Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………/08.03.2022г .,гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна- ХХХІІІ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на девети февруари две хиляди и двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
ГАНЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова с участието на прокурора
при Окръжна прокуратура – Варна А А , разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1572/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК.
Образувано е след разделяне на
производството по обективно кумулативно
съединени искове на И. И.В. с
ЕГН ********** и съдебен адрес *** , срещу Областна дирекция на МВР гр.
Варна за присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лв. / л. 161-162 от делото/.
Предмет на настоящото дело е
предявеният иск от И.И. *** за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000
лв. /л. 182/. В т. 3.5 от постъпила по
делото уточняваща молба В. индивидуализира исковата си претенция като заявява
настъпили за него неимуществени вреди от незаконно бездействие на служители на V РУ към ОД
на МВР – Варна по осигуряване на
неговата „ незабавна адвокатска защита“ . В. твърди , че неговият защитник- адв.
А.Г.,*** в 16.40 ч. на 18.06.2016 г. , но е било допусната на свиждане със задържания
В. едва към 20 ч. Това незаконно бездействие на полицейските
служители е довело до изживяни за ищеца
часове на страх и неизвестност „ какво
се случва и какво му предстои“ .
В
исковата молба се твърди, че от извършените на 18.06.2016 г. незаконни
действия и бездействия на полицейските органи ищецът е изпитал „ страх,
стрес, обида, унижение, страдание, безсилие“/ л. 7 от делото/.
Ищецът претендира обезвреда на вредите от твърдяното
незаконно бездействие за времето от 15.30 ч. на 18.06.2016 г. до 12.15 ч. на 19.06.2016 г. / л. 159 /.
В съдебно заседание ищецът, чрез
проц. представител , поддържа исковата претенция и моли съда да уважи изцяло
предявения иск за обезщетение поради неговата основателност, която теза
подробно се аргументира и в депозирани по делото писмени бележки . Отправя се искане за
присъждане на съдебно-деловодни
разноски съобразно представен
техен списък.
Ответникът – ОД на МВР-Варна ,
чрез процесуални представители ,
изразява становище за неоснователност на предявения иск за обезщетение поради недоказаност на същия. Не са събрани
доказателства за недопускане на адвокат А.Г.
за осъществи свиждане по време на полицейското задържане на ищеца. В тази
връзка се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция. Ако съдът счита
същата за основателна, се иска нейното намаляване поради преценка за
„прекомерност“.
Прави
се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ищеца като разноски за настоящото производство.
Участващият по делото прокурор
при Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на исковата
претенция поради недоказаност на същата.
Не са събрани доказателства за настъпване на претендираните неимуществени вреди
, които да са следствие на забавяне в предоставянето на адвокатска защита.
Съдът, съобразявайки се със
събраните доказателствени източници , приема за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът е баща на Д И В , родена на *** г., а майка
на детето е Р. К Б В/
л. 14 от делото/.
По висящо бракоразводно
дело между двамата родители № 56969/2015г.
по описа на Софийския районен съд с определение от 18.12.2015 г. са били
постановени привременни мерки по чл. 323 ГПК : Р. К. Бояджиева е следвало да води
дъщеря си всяка втора и четвърта събота от месеца в дома на
бащата и да я взема на следващия неделен ден / л. 15-16/.
Майката е живеела в гр.
София, а бащата на детето - в гр. Варна и са имали спорове по спазване на
постановените привременни мерки . Към
18.06.2016 г. детето е било при бащата в нарушение на посочените мерки.
На 17.06.2016 г. Р.Б. е
подала молба до Варненския районен
съд по чл. 18 от Закона за защита от домашното насилие . В нейната молба се твърди ,че И.В.
е упражнявал физическо и
психическо насилие над детето им. Посочила е, че В. е имал връзки с лица от
мъжки пол . Изложила е своите съмнения
за извършено „сексуално и психическо посегателство „ от бащата върху детето във връзка с проведен телефонен
разговор с дъщеря си , от който е узнала за получена рана на нейната дъщеря
заради обличан бански костюм“.
Със заповед №
69/17.06.2016 г. ВРС е задължил И.В. да
се въздържа от домашно насилие
спрямо детето; забранил е на бащата да приближава детето на по-малко разстояние от 50 м. , както и
нейното жилище в гр. София. Местоживеенето на детето е било определено при
майката . Било е разпоредено незабавно
изпълнение на заповедта и служебното й изпращане на ОД на МВР-Варна , която да
следи за нейното изпълнение / л.
168-169 от адм. дело № 816/20 г. на Адм.
съд -Варна/.
По
изпълнение на издадената заповед за незабавна защита № 69/17.06.2016 г.
служители на ОД на МВР- Варна са били пред дома на ищеца на 18.06.2016 г. към
09.00 ч. Предприели са действия по съобщаване на В. на издадената предния ден
заповед, за който той не е знаел. В. е
отказал връчване на тази заповед, както и предаване на детето на органите на
реда. Той се е съгласил да предаде детето единствено на майката след медицински
преглед на детето за изследване на сексуално насилие.
Следобедът майката на
детето се е появила , била е допусната от В. да влезе в дома заедно със
съдебния лекар Б и полицай М.П..
Впоследствие В. е заключил входната
врата и това е провокирало нахлуване в дома му на полицейски служители .
Последвало е издаване на заповед № 170 / 18.06.2016 г. , 15.35 ч. от полицейски
орган при ОД на МВР- Варна за задържане на И.В.
за 24 часа , като той е бил освободен на
следващия ден в 12.15 ч. / л. 29/. Като мотив за задържането е бил
вписан чл. 296, ал. 7 НК. Тази заповед е
била обжалвана от В. и с решение № 1533/08.07.2016 г. по адм. дело № 1839/16 г.
Варненският адм. съд я е отменил като незаконосъобразна- поради неспазена форма
на акта /липса на мотиви/ . Това решение
е било оставено в сила по реда на
инстанционния съдебен контрол с решение
№ 2898/07.03.2018 г. на ВАС / л. 98-103/.
От приобщеното като
писмено доказателство извлечение от книга на задържаните лица на V РУ-Варна в
частта на заповед за задържане № 170/18.06.2016 г. в колона 25 „Кой е разрешил свиждане „ е
вписано „РП Г. И.“ , а в колона № 26 „
Име, презиме, фамилия и ЕГН на посетителя и връзка със задържано лице“ е
вписана адвокат „А.Г. и нейното ЕГН ,
няма вписана информация за час на явяване на адвоката в V РУ-Варна / л. 212-213
от делото/.
Ответникът представя по
делото удостоверение на началника на сектор „ човешки ресурси“ при ОД
на МВР-Варна , сочещо за липсата на образувани дисциплинарни производства срещу
служители на ОД на МВР-Варна по
повод твърденията за непредоставяне на
незабавна адвокатска защита на И.В. /л.
196/.
Ищецът е лекар по
дентална медицина и има регистрирана
лаборатория за групова първична медицинска помощ по дентална медицина в гр. Варна от 2010 г. /
л. 149-151/.
Към м. юни 2016 г. И.В. е
бил заместник- председател на сдружение
с нестопанска цел „ Конфедерация за
защита правата на децата“ . Според публикуваната в интернет информация за това сдружение негови
цели са защита правата на децата, и най-вече на правото им да живеят в
своите биологични семейства, при своите родители, роднини и близки; да отстоява
и защитава правата на децата и основните им свободи;
да е бори срещу нарушаването правата на децата и възпрепятстването на тяхното
развитие под каквато и да е форма и в която и да е сфера на българския
обществен живот.
От разпита на свид. Х. Л. Щ. , който поддържа приятелски
отношения с ищеца, се установи, че двамата се познават от 2014 година , когато Щ.
е станал член на СНЦ „Конфедерация за защита правата на децата“ и е бил такъв до 2018 г. От 2015 г. свидетелят е и пациент на В. .
Определя ищеца като скромен, търпелив,
всеотдаен. След случая от м. юни 2016 г. твърди за промяна в държанието на В. ,
който се е затворил в себе си, не е отговарял редовно на телефонни му
позвънявания , отказвал е покани за излизания на обществени места . Преди
случката двамата веднъж седмично са се
чували по телефона и са се виждахме в месеца поне веднъж, докато след това –
при посещения в лекарския му кабинет или в дома му . В. е споделил на Щ. своите опасения, че
всички го мислят за педофил.
На 18.06.2016 г. двамата не са се виждали , но на следващия ден
свидетелят е закарал ищеца за освидетелстване след освобождаването му от V
РУ-Варна . Тогава В. му е казал следното: „ Нали видя бабата на Р.Б. какво
направи?“/ Бабата на Р.Б. е майката на Р.Б./.
Свидетелят твърди, че на
18.06.2016 г. към 09:00 - 10:00 часа ищецът му се е обадил и го е помолил за
следното: „Можеш ли да дойдеш, цялата полиция на Варна е пред нас, бабата на Р.Б.
явно добре си върши работата“.
Преди 2016 г. В. активно
е участвал в дейността на Конфедерацията, като лично със свидетеля и други родители са ходели „ на
терен“ , а именно „ когато родителят трябва да си вземе детето, а другият
родител пречи на това“, но след случая В. сам се е отказал .
За поведението на В. свидетелят твърди следното:
„…Той все още не смее да излезе пред обществото, защото го сочат като педофил“.
От разпита на
свидетелката З.Ж.Ч. съдът установи, че същата познава ищеца три или четири месеца преди
18.06.2016 г., понеже е станала
доброволец към СНЦ „Конфедерацията за защита правата на децата“ . Подавала е
заявление за членство през 2013-2014 г.
, но не са я приели и поради тази причина е участвала в тяхната дейност като доброволец.
Преди случая от м. юни
2016 г. В. е споделил на свидетелката, че иска да вижда детето си по-често, но
бившата му съпруга , която живее в София не е изпълнява съдебното решение да води детето в гр. Варна . Ч. твърди, че на 03- 04.06. 2016 г. дъщерята на В. ***.
На 18.06.2016 г. към
09.00 ч. И.В. се е обадил на Ч. , за да й съобщи , че е обсаден от полицаи и е
помолил свидетелката да отиде пред дома му. Тя е била пред къщата на В. към
09.50 ч. , видяла е около 20 -30 полицаи , В. е бил в дома си , после е
влязла дъщерята на неговата адвокатка ,
за да „забавлява“ дъщерята на ищеца .
Свидетелката е стояла пред дома на В. до около 21.00 часа, когато адв. Г. ***,
където е бил задържан В..
Ч. твърди, че ищецът е
бил стресиран от присъствието на полицейските служители и към 10.30 ч. -11.00
ч. той е споделил ,че се страхува полицаите
да не „ подхвърлят наркотици“ в дома му . Разплакал се е към 11.30 ч. – 12.00
ч. , докато е водил телефонен разговор с адвокат Б., който го е посъветвал да
предаде детето.
Ч. посочва, че ищецът е
обществена личност , добър професионалист и
„човек с добро сърце, който помага на болни „. Към 15:20 ч. – 15:30 ч.
на 18.06.2016 г. В. е бил изведен от дома си с белезници . Тя е видяла ищеца
към обяд на следващия ден , когато В. е изглеждал „изтормозен, омаломощен“.
След 19.06.2016 г.
свидетелката започнала да се чува по-рядко с В. – по празници, за рождени дни.
От м. юли 2016 г. до м. декември.2016 г. са се чували веднъж седмично , а за
този период са се виждали около три пъти
и то по повод нейно явяване като свидетел по негови наказателни дела за „ педофилия“. В. е бил „смазан“ , понеже е бил „обвинен,
омаскарен в интернет и в медиите, че е педофил, че е блудствал с 4-годишната си
дъщеря“.
Ч. посочва ,че В. след случая не участва в
никакви обществени инициативи, „прекратил сам всякаква обществена дейност,
докато не изчисти името си и не докаже, че той не е педофил“. Според
свидетелката „ той живее с мисълта, че е педофил“. Дори и след отмяна от съда
на заповедта за задържане В. не се е „успокоил“.
След 18.06.2016 г. В. не
се e виждал с дъщеря си , която живее в София при своята майка , защото Р.Б. не
е давала детето, понеже го мисли за педофил .
Изложената фактическа установеност налага
следните правни изводи :
Обект на съдебна защита по настоящото
дело е претендираното от В.
субективно право на обезщетение ,
отричано от ищеца. Страна по
материалното правоотношение в случая е ОД на МВР-Варна , респективно тя има
правното качество на носител на задължението по
удовлетворяване на претендираното вземане, понеже заявеното основание на
исковата претенция е отменен незаконосъобразен адм. акт на полицейски орган,
част от структурата на посочената териториална
дирекция на МВР, която предвид чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗМВР има статут на
юридическо лице. Съгласно правилото на чл. 205 от АПК , приложимо на основание
чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице
, представлявано от органа , от чийто незаконосъобразен акт , действия или
бездействия са причинени вредите.
Нормата на чл. 1 , ал.1 от ЗОДОВ
регламентира правна възможност за ангажиране на юридическата отговорност на
държавата и общините по
удовлетворяването на правото на
обезщетение на граждани и юридически лица при следните законови
предпоставки: незаконен акт, действие или бездействие на орган или длъжностни
лица на държавата или общините, постановен при или по повод на извършена
административна дейност; вреда; причинна връзка между постановения незаконосъобразен адм. акт,
действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Посочените законови условия следва да съществуват в
кумулативно единство, за да се удовлетвори искова претенция за
обезщетение. Съгласно решение №
11892/07.11.2016 г. на ВАС този сложен фактически
състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за
това доказателства. Това доказване е
главно доказване , което означава пълно доказване. Пълното доказване предполага
създаване на сигурно убеждение в съда за съществуването на заявените фактически
твърдения, а не само съмнение за тяхното съществуване . В тази връзка съдът даде конкретни указания на ищеца /л. 185/, но последният не се справи с тази
доказателствена задача.
Ищецът претендира
възмездяване на настъпили за него неимуществени вреди заради бездействие на
полицейски служители да му осигурят „ незабавна адвокатска защита“ за периода
от 16.40 ч. до 20 ч. на 18.06.2016 г. , понеже адв. А.Г. не е била допусната за
посочения период от време да се види със задържания И.В..
Ищецът дава правна
квалификация на посочените юридически
факти като незаконно бездействие по
осигуряване на „ незабавна адвокатска защита“, но правилната правна
квалификация е твърдяно незаконно бездействие по осигуряване на право на свиждане между адвокат и задържано
лице . Нормативна опора на подобна
съдебна преценка е разпоредбата на чл. 30, ал.5 от Конституцията на Република
България, според която всеки има право да се среща насаме с лицето, което го
защитава. Правото на адвокатска защита е регламентирано в чл. 30 , ал. 4 от
цитирания основен закон на България като право от момента на задържането или привличането като обвиняем на защита
от адвокат.
Допълнителна
детайлизация на това право е дадена в
чл. 72, ал. 5 и 6 ЗМВР като информиране на лицето от момента на задържането за
право на защитник и незабавно уведомяване на защитника за полицейското задържане. Тази правна норма
кореспондира с предписанието на чл. 5 , ал. 3 от Конвенцията за правата на
човека и основните свободи.
Фактът , от който В.
извежда твърдение за възникнало негово право на обезщетение , е недопускане от
полицейски служители на V РУ-Варна на свиждане между задържан и неговия адвокат
на 18.06.2016 г. от 16.40 ч. до 20 ч. Този факт има касателство към упражняване
правото на свиждане , а не на правото на защита, защото В. не твърди бездействие на полицейските органи по уведомяване на адвокат
Г. за неговото задържане, още повече че от събраните доказателства се установи,
че адв. Г. е била в дома на ищеца през
целия ден на 18.06.2016 г. и така могла да разбере за неговото полицейско
задържане веднага при извеждането му от дома от служители на ОД на МВР-Варна . Именно поради
своевременното нейно узнаване за задържането , В. не твърди, че тя не е
могла да организира неговата защита чрез подаване на жалба срещу полицейското задържане
т.е. заявените твърдения от В. имат отношение към упражняване на правото на
свиждане, а не към правото на защита по смисъла на чл. 72 ЗМВР, чл. 30, ал.4 от Конституцията на РБ и чл. 5 , ал. 3 от КЗПЧОС .
Съгласно чл. 72, ал. 9 от ЗМВР редът за осъществяване на задържане,
оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и редът в тях се
определят с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи.
Според чл. 29 на Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда
за осъществяване на задържане,
оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях
в МВР всяко задържано лице по всяко време има право на свиждане с
адвокат , като свиждане по ал. 1 се осъществява своевременно след
уведомяване на оперативния дежурен на структурата на МВР и служителя, пряко
работещ с лицето, когато такъв е определен.
Цитираното нормативно правило сочи за лишено от нормативна опора
твърдение на В. за правно задължение на полицейските органи „ незабавно“ да
осигурят право на свиждане между адвокат и задържано лице.
На
следващо място, В. твърди неосигуряване на право на свиждане между
него и адв. А.Г. от 16.40 ч.
до 20 ч. на 18.06.2016 г. По доказване на това твърдение на ищеца във връзка с даденото
му указание по чл. 171, ал.4 АПК
/ л. 185 /
ищецът поиска и съдът събра книгата на задържани лица на V РУ-Варна .
Съгласно чл. 19 от посочената по-горе наредба всички действия по
приемане, настаняване, служебно придвижване, свиждане, медицинско обслужване и
освобождаване на задържаните лица се отразяват в документацията, която се води
в помещенията за настаняване на задържани лица и се явява приложение към
инструкцията .
Разпоредбата на чл.
15, ал. 8 от същата инструкция гласи , че в в книгата за задържани лица се
отбелязва точният час на явяването на защитника в съответната структура на МВР.
В книгата на
задържаните лица на V РУ-Варна има
записвания за проведено свиждане между И.В.
и адвокат А.Г., но няма данни за точен
час на явяване на адвоката. При отсъствие на подобна информация в книгата на
задържаните лица ищецът не прояви активност по ангажиране на други доказателства , например не поиска
разпит на дежурните полицейски служители в V РУ-Варна на 18.06.2016 г. или разпит на адвокат А.Г. като
свидетел по делото, каквато процесуална възможност ГПК допуска .
Ищецът не ангажира
никакви доказателства и по доказване на своето твърдение, че самото свиждане е
станало едва в 20 ч. на 18.06.2016г. Процесуалното бездействие на В. има за
правна последица недоказаност на
неговите твърдения , че адв. А.Г. *** в 16.40 ч. на 18.06.2016 г. ,
както и че свиждането помежду им е станало едва в 20 ч. на същата дата.
Недоказаните факти съдът приема за неосъществени . Ищецът не постигна
процесуалния стандарт на главното
доказване т.е. не се създаде в
съда сигурно убеждение , че твърдените от В. факти са се осъществили .
Безспорно се доказва единствено, че по време на полицейското задържане на И.В. той е упражнил право на свиждане с адв. А.Г..
В контекста на изложеното не са доказа
незаконно бездействие на полицейски органи по своевременно осигуряване право на
свиждане на В. като задържано лице.
На следващо място ,
ищецът твърди претърпени неимуществени вреди , индивидуализирани като „часове на страх и неизвестност на задържания какво се случва
и какво му предстои“ , изпитани „
страх, стрес, обида, унижение,
страдание, безсилие“/ л. 7 от делото/.
От свидетелските
показания на З.Ч. се установи, че на 18.06.2016 г. В. е изпитвал страх преди
неговото задържане, а не след това . Освен това свидетелката сочи, че причина
за страха на В. е била да не би
полицаите „ да подхвърлят наркотици в дома му“ т.е. няма пряка
причинно-следствена връзка между момента на упражняване на правото на свиждане
от задържания и неговото емоционално изживяване .
В
мотивите на настоящото решение съдът изложи хронология на всички събития от
18.06.2016 г. , включително преди задържането на В. и преди негово свиждане с А.Г..
До появата на полицейските органи на 18.06.2016 г. към 09
ч. пред дома му , В. не е знаел за
издаване на съдебната заповед на незабавна защита и след като му е била
изчетена изцяло през оградата на неговия имот с цел изпълнение на същата , е
нормално същият да изживее стрес, притеснения,
вълнение . Вследствие на това прочитане В. е узнал цитираните в мотивите на
съдебната заповед твърдения на бившата му съпруга, че е оказал психическо и
сексуално насилие над дъщеря им. Логичното е
в подобна ситуация В. да се почувства обиден, оскърбен, унижен, безсилен
към този момент да докаже своята правота. Логично е да се предположи , че при
подобни твърдения , които представляват данни по смисъла на НПК за престъпление
от общ характер , В. да изпита страх за своята съдба и да изживее силно
безпокойство. В този контекст твърдението
на ищеца за изживян от него силен стрес на същата дата не е
заради забава по провеждане на свиждане с неговия адвокат , а заради
твърденията на неговата бивша съпруга,
заради многочасовата „сага“ по договаряне предаване на детето от бащата на
майка, по уреждане на преглед на детето от лекар за изследване наличие на следи от сексуално насилие преди връщане на
детето на майката. В тази връзка твърдените
от ищеца негативни емоции са в пряка причинно -следствена връзка с поведението
на бившата съпруга на В. и с издаването на съдебна заповед за незабавна защита
, по чието изпълнение той е трябвало да предаде детето на майката . Тези изживени чувства нямат пряка
казуална връзка с времето на упражняване
на свиждане между задържания В. и адв. А.Г..
Ищецът твърди изпитани
обида и унижение . Според свидетелката Ч. след
18.06.2016 г. В. „живее с мисълта, че е педофил“. Другият разпитан по инициатива на ищеца свидетел - Х.Щ.,
заяви следното: „…Той все още не смее да излезе пред обществото, защото го
сочат като педофил“. При тези гласни
доказателства се налага извод, че негативните изживявания на В. не са
пряка и непосредствена последица от отсъствие на незабавно упражняване на право на свиждане с
адвокат, а от твърденията на бившата му съпруга за психическо и сексуално насилие над детето им
. Промяната в неговото поведение е заради неудобството му да се появява на
обществени места , след като в интернет пространството е имало публикации, че е
сексуален насилник. Самоизолацията на В. не е емоционална реакция , а негово
осъзнато решение, понеже той е споделил на свид. З. Чапарора
,че е „прекратил сам всякаква обществена дейност, докато не изчисти
името си и не докаже, че той не е педофил“. Тези сведения налагат извод, че В.
е чувствал засегнато човешко достойнство
, но не от забава в осигуряване на право на свиждане при неговото полицейско
задържане , а заради публично разпространените твърдения на Р.Б..
В обобщение не се доказа съществуване на елементите от
фактическия състав на материалното право на обезщетение по чл.1 от ЗОДОВ
, поради което исковата претенция на И.В. следва да се остави без
уважение.
При този изход на
делото съдът на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ следва да удовлетвори
своевременно направеното искане на ответната страна по спора като присъди
юриск. възнаграждение в размер на 200 лв. съобразно чл. 47 от ЗПП във вр. 25, ал.1 от НЗПП.
Мотивиран от изложените съображения Административен съд гр.
Варна
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди от 1000 лв. на
И.И.В. с ЕГН ********** *** срещу Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Варна заради незаконно бездействие на полицейски
служители на V РУ-Варна по незабавно
осигуряване на право на свиждане по време на полицейско задържане .
ОСЪЖДА И.И.В. с ЕГН ********** *** да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. В , ул.
///“ // сумата от 200 /двеста/ лв. , представляваща дължимо юриск.
възнаграждение.
Съдебното решение подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Административен съдия :