Разпореждане по дело №57/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.196 и сл ГПК /отм/,приложим съгласно пар.2 ПЗР ГПК по въззивна жалба,подадена от адв.Щ.,в качеството й на процесуален пълномощник на Б. М. М., против решение № 2338/06.10.2008г.,постановено по гр.д.№1250/06 по описа на РС Разлог,с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ,против наследниците на Г.П.М., за признаване за установено,че земеделска земя,представляваща ливада в м."Попов чарк" землището на с.Д. е била собствена на наследодателя му Методи Михайлов,преди кооперирането.Прави се оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт,тъй като не са обсъдени всички доказателства.Моли да се отмени решението и се постанови друго,с което се уважи иска.

Въззиваемите П. Х. и Л. Я.,чрез пълномощника си изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от пълномощник с надлежна представителна власт по отношение на страна,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт,който е валиден и допустим.

Разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа и правна страна следното :

В исковата си молба ищецът е твърдял, че земеделска земя,представляваща ливада в м."Попов чарк" землището на с.Д. от 0.500 кв.м.е била собствена ,преди кооперирането на наследодателя му М. М.-починал през 1969г.Посочил е като придобивен способ наследство и давностно владение за периода от 1937 до 1958 г.

Правният му интерес от предявяване на иска се обуславя от обстоятелството,че с решение № 391 а от 19.01.2005г. ОбСЗ Баонско е отказала да възстанови собствеността в реални граници,тъй като претендираната земя попада във възстановен имот на н-ци на Г. П. М.. Решението е обжалвано и ОС Б. е потвърдил отказа ,постановен с решението на административния орган по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ.

Ответниците са наследници на Г. П. М..

От приложените преписки на ОбСЗ Б. се установява,че в срока по чл.11 ал.1 ЗСПЗЗ и двете страни са подали заявление за възстановяване на имоти.

Наследниците на Г. М. са посочили нива от 1 дка в м."Чарко" и ливада от 2 дка,като вместо изписване на имотите в заявлението са приложили извадки от данъчен регистър, за имотите на наследодателя си, но не е посочено от коя година датира регистъра.

Б. М.,като наследник на М. М. не е заявил изрично имот в м. "Чарко" или "Попов чарк",но е приложил списък от ТКЗС и клетвена декларация.Списък ът от ТКЗС е нечетлив,но доколкото може да се установи няма имот,още повече ливада в такава местност,докато в клетвената декларация по чл.12 ЗСПЗЗ,такъв имот е отразен.

В стари реални граници на ответниците е възстановена собствеността на ливада от 4.955 дка в тази местност при съседи К. Л. и А. Ч.,община Б.,държавни земи.

Извършен е оглед на място и вещото лице е направило скица,при която се установява,че претендирания от ищеца и защрихован имот в червено,попада върху част от възстановения на ответниците.

В огледния протокол не е записано точно,от какви знаци се ръководят свидетелите,нито пък е направена окомерна скица,за да се установят топографски знаци,което не е съществено процесуално нарушение,с оглед съдържанието на свидетелските показания.

От показанията на свидетелите на ищеца П. се установява,че имот в тази местност са имали трима братя-наследодателя на ищеца,на ответниците и още един наричан поп Ц..Свидетелят не твърди,че имота е наследствен ,а сочи,че след 1942 г. тримата братя са си го разделили.Същият свидетел не описва какъв имот,с каква площ и при какви граници е обработван от наследодателя на ищеца.От показанията му може да се направи извод,че пак тримата братя общо са го работили,включително и след кооперирането,тъй като говори общо за имот от 2-3 дка.Св.Г. сочи,че имота е разработен от тримата братя,като са си го разделили след кооперирането и посочва кой какво е обработвал.Чарка е бил общ,преди да изгори през 1942 г.

Св. К. дава показания,че имота е "бащиния" на Г.П.,но единствен той го е обработвал до колективизацията.Свидетелката е в отношения по сватовство с една от страните.Св.Е. също дава показания,че до 1949г. е виждал само Г. със зет си да обработва имота.

Пред въззивната инстанция е разпитан и св.М.,но в това съдебно заседание е отменено определението,с което е даден ход,поради нередовно призована страна /протокол от 02.06.2009г./,след което въззивникът не е поискал повторен разпит на свидетеля.С оглед на това не следва да се обсъждат показанията на този свидетел.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ и същият е допустим.Спори се за правото на собственост преди кооперирането върху един и същ имот,който е възстановен с окончателно решение на ответниците като част от по-голям техен имот,а на ищеца е отказано именно,поради възникналия спор за материално право.Постановеният отказ по административен ред на това основание не е пречка за развитието на исковия процес,тъй като в него може да се реши въпроса,обусловил отказа.

Налице са валидно заявени претенции пред административния орган за 0.500 кв.м. ливада в м."Попов чарк" и от двете страни.

Ищецът претендира,че имотът е имал наследствен характер.Такива обстоятелства не се установиха по делото,с изключение на св.К.,която неопределено сочи,че имота е бил "бащиния" на наследодателя на ответниците.Напротив ,свидетеля на ищеца Гальов твърди,че имотът е разработен от тримата братя,което води до извода,че не е имал наследствен характер.

Липсват писмени доказателства за право на собственост на общ наследодател,а дори не се споменава и кой е той и кога е починал,поради което съдът намира,че не е доказан и наследствения характер на имота.

Ищецът се позовава на давностно владение за периода от 1937-58 г.,в който период наследодателят му следва да е упражнявал владение на собственик,върху конкретно определения имот с параметрите по площ и съседи,описани в исковата молба явно,спокойно и непрекъснато.

Няма писмени данни,които да са индиция за горепосочените обстоятелства.Ищецът е представил само клетвена декларация,изхождаща от него.За наследодателя на ответниците е представено извлечение от данъчен регистър,в който са отразени притежавани от него имоти в м."Чарко" -нива от 1 дка и ливада от 2 дка,макар и за неизвестен период преди кооперирането.

И от гласните доказателства не се установява наличие на 20 годишно владение,упражнявано от наследодателя М. М.,годно да изработи придобивна давност върху имота,съгласно разпоредбата на чл.34 ЗД /отм/.Единият от свидетелите твърди,че тримата братя са си разделили имота през 1943 г.,а другият,след кооперирането на земята.Показанията на първия свидетел са неубедителни,макар,че и дори да се е осъществила делба през 1943 г.,не е изтекъл 20 годишния период на владение като собственик.

Действително,както е приел РС Р., в тежест на ищеца е да направи пълно и главно доказване на обстоятелствата,обуславящи уважаване на претенцията, по правилата на чл.127 ГПК /отм/,което той не е сторил.В настоящия казус ответниците по спора са тези,които са ангажирали доказателства за наличие на владение върху имота за необходимия период,подкрепени с писмени доказателства,индициращи достоверност на показанията им..

По изложените съображения решението на РС Р. следва да се потвърди,поради съвпадение на изводите на двете инстанции за неоснователност на претенцията.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2338/06.10.2008г.,постановено по гр.д.№1250/06 по описа на РС Р..

ОСЪЖДА Б. М. М. от с.Д. общ.Б. да заплати на Л. Б. Я. и П. Л. Х. сумата от 200 лв.,направени разноски за адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател : Членове :