Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, V въззивен
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОНИ ГЕТОВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Цанкова и прокурор Михайлова, като разгледа докладваното
от младши съдия Дончева в.н.о.х.д. № 1247 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК.
Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от упълномощен защитник на
подсъдимия И.Д.П., срещу присъда от 16.10.2018 г. по н.о.х.д. № 21257/2017 г.
на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12-ти състав, с която
подсъдимият е признат за виновен в това, че на 21.05.2014 г., около 18.40 часа,
в гр. София, при управление на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“, с ДК № ********, след излизане от кръстовището с
кръгово движение на „4-ти километър“, на бул. „Асен Йорданов“, в посока от
„Площад на авиацията“ към бул. „Шипченски проход“, на пешеходна пътека,
обозначена с пътен знак Д17, намираща се до спирката на тролейбус № 11, нарушил
правилата за движение по пътищата и по-конкретно чл. 119, ал. 1 ЗДвП и чл. 5,
ал. 2, т. 1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил на О.А.И., която пресичала
пътното платно в посока от ляво надясно спрямо посоката на движение на
автомобила, по пешеходна пътека, средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на голямопищялната кост на дясна подбедрица – довело до трайно затруднение на десния долен
крайник за срок повече от 30 дни и счупване на петната кост на ляво ходило –
довело до трайно затруднение движенията на левия долен крайник за срок повече
от 30 дни – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр.второ, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. трето НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК подсъдимият е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева. С присъдата на основание чл. 343г, вр. чл. 78, ал. 4, вр. чл. 37, т.
7 НК на подсъдимия И.П. е наложено административно наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от една година, считано от отнемане на СУМПС. На
основание чл. 189,а л. 3 НПК подсъдимият П. е осъден да заплати направените по
делото разноски, от които 150.00 лева по сметка на СДВР и 190.00 лева по сметка
на СРС, както и 5.00 лева при издаване на изпълнителен лист.
В подадената срещу присъдата въззивна жалба на защитника на подсъдимия са наведени
доводи за неправилност. В подкрепа на това са изложени общи оплаквания за
допуснати в дейността на първоинстанционния съд съществени нарушения на
процесуалните правила, както и за неправилно приложение на материалния закон с
оглед признаване подсъдимия за виновен и санкционирането му за процесното произшествие. Не се претендира събиране на
доказателства във въззивното производство. Направено
е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и за постановяване на присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му
обвинение или за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
В открито съдебно заседание защитникът
на подсъдимия поддържа въззивната жалба и направените
искания.
Прокурорът изразява становище за
правилност на присъдата и моли същата да бъде потвърдена.
В последна дума подсъдимият моли да бъде
оправдан
Софийски
градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя, направените искания и
събраните по делото доказателства, въз основа на закона, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Д.П., ЕГН: ********** е
роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, женен, висше
образование, не работи /пенсионер/, живущ ***.2014г., в около 18,40 часа
подсъдимият И.Д.П. е управлявал собственият си лек автомобил, марка „Опел”,
модел „Вектра” с рег. № ********, като се движел в
гр. София по бул. „Цариградско шосе” в посока от кв. „Горубляне” към кв.
„Слатина”.
Движейки се по намисления маршрут,
подсъдимият трябвало да премине през кръстовището с кръгово движение в района
на „4-ти километър” и след него по бул. „Асен Йорданов”.
След като навлязъл в това кръстовището П.
управлявал автомобила си в средната от трите налични ленти за движение със
скорост около 30 км/ч., при слънчево време, с добра видимост и при суха пътна
настилка. В този момент движението по булеварда и в самото кръгово кръстовище било
натоварено. Излизайки от кръговото движение и продължавайки движението си по
бул. „Асен Йорданов”, в района на „Площад на авиацията”, подсъдимият П. извършил
нарушение на чл. 119, ал.1 от ЗДвП, който гласи, че „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре.”, както и нарушение на чл. 5,ал.2,т.1 от ЗДвП,
съгласно който ,, Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,каквито са
пешеходците...”, тъй като не съобразил поведението си с факта, че приближава
обозначената с пътен знак „Д 17 пешеходна пътека, находяща
се до спирката на тролейбус №11.
Нарушението на правилата за движение,
което подсъдимият И.П. допуснал се състои в това, че не пропуснал пресичащата
пътното платно по пешеходната пътека в посока отляво надясно спрямо посоката му
на движение пешеходка О.А.И.. Подсъдимият задействал със закъснение спирачната
система на автомобила и блъснал пешеходката с предната част на автомобила си. Веднага
след това, подсъдимият П. слязъл от автомобила и оказал помощ на пострадалата,
като я качил в автомобила си и я откарал в МБАЛ „Царица Йоана- ИСУЛ". При
извършен в лечебното заведение преглед на пострадалата било установено, че тя е
със счупена пета на левия крак и счупено коляно на десния крак.
Причина за настъпване на описаното
пътно-транспортно произшествие е поведението на подсъдимия, който като водач на
лекия автомобил, който не е задействал своевременно спирачната система, а е
реализирал закъснение, от което е последвал ударът с пешеходката.
В резултат от това произшествие О.А.И. е
получила средна телесна повреда, изразяваща се в следните травматични
увреждания: счупване на голямопищялната кост на дясната подбедрица,
което е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за
срок по-дълъг от 30 дни; счупване на петната кост на лявото ходило, довело до
трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30
дни.
Описаната фактическа обстановка въззивният съд установи след самостоятелен анализ на
събраните по делото доказателства. Тези факти се извеждат при анализ и
съпоставка на съдържащата се информация в следните доказателствени
източници: показания на свидетелката О. И. /л. 31 н.о.х.д./; показания на
свидетелката Катя И. /л. 49 н.о.х.д./; обяснения на подсъдимия И.П. /л. 50
н.о.х.д./; констативен протокол № К-522 от 21.05.2014 г. /л. 10 ДП/; протокол
за оглед на местопроизшествие от 21.05.2014 г. /л. 11-12 ДП/; протокол за оглед
на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“, с
рег. № ******** от 21.05.2014 г. ведно със скица и фотоалбум /л. 13-19 ДП/; съдебномедицинска
експертиза по писмени данни (СМЕ) /л. 36-38 ДП/; епикриза
/л. 39-40 ДП/; автотехническа експертиза (АТЕ) /л.
42-49 ДП/; справка за съдимост /л. 55 ДП/.
На първо място, въззивният
съд следва да отбележи, че оценява събраните по делото доказателствени
източници като достоверни. От гласните доказателствени
средства, преки източници на информация относно време, място и начин на
реализиране на произшествието са показанията на свидетелката О. И. и
обясненията на подсъдимия И.П.. Както свидетелката, така и подсъдимият
потвърждават, че на 21.05.2014 г., около 18.40 часа в гр. София, при управление
на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег.
№ ******** – собственост на подсъдимия, след излизане от кръстовището с кръгово
движение „4-ти километър“ на бул. „Асен Йорданов“, в посока от Площад на
авиацията към бул. „Шипченски проход“, на пешеходната пътека, намираща се до
спирка на тролейбус № 11, подсъдимият П. е блъснал пешеходната И., след което
веднага я откарал със собствения си автомобил до МБАЛ „Царица Йоана-
ИСУЛ". Тези факти не са спорни между страните по делото. Безспорно е, а и
се установява от СМЕ, която съдът възприема с доверие, че в резултат на процесното произшествие на свидетелката И. са причинени
следните травматични увреждания: счупване на голямопищялната
кост на дясна подбедрица – довело до трайно
затруднение на десния долен крайник за срок повече от 30 дни и счупване на
петната кост на ляво ходило – довело до трайно затруднение движенията на левия
долен крайник за срок повече от 30 дни. В подкрепа на извода за това, че тези
телесни увреждания са причинени на пострадалата И. в резултат от реализираното
с лекия автомобил на подсъдимия ПТП на 21.05.2014 г. са и показанията на О. И.,
показанията на Катя И., обясненията на подсъдимия П. и наличната по делото епикриза.
Спорни между страните и значими с оглед
предмета на делото са три въпроса – кое
е мястото на удара, т. е. къде се е реализирало процесното
произшествие – на пешеходната пътека или след нея, както и каква е била
скоростта на движение на пешеходката и каква е била скоростта на движение на
водача на лекия автомобил – подсъдимият П..
Отговор на тези въпроси дава
заключението на САТЕ, което настоящият съдебен състав оценява с доверие, като
го намира за обективно и обосновано заключение на компетентно в съответната
област на науката лице. Затова съдът взима предвид отговорите по поставените въпроси
на експерта, въз основа на които приема, че непосредствено преди удара водачът
на лекия автомобил се е движил със скорост около 30 км/ч, а към момента на
самия удар скоростта е била намалена до 20 км/ч в резултат от предприетото от
водача задействане на спирачната система.
Следва да се обърне внимание, че по
делото действително липсват точни данни, въз основа на които вещото лице да
изчисли скоростта на движение на МПС-то по технически път, поради което
единствената възможност за експерта е била да изчисли скоростта на водача въз
основа на неговите обяснения и показанията на пострадалата, които са
единствените преки гласни източници на информация по делото. Освен това, вещото
лице е взело предвид, че настъпилите увреждания на автомобила са единствено в
областта на предната броня, както и че липсват следи от удар по капака на
автомобила. Въз основа на цялата тази информация, вещото лице е дало обоснован
отговор относно скоростта на водача непосредствено преди удара, а именно 30
км/ч, която се възприема за установена от настоящия съдебен състав.
От тук насетне, вещото лице дава по два
възможни отговора на значимите въпроси, отново поради липсата на точни технически
данни. Такъв е отговорът на вещото лице по въпроса относно мястото на удара,
като същият е посочил, че ако се довери на показанията на свидетелката и
пострадала И., то ударът се е реализирал върху самата пешеходна пътека и то на отстояние на около 3 метра вляво от десния бордюр за
посоката на движение на автомобила, а ако се довери на обясненията на
подсъдимия, то тогава ударът се е реализирал отновно
на около 3 метра вляво от десния бордюр за посоката на движение на автомобила,
но на около 7 метра след края на пешеходната пътека, т. е. извън пешеходната
пътека. В тази връзка следва да се има предвид, че вещото лице е съобразило
изявленията на свидетелката и на подсъдимия, дадени в досъдебна фаза на
процеса, при които по този въпрос е имало разминавания в отговорите.
Понастоящем обаче, тези различия са преодолени, тъй като в съдебното
производство самият подсъдим в обясненията си потвърждава, че пострадалата се е
движила по пешеходната пътека, като заявява следното: „Тя дойде от лявата
страна на пешеходната пътека.“. С оглед на това за настоящия съдебен състав
няма никакво съмнение, че непосредствено преди удара, пострадалата О. И. се е
движила по предназначената за това пешеходна пътека, т. е. мястото на удара е
върху самата пътека, на отстояние от десния бордюр от
около 3 метра вляво.
С оглед на изложеното до тук, ключов
остава отговорът на въпроса каква е била скоростта на движение на пешеходната
непосредствено преди удара, тъй като това е определящо за отговора на въпроса
имал ли е водачът на лекия автомобил обективна възможност да предотврати удара
при своевременно предприемане на спиране.
По този въпрос вещото лице, отново е
дало два възможни варианта с оглед изявленията на подсъдимия и на О. И. в
досъдебното производство, въз основа на което е посочил, че ако пешеходката се
е движила с бърз ход, нейната скорост е била около 5.6 км/ч, а ако се е движила
със спокойно бягане, то нейната скорост е била около 7.9 км/ч.
Като взима предвид тези изводи на
експерта и съдържащата се в гласните доказателствени
източници, събрани в съдебна фаза на процеса информация, въззивният
съд приема за установено, че пешеходката се е движила с бърз ход, т. е. с около
5.6 км/ч. Този извод в случая се явява единствено обоснован, тъй като в
показанията си като свидетел пред съда, пострадалата И. е заявила и то на два
пъти, че се е движила спокойно, а в същото време информация по този въпрос в
обясненията на подсъдимия няма. Ето защо, при двете алтернативни възможности
(бърз ход и спокойно бягане), дадени от вещото лице, въззивният
съд приема за отразяваща действителността по случая тази, при която движението
на пешеходката се доближава повече до спокоен ход на движение, а именно т. нар.
бърз ход на движение. Още повече, че ако свидетелката се е движила със спокоен
ход, вместо с бърз, при възприемане на последния вариант, изводите на съда не
биха били различни.
Предвид гореизложеното, несъмнен в
конкретния случай е фактът, че О. И. се е движила по пешеходната пътека и то
при максимална скорост от 5.6 км/ч. Възприемайки това място на удар и тази
скорост на пешеходката, въз основа на изведената скорост на водача на лекия
автомобил от 30 км/ч, вещото лице е извело, че в конкретната ситуация на
21.05.2014 г. водачът И.П. е имал възможност да спре преди мястото на удара, т.
е. опасната зона е била по-малка от разстоянието между него и пешеходката в
момента, в който водачът е могъл обективно да я възприеме. Ето защо, въззивният съд, като се доверява изцяло на експерта предвид
неговата компетентност, намира, че в конкретния случай пътно-транспортното
произшествие е реализирано поради виновното поведение на водача И.П., който не
е предприел своевременно спиране, въпреки че е наближавал пешеходната пътека,
която е била надлежно обозначена. Още повече, че както самият подсъдим сочи,
този район му е бил добре познат, т. е. същият е минавал многократно и му е
било добре известно наличието на пешеходната пътека.
При
изведената от доказателствената съвкупност фактическа
обстановка, въззивният съд приема за установено от
правна страна, следното:
Действително, подсъдимият се е движил с
ниска скорост, която е била разрешена, но причината за реализиране на
произшествието е, че тази скорост не е била съобразена с конкретната пътна
обстановка и в частност с наличието на пешеходна пътека. Поведението на
подсъдимия не е било съобразено с нормите на чл. 119, ал.1 от ЗДвП, който
гласи, че „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.”, както и на
чл. 5,ал.2,т.1 от ЗДвП, съгласно който ,, Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението,каквито са пешеходците...”, изпълваща диспозицията на чл. 343, ал.
3, предл. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Субективните действия на подсъдимия са
станали причина за настъпване на описаните по-горе травматични увреждания на
пострадалата, които по своя медико-биологичен признак изпълват съдържанието на
средна телесна повреда по смисъла на чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК. В тази
връзка съдът съобрази дадените в Постановление № 3 от 27.09.1979 Г. по н. д. №
6/1979 Г., Пленум на ВС ръководни указания по приложението на закона.
Ето защо, изводът на първоинстанционния
съд, че с осъществените на 21.05.2014 г., около 18.40 часа в гр. София, при
управление на лек автомобил, марка „Опел“, модел „Вектра“
с рег. № ******** – собственост на подсъдимия, след излизане от кръстовището с
кръгово движение „4-ти километър“ на бул. „Асен Йорданов“, в посока от Площад
на авиацията към бул. „Шипченски проход“, на пешеходната пътека, намираща се до
спирка на тролейбус № 11, подсъдимият П. е реализирал виновно ПТП с пешеходката
О. И., която се движила от ляво надясно по пешеходната пътека е правилен. С
осъществените действия, на 21.05.2014 г. подсъдимият е реализирал от обективна страна състава на
престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б.
„а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като предвид установеното
несъмнено по делото е без съмнение, че деянието е реализирано на пешеходна
пътека, т. е. налице е и квалифициращият признак на престъплението по чл. 343,
ал. 3, предл. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК.
При тези изводи на въззивния
съд следва, че възведеното в обвинение срещу подсъдимия П. престъпление е
реализирано от обективна страна.
От субективна
страна, за да е осъществено престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, пр. 2, вр.
ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК
законът изисква деецът да е проявил непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3
от НК, какъвто е конкретният случай. Това е така, тъй като в случая подсъдимият
И.П. не е предвиждал общественоопасните последици на
деянието, но е бил длъжен и е могъл да стори това. Ето защо, вмененото спрямо
подсъдимия престъпно деяние се явява осъществено и от субективна страна.
При
това положение, обвинителната теза на прокуратурата е основателна и подсъдимият
следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.
Към датата на осъществяване на
престъплението, а именно към 21.05.2014 г. законът е предвиждал наказание за
престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б.
„а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК лишаване от свобода от една
до пет години. Именно тази редакция на законовия текст е релевантна и с оглед
преценка за наличие на предпоставките по чл. 78а от НК. Това означава, че
предвид актуалната към датата на деянието редакция на текста, законът е
допускал освобождаване на дееца от наказателна отговорност от гледна точка вида
и размера на предвиденото наказание. Освен това, от свидетелството за съдимост
на подсъдимия П. се установява, че към момента на осъществяване на
престъплението е неосъждан, а и с обвинителния акт не се твърди в резултат от
произшествието да са причинени имуществени вреди. Освен това, настоящият случай
не попада в обхвата на забраната по чл. 78, ал. 7 от НК, поради което и предвид
гореизложеното, следва да се приеме, че са налице всички необходими
предпоставки за приложението на императивната разпоредба на чл. 78а от НК. С
оглед на това, районният съд е процедирал правилно и законосъобразно като е
освободил подсъдимия И.П. от наказателна отговорност и като му е наложил
административно наказание. Определянето на размер на глобата към минималния
предвиден от закона също е законосъобразно с оглед липсата на предходна
съдимост и други нарушения на ЗДвП, които да са допускани от страна на
подсъдимия П.. По тези съображения, въззивният
съдебен състав споделя извода на районния съд за това, че съответно на конкретиката на случая се явява административно наказание
глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Съгласно чл. 343г от НК в случаи като
настоящия, съдът постановява и наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т.
7 от НК, поради което И.П. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от една година. Определено за този срок, наказанието е съответно на конкретиката на случая и е справедливо.
При тези изводи на въззивния
съд, които напълно кореспондират с фактическите и правни констатации на първата
съдебна инстанция, подадената жалба се явява неоснователна, а обжалваната
присъда е правилна и следва да бъде потвърдена.
По тези мотиви, Софийски градски съд,
Наказателно отделение, V въззивен състав, на
основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 16.10.2018 г. по
н.о.х.д. № 21257/2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12-ти
състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.