Решение по дело №1205/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на дружество „Феникс Гарант“ ООД срещу решение № 472/19.05.2023г., постановено по АНД № 1029/2023г. на РС Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 62/22.11.2021г., издадено от Директора на РИОСВ Бургас, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 7000.00 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Оспорва се съставомерността на вмененото на дружеството нарушение с твърдения, че нарушението не било доказано от субективна страна, тъй като липсват доказателства относно виновно нарушение на задълженията от страна на дружеството. Изразява се несъгласие с изводите на съда за липса на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Акцентира се на обстоятелството, че става въпрос за формално нарушение, което било отстранено веднага след проверката и дадените указания били изпълнени. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и съответно на обжалваното НП.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация не е подал отговор срещу касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. С представено писмено становище поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът по касация - Директорът на РИОСВ Бургас, не изпраща представител. Представя писмено становище, в което касационната жалба се оспорва като неоснователна. Развиват се подробни съображения за законосъобразност на оспореното съдебно решение и потвърденото НП. Прави се искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Моли за присъждане на направените разноски пред двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от касатора, в случай че съдът отмени обжалваното решение.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и съответно за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас потвърдил НП № 62/22.11.2021г., издадено от Директора на РИОСВ Бургас, с което на „Феникс Гарант“ ООД за нарушение на чл.136, ал.2, т.4 вр. чл.35, ал.3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и на основание чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 7000.00 лева.

Районният съд е приел от фактическа страна следното :

В полза на дружество „Феникс Гарант“ ООД е издадено Решение № 02-РД-224-04 / 08.04.2016г., изменено с Решение № 02-РД-224-04/08.04.2019г. на Директора на РИОСВ Бургас, с което на дружеството е разрешено да извършва дейности по третиране на отпадъци. Решението е издадено по реда на глава V, раздел ІІ от ЗУО, поради което жалбоподателят има качеството на лице по чл.35, ал.3 от ЗУО за извършване на дейностите по чл.35, ал.2, т.3-5 от ЗУО. Видът, количеството, произходът на отпадъците и дейностите по третиране са изброени в 18 пункта. Разрешението е дейността да се извършва на площ от 3000 кв.м. (открита и закрита), попадаща в ПИ № 07079.605.276 в Промишлена зона „Север“, база „Лозово“. В глава ІІІ, точка 2 са изброени изискванията, на които да отговаря площадката по съхранение и третиране на отпадъци, както дейностите по третиране на отпадъците.

На 25.03.2021г. главен инспектор в отдел УООП при РИОСВ Бургас извършил проверка на описаната в предходния пункт площадка. Проверката приключила със съставяне на Констативен протокол № 0129203 к-11-23, в който проверяващият обективирал установеното на място: нямало поставени обозначителни табели за съхранение на отделните видове отпадъци; безразборно нахвърляни и в процес на разлагане бали с хартиен отпадък; струпани накуп различни отпадъци; безразборно нахвърляни всякакви отпадъци; механична везна, очевидно използваема, с холограмен стикер с отбелязана на него дата до 01.2021г.

На 23.06.2021г. Главен експерт в отдел „УООП“ в отдел „Контрол и превантивна дейност“ в РИОСВ Бургас съставил АУАН, връчен на 23.06.2021г., в който е описано, че на 25.03.2021г. дружеството нарушило следните условия от издадения от Директора на РИОСВ Бургас регистрационен документ № 02-РД-224-04 / 08.04.2019г. :

1. Измерването и контролирането на количествата на постъпващите/предадените отпадъци/ се извършва тегловно на механична везна с обхват до 0,1 т., която не е калибрирана. По време на проверката и в седемдневния срок, предвиден в ЗУО, не е представен документ за използване на друга везна - условие 3.1.

2. Приетите отпадъци на откритата площадка не се съхраняват на обособени и обозначени места за всеки вид отпадък, в определени съдове или опаковки - контейнери за стъклени отпадъци и чували, биг-бегове за хартия и картон, пластмасови отпадъци и композитни /многослойни/ опаковки, а в насипно и смесено състояние - условие 2.1.6. и 2.1.7.

3. Само част от балираните отпадъци от хартия и картон и хартиени и картонени опаковки се съхраняват в закрити складови помещения. По-голямата част от балираните отпадъци се съхраняват на откритата площадка – условие 2.2.4.

Изброените констатации са квалифицирани като нарушение на чл.136, ал.2, т.4 вр. чл.35, ал.3 от ЗУО.

Въз основа на констатациите в АУАН, Директорът на РИОСВ Бургас издал оспореното НП № 62/22.11.2021г., в което е възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка и дадената правна квалификация и на основание чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 7000.00 лева.

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на събраните от РС Бургас доказателства – документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, вкл. заповедите, оправомощаващи съответните служители за издаването на АУАН и НП за нарушения от вида на процесното, както и показанията на актосъставителя, разпитан като свидетел.

След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна, същото е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН, както и че при издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Обосновал е извод, че жалбоподателят правилно е бил определен като субект на констатираното нарушение и правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, тъй като същият се явява адресат на задължението за изпълнение на условията по Решение № 02 - РД - 224-04 от 08.04.2019 г., издадено от Директора на РИОСВ Бургас. По същество е приел, че е налице неизпълнение на част от условията по разрешителното, като е без значение дали е нарушено едно или множество условия, налице ще е един състав на нарушение, а не няколко нарушения, тъй като условията за извършване на дейността са обективирани в едно решение и именно то се нарушава посредством едно или множество неизпълнения на съдържащите се в него условия. Изложил е доводи за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С оглед изложените мотиви, РС Бургас потвърдил оспореното НП като законосъобразно.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване му не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за основателност на жалбата. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол, който, като съставен при условията и реда на НПК, е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.

Фактическата обстановка е правилно и вярно установена и не се налага установяване на нови факти. Същевременно не се поддържа и не се установява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което не се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Така постановеното решение е правилно, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.

Съдът изцяло споделя правния извод на първоинстанционния съд за съставомерност на деянието, за което жалбоподателят е наложена имуществена отговорност. АНО правилно е приел, че жалбоподателят, като лице по чл.35, ал.5 от ЗУО, е нарушил три от изискванията в решението, а именно следните условия : 3.1 (измерването и контролирането на количествата на постъпващите/предадени отпадъци да се извършва тегловно чрез калибровани кантари); 2.1.6 (съхраняването на различните видове отпадъци да се извършва в обособени сектори на площадките); 2.1.7 (местата за съхраняване да са обозначени с табели или с надпис, според вида на отпадъка) и 2.2.4 (дейността по третиране на отпадъците да се извършва на площадка с трайна настилка при спазване на необходимите технологични параметри). Обективно установените факти, удостоверени в Констативния протокол, правилно са били квалифицирани като нарушение на решението за съхранение и третиране на отпадъци. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства, опровергаващи тези, събрани по инициатива на АНО и на съда. Простото несъгласие на жалбоподателя с установеното от АНО и от първоинстанционния съд не води до намаляване на доказателствената им стойност. Възражението на представителя на дружеството, обективирано във възражението му срещу АУАН, че кантарът бил калиброван и документите се съхранявали в каса, са голословни, тъй като жалбоподателят на нито един етап от развитието на административнонаказателното производство не представя тези документи.

Деянието правилно е квалифицирано от АНО като такова по чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО, където е предвидена имуществена санкция за едноличен търговец или юридическо лице, което не изпълнява условията, определени в разрешението по чл.35, ал.1, т.1 и/или в регистрационни документ по чл.35, ал.3 и ал.5. Юридически обосновани са мотивите на съда, че е налице едно деяние, а не няколко отделни, когато са нарушени различни условия от решение. Изцяло са приложими указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с ТР № 6/22.06.2017г., постановено в тълкувателно дело № 6/2016г. на ВАС, ОСС, І и ІІ колегии. Броят на нарушените условия би бил от значение за определяне на размера на санкцията.

Не намира опора в закона и доводът за липса на умисъл у нарушителя за извършване на нарушението. Привлечено към административнонаказателна отговорност е юридическо лице, на което е предвидена да се налага имуществена отговорност, която е особен вид отговорност, произтичаща от предвидената в чл.83 от ЗАНН възможност в случаи, изрично предвидени в съответен нормативен акт (закон, указ или постановление), на юридическите лица и едноличните търговци да бъдат налагани имуществени санкции заради неизпълнение на определени задължения към държавата при осъществяване на дейността им. Идеята на този вид отговорност, имаща по – специален характер, е постигане на определена компенсация заради настъпили в резултат на дейността на търговците последици, които поначало не биха могли да се компенсират чрез отговорността на конкретното лице, напр. управителя. Действително, чл.6 от ЗАНН предвижда отговорност само за това деяние, което е извършено виновно, но в случая е констатирано нарушение, извършено от юридическо лице, където въпросът за вината не се поставя изобщо.

Съдът споделя и изводите на първоинстанционния съд за неприложимост на чл.28 от ЗАНН, затова са изцяло неоснователни изложените в касационната жалба съображения за маловажност на извършеното. В §1, т.4 от ДР на ЗАНН е дадена легална дефиниция на понятието „маловажен случай“ – този, при който извършеното нарушение от физическо лице или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Настоящият случай не разкрива нито незначителност на вредните последици, нито по – ниска степен на обществената опасност. Обществената опасност е типична за този вид административни нарушения. Изцяло декларативни са твърденията в касационната жалба, че допуснатите нарушения били отстранени, тъй като по делото няма доказателства в тази насока. Другият довод – за ненавременното връчване на НП на нарушителя, също е неотносим към преценката по чл.28 от ЗАНН.

Наложената административна санкция е в размер на минималния предвиден от 7000.00 лева, поради което съдебна намеса в посока намаляването е недопустима.

В обобщение, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

В становището си ответникът по касация е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Искането е основателно в частта му, в която се претендира възнаграждение за касационната инстанция. В полза на РИОСВ Бургас следва да се присъди възнаграждение в размер на минималния предвиден от чл.27е от НЗПП – 80.00 лева, тъй като делото не разкрива фактическа и правна сложност. Искането за присъждане на възнаграждение за първата инстанция е неоснователно, тъй като до приключване на устните състезания в тази инстанция не е било направеното такова искане.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 472 от 19.05.2023 г., постановено по АНД № 1029 / 2023 г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА дружество „Феникс Гарант“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град Бургас, ул. Индустриална 2, представлявано от Г.Д.М., да заплати на РИОСВ Бургас, град Бургас, к-с Лазур, ул. Перущица 67, ет.3, сумата 80.00 (осемдесет) лева, представляващи направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: