О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр.Плевен,…16…декември…….2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско
отделение, ІV възз.гр.с-…в…ПУБЛИЧНО ....
заседание на……….….ОСМИ……………ДЕКЕМВРИ……..………………………….. …. през ДВЕ ХИЛЯДИ и ДВАДЕСЕТА година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
като…разгледа….докладвано…от…съдия…ЯНКУЛОВА…частно...ГР...Д..№..798…
по описа…за….2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство
по чл. 423 от ГПК.
Образувано
е на основание възражение по чл.423,ал.1
от ГПК, подадено от адв. Т. Д. *** в качеството на пълномощник на А.П.М.,ЕГН-**********
- длъжник по Заповед №1754/07.06.2013г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№2805/2013г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение,
с която е разпоредено подателят на възражението заедно с останалите
наследници на М. Д. М., починала на 02.07.2012г., да заплатят на „***“-ЕАД със седалище и адрес на управление
в гр.С., ул.“***“№**, следните суми, представляващи задължение по сключен Договор за кредит за текущо
потребление: 4854.37лв.- главница, 509.75лв.- лихва за забава за периода от
07.09.2012г. до 22.05.2013г., 118.05лв.- санкционна лихва за периода от
10.04.2013г. до 22.05.2013г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 23.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски
от 109.64лв.-държавна такса и 304.47лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Във възражението
се твърди, че са налице хипотезите,
предвидени в чл.423,ал.1,т.1,т.2 и т.3
от ГПК, които се обосновават по следния начин: на 03.09.2020г. на подателя на
възражението му е станало извество за задължение на покойната му майка, за което
е оразувано гражданско дело. След справка е установил, че срещу него като
наследник на М. Д. М. е издадена заповед
за изпълнение. Не е намерен на регистрирания адрес и е разпоредено уведомяване
чрез залепване по реда на чл.47 от ГПК. Счита, че заповедта не е връчена
надлежно, тъй като връчителят на книжа не е посетил адреса три пъти. Той не
може да получи изпратените до него книжа и да узнае за заповедта, тъй като
макар, че до входната му врата има неограничен достъп, никой от съседите не е
забелязал залепване на вратата му. Същевременно, от 2000г. живее и работи със
семейството си в И. (Мурсия), а от 2007г. са придобили статут на постоянно пребиваващи на територията на
тази страна и рязко се завръщат на адреса в гр.Плевен.
Счита, че по
причини не е могъл своевременно да възрази против заповедта, поради
което моли съдът да приема възражението му. Заявява, че не дължи сумите по заповедта, тъй като се е
отказал от наследството и на двамата си родители з М. М. и П. М.. Моли на основание
чл.420,ал.2 от ГПК да се спре
изпълнението на заповедта.
Към
възражението са представени писмени доказателства на
испански език в превод на български, както следва: Удостоверение за регистрация
на гражданин на Европейския съюз, издадено от длъжностното лице на Централния
регистър на чужденци, според което А.П.М.
е постоянно пребиваващ в К.И. от 04.04.2007г.,
а в Община-М.от 14.05.2012г; Съобщение за преобразуване от срочен в
безсрочен, трудов договор, сключен между
А. П.М. и испански работодател; Два
броя съобщения за трудови договори, работа или услуга, съответно на пълно и
непълно работно време, издадени от Министерство на труда и социалните дейности
на Кралство И.; Безсрочен трудов договор, сключен с А.М.; Два броя удостоверения, издадени от
РС-Плевен, удостоверяващи, че А.М. се е отказал от наследството на двамата си
родители.
От страна
на заявителя ( понастоящем ответник по възражението) „****“-ЕАД със седалище в
гр.София, чрез пълномощника юрк. Н. И. е
подадено писмено становище, в което се изразява становище, че възражението е
недопустимо, тъй като не е подадено в законния срок и от лице без
представителна власт, а освен това е и неоснователно, тъй като не са
представени доказателства, че са налице предпоставките на чл.423,ал.1 от ГПК
и не са съществували пречки същият да
оспори заповедта.
Делото е насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание, в което страните са участвали чрез процесуални представители
– адв. Т.Д. – за подателя на възражението и юрк.В. В. за ответника по
възражението.
Двамата
пълномощници поддържат писмени
изразените становища, като развиват подробни съображения.
Плевенският
окръжен съд, като провери данните по делото, приема следното:
Възражението
на А.П.М. подадено от надлежно лице в срока по
чл.423,ал.1 от ГПК, поради което е
процесуално ДОПУСТИМО.
За да приеме, че възражението е подадено от
надлежен процесуален субект, Окръжният
съд съобрази, че в о.с.з., проведено на
08.12.2020г. е представена писмена молба, подадена от длъжника А.П.М., в която същият заявява, че
потвърждава всички процесуални действия, извършени от неговия пълномощник К. Й.
М.и адв. Т.Д..
За да приеме,
че възражението е подадено в срок, съдът съобрази следното: Съгласно
чл.423,ал.1 от ГПК длъжникът, лишен от възможност да оспори вземането, може да
подаде възражение в 1-месечен срок от узнаването на заповедта. В случая длъжникът
твърди, че е узнал за заповедта на
03.09.2020г. Ответникът е направил
възражение относно момента на узнаването,
но не е представил доказателства за евентуално по-ранно узнаване. – Напротив, изпратените до А.П.М. книжа са върнати невръчени, като връчителят е посочил, че „по сведения на живущите, лицето е напуснало адреса, апартаментът е
необитаем“(л.22). Връчването на заповедта е
извършено чрез залепване. Съдът не установи в приложеното изпълнително
дело №*** по описа на ЧСИ В.Стоянов с район на действие ОС-Плевен, да се
съдържат материали, от които да се установява, че по някакъв начин длъжникът А.М.
е уведомен за започналото изпълнение въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповедта за
изпълнение.Представено е удостоверение на испански език, в превод на български,
че същият от 2007г. има постоянно местопребиваване в И..
Единственият документ, изходящ от
този длъжник е заявление, регистрирано с ВХ.№***/03.09.2020г.(л55 от
заповедното производство) От материали
Пред вид на
горното съдът приема, че длъжникът А.М.
е узнал за издадената по отношение на него заповед за изпълнение на твърдяната
от него дата - 03.09.2020г. При положение, че Възражението по чл.423 от ГПК е регистрирано в
РС-Плевен с входящ номер №***/ 29.09.2020г., следва, че същото е подадено в
законния едномесечен срок от узнаването по чл.423,ал.1 от ГПК)
Разгледано
по същество възражението е ОСНОВАТЕЛНО.
Съгласно
чл.423,ал.1 от ГПК „В
едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е
бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до
въззивния съд, когато:
1. заповедта за изпълнение
не му е била връчена надлежно;
2. заповедта за изпълнение
не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България;
3. длъжникът не е могъл да
узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;
4. длъжникът не е могъл да
подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е
могъл да преодолее.
Едновременно с възражението
длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 .
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от
2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Подаването на възражение пред въззивния съд не
спира изпълнението на заповедта. По искане на длъжника съдът може да спре
изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2.
(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008
г.) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по
ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл.
410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с
възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Когато възражението
е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 ,
съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от
2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Разглеждането на делото от първоинстанционния
съд продължава с указания по чл. 415, ал. 1 . В това производство съдът
разглежда и подаденото с възражението искане по чл. 420, ал. 2 .”
Какви са данните в процесния казус?
От
материалите по делото се установява следното от фактическа страна:
Подателят
на възражението А.П.М., ЕГН-********** има регистриран постоянен и настоящ
адрес ***.(Справка, извършена от ПлРС на л.40 от ч.гр.д.№2805/2013г)
От представените на испански език в превод на
български писмени доказателства, обаче
се установява, че от 2007г. същият е
регистриран като постоянно пребиваващ на територията на Кралство И. и работи по
безсрочен трудов договор. (Удостоверение
за регистрация на гражданин на Европейския съюз, издадено от длъжностното лице
на Централния регистър на чужденци, според което А.П.М. е постоянно пребиваващ в Кралство И.
от 04.04.2007г., а в Община-М.от
14.05.2012г; Съобщение за преобразуване от срочен в безсрочен, трудов договор,
сключен между А. П.М. и испански
работодател; Два броя съобщения за
трудови договори, работа или услуга, съответно на пълно и непълно работно
време, издадени от Министерство на труда и социалните дейности на Кралство И.;
Безсрочен трудов договор, сключен с А.М.)
В заповедното производство по
ч.гр.д.№2805/2013г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, в
полза на заявителя „Банка ДСК“-ЕАД,
срещу общо девет наследници по
закон на М.Д. М., починала на 02.07.2012г., един от които е подателят на
възражението – А.П.М., е издадена Заповед
№1754/07.06.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
произтичащо от сключен между Банката и
наследодателката Договор за кредит за текущо потребление. На втората страница на съобщението, с което
заповедта е изпратена до длъжника А.М., връчителят на съдебни книжа е посочил,
че „ по сведение на живущите лицето е
напуснало адреса.., апартаментът е необитаем“ (л.22). Съдията-докладчик е
разпоредил . да се извърши уведомяване
чрез залепване и чрез пускане на съобщението в пощенската кутия.. Връчителят на съдебни книжа е
изпълнил разпореждането. След като срокът за уведомяване е изтекъл, заповедта
за изпълнение е третирана като влязла в сила и въз основа на нея на 23.07.2013г. е издаден изпълнителен лист,
който е получен от представител на заявителя на 30.09.2013г. и въз основа на
него е образувано изп.д.№**** по описа на ЧСИ В. Стоянов с район на действие
ОС-Плевен.
При така установените
фактически положения, съдът приема следното от правна страна:
По
аргумент от разпоредбата на чл.411,ал.2,т.3 и т.4 от ГПК, заповед за изпълнение
не се издава, когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията
на Република България или длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на
действие на територията на Република България.
От представените писмени доказателства,
представляващи официални свидетелстващи документи, издаден от испански държавни институции (Централен
регистър за чужденците към Главна дирекция на Полицията и на Гражданската
гвардия; Държавна служба по заетост към Министерство на труда, миграциите и
социалното осигуряване, Национален институт за държавна работа към Министерство на труда и социалните
дейности и др.), се установява, че подателят на възражението А.П.М., макар да
има регистрирани постоянен и настоящ адрес ***,
фактически няма обичайно местопребиваване на територията на Република
Българя, тъй като има статут на постоянно пребиваващ в Кралство И. от 2007г. и постоянна трудова
заетост при испански работодател, която продължава и
понастоящем.При това положение, заповед за изпълнение срещу него не е следвало да се издава, тъй като са налице
пречките, визирани в разпоредбата на чл.411,ал.2,т.4 от ГПК - лицето има
обичайно местопребиваване в чужбина ( И.), където е
страна по трудово и осигурително правоотношение.
Следователно,
възражението на длъжника по чл.423 от ГПК е основателно и доказано, защото подателят
А.М. е бил лишен от възможността да оспори вземането, тъй като заповедта за
изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Кралство И. -- основание по чл.423,ал.1,т.2 във вр.
чл.411,ал.2,т.4 от ГПК.
Другите
изложени във възражението оплаквания и съображения
, са без значение за изхода на делото, поради което съдът не ги обсъжда.
Становището на
ответника по възражението за липса на фактическите предпоставки на чл.423,ал.1
от ГПК, е неоснователно, тъй като се опровергава от събраните по делото
доказателства.
Подаването на
основателно възражение по чл.423,ал.1 от ГПК, води до настъпване на правните
последици, регламентирани в разпоредбата
на чл.423,ал.3 от ГПК.- Въззивният съд приема възражението и
тъй като основание за приемането му са
предпоставките на чл.411,ал.2,т.4 от ГПК, съдът служебно обезсилва заповедта за
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист съгласно
чл.423,ал.3,изречение четвърто от ГПК.
По изложените фактически и правни съображения,
настоящият състав следва да постанови определение, с което на основание
чл.423,ал.3 от ГПК да приеме възражението на длъжника А.П.М. срещу Заповед №1754/07.06.2013г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№2805/13г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение; Служебно да обезсили
Заповедта за изпълнение и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист на 23.07.2013г., но само в частта относно
задълженията на А.П.М..
Искането на подателя на възражението, заявено чрез процесуалния
представител, за спиране изпълнението на заповедта е
недопустимо поради липса на правен интерес, тъй като с частичното обезсилване на заповедта за
изпълнение и на издадения въз основа на
нея изпълнителен лист съгласно чл.423,ал.3, изр.4 от ГПК, длъжникът в заповедното производство постига
максималната процесуална защита. Спирането на изпълнението на заповедта и
даване на указания на заявителя по чл.415 от ГПК в този случай са безпредметни.
Искането на ответника по възражението с правно основание по чл.78,ал.5
от ГПК - за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от пълномощника на подателя на възражението, е неоснователно. – От
представения договор за правна помощ се установява, че на пълномощника адв. Т.Д. е заплатено
адвокатско възнаграждение от 420лв. В списъка по чл.80 от ГПК, същата е
посочила разноски от общо 425лв., от които 25лв.- държавна такса., от което
следва, че претендира заплащане на възнаграждение от 400лв.Съдът намира, че
този размер не е прекомерно завишен, тъй
като съгласно чл.7,ал.7 във вр. ал.2,т.1 от Наредба №1/09.07.2004г.
на ВАдС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение в
случая е 300.00лв., но по частното съдебно производство, за което
адв. Д. е упълномощена са проведени две открити съдебни заседания, в
които същата е участвала.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Гражданско
отделение, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.423,ал.3 от ГПК
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
ВЪЗРАЖЕНИЕТО по чл.423,ал.1,т.4 от ГПК, на
А.П.М., ЕГН-**********, с обичайно местопребиваване в Кралство И., Област Мурсия, гр.Мурсия, ул.“****“№***,
подадено чрез пълномощника адв. Т.Д. ***, срещу Заповед за изпълнение №1754/07.06.2013г.,
издадена на основание чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№2805/2013г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение.
ОБЕЗСИЛВА
СЛУЖЕБНО на основание чл.423,ал.3,изр.4 във вр. чл.411,ал.2,т.4 от ГПК, ЗАПОВЕД
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ №1754/07.06.2013г., издадена
на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2805/2013г. по описа на Плевенски
районен съд, Гражданско отделение и издадения въз основа на нея ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ на 23.07.2013г, В
ЧАСТТА относно длъжника А.П.М., ЕГН-**********.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо искането за спиране изпълнението
на заповедта, поради липса на правен интерес.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“-ЕАД, ЕИК-***, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“***“№*** ДА ЗАПЛАТИ на А.П.М., ЕГН-**********, с регистриран
постоянен адрес *** и обичайно местопребиваване
в Кралство И., Област М., гр.М., ул.“****“№25, РАЗНОСКИ на основание
чл.78 от ГПК в размер на 425.00лв.(
четиристотин двадесет и пет лв.)
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: