№ 3876
С, 04.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110105932 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 410 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД от „Л И“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С, бул.
“***** ***, представлявано от С А и П Д., против С О, ЕИК *****, с адрес гр.
С, ул. “*****“ № 33, представлявана от В Т, с искане да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че съществува вземане на
ищеца в размер от 655,84 лева главница и 196,80 лева мораторна лихва за
периода 22.04.2019 г. до 22.04.2022 г.
В исковата молба се твърди, че на 08.08.2018 г. в гр. С, кв. “Д“,
автомобил „Ф Кадди“ с рег. *****, управляван от Д. Ш., движейки се по ул.
“***“ преди ул. “***“ попада в необозначена и необезопасена неравност -
ремонтиран участък на пътното платно, за което е съставен протокол за ПТП
№ 1718018. Ищецът поддържа, че е застраховател по договор за застраховка
„Каско“ за периода 26.01.2018 г. до 25.01.2019 г. Сочи се, че ищецът е
образувал преписка по щета и е определено и изплатено обезщетение в
размер на 645,84 лева. Исковата претенция е основана на твърдения, че
ответната страна отговаря за възстановяване на вредите, защото са
регламентирани задължения за общината да поддържа пътищата. В исковата
молба се поддържа, че до ответната страна е изпратена покана, съдържаща
искане за възстановяване на паричните суми, по която няма плащане, което
поражда интереса освен главницата да бъде претендирана и мораторна лихва
в размер от 196,80 лева за периода 22.04.2019 г. до 22.04.2022 г. Ищецът
твърди, че е претендирал вземането по реда на заповедното производство, но
предвид постъпило възражение е налице интерес от предявяване на
установителните искове. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да
уважи предявените искове.
1
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника С
О с изразено становище за неоснователност на исковете – твърди се, че не е
докаазно да е сключен договор в писмена форма, сочи се, че не са
представени общите условия, твърди се, че не е доказано къде е настъпило
произшествието, нито е доказано да е имало дупка на пътното платно на
същото място, в която насока ответникът изтъква, че протоколът не се ползва
с материална доказателствена сила за механизма на настъпване на
произшествието. Формулирано е възражение за съпричиняване от страна на
водача на автомобила Ф. Ответникът твърди, че е сключил договор с „Т
Г“АД, на което дружество е възложено поддържането на пътното платно.
Едновременно с писмения отговор ответникът по първоначалните искове
предявява обратни искове срещу „Т Г“АД с искане за осъждането на този
ответник,ако бъдат уважени първоначалните искове. Ответникът по
първоначалните искове С О намира първоначалните искове за
неоснователни,а ако бъдат възприети за основателни – моли съда да уважи
предявения обратен иск.
В срока за писмен отговор ответникът по обратния иск „Т Г“АД счита,
че обратният иск е допустим, но неоснователен. Твърди се, че съгласно
договора, сключен със С О дружеството осъществява дейности в някои
райони на С О, но не е доказано щетите да се дължат на действия или
бездействия на дружеството. Дружеството сочи, че е извършило
необходимите дейности по абонаментна поддръжка, за което са съставени
констативни протоколи, както и в тези протоколи липсват възражения от С О
като възложител на работата относно качеството на изпълнение на дейността
й. Оспорен е искът за мораторна лихва като погасен по давност. Ответникът
по обратните искове моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното :
Представена е застрахователна полица № 93001810007877/26.01.2018 г.
за застраховка „Активна грижа на пътя“ и застраховка „Злополука“ на местата
в МПС, валидна за периода 26.01.2018 г. – 25.01.2019 г. относно лек
автомобил „Ф“ с рег. ***** /собственост на „О“ АД/.
Приложен е протокол за ПТП № 1718018 от 08.08.2018 г., съгласно
който на посочената дата, в кв. „Д“, по ул. „***“, преди ул. „***“, движещото
се МПС „Ф“ с рег. *****, е попаднало в ремонтиран участък от пътя с
оставени необработени неравности и извадени павета.
От представения опис на щетите се установява, че увредени са воден
радиатор и предна броня.
Съгласно доклада по щета № 0000-2261-18-206404/1, приет като
доказателство по делото, определеното обезщетение за репариране на вредите
възлиза на 645,84 лева, от които 597,84 лева, обезщетение за увредените по
автомобила части и 48 лева за репатриране, като са извършени и
допълнителни разходи в размер на 10 лева за ликвидационни разноски.
Издадени са фактура № ********** от 13.08.2018 г., относно „радиатор
воден кади“, „антифриз“ и „труд“, на стойност 597,84 лева, по щета 206404,
2
както и фактура № ********** от 08.08.2018 г., с получател „О“ АД за сумата
от 48 лева, дължима за репатриране в рамките на С.
Видно от приложено по делото платежно нареждане, „Л И“АД е
заплатил в полза на „О“ АД, сумата в размер на 645,84 лева с основание
процесната щета.
По делото е представена регресна покана, изпратена до С О с искане
относно изплащане на процесното вземане, като видно от обратната разписка,
поканата е получена на 11.03.2019 г.
По делото е представен договор СО15-РД-55-355/11.06.2015 г., съгласно
който С О е възложила на „Т Г“ АД, извършването на територията на СО – I
зона /райони „С“, „Л“, „Т“, „В“/ дейностите по поддържане и текущ ремонт
на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително изграждане,
изработване и поддържане на средства за организация на движението,както и
два броя допълнителни споразумения относно конкретизиране на уличните
участъци.
Съгласно приложени протоколи /одобрени от зам-кмета на СО/ за
месечна инспекция за 37 и 38 месец по договор СО15-РД-55-355/11.06.2015
г., извършена на 11 и 12 юли 2018 г., и на 15 и 16 август 2018 г. при
осъществена проверка на територията на С О – I зона /райони „С“, „Л“, „Т“,
„В“/, е констатирано недостигане на необходимото ниво на обслужване на 3
улици – Б, С и В. От приложени констативни протоколи от 12.07.2018 г. и от
16.08.2018 г. за 37 и 38 месец на договор СО15-РД-55-355/11.06.2015 г., и на
договор СО15-РД-55-380/22.06.2015 г., относно обект I-ва зона, район „В“, ул.
„***“, обектът е приет без забележки.
Видно от писмо до изпълнителния директор на „Т Г“ АД, с оглед
установените пропуски в горепосочените протоколи, на дружеството е
начислена неустойка за некачествено изпълнение.
По делото е изискана административно-наказателната преписка,
образувана във връзка с процесното ПТП, като съгласно приложената
докладна записка при посещение на мястото на ПТП, органите на реда
установили, че на 08.08.2018 г., около 08:20 ч., автомобилът с рег. ***** се
движел по ул. „***“ към ул. „***“, като попаднал в ремонтиран участък от
пътя, в който се изграждало кръгово кръстовище, като по пътя били налице
чакъл, пясък и павета.
От приетото заключение по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза се установява,че възможният и вероятен механизъм на ПТП е
описаният в протокола за ПТП, а щетите са съответно увредени воден
радиатор и предна броня, като при този механизъм на ПТП е възможно да
настъпят тези щети, чийто размер към датата на ПТП възлиза на 735,84 лева
без услугата по репатриране на автомобила, а при добавяне на цената
стойността на разходите възлиза на 793,84 лева.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетеля Д. П. Ш.,който е водач на увредения автомобил се установява,
че същият не си спомня за процесното ПТП, въпреки че потвърждава,че
подписът върху протокола за ПТП е негов.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
3
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
депозирано възражение. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер,за което е
издадена заповедта за изпълнение. Законът регламентира фикция,че искът се
счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е
постъпила в едномесечен срок,т.е. искът се счита предявен на 16.12.2022 г. В
конкретния случай ищецът следва да докаже,че е застраховател по договор за
имуществена застраховка каско,да установи,че е настъпило застрахователно
събитие и са причинени вреди,с чието изплащане застрахователят встъпва в
правата на увредения собственик спрямо прекия причинител на
вредата,възложителя на работата или собственика на вещта,от която са
произтекли вредите. С исковата претенция по чл.410 от КЗ застрахователят по
договор за застраховка „каско“ реализира своето регресно вземане спрямо
прекия причинител на вредата, спрямо възложителя на работата, по повод на
която са възникнали вредите, спрямо собственика на вещта, от която са
произтекли вредите.
Софийският районен съд намира, че от представените по делото
доказателства може да бъде направен извод, че дружеството ищец се явява
застраховател по договор за застраховка каско за автомобил Ф, валидна към
процесния период, в която насока съдът отчете представената
застрахователна полица. Договорът за застраховка каско е формален договор
– сключва се в писмена форма – застрахователна полица, като с този договор
застрахователят се задължава да осигурява покритие по време на действие на
договора, а застрахованият приема да заплати уговорената застрахователна
премия. С оглед това,че е представена застрахователната полица съдът
счита,че е доказано,че дружеството ищец е застраховател по застраховка
каско. Договорът за застраховка каско поражда задължение за застрахователя
да осигурява покритие по време на действие на договора на евентуални
материални щети,които биха могли да настъпят за застрахования автомобил,а
при възникване на застрахователно събитие задължението се трансформира в
такова за определяне и изплащане на обезщетение. Това означава,че в
изпълнение на своите договорни задължения дружеството ищец е образувало
преписка по щета след като е постъпило уведомлението. За да счете,че е
настъпило застрахователно събитие,съдът взе предвид,че от представените по
делото писмени доказателства – уведомление до застраховател и декларация
от водач, от представения протокол за ПТП и приложената административно-
наказателна преписка се установява, че на 08.08.2018 г. в С е настъпило ПТП,
при което застрахованото при ищеца МПС е преминало през неравност по
пътното платно, където се извършвали ремонтни дейности, вследствие на
което върху водния радиатор и предната броня на автомобила са настъпили
увреждания. Не може да бъде споделен доводът на ответната страна,че искът
е недоказан,защото протоколът не се ползва с материална доказателствена
4
сила,тъй като съставителят не е присъствал при настъпване на събитието. В
тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че служителят на
МВР,който е съставил протокола е посетил местопроизшествието и е
съставил схемата на ПТП съобразно констатираната на място пътна
обстановка като е отразил наличието на неравност, чакъл, пясък по пътното
платно,а за наличието на същите актосъставителят е придобил
непосредствени впечатления при посещение на мястото,където е настъпило
произшествието. Така мотивиран,съдът намира,че е доказано,че ПТП е
настъпило при описания механизъм,в която насока следва да бъде отчетено,че
и според приетото заключение по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза механизмът на ПТП е какъвто е възприетият и описаните щети
могат да бъдат получени при описания механизъм. Действително свидетелят
Ш. не си спомня за конкретното произшествие,но при съобразяване
изминалия период от време,както и с оглед това,че свидетелят депозира
показания,че е работил като шофьор и е участвал в повече от едно
произшествия,съдът намира,че ищецът е доказал настъпването на
застрахователно събитие и на вреди,които са пряка и непосредствена
последица от застрахователното събитие,в която насока следва да бъде
отчетено,че свидетелят Ш. потвърждава,че е негов подписът в протокола за
ПТП. При това положение съдът намира,че ответната община се явява
пасивно легитимирана да отговаря за възстановяване на щетите. Законът за
пътищата предвижда, че пътищата, намиращи се на територията на общината
са общинска собственост, а съгласно чл.31 от Закона за пътищата общината
отговаря за поддържането на пътищата. Поддържането на пътищата включва
такива дейности, които да осигурят доброто състояние на пътното платно, за
да бъде гарантирана безопасността на движението. С оглед обстоятелството,
че застрахователното събитие е настъпило на улица в гр. С, то ответната
община е пасивно легитимирана да отговаря за възстановяване на вредите.
При съобразяване заключението по автотехническата експертиза, че
описаните щети могат да бъдат получени при попадане на автомобила на
неравност на пътното платно, съдът приема, че исковата претенция е доказана
по основание, защото следва да се приеме, че ответната община е допуснала
бездействие при изпълнение на задълженията си по осигуряване
безопасността на движение при извършване на ремонтни дейности. Съдът
счита, че исковата претенция на ищеца подлежи на уважаване за сумата от
655,84 лева, каквато парична сума ищецът претендира с исковата молба при
съобразяване заключението по съдебно-автотехническата експертиза,според
което размерът на обезщетението по средни пазарни цени е на по-висока
стойност. С оглед това,че застрахователят по застраховка каско има регресно
вземане,което представлява по-ниската стойност измежду изплатеното
обезщетение и размера на обезщетението по средни пазарни цени,съдът
приема,че искът,който е предявен за сумата от 655,84 лева – изплатено
обезщетение подлежи изцяло на уважаване. Разбирането на съда за
основателност на иска не се променя предвид формулираното в писмения
5
отговор възражение за съпричиняване. За да е налице съпричиняване, следва
няколко лица да са допринесли за възникване на вредоносния резултат,в това
число следва водачът на застрахования автомобил да е допринесъл за
настъпване на вредите, а в конкретния случай от доказателствата по делото не
се установява водачът на автомобил Ф да е имал поведение, с което да е
допринесъл за настъпване на произшествието, респективно възражението за
съпричиняване се явява недоказано. Развитите съображения мотивираха съда
да приеме, че следва да уважи иска изцяло за сумата от 655,84 лева.
За да бъде уважена искова претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД,
необходимо е да бъде доказано, че парична сума не е издължена и кредиторът
има право да претендира от длъжника обезщетение в размер на законната
лихва. Когато задължението има падеж или срок, считано от датата, следваща
падежната дата или датата, следваща последния ден от срока длъжникът
изпада в забава, без да е необходимо отправяне на покана, а когато за
изпълнение на задължението няма срок, кредиторът следва да отправи покана,
в която да посочи срок за изпълнение, за да постави длъжника в забава. В
настоящия случай дружеството ищец е изпратило регресна покана, получена в
С О на 11.03.2019 г. С оглед обстоятелството, че ответната страна не е
възстановила стойността на изплатеното застрахователно обезщетение
доброволно, следва да се приеме,че общината е поставена в забава, т.е. искът
по чл.86 от ЗЗД е доказан по основание. Софийският районен съд,
съобразявайки уважаването на иска за главница за сумата от 655,84 лева,
приема, че по реда на чл.162 от ГПК искът за мораторна лихва подлежи
изцяло на уважаване за сума в размер от 196,80 лева.
Изводът на съда за основателност на исковете,предявени от „Л И“АД
срещу С О обосновава наличието на процесуална предпоставка да бъде
разгледан предявеният при условията на евентуалност обратен иск от С О
срещу „Т Г“ АД. Уважаването на иск за вреди от допуснато договорно
неизпълнение е обусловено от провеждането на доказване,че между страните
е сключен договор,от установяване уговорените права и задължения за всяка
от страните по договорното правоотношение,от доказване,че едната страна е
допуснала неизпълнение на договорно задължение,при което другата страна
има право на обезщетение за всички преки и непосредствени вреди,които са
предвидими към сключване на договора. Страните по обратния иск не спорят,
а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че е
налице сключен договор, съгласно който ответникът е приел да извършва
дейности на част от територията на С О,вкл. в района,в който е настъпило
произшествието. С оглед това,че не е спорно между страните,че ул.“***“,на
която е възникнало произшествието е включена в списък по приложение 11
към сключения договор,т.е. включена е в улиците,за които съгласно чл.1.1.1
от договора е посочено,че следва да бъдат достигнати стандартите за
състоянието на пътя,определени от нивото на поддържане,съдът счита,че
ответникът по иска е поел задължение за осигуряване постоянно по време на
действие на договора на състояние на пътя от гледна точка безопасност и
състояние на пътното платно,в която насока следва да бъде отчетено,че
клаузата на чл.1.1.2 предвижда,че за всички останали участъци изпълнителят
извършва дейности по поддържане и текущ ремонт по възлагане на С О.
Анализирайки клаузите на чл.1.1.1 и чл.1.1.2 от сключения договор,съдът
6
приема,че в зависимост от това дали съответния участък от пътя е включен в
приложение 11 или не е включен в същото,възниква постоянно задължение
по време на действие на договора за реализиране на дейности или възниква
конкретно задължение за реализиране на дейности по възлагане от
възложителя. Доколкото ул.“***“ е посочена в списъка по приложение 11 и
никоя от страните не твърди процесният участък да е бил изключен,съдът
намира,че за ответното дружество съществува задължение да осигурява
изпълнение на дейностите по време на действието на договора. С оглед
това,че се установява от събраните в хода на производството доказателства,че
автомобилът Ф е попаднал в необозначена неравност предвид реализирани
ремонтни дейности,съдът намира,че е допуснато неизпълнение на договорно
задължение от ответника по обратния иск – „Т Г“АД,поради което и
предявеният обратен иск е доказан по основание. Изводът на съда за
доказаност на иска по основание не се променя предвид довода на
ответника,че с констативни протоколи работата на ответника е приета без
възражение. Действително по делото са приети констативни протоколи,от
които се установява,че не е констатирано недостигане ниво на изпълнение за
участък – ул.“***“,но при съобразяване наличието на договорно задължение
за ответното дружество по обратния иск да осигурява поддържане
изправността на пътя непрекъснато по време на действие на договора,както и
като отчете,че към датата на настъпване на ПТП е допуснато пътното платно
да има неравности поради извършване на ремонт и наличието на извадени
павета,съдът счита,че исковата претенция по обратния иск подлежи на
уважаване. Изводът на съда за основателност на исковата претенция по
обратния иск не се променя предвид формулираното в писмения отговор по
обратния иск възражение за настъпила давност. В конкретния случай с
исковата молба по първоначалния иск е предявен иск за реализиране на
регресно вземане по чл.410 от КЗ,както и с исковата молба по обратния иск е
предявен иск за вреди от допуснато договорно неизпълнение. Приложимата
погасителна давност за вземанията по регресния иск и по обратния иск е
предвидената такава съгласно общите правила,регламентирани със ЗЗД. За да
приеме,че е неоснователно възражението на ответника по обратния иск,съдът
взе предвид,че началният момент,от който давност тече е считано от
настъпване изискуемост на вземането,а предвид това,че предпоставка за
разглеждане по същество на обратния иск е уважаването на първоначално
предявения иск,респективно уважаването на този иск обосновава претенция
за вземане,произтичащо от неизпълнение на договорни
задължения,възражението за давност,формулирано от ответника по обратния
иск е недоказано.
При този изход на делото и като съобрази, че и двете страни
претендират присъждането на съдебноделоводни разноски, съдът намира, че
в полза на ищеца по главния иск следва да бъдат присъдени разноски в
исковото производство в размер от 540 лева, от които 350 лева депозит за
вещо лице, 40 лева депозит за свидетел, 50 лева държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева, както и 25 лева разноски
за държавна такса в заповедното производство,а в полза на ищеца по
обратния иск следва да бъдат присъдени 200 лева съдебноделоводни разноски
– 100 лева за държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
7
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
415 от ГПК, вр. чл. 410 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД по отношение на С О, ЕИК
*****, с адрес гр. С, ул. “*****“ № 33, представлявана от В Т, че съществува
вземане на „Л И“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С,
бул. “***** ***, представлявано от С А и П Д., в размер от 655,84
(шестстотин петдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки) лева
главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 0000-2261-18-206404 за настъпило на 08.08.2018 г. в кв. „Д“ , на ул.
„***“ преди ул. „***“ ПТП, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 196,80
(сто деветдесет и шест лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща
мораторна лихва за периода 22.04.2019 г. до 22.04.2022 г., относно което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гражд. дело № 68716/2022 г.
по описа на СРС, 42 състав.
ОСЪЖДА С О, ЕИК *****, с адрес гр. С, ул. “*****“ № 33,
представлявана от В Т да заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1
от ГПК на „Л И“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С,
бул. “***** ***, представлявано от С А и П Д., сумата от 590 (петстотин и
деветдесет) лева съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и сумата от 25 (двадесет и пет)
лева съдебноделоводни разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т Г“ АД, ЕИК ***** и седалище и адрес на управление С,
*****представлявано от Б Д да заплати на С О,ЕИК *****,с адрес
гр.С,ул.“*****“ № 33,представлявана от В Т по обратен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,вр.чл.82 от ЗЗД сумата от 655,84 лева,
представляваща регресно вземане по чл.410 от КЗ вследствие настъпило ПТП
на 08.08.2018 г. в С, сумата от 196,80 лева ( сто деветдесет и шест лева и
осемдесет стотинки ) – мораторна лихва за периода 22.04.2019 г. до
22.04.2022 г. върху регресното вземане, законната лихва върху сумата от
655,84 лева за периода от 16.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането,както и сумата от 565 ( петстотин шестдесет и пет ) лева
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение по
иска,предявен от „Л И“АД срещу С О,при условие,че С О изплати посочените
парични суми в полза на „Л И“АД.
ОСЪЖДА „Т Г“ АД, ЕИК ***** и седалище и адрес на управление С,
*****представлявано от Б Д да заплати на С О,ЕИК *****,с адрес
гр.С,ул.“*****“ № 33,представлявана от В Т на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 200 ( двеста ) лева съдебноделоводни
разноски и юрисконсултско възнаграждение по обратния иск.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т Г“
8
АД, ЕИК *****.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9