Номер 115702.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасLI състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
Секретар:КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20202120203338 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „A 1 България” ЕАД, ЕИК: *********, чрез адв. В. Д.,
против Наказателно постановление № 518861-F553169/10.07.2020 г., издадено от началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 ЗДДС, е наложенa
„имуществена санкция” в размер на 700 лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно. В
провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят,
редовно уведомен, не се представлява.
За административнонаказващият орган, редовно призован, се явява ю.к. Чолакова,
която излага съображения за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 21.05.2020 г., в 12:55 ч., била извършена проверка в магазин А1, находящ се в гр.
*****************************, стопанисван от жалбоподателя. По време на проверката
от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет. Съгласно данните на отчета
разчетният дневен оборот бил 3810.32 лв., служебно въведени суми 1374.13 лв., служебно
изведени суми 0 лв., с карта 599.90 лв., а фактическата наличност в касата в търговския
обект – 4652.26 лв. Тоест, при проверката била установена разлика с 67.71 лв. В обекта
имало монтирана и въведена в експлоатация интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (ИАСУТД), която притежавала функциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми, но в случая нямало направени записи във
фискалното устройство.
1
За направените констатации е съставен протокол за извършена проверка и АУАН.
Отразено е, че дружеството не е изпълнило задължението си, извън случаите на
продажби/сторно операции, да отбележи /регистрира/ във ФУ всяка промяна на касовата
наличност на ФУ в момента на извършването й чрез наличната функция „служебно
въведени“ суми, като е нарушило разпоредбата на чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ.
Като е взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства
административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В него,
при идентичност на фактическата обстановка и правна квалификация и на основание чл. 185,
ал. 2, изр. 2 ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 700
лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира от правна страна следното:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на отдел
"Оперативни дейности" - Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това
лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ ОПР-17
от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок. Същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, министърът на финансите издава
наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване,
експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;
2
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на
данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от
фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за
издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и
ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на
продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и
ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез
електронен магазин. Към датата на установяване на нарушението е действала Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, издадена от министъра на финансите и обнародвана в ДВ, бр. 106 от
27.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г. В акта за установяване на административното нарушение
и наказателното постановление, като нарушена правна норма, е посочена разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., съгласно която, извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Процесната сумата е представлявала разлика
във фактическата касова наличност и е следвало да бъде отразена във фискалното
устройство като служебно въведени суми, доколкото ФУ е притежавало такава функция.
Нарушението е безспорно установено и за същото наказващият орган е определил
имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, на лице, което не издаде документ по
чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до
500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер
от 500 до 2000 лв. А съгласно ал. 2, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до
1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1.
В настоящия случай, в акта и в наказателното постановление не се твърди
установеното административно нарушение да е довело до неотразяване на приходи,
отсъстват доказателства за укриване на приходи, поради което и правилно е приложена
разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Съдът приема обаче, че
размерът на наложената санкция е неоснователно завишен. В наказателното постановление
не са налице мотиви защо е наложено административно наказание в размер от 700 лева, а не
в минималния от 500 лева. Видно от материалите по делото деянието е извършено за първи
3
път /доколкото няма данни в обратната посока/, неотразената във ФУ сума не е голяма, не са
налице отегчаващи обстоятелства, поради което съдът приема, че определеното наказание в
размер на 700 лева е неоправдано висок, а целите на административното наказание биха
били постигнати и с по-нисък размер на имуществената санкция, определен към минимума
от 500 лева.
Съдът намира, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като не са налице данни деянието да е с по-ниска степен на обществена опасност от
типичните нарушения от същия вид.
Изложените съображения водят до извод, че наказателното постановление следва да
бъде изменено по отношение размера на наложената санкция и на жалбоподателя да се
определи наказание от 500 лв. Именно такъв размер на санкцията се явява адекватен на
извършеното нарушение и достатъчен за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за
възнаграждение за юрисконсулт, а в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани
такива. Това е така, доколкото съгласно Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д.
№ 98/84 г., ОСНК, при изменяване на наказателното постановление съдът осъжда
нарушителя да заплати сторените разноски, като липсва хипотеза на съразмерно
присъждане. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащане на
правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъществената от юрисконсулта
дейност в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в минимален
размер от 80 лв., което да се заплати от жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 518861-F553169/10.07.2020 г., издадено от
началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя „A 1 България” ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от
ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 ЗДДС, е наложенa „имуществена санкция” в размер на 700
лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от 700 лв. на 500 лв.
ОСЪЖДА „A 1 България” ЕАД, ЕИК: *********, да заплати в полза ЦУ на НАП –
София, възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лв.
4
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд – Бургас.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5