Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 11.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №2583 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 24.08.2017 год., постановено по гр.дело №27339/2016 год. по описа на
СРС, ГО, 47 с-в, П.на Р.Б.е осъдена да заплати на П.Н.М. по иск с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от незаконно обвинение, по което е постановена оправдателна присъда
по НОХД №1254/2015 год. по описа на СРС, НО, 112 с-в, която е влязла в сила на
21.11.2015 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.11.2015 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК направените разноски по делото в размер на 25 лв., като искът е отхвърлен
като неоснователен в останалата му част до пълния предявен размер от
10 000 лв.
Срещу решението
в частта му, в която е отхвърлен предявения иск, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца П.Н.М.. Жалбоподателят
поддържа, че първоинстанционният съд не бил съобразил критериите за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Не били отчетени в достатъчна степен
обстоятелствата във връзка с воденото срещу него наказателно производство,
множеството неудобства, които били създадени за ищеца по време на досъдебното
производство и активното му участие в процесуалните действия. Присъденото СРС
обезщетение не било годно да репарира множеството причинени вреди от
неимуществен характер, които били доказани по делото. От събраните гласни
доказателства било видно, че правата на ищеца били ограничени и животът му се
променил в негативна насока – бил принуден да търпи всички последствия от
незаконно повдигнатото му обвинение. Приятелите му постепенно се отдръпнали от
него, бил изгонен от работа и срещал големи затруднения в намираното на последваща
работа, тъй като всички го смятали за „престъпник“ и не му гласували доверие.
Отношенията с бившата му съпруга се влошили и достъпът до децата му бил силно
ограничен, поради това, че срещу него се водело наказателно производство с
обвинение за тежко умишлено престъпление. Ищецът изпитвал притеснения, свързани
с организирането на защитата му. Личното му участие в процеса довело до
притеснение, напрегнатост, страх от неизвестния изход. Ето защо моли решението
на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – уважен.
Ответникът
по жалбата П.на Р.Б.счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, но е частично неправилно.
Основателността
на предявения иск предполага кумулативната наличност на следните предпоставки:
1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от
общ характер; 2/ да е бил оправдан по повдигнатото му обвинение; 3/ да е
претърпял твърдените неимуществени вреди и 4/ между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е
налице причинно-следствена връзка.
Елементите от горепосочения
фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно
доказване от ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
В
разглеждания случай във въззивното производство е безспорно, а и от събраните
доказателства се установява, че на 10.06.2014 год. било образувано досъдебно
производство №1421/2014 год. по описа на 09 РПУ-СДВР, пр.пр. №24199/2014 год.
по описа на СРП, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК.
На 12.06.2014
год. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 1 НК,
извършено на 10.06.2014 год. и му била взета мярка за неотклонение „подписка“,
като същият ден бил разпитан в това качество.
На 04.12.2014
год. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 1 НК,
извършено на 10.06.2014 год., като на 12.01.2015 год. бил разпитан в това
качество и му било предявено разследването.
На 26.01.2015
год. в СРС бил внесен обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл. 216,
ал. 1 НК, извършено на 10.06.2014 год., като в тази връзка било образувано НОХД
№1254/2015 год. по описа на СРС, НО, 112 с-в. По делото били проведени пет
съдебни заседания с участието на ищеца, като с присъда от 05.11.2015 год.,
която не се спори, че е влязла в сила на 21.11.2015 год., същият бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
С оглед релевираните във въззивната жалба доводи срещу първоинстанционния
съдебен акт, въззивният съд изхожда от неоспореното положение, че е налице
незаконен акт на правозащитен орган – по повдигнатото и
поддържано срещу ищеца обвинение е постановена оправдателна присъда с
влязъл в сила съдебен акт, като наказателно производство е продължило около
една година – от 04.12.2014 год. до 21.11.2015 год. Отговорността на ответника
произтича от законоустановените правомощия на прокурора да ръководи
разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му
провеждане, като обвинението следва да се прецени за незаконно, дори и на
определени етапи на наказателното производство действията на съответния
прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето предвид
събраните доказателства – чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
Единственият
спорен по същество във въззивното производство въпрос е свързан с размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Въззивният
съд приема, че от незаконното повдигане на обвинение се засяга по един
недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност
лице, което води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди –
неблагоприятно отражение върху психиката на човек, независимо от конкретната
преценка, която следва да бъде осъществена за размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди – чл. 52 ЗЗД.
В частност
ищецът твърди както настъпването на обичайни негативни преживявания – страх,
тревога, терзания, засегнато достойнство, напрегнатост, свързана с личното
участие в наказателното производство, така и промяна в отношението на съпругата
му и приятелите му, затруднения при намиране на работа, притеснения с оглед
организирането на защита.
Първата
група вреди са конкретно установени въз основа на събраните гласни
доказателства по делото чрез разпита на свидетелите Владимир Василев Владимиров
и Георги Петров Бончев /които доказателствени средства са стандартно използвани
в исковия процес за доказване на подобни обстоятелства/, от чиито показания,
които частично следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни и
убедителни, е видно, че повдигнатото обвинение повлияло негативно на ищеца –
затворил се в себе си, не общувал с много приятели, изпитвал притеснение и
страх, бил напрегнат от воденото наказателно дело.
Въззивният
съд приема за недоказано настъпването на останалата част от описаните в
исковата молба вреди, в резултат на незаконното обвинение, а именно такава за
настъпила промяна в отношението на съпругата му и приятелите му, затруднения
при намиране на работа, притеснения с оглед организирането на защита. Свидетелят
Бончев заявява, че съпругата на ищеца го напуснала, тъй като разбрала, че той
има връзка с друга жена, а в показанията и на двамата свидетели няма информация
за останалите промени в живота на ищеца. Отделно от това е видно от материалите
по досъдебното производство, че към 12.06.2014 год. ищецът е заявил при снемане
на самоличността му, че е безработен – виж протокол на л. 17/.
По отношение на
размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав
приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен
характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год.
на Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст
на увредения, неговото обществено и социално положение.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, вредоносни
последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение, продължителността на наказателното
производство, вида на наложената мярка за неотклонение, характера на
обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен ищецът, в т.ч. дали с
обвинението се вменяват едно или няколко престъпления, извършени в длъжностно
качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в
държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е изпълнявана работа,
свързана с отговорности в публичен интерес, наличието на разгласяване на
обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова информация,
личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и
обичайната среда, отражение на обвинението върху физическото здраве, психиката,
контактите и социалния живот на ищеца, на положението му в обществото,
работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички обстоятелства, които имат отношение към претърпените
морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Наред с тези
обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и
обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в
страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки
принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени
вреди и паричното им възмездяване – в
този смисъл Решение №
344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр.дело № 2378/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр.дело № 1019/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 180 от 01.12.2017 г. на ВКС по гр.дело № 715/2017 г., III г. о., ГК, Решение №158 от
17.01.2019 год. на ВКС по гр.дело №299/2018 год., ІІІ г. о., ГК, Решение № 86
от 29.05.2019 год. на ВКС по гр.дело №2586/2018 год., ІV г. о., ГК.
За да
определи размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав съобразява от една страна установената продължителност на наказателното
преследване; тежестта на обвинението – престъплението по чл. 216, ал. 1 НК не е тежко по смисъла на чл. 93,
т. 7 НК; възрастта на пострадалия – на 38 години; продължителността и
интензивността на психическия дискомфорт, преживян от ищеца, както и
естествения страх от неоснователно осъждане; същият е имал множество лични
участия в извършването на различни процесуални действия по образуваното срещу него наказателно производство, повечето от които в
съдебната му фаза, като по него му е била взета мярка за неотклонение
„подписка“, а от друга страна – повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение не е затруднило личния и
социалния му живот в степен по-висока от
обичайната; липсата на данни за настъпването на други, извънредни промени в
начина му на живот /в т.ч. в професионалния му живот/, както и наличието на
предишно осъждане по водено срещу ищеца друго наказателно производство – НОХД
№179/2010 год. по описа на РС – Костинброд /което обстоятелство е от значение
за определяне размера на обезщетението, но не може да изключи дължимостта му/, т.е.
негативните изживявания, свързани с повдигнатото неоснователно обвинение, са му
се отразили в по-малка степен, отколкото на личност с чисто съдебно минало –
виж например Решение
№ 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о., ГК.
В този
смисъл и с оглед така приетото въззивният съд намира, че размерът на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди,
който би удовлетворил обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, както и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи – виж Решение № 79 от 17.07.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 2034/2017 г., IV г. о., ГК, следва да бъде определен на 1 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда – 21.11.2015 год. до окончателното и
изплащане, в който смисъл са и задължителните разяснения, дадени с т.4 от
Тълкувателно решение №3/2004 год. на ОСГК на ВКС. Присъждането на сума
по-голяма от посочената би довело до несъответстващо на изискванията на
справедливостта имуществено разместване.
Ето защо първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта му, в която предявеният иск за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 500 лв. до размера от
1 000 лв. /т.е. за сумата от 500 лв./, която претенция подлежи на
уважаване.
В
останалата обжалвана част решението на СРС трябва да бъде потвърдено, като
правилно.
Жалбоподателят
/ищецът/ не претендира разноски за въззивното производство, поради което и СГС
не дължи произнасяне по реда на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 24.08.2017 год., постановено по гр.дело №27339/2016 год. по
описа на СРС, ГО, 47 с-в, в частта му, в която е отхвърлен предявения от
П.Н.М. срещу П.на Р.Б.иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 500 лв. до размера от
1 000 лв. /т.е. за сумата от 500 лв./, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр.София, бул.“*****, да заплати на П.Н.М. с ЕГН **********,
със съдебен адрес: адв. З.Д.,***, по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ разликата над 500 лв. до размера
от 1 000 лв. /т.е. сумата от 500 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение за извършено
престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, по което ищецът е оправдан е влязла в сила
на 21.11.2015 год. оправдателна присъда по НОХД №1254/2015 год. по
описа на СРС, НО, 112 с-в, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 21.11.2015 год. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 24.08.2017 год., постановено по гр.дело
№27339/2016 год. по описа на СРС, ГО, 47 с-в, в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/
2/