№ 141
гр. Благоевград , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Ирина Александрова Аспарухова (ОП-
Благоевград)
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211200600145 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по
постъпила въззивна жалба на адв. И.Д. – защитник на подс. З. Н. Д. от гр. П.,
против Присъда № 8337 / 09.10.2020 год., постановена от Районен съд – П. по
н.о.х. дело № 700 / 2018 год.
Според подадената въззивна жалба, поддържана лично от
защитника и подс. З.Д. в съдебното заседание пред окръжния съд,
обжалваната присъда е необоснована и незаконосъобразна, постановена в
нарушение на процесуалния и материалния закон. Застъпва се тезата, че
обвинението срещу подс. Д. не е доказано по несъмнен начин и деянието е
несъставомерно. Ето защо се иска първоинстанционната присъда да бъде
отменена и постановена нова, с която подс. З.Д. да бъде признат за невиновен
и оправдан по възведеното му обвинение.
Участващият в производството пред Окръжния съд прокурор от
1
ОП-Благоевград и повереникът на частния обвинител М.Т. изразяват
становища за неоснователност на жалбата и пледират първоинстанционната
присъда да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Окръжният съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314
от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна:
С обжалваната присъда подс. З. Н. Д. е признат за виновен в това,
че на 28.11.2016 год. около 18.15 ч. в гр. П., на кръстовището на ул. “Цар
Борис III“ и ул. “Тома Митов“, пред магазин „Била“, като правоспособен
водач на моторно превозно средство категории „В” и „М“, управлявайки лек
автомобил марка „Форд”, модел „Торнео Конект Л“ с регистрационен номер
*, нарушавайки правилата за движение, визирани в Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, а именно: чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП - „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди”; чл.20 ал.2 изр.1 пр.1,
предпоследно и последно и изр.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”,
чл.47 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовището, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да
може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство“., чл. 116 пр.1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците “ и чл. 119 ал.1
ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре”, като при избиране на скоростта си на движение не се е съобразил с
атмосферните условия /дъждовното време/, с характера и интензивността на
2
движението /интензивно движение на пешеходци и МПС в центъра на града,
в следобедните часове и в района на регулирано кръстовище и с конкретните
условия на видимост /намалената видимост, заради наличието на дъжд/, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; не е проявил
внимание и предпазливост към преминаващия от ляво на дясно по
пешеходната пътека, сигнализирана с пътен знак Д-17 и пътна маркировка М
8.1 от ППЗДвП пешеходец - М. Е.. Т. от гр. П., не е намалил скоростта си на
движение и не е спрял, за да я пропусне да премине, в резултат на което
ударил същата и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда -
двукондилно /бикондилно/ счупване на лявата голямопищялна кост довело до
трайно затруднение в движенията на ляв долен крайник за срок около 7-8
месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на
основание чл.343 ал.3 пр. последно б.”а” пр. 2 във вр. с ал.1 б.“б“ пр.2 НК във
вр. с чл.342 ал.1 пр.3 НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и чл. 36 от НК, му е
наложено наказание "Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието „Лишаване от
свобода” е отложено за изпитателен за срок от 3 /три/ години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г НК във връзка с чл.343, ал.3 НК и чл.37, т.7
НК, подсъдимият З. Н. Д. е лишен от правото му да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 /шест /месеца.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият З.Д. е осъден да
заплати сторените по делото разноски в размер на 1997 лева, от които 1389
лева по сметка на ОД на МВР – Благоевград и 608 лева – по сметка на РС – П..
Настоящият състав на въззивния съд намира, че фактическите
положения са правилно установени. Със законоустановените способи за
събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са
изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси. В
резултат на анализа на доказателствените материали се установява следната,
възприета от районния съд фактическа обстановка:
Подсъдимият З. Н. Д. /р. * г./ от гр. П., е с висше образование, п.,
женен, неосъждан. Същият е правоспособен водач на моторно превозно
средство категории “В” и „М“.
Пострадалата М. Е.. Т. /р. * г./ също живее със семейството си в
3
гр. П..
Не е спорно, че на 28.11.2016 г., около 18.10 часа подс. Д. завел
внучката си до Младежкия дом в гр. П. с лек автомобил марка „Форд”, модел
„Торнео Конект Л“ с регистрационен номер *, собственост на „Метикс“ ООД
гр. П. и тръгнал обратно към дома си. Движел се по ул. “Цар Борис III“ в
посока от Универсалния магазин към община П., по прав пътен участък с
двупосочно движение, със скорост около 40 км/ч. Пътната настилка била
гладка, без наличие на дупки и неравности, но била мокра и валяло дъжд.
По същото време пострадалата М. Е.. Т. се намирала на
кръстовището на ул. “Цар Борис III“ и ул. “Тома Митов“, пред магазин
„Билла“, и се готвела да пресече по пешеходната пътека, сигнализирана с
пътен знак Д-17 и пътна маркировка. По това време в района на магазина и
кръстовището имало интензивно движение на пешеходци и МПС-та. След
като била пропусната да премине от лек автомобил, движещ се в посока от
Община П. към центъра на града и след като се убедила, че по пътя от страна
на магазина няма превозни средства, Т. стъпила на пешеходната пътека и
тръгнала да пресича от ляво на дясно платното за движение. В този момент
подсъдимият се намирал на разстояние от 42-43 метра. М.Т. била осветена от
фаровете на лекия автомобил, който я пропуснал да премине. Тя се движела с
бързо ходене, като при достигане на средата на пътното платното видяла
приближаващия отдясно автомобил и забързала своя ход. Въпреки, че
наближил пешеходната пътека, подсъдимият не намалил скоростта си на
движение и не спрял, за да пропусне пешеходната, в резултат на което
последвал удар с дясната част на автомобила. Тялото на пострадалата било
отхвърлено напред и вдясно по посока на автомобила върху терена и паднало
с горната си част на тротоара, а с долната част - на платното за движение, в
зоната на пешеходната пътека. На пострадалата веднага се притекли на
помощ намиращите се наоколо лица, позвънили и в Спешен център.
Подсъдимият също се притекъл на помощ на пострадалата като се опитал да я
повдигне и качи в неговия автомобил, за да я придвижи до Бърза помощ. В
това време пристигнала линейката с медицински екип и пострадалата била
превозена до ФСМЛ в гр. П., където й била оказана медицинска помощ. При
направената рентгенова снимка се установило, че пострадалата има
двукондилно счупване на лява голямопшцялна кост. На следващия ден Т. е
транспортирана до МБАЛ „Света София” гр.София, отделение по ортопедия
4
и травматология, където й е поставена диагноза „счупване на горния край на
тибията/голям пищял/“, направена е операция при която е извършено
репозиция на фрагментите и фиксацията им с реконструктивна плака и
винтове. Извършена е и първична остеопластика с предварително взети
костни шпанове, поставена гипсова шина. В последствие в същата болница е
извършена операция, физиотерапия и рехабилитация.
Видно от заключението на вещото лице Р. Ш. по назначената
съдебна авто-техническа експертиза, скоростта на лекия автомобил, с който
се е движил подс. Д., при възникване на опасността е била 30,6 км/час.
Водачът е задействал спирачките, но не е успял да спре навреме и е ударил с
предната си дясна част пострадалата на 0,70м от края на пешеходната пътека,
с предна дясна част на бронята, където се намира регистрационната табела, с
височина 40 см над пътя. Според вещото лице, т.к. в момента на удара
скоростта е била 16 км/час и автомобилът е бил в режим на спиране,
пострадалата е паднала на тротоара вдясно от автомобила, като при удара и
последвалото падане е получила фрактура на двете кости на лявата
подбедрица.
От заключението на вещото лице д-р К. Ч. по назначената и
изготвена съдебномедицинска експертиза, се установява, че в резултат на
претърпяното ПТП, пострадалата М. Е.. Т. е получила двукондилно
/бикондилно / счупване на лявата голямопищялна кост, което осъществява
критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на
движенията на ляв долен крайник за период от време около 7-8 месеца. По
време на възстановителния период са настъпили усложнения по отношение на
травмата в областта на лявата колянна става, което наложило продължителен
престой в лечебно заведение и които са в пряка причинна връзка с
настъпилия инцидент на 28.11.2016г.
От заключението на назначената по делото комплексна медико-
автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица д-р М. Г., д-р Р. Х. и
инж. П. П. става ясно, че мястото на удара е по широчина на пътното платно -
на 0,5-1,5 м вляво от десния край на платното за движение на ул.„Цар Борис
ПГ1, считано в посока на движение на автомобила „Форд- Торнео Конект Л“
с регистрационен номер *, по дължина на платното - на 5,15 м преди ОР1/ на
пешеходната пътека/ считано в същата посока. Скоростта в района на
5
произшествието е била от порядъка на 0,40 км/час, а към момента на удара
около 15 км/час. Опасната зона за спиране на лекия автомобил за конкретните
пътни условия и посочената скорост е била 24-25 метра. Водачът на
автомобила е реагирал със закъснение на навлязлата на платното за движение
пешеходка с 1,77 секунди. Пострадалата се е намирала на 2,7 м от левия
бордюр в момента на възприемането й от водача на автомобила, а
автомобилът се е намирал на 22-23 м от мястото на удара в момента, когато
водачът е възприел пострадалата. Водачът, движейки се със скорост 40 км/
час, е възприел своевременно пешеходката на пешеходната пътека, същият е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Ето защо, като
причина за настъпилото ПТП експертизата посочва субективното отношение
на подсъдимия, който като водач на автомобила не е възприел или ако е
възприел не е реагирал своевременно с аварийно спиране на намиращата се на
пешеходната пътека, пресичаща платното за движение пешеходка. Вещите
лица д-р Г. и д-р Х. са категорични, че инициалният /контактният/ удар е в
левия долен крайник, при което се е получило бикондилното счупване на
големия пищял и горния край на малкия пищял. В следващия момент тялото е
отхвърлено напред и вдясно по посоката на автомобила върху терена, като е
паднало с горната си част на тротоара, а с долната на платното за движение, в
зоната на пешеходната пътека. Видно от разясненията на съдебните експерти
в хода на съдебното следствие по реда на чл. 282 от НПК, става ясно, че за
получаване на установеното счупване на левия крайник, десният крак е бил с
изведен напред и носещ е левият крак. Същите са категорични, че травмата е
от удар от автомобил, а не от падане на терен от собствен ръст.
Така описаното непосредствено по-горе като фактическа
обстановка от районния съд, възприето и от настоящия състав на въззивната
инстанция, се установява на базата на анализа на всички събрани, и
приобщени към доказателствения материал на съдебното следствие
доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност. Извършеният в тази
връзка анализ на доказателствените източници, изложените съображения и
направените изводи от районния съд по същество се споделят и от настоящия
състав на въззивния съд, поради което не се налага повторно подробно да
бъдат излагани същите съображения.
Съдът внимателно анализира обяснения на подс. З.Д. изхождайки
от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено средство
6
като всички останали доказателствени средства, тези обяснения
представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече, че
той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи
наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на
действителността. На тези обяснения следва да се даде вяра, но частично и по
отношение на точно определени факти и обстоятелства и само ако те са
непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал и
доколкото допринасят по един или друг начин за изясняването на обективната
истина по делото. Следва да се има предвид и това, че в много голяма степен
тези обяснения са и изходна база за изводите на изготвените авто-технически
експертизи и до необходимостта от многовариантност на тези изводи.
В случая настоящият съдебен състав споделя съображенията на
първата инстанция, че не следва да се дава вяра на обясненията на
подсъдимия З.Д. за липса на съпричастност за причинените на пострадалата
телесни увреждания, намирайки същите са недостоверни и очевидно израз на
изградена защитна позиция. В тази връзка от районния съд обосновано и
правилно са кредитирани показанията на свидетелите П. С., М.Т., К. Ц., Ж. Д.,
И. Б., Д. К. И. Ш., И. Г., д-р С. А., С. П., Д. Г. и Д. С.. Видно е, че показанията
на тези свидетели са логични, последователни и непротиворечиви, при което
кореспондират и останалите доказателствени материали. Липсват каквито и
да е основания да се поставя под съмнение обективността на същите и
достоверността на изложените от тях факти и обстоятелства. Ето защо
правилно е дадената вяра на показанията на посочените свидетели.
Обективни и достоверни факти и обстоятелства, касаещи
процесното ПТП се установяват от събраните по делото писмени
доказателства, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие от
28.11.2016 г., ведно с приложения към него фотоалбум; протокол за
доброволно предаване от 28.11.2016 г.; протокол за оглед на
местопроизшествие от 06.12.2016 г., ведно с фотоалбум; протокол за
химическа експертиза № 1160/05.12.2016 г.; талон за медицинско изследване
№ 0036484/28.11.2016 г.; протокол за медицинско изследване от 28.11.2016 г.;
протокол за химическа експертиза № 1163/05.12.2016 г.; схема на
организацията на движението на кръстовището на ул.“Цар Борис III“ и ул.
“Тома Митов“; и епикризите на М. Е.. Т..
7
Районният съд правилно е възприел заключенията на изготвените
съдебно-медицинска експертиза, автотехническа и комплексна медико-
автотехническа експертизи. Тези заключения са подробни, пълни, обосновани
и не пораждат никакво съмнение по отношение на правилността им. Те в
действителност в много голяма степен допринасят за изясняването на
съществени обстоятелства включени в предмета на доказване - механизма на
причинените увреждания и на пострадалите, както и за причините за
възникването на ПТП и механизма на неговото протичане, наличието респ.
наличието или липсата на алкохол в кръвта на участниците в ПТП.
Заключенията са депозирани от компетентни вещи лица, в чиято
добросъвестност и професионални знания съдът няма никакви основания да
се съмнява, още повече, че точно тези вещи лица многократно са се явявали в
това си качество и пред настоящия съд и последният има непосредствени
впечатления както от компетентността, така и от добросъвестността им.
Наред с това, заключенията са изготвени на базата на обективни данни и въз
основа на използването на утвърдени и безспорни научни методи, което е
особено важно за изясняването на въпроса какви са техническите причини за
настъпването на произшествието, което от своя страна позволява на съда да
направи извода дали при управлението на автомобила са допуснати
нарушения на правилата за движение и какви. Чрез заключението на тези
вещи лица е изяснен по несъмнен и безспорен начин механизма на възникване
и протичане на ПТП, както и въпроса за техническите причини за
възникването на това ПТП.
Въззивният съд намира за неоснователно възраженията, че
разпита на вещите лица, изготвили комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза е извършен чрез видеоконферентна връзка. В тази
връзка настоящият съдебен състав счита, че визираните процесуалните
действия са в съзвучие с разпоредбите на НПК и Закона за извънредното
положение в сила към момента на провеждане на съдебното заседание –
09.10.2020 год. Но дори да се приеме, че е допуснато процесуално нарушение,
същото не е съществено, тъй като е проведено със съгласието на подсъдимия
и неговия защитник, които активно са участвали в процеса, и липсват каквито
и да е основания да се счита, че с възприетия процесуален подход се
накърнява правото на защита на подсъдимия.
8
Анализирайки така приетата за установена фактология,
настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първата инстанция
намира, че подс. З. Н. Д. е осъществил деяние, съставомерно по възприетата с
обжалваната присъда правна квалификация. По несъмнен начин (предвид
установените фактически дадености) по делото се установява, че подс. З.Д. на
28.11.2016 год. около 18.15 ч. в гр. П., на кръстовището на ул. “Цар Борис III“
и ул. “Тома Митов“, пред магазин „Била“, като правоспособен водач на
моторно превозно средство категории „В” и „М“, управлявайки лек
автомобил марка „Форд”, модел „Торнео Конект Л“ с регистрационен номер
*, нарушавайки правилата за движение, визирани в Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, а именно: чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП - „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди”; чл.20 ал.2 изр.1 пр.1,
предпоследно и последно и изр.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”,
чл.47 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовището, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да
може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство“., чл. 116 пр.1 от ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците “ и чл. 119 ал.1
ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре”, като при избиране на скоростта си на движение не се е съобразил с
атмосферните условия /дъждовното време/, с характера и интензивността на
движението /интензивно движение на пешеходци и МПС в центъра на града,
в следобедните часове и в района на регулирано кръстовище и с конкретните
условия на видимост /намалената видимост, заради наличието на дъжд/, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; не е проявил
внимание и предпазливост към преминаващия от ляво на дясно по
9
пешеходната пътека, сигнализирана с пътен знак Д-17 и пътна маркировка М
8.1 от ППЗДвП пешеходец - М. Е.. Т. от гр. П., не е намалил скоростта си на
движение и не е спрял, за да я пропусне да премине, в резултат на което
ударил същата и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда -
двукондилно /бикондилно/ счупване на лявата голямопищялна кост довело до
трайно затруднение в движенията на ляв долен крайник за срок около 7-8
месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по
чл.343 ал.3 пр. последно б.”а” пр. 2 във вр. с ал.1 б.“б“ пр.2 НК във вр. с
чл.342 ал.1 пр.3 НК.
От обективна страна е несъмнено, че подс. З.Д. е управлявал
визираното МПС по време на възникване на ПТП. При управлението на този
автомобил той е нарушил правилата за движение визирани в посочените
разпоредби от ЗДвП. Безспорно е, че в неговата лента за движение е настъпил
удар между управлявания от него автомобил и намиращия се на платното
пешеходец – пострадалата М.Т.. Безспорно и несъмнено е, че пострадалата е
била ударена само от един лек автомобил и това е автомобилът, управляван
от подсъдимия. Категорично е установено, че причинените на пострадалата
телесни увреждания са в резултат на този удар, както и че в резултат на тези
увреждания пострадалата е получила телесни увреждания, които по медико-
биологични характеристики представляват средни телесни повреди по
смисъла на чл.129 от НК. Следователно е налице причинна връзка между
нарушаването на правилата за движение от страна на подсъдимия и
възникването на ПТП, както и резултата от него – телесните увреждания на
пострадалата.
От субективна страна деянието е осъществено по непредпазливост
– подс. З.Д. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Същият не е целял
пряко настъпването на престъпния резултат, но е могъл съобразно
квалификацията си на водач на МПС и е бил длъжен в съответствие с
особеностите на конкретната пътна обстановка да предвиди настъпването на
общественоопасните последици - да съобрази поведението и действията си с
особеностите на конкретната пътна ситуация.
За извършеното от подс. З.Д. престъпление съставът на районния
съд на основание чл.343 ал.3 пр. последно б.”а” пр. 2 във вр. с ал.1 б.“б“ пр.2
10
НК във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и чл. 36 от НК, му е
наложил наказание "Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, както и
на основание чл.343г НК във връзка с чл.343, ал.3 НК и чл.37, т.7 НК,
подсъдимият Д. е лишен от правото му да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 /шест/ месеца.
Въззивният съд намира, че така определените наказания
“лишаване от свобода” и „лишаване от право да управлява МПС“
съответстват на степента на обществената опасност на деянието и
извършителя. Действително престъпленията, касаещи причиняването на ПТП
са с повишена степен на обществена опасност. Същевременно настоящият
състав на съда счита, че в конкретния случай смекчаващите вината
обстоятелства на подсъдимия Д., а именно чистото съдебно минало,
семейното и материално положение, както и добрите му характеристични
данни обуславят налагането на наказанията под най-ниско определените
предели. В тази връзка районният съд правилно е приел, че визираните
смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни, което предпоставя
определянето на наказанието при условията на чл.55 от НК. Ето защо при
изложеното за адекватно за постигането на визираните в чл.36, ал.1 от НК
цели въззивният съд приема определените от първата инстанция наказания
“Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Така индивидуализираните наказания са близки до минималния
предвиден за съответните санкции размер и липсват каквито и да е основания
същите да бъдат допълнително намалявани. Наред с това налагането на
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ е императивно изискване
на закона – чл.343г от НК. Ето защо исканията на подсъдимия в тази насока
не могат да бъдат уважени.
Тъй като подсъдимият З.Д. не е осъждан и с оглед на визираните
по-горе характеристични данни, съдът приема, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да
изтърпи наказанието „Лишаване от свобода”, поради което на основание
чл.66, ал.1 от НК изтърпяването му следва да бъде отложено за минимално
предвидения срок от 3 години.
Така наложените в конкретния случай наказания ще способстват
11
за изграждане у подсъдимия на устойчива мотивоционно-волева система за
спазване на установения правов ред и ще предотврати извършването на
престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и
генералната превенция - цели на наказанието по чл.36 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс. З.Д. следва да заплати
разноските по делото.
При цялостната служебна проверка на обжалваната присъда
въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон
или съществени нарушения на процесуалните правила, даващи основание за
отмяната или изменението на съдебния акт. Ето защо прие, че присъдата на
районния съд следва да бъде изцяло потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК,
Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 8337 / 09.10.2020 год.,
постановена от Районен съд – П. по н.о.х. дело № 700 по описа за 2018 год.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12