М О Т И В И
към Присъда № 26 /02.07.2020 год. по НОХ дело № 421/2019
год.
по
описа на Старозагорския окръжен съд
С внесения от Окръжна
прокуратура - Стара Загора обвинителен акт подсъдимият И.П.Г.
е предаден на съд за извършени от него две
престъпления – по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195,
ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1
във вр. чл. 29, ал.1, б."а" и
б."б"от НК и по чл.249, ал.1 във
вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
Първото деяние извършено от подсъдимия И.П.Г. е за това,
че на 16.01.2016 год. в
гр.Стара Загора, чрез взломяване на прегради, здраво направени за защита на
имот е отнел чужди движими вещи:
сумата от 200.00 /двеста/ лева; златен пръстен със зелен камък, с тегло 5 грама на стойност 231,15лв.; златен пръстен с
гравирана буква „Е" в/у плочката, с тегло 5 грама на стойност 231,15лв.; златен пръстен с розов камък, с тегло
4 грама на стойност 184,92лв.;
златна детелина с тегло 1 грам на стойност 46,23 лв.; златно синджирче със златно кръстче с тегло 6 грама на
стойност 277,38лв; златно сърчице с тегло 1 грам на стойност 46,23лв.; златна плочка с иконата на „Света
Богородица" с тегло 2 грама на стойност 92,46лв.; златно колие за
синджир с тегло 4 грама на стойност 184,92лв.; сребърна икона със сребърен
синджир и кръст с тегло 6 грама на стойност 27.90лв.; сребърен синджир с тегло 15 грама на стойност 69,75лв.; сребърна
халка с тегло 5 грама на стойност
23,25лв.; сребърно украшение с тегло 2 грама на стойност 9,30 лв.; два броя сребърни пръстени с тегло 10 грама на стойност
46,50 лв. и дебитна карта, издадена от
„ОББ" АД с титуляр Е.П.В. от владението на Е.П.В., всичко на обща стойност 1671,14
лв., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1 от НК – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр.
с чл.195,
ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1
във вр. чл. 29, ал.1, б."а" и
б."б"от НК.
Второто деяние извършено от подсъдимия И.П.Г. е затова, че на 16.01.2016 год. в гр.Стара Загора, в условията на
продължавано престъпление, използвал платежен инструмент дебитна карта с № ***********, издадена от
„ОББ" АД на името на Е.П.В.,
без съгласието на титуляра Е.П.В., като е извършил шест броя успешни банкови операции - теглене на парични средства от ATM устройство № ******* в гр.Стара Загора на 16.01.2016 год.
в 04.26.00ч. - 41.00 /четиридесет и един/ лева; на 16.01.2016 год. в 04.29.00ч.
- 11.00 /единадесет/ лева; на 16.01.2016год. в 04.29.00ч. - 51.00 /петдесет и
един/ лева; на 16.01.2016 год. в 04.31.00ч. - 81.00 /осемдесет и един/ лева; на
16.01.2016 год. в 04.32.00 ч. - 101.00 /сто и един/ лева и в 04.34.00 часа - 81.00 /осемдесет и един/ лева - всичко на обща стойност 366.00 лева,
като деянието не съставлява по-тежко престъпление
– престъпление по чл.249, ал.1 във вр. с
чл. 26 ал.1 от НК.
По делото е постъпил и приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявения от пострадалата Е.П.В. против подсъдимия И.П.Г. граждански иск, в размер на 2 037.14лв., за причинените и имуществени
вреди, ведно със законната лихва в/у тази сума, считано от датата на извършване
престъпното деяние 16.01.2016 год., до окончателното изплащане на задължението,
като съдът конституира пострадалата Е.П.В.
в качеството на частен обвинител и
граждански ищец по настоящото производство.
Подсъдимият И.П.Г.
призна вината си и изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти,
поради което след приключване на разпоредителното заседание
по делото, на основание чл. 252 ал.1 от НПК, разглеждането на делото продължи незабавно
по реда на Глава ХХVІІ, при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК и след преценката
на съда, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят с
доказателствата събрани по досъдебното производство, на основание чл. 372, ал.
4 от НПК обяви на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
на подсъдимия И.П.Г.,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора поддържа повдигнатите
обвинения. Съобразявайки се с предвидената наказателна отговорност
за двете престъпления и факта, че делото
се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, прокурора предлага да се наложи на подсъдимия наказание и за
двете престъпления, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
като след предвидената редукция на наказанията, те да бъдат определени в рамките на минимума на съответните
престъпления. На основание чл.23 от НК
предлага също така да се извърши кумулация на двете наложени наказания и
да се определи едно общо наказание, в размера на по-тежкото от тях, които да се
изтърпят ефективно, при първоначален строг
режим.
Повереникът на частния обвинител и граждански
ищец - адв.М.Р. с пледоарията си моли, да се уважи изцяло
предявения граждански иск, като се отчетат възстановените по банков път суми,
като съдът осъди подсъдимия да заплати на гр. ищец и частен обвинител Е.П.В.
остатъка от сумата в размер на 877.14 лв. - представляваща неизплатената част
от причинените й имуществени вреди, както и разноските направени от нея по
настоящото производство, за изплатен адвокатски хонорар за повереник, в размер
на 400 лева. По отношение на наказанието, което следва да се наложи, предлага на
подсъдимия И.П.Г. да се наложи
наказание към средния размер,
предвиден в НК и за двете престъпления, които след това да бъдат редуцирани,
предвид обременено му съдебно минало и множеството аналогични извършени от него
деяния преди това и множество присъди, които е изтърпял ефективно, които не са
му подействали превантивно и поправително.
Защитникът на подсъдимия – адв.К.В. взема становище с
пледоарията си, че в настоящия случай са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства и моли съда да определи на И.П.Г. едно общо наказание за двете деяния, като приложи
разпоредбата на чл.55 от НК, което да се определи до размер на изтърпяното до
момента, което да е в размер на една година и десет месеца. Счита, че
основното смекчаващо вината обстоятелство в случая е тежкото психично състояние на подсъдимия, което представлява
личностово разстройство и се явява тежко психиатрично заболяване. Моли съда да
бъде снизходителен към подсъдимия, въпреки многобройните му осъждания, тъй като
същия е болен и затвора не е било място за него. Предлага предявения граждански
иск да бъде уважен, като се има предвид възстановената от подсъдимия сума.
Подсъдимият И.П.Г.
поддържа казаното от защитника си и обещава, че ще върне парите на гражданския
ищец и частен обвинител Е.П.В..
В дадената му последна дума подсъдимия предостави на съда
да реши какво наказание да му бъде наложено.
От самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК, направено от
подсъдимият И.П.Г., което се подкрепя изцяло
от събраните в хода на наказателното производство доказателства: показанията на
свидетелите и от писмените доказателства приложени по ДП № 8245 зм - 33/ 2016
год. по описа на Второ РУ на МВР – Стара Загора; прокурорска
преписка № 1762/2016 год. по описа на ОП – Стара Загора, съдържащи под опис документи,
имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, а именно:
протокол за оглед на местопроизшествие /л.15/; албум /л.17/; Протокол за разпит
на св.Е.В./л.24/; Протокол за разпит
на св.В.Д.П. /л.25/; Протокол за
доброволно предаване /л.26/; 2 бр. заложни билета /л.27-28/; Протокол №
104 от 22.02.2016г. за извършена
техническа експертиза /л.20/; фотоалбум /л.32/; Протокол № 212 от 06.04.2016г. за извършена техническа
експертиза /л.37/; писмо и диск от „Първа инвестиционна банка“ АД /л.49/;
обяснение от И.П.Г. /л.50/; Сведение от И.Г. /л.52/; Съдебно-оценителна експертиза /л.61/; постановление за привличане на
обвиняем от 19.07.2019 г. /л.87/; протокол за разпит на обвиняем И.П.Г. /л.91/; Декларация за СМПИС
/л.104/; Протокол за предявяване на разследване /л.111/; писмено
мнение за предаване на съд /л.112/; както и служебно изисканата актуална Справка за съдимост № 4656 от 05.11.2019
год. издадена от Бюро съдимост при Районен съд – Стара Загора и справка от
Унифицираната информационна система на Прокуратурата на РБългария към дата
15.10.2019 год., обсъдени в
тяхната съвкупност и поотделно съдът прие за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Пострадалата свидетелка Е.П.В. е пенсионер. Същата живеела сама в апартамент на
адрес: гр. Стара Загора, ул.„Х.Д.А.“ №…, ************. На 15.06.2016 год. В. си легнала около полунощ, като
преди лягане приела предписаните й лекарства, които имали приспивно действие.
Пострадалата спяла в спалнята, която била преходна към хола и от него имало
излаз на тераса. Докато пострадалата спяла, в малките часове на 16.01.2016 год.
подсъдимия И.П.Г. проникнал в апартамента й през терасата.
Дограмата на жилището била дървена и вратата към терасата била двойна,
заключваща се. Подсъдимият отворил със сила вратата, водеща от терасата към
хола, при което насрещникът на резето, с което се затваряла вратата се извадило от дограмата и паднало на
земята. Подсъдимият претърсил коридора и хола за ценни вещи, които може да
отнеме. От портмоне, оставено на секционния шкаф в хола, взел налична в него
парична сума от 200.00лв., както
и намерена в коридора метална кутия за бижута, със съдържащи се в нея бижута:
златен пръстен със зелен камък, с тегло 5 грама на стойност 231,15лв.; златен пръстен с гравирана
буква „Е" в/у плочката, с тегло 5 грама на стойност 231,15лв.; златен пръстен с розов камък, с
тегло 4 гр. на стойност
184,92лв.; златна детелина с тегло 1гр. на стойност 46,23лв.; златно синджирче със златно кръстче с тегло 6
грама на стойност 277,38лв.; златно сърчице с тегло 1 грам на стойност 46,23лв.; златна плочка с
иконата на „Света Богородица" с тегло 2
грама на стойност 92,46лв.; златно колие за синджир с тегло 4 грама на стойност
184,92 лв.; сребърна икона със сребърен синджир и кръст с тегло 6 грама на
стойност 27.90лв.; сребърен синджир с тегло
15 грама на стойност 69,75лв.; сребърна халка с тегло 5 грама на стойност 23,25 лева; сребърно украшение
с тегло 2 грама на стойност 9,30 лв.; 2бр.
сребърни пръстени с тегло 10 грама на стойност 46,50лв.
В друго портмоне, намиращо се на секционния шкаф подсъдимия
И.П.Г. намерил дебитна карта №***********, издадена от „ОББ“
АД, с титуляр Е.П.В. и ПИН код за същата и ги взел.
Със всички отнети вещи подсъдимия напуснал жилището на Е.П.В. през входната врата на
същото, отключвайки я с намиращия се на нея ключ и оставяйки жилището
отключено.
С отнетата от него дебитна карта подсъдимия Г. за часовия
интервал 04:26ч. – 04:37ч. на 16.01.2016 год. от АТМ устройство № 59907,
находящо се на „Пиреос банк“ АД - Стара Загора извършил общо 11 бр. транзакции,
от които 6 успешни и 5 неуспешни и изтеглил общо сумата в размер на 366,00 лева, както следва: 04:26ч.– 41,00
лева; 04:29ч. – 11,00лв.; 04:29ч. – 51,00лв.; 04:31 часа – 81,00 лв.; 04:32ч.
-101,00 лв. и 04:34ч. - 81,00 лева.
Подсъдимият И.П.Г. веднага след това се отправил към АТМ
устройство № ********* на
Първа инвестиционна банка“ АД, находящо се на бул.“П.Е.“ №*** където за времевия интервал
от 04:42 часа до 04:45 часа на 16.01.2016 год. извършил 5 бр. неуспешни
транзакции с дебитната карта на пострадалата Е.П.В..
На 23.01.2016 год. в следобедните часове подсъдимия Г.
посетил заложна къща „Щ.“, находяща се в гр.Стара Загора, бул.„Ц.С.В.“ № *** и на работещия на смяна
свидетел В.Д.П. предложил за проба отнетите бижута, общият грамаж на които бил над
10 грама. По време на престоя си в заложната къща и оформяне документално на
договора за залог на св. Пацовски му направило впечатление, че подсъдимия И.Г.
е с ръкавици на ръцете въпреки, че в помещението било топло.
Съгласно заключението на Съдебно - оценителна експертиза
стойността на отнетите вещи от пострадалата В. възлиза общо на 1671,14 лв., като всяка една
поотделно извън паричната сума от 200 лева е златен пръстен със зелен камък, с тегло 5 грама на стойност 231,15лв.; златен
пръстен с гравирана буква „Е" върху плочката, с тегло 5 грама на стойност 231,15лв.;
златен пръстен с розов камък, с тегло 4 грама на стойност 184,92лв.; златна детелина с тегло 1 грам
на стойност 46,23лв.; златно синджирче със златно кръстче с тегло 6 грама на стойност 277,38лв.;
златно сърчице с тегло 1
грам на стойност 46,23лв.; златна плочка с иконата на „Света Богородица" с
тегло 2 грама на стойност 92,46лв.; златно
колие за синджир с тегло 4 грама на стойност 184,92 лева; сребърна икона със
сребърен синджир и кръст с тегло 6 грама на стойност 27.90лв.; сребърен синджир с тегло 15 грама на стойност
69,75лв.; сребърна халка с тегло 5 грама
на стойност 23,25лв.; сребърно украшение с тегло 2 грама на стойност 9,30лв. и
два броя сребърни пръстени с тегло 10
грама на стойност 46,50лв.
Съгласно заключение на назначена в хода на разследването
Съдебно-техническа експертиза – Протокол №104 от 22.02.2016 год. по повод на
предоставените с протокол за доброволно предаване от св.П. диск е изготвен
фотоалбум на лицето посетило заложната къща на 23.01.2016 год. в следобедните
часове /17:55-18:15ч./.
ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително подсъдимия
И.П.Г.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по
чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195,
ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1
във вр. чл. 29, ал.1, б."а" и
б."б" и чл.249, ал.1 във вр. с чл.
26 ал.1 от НК.
От обективна страна е
налице и причинна връзка м/у противозаконните действия на подсъдимия И.П.Г.
и настъпилите вредни
последици за пострадалата Е.П.В..
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия И.П.Г. виновно, при пряк умисъл, тъй
като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Извършеното престъпление по чл.249 ал.1 от НК е продължавано по смисъла на
чл. 26 от НК, тъй като с повече от две деяния (в случая с 6 броя транзакции)
подсъдимия И.П.Г. е осъществил състава
на едно и също престъпление - това по чл.249, ал.1 от НК, и тези деяния е
извършил през непродължителни, периоди от време при една и съща обстановка,
еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите.
Кражбата извършена от И.П.Г.
е квалифицирана като престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.195 ал.1, т.3
вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, тъй като представлява
опасен рецидив, поради това че е извършено от подсъдимия след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е
бил осъждан два или повече пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлено
престъпление от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Наред с това не са изтекли пет години
от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. Квалифициращото
обстоятелство по т.3 на чл.195 ал.1 от НК е налице, тъй като подсъдимия И.П.Г. със сила е разбил заключващото
устройство (резе) на вратата водещата от терасата към една от стаите в жилището
на пострадалата, което представлява взломяване на прегради здраво направени за
защита на имот.
Подсъдимият И.П.Г.
се е ръководел от
користен мотив, той е преследвал една цел – незаконна облага за сметка на чуждо
имущество.
Престъплението е
извършено при условията на опасен рецидив. Наличието на квалифициращия признак
опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК се
обосновава с множеството осъждания на подсъдимия. От приложената справка за
съдимост на подсъдимия И.П.Г. е видно, че същия е рецидивист, тъй като са налице
множество на брой извършени от него идентични престъпления, поради което настоящото деяние се явява
извършено в условията на опасен рецидив.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и
размера на наказанието на подсъдимия И.П.Г. съдът се съобрази с двата основни принципа на
наказателноправната ни система: принципа на законоустановеност на наказанието и
принципа на неговата индивидуализация.
Съгласно първия
принцип разпоредбата на чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от
НК предвижда наказание от
три до петнадесет години “Лишаване от
свобода”.
Разпоредбата на чл.249, ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК предвижда наказание от две до осем години “Лишаване
от свобода”, както и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“.
При индивидуализацията
на наказанието, съдът отчете всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства за подсъдимия, съдът отчете: съдействието
на подсъдимия още в хода на досъдебното производство; критичното му отношение
към извършеното престъпление, възрастта му, здравословното му състояние и факта, че частично са възстановени причинените
имуществени вреди, които се явяват малко над
половината от целия размер. В същото време следва да бъде отчетено, че дадените
обяснения от подсъдимия И.П.Г. и направените
самопризнания не могат да се третират като смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да доведат до допълнително намаляване размера на наложеното
наказание, с оглед на това, че същите вече са взети предвид от законодателя със
самия факт, че съгласно нормата на чл.373, ал. 2 от НПК съдът е длъжен да
определи наказание при условията на чл. 58а от НК. Още повече, че разкриването
на престъплението е резултат от професионалната работа на разследващите органи,
а не от поведението на подсъдимия. Самата процедура, по която е разгледано
делото, предполага наличие на самопризнание на подсъдимия по отношение на
фактите по обвинението, вследствие на което той получава правото на редуциране
на определеното наказание с една трета. Поради това не могат повторно, при
индивидуализацията на наказанието на дееца, да бъдат отчетени самопризнанията
му, тъй като те са самата предпоставка, без наличието на която, не би могла да
се приложи диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства за подсъдимия И.П.Г. се отчете високата степен на обществена опасност на
деянието и на самия деец. Въпреки младата възраст, предишните многобройни осъждания,
налагат извод за вече трайно утвърдени престъпни навици, а е налице и висока
обществена опасност и на извършеното престъпление предмет на настоящото
производство. Това е още един белег за утвърдена линия на престъпно поведение,
която характеризира в отрицателен план личността на подсъдимия И.П.Г..
Възстановяването на
социалната справедливост и персонално възпитателно въздействие по отношение на подсъдимия
И.П.Г. изисква
същият да бъде изолиран от обществото за един по-продължителен период. Очевидно
е, че по нататъшно снизходително отношение с налагане на по-леко наказание ще е
незаслужено, тъй като до момента не е дало резултат.
С оглед на това, че
делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, вида и размера на
наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл.58а,
ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал.
2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета. Следователно така определеното наказание „Лишаване от
свобода“ за извършеното от подсъдимия И.П.Г.
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК съдът прецени,
че следва да се определи в размер на шест години, което следва да се намали с една
трета /в случая с две години/, при което осъди подсъдимия на четири години „Лишаване от свобода“.
За второто извършено
от подсъдимия И.П.Г. деяние по чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК съдът прецени,
че следва да се наложи наказание в размер на една година и шест месеца лишаване
от свобода с приложение на чл. 55, ал. 1 от НК, като
на основание чл. 55, ал. 3 от НК, не следа да налага на подсъдимия И.П.Г.
кумулативно
предвиденото наказание „Глоба“.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът кумулира така
наложените наказания на подсъдимия И.П.Г.
, като му
определи да изтърпи едно общо наказание, в размера на най-тежкото от тях, а
именно: четири години
“Лишаване от свобода”, което следва да изтърпи при
първоначален “строг” режим.
На основание чл. 59, ал.
1 от НК съдът приспадна от така
определеното му общо кумулирано наказание времето, през което подсъдимия И.П.Г. е бил с мярка за
неотклонение “Задържане под стража”, считано от 26.02.2020 год.
Съдът намира, че в този размер и вид наказанието отговаря в максимална степен на целите на
наказанията, съгласно разпоредбата на чл. 36 от НК и същото ще успее да изиграе
своята възпираща и превъзпитателна роля, както спрямо осъденото лице, така и по
отношение на останалите членове на обществото.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предвид изцяло доказаните имуществени
вреди и факта, че част от същите са изплатени на гражданския ищец и
частен обвинител Е.П.В., видно от
приетите като доказателства по делото:
Платежно Нареждане от 01.06.2020г. издадено от „Уникредит Булбанк“ – Стара
Загора и Разписка от 02.07.2020г. между Е.П.В. и адв. М.Р., че сумата от 1150
лева е получена от Е.П.В., съдът осъди подсъдимия И.П.Г. да заплати остатъка от
сумата в размер на 887.14 лв.
- представляваща, причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва в/у
тази сума, считано от датата на извършване престъпното деяние 16.01.2016 год.,
до окончателното изплащане на задължението, като остави
без уважение гражданския иск в останалата му част, до размера на 2037,14
лева, като неоснователен.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, тъй като подсъдимия И.П.Г. е признат за виновен съдът го осъди да заплати на
гражданския ищец и частен обвинител Е.П.В.,
сумата в размер на 400 лева,
представляваща направените от нея разноски за упълномощаване на повереник.
С оглед виновността на
подсъдимия, съдът на основание чл.189, ал. 3 от НПК осъди И.П.Г.
да заплати по
бюджетната сметка на ОД на МВР - Стара Загора сумата от 160.55 лева - представляваща направени разноски в хода на
досъдебното производство.
Причини за извършване на престъплението – ниско правно
съзнание, незачитане неприкосновеността на частната собственост, утвърдените
престъпни навици, както желанието и стремежа на подсъдимия да се
облагодетелства по неправомерен начин.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: