РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1728/14.10.2020г.
гр.Пловдив, 14 . 10 . 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 2065/2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
С.Л.Т.,***, с пълномощник адв.П.К. обжалва Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0438-000062/02.08.2020г., издадена от ВПД Началник Трето
РУ към ОД МВР – Пловдив, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от 1 година.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита, че при
издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила /чл.146 т.3 АПК/ и не е спазена
установената форма /чл.146 т.2 АПК/. Твърдението се основава на отсъствие на
мотиви по отношение период на действие на принудителната административна мярка
/ПАМ/ - административният орган следва да отчита смекчаващите и/или
отегчаващите обстоятелства, съпътстващи фактическата обстановка и да прецени
периода на прилагане на ПАМ при спазване принципа на съразмерност. В случая е
определен максимален срок от 1 година, без да е посочено въз основа на кои
факти и обстоятелства се счита този срок за целесъобразен. В тази вр. е заявено, че заповедта се позовава единствено на АУАН,
който може да обоснове единствено правното основание за издаване на ПАМ, но не
и да обуслови конкретния срок. Отсъствието на мотиви относно определяне размер
на срока се счита за съществено нарушение на чл.59 ал.2 т.4 АПК и е основание
за отмяна на административния акт. При определяне срока на действие на ПАМ се
поддържа, че не са отчетени смекчаващи вината обстоятелства – жалбоподателят
притежава средно образование; трудово ангажиран е в сферата на разнос на храна и кетъринг; няма
криминално минало; не е извършвал административни нарушения по ЗДв.П; преди тестването с дрегер
е направил признание пред полицейските служители за употреба на алкохол;
самопризнание за това е направено и пред разследващите органи, отразено в
протокол от разпит след привличането на жалбоподателя като обвиняем за
престъпление по чл.343б ал.1 НК. По изложените съображения е поискано заповедта
да се отмени, алтернативно – да бъде изменена с намаляване на срока. Адв.К. поддържа жалбата с всички посочени в нея основания.
Заяви, че спор по фактите няма, но са налице предпоставки за отмяна на
заповедта, алтернативно – за изменение на срока на действие на ПАМ.
- Ответникът ВПД Началник Трето РУ
към ОД МВР – Пловдив, не изрази становище по жалбата и по същество.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 05.08.2020г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта /л.33, гръб/.
Жалбата е подадена на 18.08.2020г. Ст.Т. е адресат на ограничителен акт, поради
което оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при
насрочване на делото /л.14/ и се съобразява задължението им да съдействат за
установяване на истината /чл.171 ал.3 АПК/.
Оспорващото лице не заяви доказателствени искания и не представи доказателства в хода
на съдебното производство, при изрично изявление за отсъствие на спор по
фактите.
Ответникът представи и по делото са
приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив, I, т.2
/относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.41/ и Заповед
от 28.02.2020г. на министъра на вътрешните работи за временно преназначаване на
полицейски инспектор С.Х. на ръководна длъжност Началник на Трето РУ при ОД МВР
– Пловдив, за срок от една година; АУАН серия АA № 939700/02.08.2020г., в който
няма отразено възражение на жалбоподателя; Талон за изследване № 074514 от
02.08.2020г. – в който са отразени данни от алкотест
„Дрегер 7510” с фабр. №
ARDM – 0247 : 1,51 промила на хиляда.; Лист за преглед на пациент от
02.08.2020г., в който е отразено, че Т. е доведен от пътна полиция с талон за
медицинско изследване 074514 с показания за употреба на алкохол 1,51 промила и
лицето е изразило съгласие с показанията на дрегера,
вкл. е удостоверен отказ за доброволно даване на проба за алкохол, ведно с
отказ на Т. да подпише листа; Справка за нарушител – водач : констатираното
нарушение, за което е издадена оспорената заповед е първо.; Справка за
собственост на МПС, л.45 – собственик е Ст.Т..
2. В обстоятелствената част от
оспорената заповед е посочено, че АУАН е съставен против Ст.Т. затова, че на
02.08.2020г., около 01:55ч. в гр.Пловдив на ул.Галилей, управлява лек автомобил
марка Нисан Алмера с рег.№ ****
/лична собственост/, под въздействието на алкохол, измерен с алкотест „Дрегер 7510” – фабричен
номер ARDM –
0247, който е отчел 1,51 промила на хиляда в издишания въздух на водача.
„Водачът силно лъха на алкохол”. Издаден талон за изследване № 074514.
Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДв.П,
която норма е отразена цифром и текстово в оспорената
заповед : „Водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, установено по надлежния ред”, респект. „На водача на пътно превозно
средство е забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017
г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози;.”.
Правното основание за налагане на ПАМ
е – чл.171 т.2А б.Б ЗДв.П : „За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство:
с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;”.
3. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или оправомощени от тях
длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на
ОД МВР – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да
прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171
т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение
за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в
пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.
Адресатът на заповедта правилно е
определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на
автомобила се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно
неговото предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и
непосредствено в неговата правната сфера, поради което именно собственикът е по
силата на закона адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по чл.171
т.2А б.“Б“ ЗДв.П.
По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт
доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът
се е позовал на тях /ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е
приложима в конкретния случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания,
обосновали разпоредителната й част – административният орган се е позовал на
АУАН и на талон за изследване, в които е отразен резултатът от измерването с
техническо средство, който не е оспорен от жалбоподателя, вкл. отсъства
възражение за годност на техническото средство или нарушения при измерването. В
листа за преглед на пациент е отразено, че Т. е съгласен с показанията на дрегера и е отказал да даде доброволно кръвна проба за
алкохол. Следователно, фактите и обстоятелствата, които са от значение за
случая се били ясни и не е нарушена нормата на чл.35 АПК.
В случая няма спор по фактите, а по
отношение определеният срок на действие на ПАМ. При определяне срока на мярката
в рамките на предвидените от закона минимум и максимум, административният орган
действа при условията на оперативна самостоятелност. С арг. от чл. 169 АПК в този случай
законът не предоставя на съда правомощие за произнасяне вместо органа - с
изменение на административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената
ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да
отмени акта изцяло.
Установените факти са основание за
налагане на ПАМ по приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.2А
б.”Б” ЗДв.П. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и
начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в
съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на
преустановяващите ПАМ. ПАМ се
прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна
санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно
извършване на нарушение. В съдебната практика е
възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и самостоятелна
от административната принуда като вид държавна принуда, като
основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение - предвидените от
закона последици на различни отговорности нямат обуславяща връзка, извън общия правопораждащ юридически факт - допуснатото
закононарушение. В конкретиката на фактите същото е
основание и за ангажиране на наказателна отговорност по чл.343б ал.1 НК : „Който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от
една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.”.
Една от забраните, които е въведена пряко с цел опазване
на живота и здравето на участниците в движението и на имуществото на лицата, е
забраната на водач на пътно превозно средство да го управлява с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или след употреба на наркотични вещества –
чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДв.П. Принудителната
мярка не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му поведение,
а към правните последици от неправомерното поведение – да се предотврати и
преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН.
Принудителната административна
мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена във вид и обем, които да
не ограничават правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел. При упражняване правомощията по налагане на ПАМ административният
орган е в условията на обвързана компетентност, което не изключва задължението
за спазване принципа на съразмерност.
Предвид данните от преписката, непроменени при съдебното оспорване, следва
извод за съобразен принципа за съразмерност по чл.6 АПК – срокът на действие
произтича от целената защита на регулираните обществени
отношения със засилен интензитет във вр. с отчетената
от техническото средство висока стойност промили на алкохол в кръвта, създаваща
предпоставки за пътно транспортно произшествие /в тази насока Решение № 15458
от 2017г., ВАС/. Както бе посочено, резултатът е 1,51 промила – тройно
спрямо 0,5 и обосноваността на срока произтича от фактическата установеност, която не
е спорна. Пропускът да бъде отразено, че от конкретните факти произтича извод
за определяне на максимално предвидения срок на действие на ПАМ, не преодолява
обективното съществуване на факти и обстоятелства, които обосновават този срок
и сочат съобразена целта на закона. Действително, според данните от справка за
водач/нарушител – административното нарушение е първо за жалбоподателя, което в
хипотеза на минимално надвишение на концентрация на алкохол в кръвта над
минимума по ЗДв.П – 0,5 промила, би обосновало извод
за несъразмерност на ПАМ и неправилно определен срок на действие на
ограничението, представляващи основания за отмяна на заповедта, а не за
изменение на срока. Конкретният резултат – 1, 51 промила, отрича възможност да
бъде прието, че отсъствието на друго нарушение на ЗДв.П
преодолява тежестта на допуснатото първо. Тоест, според конкретната
фактическа обстановка срокът съответства на високата стойност на съдържание на
алкохол в кръвта.
Извършеното нарушение е безспорно
доказано и с висока степен на обществена опасност - засяга безопасността на
участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и
здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административния
орган е наложил принудителната административна мярка с цел превенция за
неизвършване на други административни нарушения. В тази вр.,
при определяне на срока - от една страна е съобразена засилената закрила на засегнатите
обществени отношения, а от друга – според конкретната фактическа обстановка,
срокът съответства на високата стойност на съдържание на алкохол в кръвта : над границата - 1, 2 промила,
съобразно която за съответните деяния е предвидена наказателна отговорност. Този
факт, отнесен към съдържанието на приложимата разпоредба на чл. 171 т. 2а
ЗДв.П,
предвиждаща процесната ПАМ за случаи на съдържание на
алкохол в кръвта над 0, 5 промила, обосновава съразмерност на определения от
административния орган срок. Както бе посочено, превишението на промили алкохол в издишания от
водача въздух – 1.51 сериозно надвишава минимума от 0.5 на хиляда, както и
двойната му стойност, вкл. е над 1,2, за което е предвидена наказателна
отговорност.
Наложената мярка е средство, с което законните права и
интереси на адресата не се засягат в по-голяма степен от най-необходимото за целта,
за която акта се издава. Оспорената заповед е съобразена с целта на закона / чл.1
ал.2 вр. с чл.171 ЗДв.П/ -
опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и
преустановяване на административните нарушения. При тези обстоятелства следва
да се приеме, че жалбата не е основателна.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на С.Л.Т.,***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0438-000062/02.08.2020г., издадена от ВПД Началник Трето РУ към ОД МВР –
Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :