Решение по дело №1880/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260604
Дата: 19 декември 2020 г.
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20204430101880
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

***, 19.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд V гр. състав, в публично заседание, проведено на 25.11.2020г., в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

 

при секретар Галя Николова,  като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 1880 по описа на съда за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК.

Исковата молба е подадена от ***представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против П.М.Л., ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумите: 84,40 лева главница за периода 01.12.2016 г. – 30.04.2019 г. и лихва върху главницата в размер на 11,16 лева за периода *** и законната лихва върху главницата от 18.10.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение ***по ч.гр.д. ***на ***. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес ***, ***, и лихва върху главницата. Претендират се разноски.

Ответникът не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № ***по описа на *** се установява, че ищецът е депозирал на ***пред *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите суми. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение ***която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, като искът е предявен в законоустановения срок, включващ обявено в ***извънредно положение, той касае сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.

От представения *** на ***, се устоновява, че ответникът е закупил в съсобственост имота, сочен от ищеца като топлофициран – ***, на ***в ***. От представеното и неоспорено извлечение от счетоводна сметка по партидата с *** на името на ответника, както и от представените от ищеца месечни отчетни фактури за потребление на ТЕ в имота, се установява, че през периода от ***е била начислена сума в общ размер на 84.40лв., която е за ТЕ, отдадена за сградна инсталация и за дялово разпределение. При съобразяване  разпоредбата на чл.31, ал.1 от представените по делото Общи условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на законната лихва за периода на забава, ищецът Топлофикация-Плевен е начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 11.16 лева за периода ***

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доказа се по делото, че ответникът е собственик на недвижимия имот в ***, ***, ***, ***, за исковия период. Фактическото обитаване на имота е ирелевантно обстоятелство за качеството на потребител на топлинна енергия на ответника - собствеността върху имота придава качеството на потребител на топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Доказа се също и че имотът е бил топлоснабден, което е видно от доказателствата за отчет, представени от ищеца, Ирелевантно в случая е, че по делото не представен договор между страните - между страните са налице договорни отношения съгласно чл. 153 от ЗЕ. Общите условия на топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ответника. По делото е безспорно, че в сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Следва да се посочи по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Доказа се от представената справка, че за исковия период е имало потребление на ТЕ в общ размер на 84.40лв. Тежестта на доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода на делото, е на ответника, но в тази насока доказателства по делото не са събрани.

 Поради всичко дотук изложено – доказаното качество на потребител на ответника, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че по че исковите суми за главница са дължими от ответника, а поради незаплащане на задълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими са и начислените лихви в претендирания размер. Поради посоченото, исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото, съдът следва да присъди разноските в исковото производство, възлизащи на 25.00лв. държавна такса и 100.00лв. юрк. възнаграждение /определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, или общо 125.00лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното производство, възлизащи на 75.00лв.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че П.М.Л., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***с ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 84,40 лева главница за периода 01.12.2016 г. – 30.04.2019 г. и лихва върху главницата в размер на 11,16 лева за периода *** и законната лихва върху главницата от 18.10.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение ***по ч.гр.д. ***на ***.

 

ОСЪЖДА П.М.Л., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.”ЕАД с ***, със седалище и адрес на управление ***, разноски в исковото производство в размер на 125.00лв.

 

ОСЪЖДА П.М.Л., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.” ЕАД, с *** със седалище и адрес на управление ***, разноски по ч.гр.д. № ***на *** в размер на 75.00лв.

 

Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: