В.Н. при ТАК, в частта, с която е отхвърлен предявения от него установителен иск- да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
1
11/12 ид.части от горепосочения недвижим имот, въз основа на давностно владение,
осъществило се за периода от 01.01.1981 год. до 01.04.2024г.. Сочи, че решението на съда се
явявало неправилно, несправедливо, постановено без да са обсъдени подробно събраните по
делото доказателства, по подробно изложени съображения. Липсвали мотиви защо се
кредитират показанията на една група свидетели, а на друга- не. Имотът винаги бил владян
и държан от него и никой не му оспорвал правото. Моли, решението да бъде отменено в
обжалваната част и вместо него постановено друго, с което заявената установителна
претенция и претенцията за отмяна на нотариален акт за дарение на недвижим имот №...,
т....., рег.№..., д.№1437/2008г. на ВПРС, бъдат уважени/непрецизно жалбоподателят е
посочил да бъдат отхвърлени, доколко се явява ищец по делото/
Въззиваемият взема становище по неоснователността на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата,
становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, достигна до следните изводи:
Видно от удостоверение за наследници № 356 от 09.08.2022г., М. М. Г. е починал на
04.11.2001г. и е оставил за свои наследници по закон: низходящи от първа и втора степен-
син И. М. М.:ищец/, Е. М. Ф., П. М. М. /ответник/, Й. М. В., както и децата на починалия
преди общия наследодател негов син В. М. М. – Х. В. Т., Б. В. М. и Е. В. А., както и
съпруга- Й М. М./починала на 30.03.2009г., съгласно удостоверение за наследници № 357 от
09.08.2022г. и оставила за свои наследници същите деца и внуци/.
Съгласно договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя № 320/14.08.1978
г., сключен между Председателя на ИК на ГНС – Преслав, от една страна и М М. Г и И. М.
М., от друга страна и удостоверение № 320/14.08.1978г.., изд. от ГНС – Преслав, в полза на
последните е отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано дворно място,
представляващо ½ ид.част от парцел Х от квартал 141 по плана на гр. ..., одържавено с акт
№..../ ... год., цялото с площ от 540 кв.м. срещу обща сума 545,40лв., заплатена от
строителите, за построяване на двуегажна жилищна сграда по одобрен архитектурен план,
като правото на собственост върху първия етаж е на М М. Г, а върху втория – на И. М. М..
По делото е представено удостоверение за търпимост с изх. № 150/18.08.2021г., изд. от
община В. Преслав, съгласно което в УПИ ...,46, кв. 13, представляващ ПИ с
идентификатор..... от КККР на гр. .... е построена жилищна сграда на 2 етажа и сутерен,
съгласно удостоверение за отстъпено право на строеж № 320/14.08.1978 г. на М. М. Г. и И.
М. М., като жилищната сграда е с идентификатор .... и застроена площ от 100,06 кв.метра.
Има и гараж с идентификатор .... със застроена площ от 22,58 кв.метра. Отразено е, че
сградата е строена преди 1978 год. и за същата липсват строителни книжа, поради което са
изпълнени условията на §16 от ПР на ЗУТ.
По делото е представена и схема на самостоятелен обект в сграда № 15 -
2
882369/10.08.2021г. на СГКК гр. Шумен за имот с идентификатор ....., построен в сграда с
идентификатор ..., представляващ първи етаж от тази сграда, с площ от 86 кв.метра, с
предназначение: жилище, апартамент, с административен адрес: гр. ...., ул. „....“ № ..., ет. ...,
като е отразено, че като собственици на обекта са вписани ищецът, притежаващ 1/1 част от
правото на собственост и ответникът, притежаващ 7/12 ид.част от правото на собственост.
Съгласно отразеното в нотариален акт за продажба на недвижим имот № ..., том ...,
дело № .....г. на съдия при ВПРС, ответникът П. М. М. заедно със съпругата си А. А. М. са
продали на сестрата на страните Й. М. М. /Вавра/ следния свой собствен недвижими имот:
втори жилищен етаж с площ от 86 кв.метра от двуетажна жилищна сграда, заедно с ½
ид.част от общите части на сградата, заедно с ½ ид.част от ....,46 в квартал 13, като цялото
място е с площ от 540 кв.метра по плана на гр...., при граници на имота: от две страни улица,
УПИ .... и общинско място.
От приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том
..., рег. № ..., дело ....г. от 16.11.2006 г. на съдия по вписванията при ВПРС се установява, че
ответникът П. М. М., действайки като пълномощник на сестра си Й. М. В. е прехвърлил
обратно на себе си втори жилищен етаж с площ от 86 кв.метра от двуетажна жилищна
сграда, заедно с ½ ид.част от УПИ ...,... в квартал 13, като цялото място е с площ от 540
кв.метра по плана на град ...., при граници на имота: от две страни улица, УПИ ..., УПИ ...,...,
УПИ ....
С договор за дарение, оформен с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ...,
том..., рег. № ..., дело № .... г. от ...г. на ВПРС, Й. М. М. приживе, е дарила на сина си П. М.
М. 7/12 ид.ч. от първи жилищен етаж и сутерен с РЗП от 95 кв.метра, както и 7/12 ид.ч. от
общите части на първи жилищен етаж и сутерен от двуетажна жилищна сграда, построена
върху държавно място, представляващо ½ ид.част от УПИ ...,... от квартал ..., цялото с площ
от 540 кв.метра по плана на гр. ...., находящо се в град ...., ул. „....“ № ..., съгласно отстъпено
право на строеж с договор № .г., със статут на ....търпим строеж по силата на §16 от ПР на
ЗУТ, при граници на имота: от две страни улица, УПИ ...., УПИ VIII – ...., УПИ....
С постановление за възлагане на недвижим имот от 15.11.2023 г., поправено с
постановление от 11.12.2023г. на ЧСИ Д.З., на лицето Р. П. Я. е бил възложен самостоятелен
обект с идентификатор .... по КККР на град ...., представляващ жилище, апартамент, с площ
от 86 кв.метра, разположен на втори жилищен етаж от сграда с идентификатор ...,
разположена в общински частен ПИ с идентификатор ..., с площ от 554 кв.метра, адрес на
имота: град ..., общ. ..., обл. ..., ул. „...“ № ..., ет. ..., ниво ..., при граници и съседи: на същия
етаж няма, под обекта: самостоятелен обект с идентификатор ..., на обекта няма.
Ищецът, съпругата му Л. Д. М. и ответникът, на основание чл. 56, ал. 2, т. 2 от ЗТСУ
(отм.) подали заявление вх. № 126/26.04.1983г. до Техническа служба при ОбНС – Преслав,
вписано в СВ от съдия при РС – Преслав, в което е посочено, че съгласно удостоверение
№.../....г. на първите двама заявители е било отстъпено право на строеж на втори жилищен
етаж от двуетажна жилищна сграда, която е следвало да бъде построена върху източното
строително петно от общински парцел ...от квартал ... по плана на град .... Със заявлението
3
И. и Л. М. са отстъпили това право на строеж на П. М., като е договорено, че последният ще
осъществи строежа за своя сметка и ще придобие правото на собственост върху построения
от него жилищен етаж. С решение от 19.04.2000г. по гр.д.№271/1999г. на ВПРС е прекратен
сключеният между ищеца и Л.Д.М. граждански брак.
На ответника П. М. е издадено разрешение за строеж № 15/23.02.1984 г. на ОбНС – .... на
жилищен етаж в парцел Х-...,... от квартал ... по плана на град ...., на ул. „...“ № ... по
заявление за отстъпено право на строеж №106/26.04.1983г./при допусната техническа
грешка в номера на заявлението/.
Ищцовата страна е ангажирала по делото приходни квитанции за заплатени данъци и
такса битови отпадъци за имот, находящ се в град ....., ул. „....“ № ... за периода 2020г.-2024г.,
а ответната страна - приходна квитанция № ..... от 14.10.2024г. и №... от 03.10.2024г.,
обхващащи периода 30.11.2010г.-31.10.2024г., издадени от община ...., в която е отразено, че
плащанията се отнасят за имот, находящ се в гр. ..., ул. „...“ № .., ет. ... и са извършени от
платци Й.М. В. и Е. М. Ф./сестри на страните/. Приложена е и приходна квитанция
№...../06.12.2024г. за 2023г., в която е отразено, че от ответника са заплатени данък сгради и
такса смет за имот, находящ се в град ..., ул. „...“ № ..., ет.....
Съгласно удостоверение за наличие или липса на задължения за местни данъци и такса
битови отпадъци изх. № ....../14.10.2024 г., издадено от община В. П., ищецът няма
задължения за местни данъци и такса битови отпадъци към община В. П..
Видно от декларация от 27.07.2015г., по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижими имоти – жилище-първи етаж от сграда, адрес: гр....., ул.“...“№.., ет...., П. М. е
посочил като съсобственици на ½ ид.част от земята и на етажа всички наследници на М. М.
Г.. Отразено е, че сграда № 1 се състои от 3 етажа, от които 3 надземни. В декларацията по
чл. 14 от ЗМДТ от 2021г.,. ищецът е декларирал, че сградата се състои от 3 етажа, от които 2
надземни, както и, че е едноличен собственик на жилище-първи етаж и гараж и на ½ ид.част
от поземления имот.
Съгласно удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ,
издадено по повод искане вх. № ..../14.10.2024 г. от община ...., ищецът е задължено лице за
следните облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ: ПИ с идентификатор ...,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... и гараж с идентификатор .... Отразено е, че
ищецът е собственик на 1/12 ид.ч. от първия жилищен етаж с идентификатор .....
Съгласно заключението на назначената оп делото СТЕ, в поземлен имот с
идентификатор .... са построени 5 сгради – двуетажна еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор ...., с предназначение за жилище, триетажна многофамилна жилищна сграда
с идентификатор 5..., с предназначение за жилища, двуетажна сграда, отразена в КК като
едноетажен гараж с идентификатор ...., едноетажна сграда с идентификатор...., с
предназначение селскостопанска сграда и едноетажна сграда – малка външна тоалетна, която
не е отразена в КК и е на собствениците на сграда с идентификатор ..... Вещото лице е
посочило, че жилищната сграда има удостоверение за търпимост от 2021г. В сградата имало
4
3 електромера – един за жилищен етаж 1, един за жилищен етаж 2 и един за етаж 0. Етажи 1
и 2 в сградата били надземни, а сутеренът също бил надземен, със светла височина 2,30
метра и не бил отразен в КК. В него бил наличен гараж, който не е отразен в КК и няма
идентификатор. Вещото лице счита, че този гараж може да бъде самостоятелен обект и
следва за него да се направи заснемане – проект. Според вещото лице в сграда 2 има три
самостоятелни обекта – 1. жилището на етаж 1 с площ по документ за собственост 86
кв.метра; 2. жилището на етаж 2, с площ по документ за собственост също 86 кв.метра и 3.
гаражът, намиращ се на приземния етаж 0, за който няма идентификатор, няма данни за
площта му, липсват планове за него и целия етаж 0. На етаж 0 освен гаража имало още 3
помещения, коридор и санитарен възел с тоалетна, но без умивалник. Според вещото лице,
ако се санират съществените пороци на конструкцията на сградата, осигурят се
необходимите настилки на етаж 0, достигне се изискуема височина от 2,34 метра, осигури се
баня с душ и умивалник - тоалетна и кухненска зона с мивка, подсигури се функциониране
на комините, сутеренът би могъл да се обособи в самостоятелен обект жилище. Експертът
счита, че строителството на сградата е осъществено на 2 етапа – през първия етап са
построени сутеренът и първият жилищен етаж във времето след 14.08.1978г., а през втория
етап – вторият жилищен етаж във времето след 23.02.1984г.. В съдебно заседание вещото
лице допълва, че помещенията в сутерена, освен гаража, вероятно са били предвидени като
складови помещения за горните 2 жилищни етажа на сградата. Към момента на огледа на
етаж 0, стената между помещението, в което се намира тоалетната чиния и съседното
помещение, е премахната, което е довело до провисване на плочите. В тези помещения
нямало никаква настилка, а били на земя, на пръст. Счита, че вероятно родителите на
страните са обитавали този нулев етаж, когато са били живи, тъй като това е обичайно при
разпределението на фамилни къщи. Липсвала документация относно площта на нулевия
етаж , предвид липсата на заснемане на обекта. Вещото лице пояснява, че доколкото
сутеренът няма изискуемата минимална височина от 2,34 метра, съгласно разпоредбите на
ЗУТ, не би могло да получи статут за жилище, но би отговаряло на изискванията за ателие,
ако се постави мивка в санитарното помещение и се изпълнят останалите изисквания,
подробно посочени в заключението. Към момента помещенията нямали настилка и ако бъде
поставена такава, допълнително ще се намали височината на сутерена, а ако се вкопае, това
би компрометирало конструкцията на сградата.
Разпитан в съдебно заседание свид.М.Х. излага, че познавал ищеца от малък. Последният
живял по квартири докато се оженил, но след това с баща му започнали да строят къщата на
ул. „....“ в гр...... Родителите на ищеца живеели на първия етаж/сутерена/, където имало
условия за живеене, а ищецът, заедно със своето семейство, на втория етаж. Допълва, че
къщата била построена в периода 1980-1985г. и била на 2 етажа, като в момента имало
построени 3 етажа. След 1984г. ищецът дал разрешение на брат си П. да построи етаж над
неговия. Третият етаж би построен през 1986г. или 1987г..
Свидетелят Д.М./син на ищеца/ също сочи, че в началото семейството му живеело в
Генералските блокове, но дядо му по бащина линия предложил на баща му да построят
5
къща, като се разбрали да построят 2 етажа, чието ползване и право на собственост да
разпределят помежду си. До 1981 год. първите два етажа от къщата били построени. По-
късно, ответникът построил трети етаж на къщата, но до построяването му живеел на
първия етаж при родителите си. Излага, че над 40 години семейството му обитавало първия
етаж от къщата, като самият той е живял там заедно със своето семейство, като правил и
ремонт на етажа. Чичо му е построил своя етаж от къщата след 1984-1985г., тъй като
семейството на свидетеля се нанесло след това там, когато свидетелят бил на 4-5 години, но
няколко години третият етаж бил необитаем. Излага също, че в сутерена, подовете на стаите
имали замазка, а обитаваното от дядо му и баба му помещение било на бетон. Чичо му
изкъртил настилката в сутерена, защото искал да прави ремонт там. Сочи, че когато се
връщала от Австрия леля му им идвала на гости заедно със съпруга си. Категоричен е, че
сутеренът и първият етаж на къщата били построени от дядо му и баща му, а чичо му
живеел при своите родители в сутерена, докато си построил третия етаж от къщата. Заявява,
че към настоящия момент третият етаж е продаден на трето лице, но чичо му никога не е
проявявал интерес към техния етаж. Свидетелят знаел, че баба му е прехвърлила на чичо му
нейната част от сутерена от къщата, но не е чувал да е прехвърляла и техния първи етаж от
къщата.
Съгласно показанията на свид.Ф.А., приземният и първият етаж от къщата били
построени от родителите на страните по делото, а вторият – от ответника. Излага, че не е
виждала ищецът да се занимава със строежа на първия етаж от къщата. Когато сестрата на
страните си идвала от Австрия, отсядала при родителите си на първия етаж. След смъртта
на родителите на страните, ищецът заживял в къщата.
Свидетелката Е.Ф. /сестра на страните/ сочи, че сутеренът и първият етаж били
построени изцяло от баща им. Ищецът имал право да построи втори етаж, но не го направил
и прехвърлил правото си на строеж на ответника. Ищецът заживял на първия етаж през
2014-2015г. и до настоящия момент го обитавал, като преди това живял със семейството си в
Генералските блокове, а свидетелката се устроила в Австрия. Свидетелката сочи също, че
докато родителите й са били живи, ползвали сутерена като склад за дърва и други техни
вещи, а са живели на първия етаж, заедно с децата си, в това число и ответника, който
останал на първия етаж, докато построи своя етаж от къщата. Споделя, че заминала за
Австрия през 1995г. като дотогава и тя живяла на първия етаж от къщата заедно с
родителите си. Заявява, че брат й И. М. трябвало да построи трети етаж, но не го направил.
Излага, че брат й И. живял в къщата заедно със своята съпруга, но от 25 години бил
разведен, като бившата му съпруга също пребивавала трайно в Австрия от 1995г. Излага, че
като се прибирала от Австрия, отсядала при ищеца на първия етаж от къщата. Категорична
е, че това е бащината й къща и тя никога не е възприела ищеца като едноличен собственик.
Допълва, че едва през последните 3-4 години отношенията й с ищеца се влошили и той
отказал да я допуска до първия етаж. Според свидетелката сутеренът не е годен за живеене,
тъй като нито подът, нито стените ималит настилка и замазка. В сутерена нямало и вода.
Разпитан в хода на въззивното производство свид.Св. А. сочи, че с ищеца И. М. от
6
дълги години били семейни приятели. Познавал и брат му, както и свидетелката Ф. А., като
последната теглила заеми от дружеството, в което работи и не ги връщала, поради което А.
ходел да я търси. Сочи, че А. и братът на ищеца-П. М. живеели на семейни начала, като
изводът му се базира на обстоятелството, че бил виждал последният да влиза вечер след
шест и половина в дома на А. поне 3 пъти от м.12.2024г. до средата на м.март 2025г., както
и преди три години бил видял двамата на заведение. Не знаел дали същият остава през
нощта. Освен това знаел, че имат връзка по-отдавна, защото А. му се оплаквала, че П. М. я
ревнувал. Казал за своите съмнение на И. М./че живеят заедно/ някъде в средата на
м.февруари тази година. Твърди, че според него М. знаел за връзката на на брат си с А.
преди това.
Свид.С.Хьолцл, бивша съпруга на ищеца И. М. М., излага че след развода си през
2000г. заминала за Австия, където се омъжила повторно, но вторият й съпруг починал. През
м.януари 2025г. се прибрала в гр...., тъй като синът й очаквал дете. Една вечер говорила с
дъщерята на И. М. , която живеела в Германия и последната й се оплакала, че баща й живее
с А. и постоянно й искал пари от децата и сестрите си. Казала на И. М. за това, тъй като след
развода били в много добри отношения и се грижела за него след оперативна интервенция.
Свид.С.М./брат на свид.С.Х./, сочи, че през 1978г. го извикал бащата на страните, за да
помага при строежа на къщата. Сочи, че постройката има един етаж на нивото на земята,
който се състои от гараж, една обитаема стая, две мази и една гостна стаичка. Следващият
етаж се състои от стълбище, с коридор, отсреща баня с тоалетна, вляво едната стая, хол с
предверие, вдясно-друга стаичка и кухненски бокс. Следващият етаж имал същите
помещение като етажа под него. Следват тавански стаи и покрив. Участвал в изграждането
на приземния и следващия етаж. За приземния етаж/наричан от свидетеля първи/ някакава
сума му дал бащата на страните, а когато започнал следващия етаж парите получавал от И.
М.. Тези два етажа били построени през 1978г. – 1979г. На приземния етаж живеели
родителите на страните, на следващия живял И. М. от 1981г. със семейството си. След това
вече П. М. казал, че ще строи друг етаж, а дотогава живял долу при родителите си.
Построил етажа през 1984г. и след това започнал да живее там. След като починали
родителите на страните, последните самостоятелно започнали да живеят в своите си
жилища. Свидетелят сочи, че по план трябвало да се строи фамилна къща на три етажа,
като долу се водели мази тогава и още два етажа. Свидетелят трябвало да построи първо по
разрешителното за строеж два гаража с една обитаема стая и две мази, обаче после станали
стаи за обитаване. Сестрите на страните Е. и Й. също са живели в къщата. После живели в
Австрия и когато се връщали в България отсядали при И. М..
Свид.А.А./първи братовчед на страните/ сочи че къщата е строена от бащата на страните.
Не помнел П. да е строил нещо, не помнел и И. да е строил..Къщата имала един етаж на
нивото на земята, където са избата и гаража, там живеели и родителите на страните.
Свидетелят не знаел какво е ставало нагоре. Другите братя и сестри – Е. и Й., като се
върнели от чужбина, оставали да живеят в къщата.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
7
Заявена е претенция с право основание чл.124 от ГПК – ищецът претендира да бъде
признато за установено, че се явява собственик на процесния недвижим имот -11/12ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор .... по КККР на гр. ...., находящ се в град ...,
ул. „...“ № ..., ет. ..., с площ от 86,00 кв. Метра, намиращ се на първия етаж от сграда с
идентификатор ..., построена в ПИ с идентификатор ..., с посочен предходен номер УПИ
....,46, в кв. 13, собственост на община .... въз основа на давностно владение в периода
01.01.1981г.- 01.04.2024г.. С оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК, в негова тежест е да
докаже наличието на това основание.
С първонистанционнто решение е оставен без разглеждане предявения от И. М. М.
срещу П. М. М., положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, в
частта, в която се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик на 1/12 ид.ч. от горепосочения имот поради липса на правен интерес,
като в тази част, актът на съда, имащ характер на определение, не е бил обжалван, съответно
същият е влязъл в законна сила.
Предвид това и предмет на настоящата инстанция е решението само в
отхвърлителната му част-с която е отхвърлена предявената установителна претенция да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на
11/12 ид.ч. от горепосочения имот, въз основа на давностно владение в периода
01.01.1981г.- 01.04.2024г..
Само за прецизност следва да се отбележи, че първоначалната искова молба е
съдържала и твърдения досежно наличието на още едно придобивно основание- отстъпено
и реализирано право на строеж, но във връзка с дадени надлежни указания на
първоинстанционния съд исковата молба е била поправена в смисъл, че ищецът претендира
право на собстевност само въз основа на давностно владение/искова молба вх.
№1508/15.04.224г./. Дори да се приеме, че съществува някакава неяснота относно заявената
претенция/каквато настоящата инстанция не намира да е налице-видно от заявеното в
поравената искова молба, доклада по делото, въприет без възражения от страните,
предоариите и писмената защита на ищцовата страна// , то същата е била отстранена с
въззивната жалба, видно от която се обжалва решението в отхвърлителната част, с която
установителната претенция за собственост въз основа на давностно владение е отхвърлена.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива
по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. За придобИ.е по
давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот, като същото
следва да отговаря на определени условия - да има траен характер, да е непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя.
В настоящото производство не са ангажирани надлежни доказателства И. М. М., през
правнорелевантния период считано от 01.01.1981г. до 01.04.2024г. да е осъществявал
фактическа власт върху имота, при горепосочените условия. Въпреки че твърди начало на
давностния срок преди повече от четиридесет години, същият до завеждане на исковата
молба не се е позовал на този придобивен способ, съответно не се е снабдил с констативен
8
нотариален акт на това основание.
Действително установи се по делото, че ищецът, заедно със семейството си е живял в
процесния имот и упражнява фактическа власт върху него. Но не се доказа да е
осъществявал такава власт през целия сочен период, както и единствено той да е
осъществявал такава.
Показанията на свид.М.Х. не са конкретни, ясни и непосредствени- същият сочи, че
родителите на страните докато починат живеели на сутерения където имало условия за
това, но същевремнно излага, че не бил ходил на този етаж. Твърди, че ищецът живеел сам
на първия етаж, но не сочи точно от кога, а и възприятията му почиват на епизодични
посещения. Показанията на свид.Д.М. не следва да се кредитират, както с оглед близката му
родствена връзка с ищеца и заинтересоваността му от изхода на спора/същият е син на
ищеца и обитава процесния етаж със семейството си понастоящем/, така и предвид факта, че
същият е бил на много ниска възраст по време на строежа на къщата и в началото на
твърдения давностен период.
Показанията на сочените свидетели се разколебават и от показанията на свид.Е.Ф. сестра
на страните, която сочи, че докато били живи родителите им, живели на първия етаж, а
долния етаж /сутерена/ ползвали като склад. Допреди да замине за Австрия през 1995г.
всички живеели на процесния първи етаж-тя, родителите им, ответника. И. М. също живял
на този етаж, като дошъл през 2014 или 2015г./според съда се касае за грешка на езика и
свидетелката има предвид 2004г.-2005г./. Когато си идвала от Австрия свидетелката стояла
при И. М. на първия етаж, но от 3-4 години имали проблеми заради делбата. В този смисъл
са и показанията на свид.Ф.А., която сочи, че ищецът дошъл в къщата когато починали
родителите му, както и че заживял на първия етаж на къщата на майка си тогава. Няма
пречка да се кредитират показанията на сочените свидетели, включително и тези на
свидетелката А.. По делото не се ангажираха надлежни доказателства, същата да е във
фактическо съжителство с ответника, който факт да не е съобщила по делото. Съдът не
намира за такова изложеното от свид.А., тъй като същото се базира на факта, че бил видял
ответника до влиза в дома на А. след 18.30ч. само три пъти за период от три месеца и
половина, както и преди три години заедно на заведение, а свид.С.Х. също е заинтересована
от изхода на делото/свид Д.М. е неин син/, а и показанията й не са непосредствени. Дори и
свидетелката да е имала интимни контакти с ответника, то това не е обстоятелство, което е
била задължена да заяви пред съда, още повече, че въпрос в този смисъл от страна на
ищеца не й е задаван, а на последният този факт е бил известен/видно от показанията на
свид.А./. Свид.С.М./на ищцовата страна/ също сочи, че след като починали родителите на
страните, последните самостоятелно започнали да живеят в своите си жилища, в своите си
стаи.
Дори да се приеме, че през сочения период ищецът е осъществявал фактическа власт
върху имота, то не се установява, че родителите му, съответно останалите наследници не са
осъществявали такава, съответно са изгубили владението върху същия. Владението по
смисъла на чл.79 от ЗС не се изразява в непрекъснато осъществяване на фактическо
9
въздайствие върху имота, а фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични
посещения, стига същите за сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са
прекъсвани от действия на трети лица. Достатъчно е владелецът във всеки момент, в който
пожелае да може да реализира владелческата си власт. Дори да се приеме, че родителите на
ищеца са живели в сутеренния етаж, а последния на първия, не се установи ищецът да им е
препятствал достъпа до имота и същите да не са могли да ползват същия. Свидетелите и на
ищцовата и на ответната страна сочат, че сестрите на страните са отсядали на първия етаж
при идванията си в България. Свид.С.М. също сочи, че след като починали родителите на
страните, последните самостоятелно започнали да живеят в своите си жилища, т.е. дотогава
същите не са живели самостоятелно в тях..
Т.е. въз основа на показанията на свидетелите на ищцовата страна не може да се приеме
несъмнено, че ищецът упражнявал самостоятелно фактическа власт върху целия имот
четиридесет, съответно десет години преди завеждане на исковата молба.
Установяването на факти, обуславящи основателността на заявеното основание за
собственост –придобивна давност, следва да бъде извършено чрез пълно и пряко доказване,
каквото в случая от страна на ищеца не бе проведено.
Дори да се приеме, че ищецът е осъществявал фактическа власт самостоятелно върху
спорния имот, то не се установи да я е осъществявал с намерение за своене. Тук следва да се
отбележи, че настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд
досежно това, че правото на строеж върху процесния имот-първи етаж от сградата/находящ
се над т.нар-. сутерен етаж/ е било отстъпено в полза на бащата на страните, поради което и
с реализирането му, правото на собственост върху този етаж е възникнало в патримониума
на родителите им, поради което и на основание чл.272 от ГПК препаща към същите.
Както бе посочено по-горе, видно от договор за отстъпено право на строеж върху
държавна земя № 320/14.08.1978г., и удостоверение № 320/14.08.1978г.., в полза на бащата
на страните и ищеца е отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано дворно
място за построяване на двуетажна жилищна сграда, като правото на собственост върху
първия етаж е отстъпено в полза на М. М. Г., а върху втория – на И. М. М. Съгласно
отразеното в удостоверение за търпимост с изх. № 150/18.08.2021г., а и видно от
заключението на СТЕ, жилищната сграда е била построена в описания по-горе парцел
държавна собственост, като същата се състои от сутерен и два жилищни етажа, като
сутеренът не е заснет и няма идентификатор, а жилищните етажи представляват
самостоятелни обекти в сграда с идентификатори съответно .... и .... по КККР на гр. ....
Предвид това и единственият извод, който се налага е, че на бащата на страните-М. М. Г. е
било отстъпено правото на строеж на първи жилищен етаж/процесния/ и с реализирането
му, правото на собственост върху изграденото е станало СИО-негова и на съпругата му. Не
са нагажирани каквито и да е доказателства, на ищеца да е било отстъпвано право на строеж
върху първи жилищен етаж. Сутеренния етаж не е жилищен/заключение СТЕ, показания на
свид.С.М.../ и на практика се състои от гараж и три помещения, вероятно предвидени като
складови помещения за горните два жилищни етажа на сградата. Ирелевантно за възникване
10
правото на собственост върху процесния първи етаж в патримониума на родителите на
страните е обстоятелството на колко етажа била декларирана сградата в декларация по чл.14
ЗМДТ от 2015г. или 2021г..
Не рефлектира върху тази извод и заявеното от свид. С.М. пред въззивната инстанция
досежно това кой е плащал заз извършване на строежа . На първо място, свидетелят е брат
на свид.С.Х.и вуйчо на свид.Д.М., като показанията му са дадени след разпита на основната
група свидетели. Обстоятелството кой му е давал средства за изграждането на процесния
етаж също е ирелевантно за придобИ.е правото на собственост като би имало значение само
евентуално за наличието на облигационни претенции между страните.
Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само когато по естеството си
фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването
си. Такова е разрешението и когато са налице търпими действия върху имота - фактически
състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, без те да произтичат от договор
със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, т.к. почиват
на близки приятелски или други лични отношения. Търпими според правната теория са
всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително
безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с
изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той
би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с
неговото съгласие/ решение № 483 от 11.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 493/2012г., I г. о./.
Търпимите действия са именно действия, а не фактическа власт и по това се различават от
държането, а и от владението, поради което и не могат да служат за основание за придобИ.е
на владение.
Съгласно приетото в практиката/решение № 291/9.08.2010г. по гр.д.№ 859/2009г. на IIг.о.,
решение № 270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II г.о./, за да промени
държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за
своене на имота, която открито да демонстрира спрямо собственика. Това се отнася и за
търпимите действия – лицето, което ги осъществява, следва да демонстрира по отношение
на собственика настъпилата промяна – че започва да осъществява фактическа власт с
намерение за своене на имота.
Така дори да се приеме, че ищецът е заживял в имота през 1984-1985г./обстоятелство,
което не се установи категоримчно по делото/, то това е станало поради допускането от
родителите му, които към момента са били живи. Това изключва какъвто и да е извод към
този момент/момента на установяване/ фактическата му власт да е представлявала
владение. Или презумпцията е изначално опровергана, тъй като държането на вещта е
осъществено въз основа на допускане в имота. Фактическата власт продължава да
съществува на основанието, на което е установена, докато не се осъществи нов факт,
действия, чрез които се демонстрира държането на вещта като своя по отношение на лицето,
на което се противопоставя давностното владение и същевременно се демонстрира
11
претендирането за себе си на тези права. Общият принцип на справедливостта изключва
скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по
време, когато засегнатият собственик няма възвожност/поради неведение/ да се брани..
В настоящия случая не се доказа извършването на такива действия от ищцовата страна по
отношение на родителите му, с които по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
правата им върху процессния етаж. Напротив, отношенията между страните и родителите
им са били много добри и не се твърди, а и доказва наличието на дрязги или караници
помежду им, включително и по отношение на процесния имот.
Не се установи придобИ.е на процесния имот по давност от ищеца и в периода след
смъртта на родителите му.
Съгласно трайната съдебна практика/ТР №1/2012г. на ОСГК/ възможно е съсобственик,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части да превърне с едностранни
действия държането им във владение, но ако се позовава на придобивна давност за чуждата
идеална част, при спор за собственост той следва да докаже, че е извършил действия, с които
е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си. При универсалното правоприемство владението преминава към всички
правоприемници, т.е. налице е съвладение независимо дали правоприемниците са
установили самостоятелна фактическа власт или фактическата власт се упражнява само от
някои от тях. В случая основанието, на което първоначално е установена фактическата
власт-наследствено правоприемство от родителите на страните, показва съвладение. Т.е.
дори ищецът да е установил фактическа власт върху целия имот, то той владее за сметка на
всички сънаследници и за да е превърнал владението в такова само за себе си е необходимо
да се отблъсне владението на другите, а не е достатъчно да манифестира неопределено
самостоятелността на владението. Промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо другиго само за себе си следва да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на другите съсобственици, което следва от
изискването владението да не е установено по скрит начин. Обстоятелството, че ищецът и
семейството му са живели в имота, не може да се възприеме като демонстриране на
намерение за своене, което е насочено към отричане на правта на другите сънаследници.
Осъществяваните от тях действия по отношение на имота не са такива, че да пречат на
останалите сънаследници да си служат с имота съобразно правата им.
Предвид изложеното, доколкото не се установява ищецът да е придобил имота на
соченото от него придобивно основание, заявената установителна претенция се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Тъй като предмет на предявения иск е
засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалния акт, отменяването на
последния/ нотариален акт за дарение на недвижим имот №.., т..., рег.№..., д.№....г. на ВПРС,
касателно извършеното дарение на процесния първи етаж/ е разпоредена законна последица
от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално
право. С оглед неуважаване на заявената установителна претенция, сочения нотариален акт
не следва да се отменява. В случая и нотариалният акт обективира сделка, поради което и не
12
подлежи на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Първоинстанционното решение в обжалваната част се явява правилно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени
направените от въззиваемия И. М. М. разноски пред въззивната инстанция в размер на
1200лв..
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №14/27.01.2025г. по гр.д.№203/2024г. на ВПРС, в частта, с
която е отхвърлен предявения от И. М. М. с ЕГН**********, адрес: гр. ...., общ. ..., обл. ...,
ул. „..“ № 67 срещу П. М. М. с ЕГН**********, адрес: гр. ..., общ..., обл. ...., ул. „...“ № ...,
положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 11/12 ид.ч. от
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...по КККР
на гр. .., находящ се в град ..., ул. „...“ № ... ет. .., с площ от 86,00 кв. метра, намиращ се на
първия етаж от сграда с идентификатор ..., построена в ПИ с идентификатор ..., с посочен
предходен номер УПИ ...,..., в кв. 13, собственост на община ..., въз основа на давностно
владение, осъществило се за периода от 01.01.1981г. до 01.04.2024г. и са присъдени
разнсоки.
ОСЪЖДА И. М. М. да заплати на П. М. М. деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 1200лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13