Р Е Ш Е Н И Е
№271 28.06.2021год. град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди
и двадесет
и първа год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница
Делчева с
участието на прокурора Гриша Мавров като разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева
КАН дело №212 по описа за 2021 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД МВР Стара Загора против
Решение №260087/04.03.2021г, постановено по АНД №1109/20г. по описа РС Казанлък, с което е отменено Наказателно
постановление №349а-589/03.09.2020г на Директор ОД МВР Стара Загора с наложена
на С.С.Е. глоба в размер на 300 лева на
основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето за това, че на 14.04.2020г около 10.25ч
се намира на открито обществено място, град Казанлък, ул. „Отец Паисий
Хилендарски“ №8, без да има поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата, с което е нарушил противоепидемична мярка,
въведена с т.9 от Заповед №РД-01-124/13.03.2020г, допълнена със Заповед
№РД-01-197/11.04.2020г, по чл. 63 ал.1 от Закона за здравето, а именно : Всички
лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата“, виновно нарушение на чл. 209а ал.1 от
Закона за здравето. Предвид обявеното извънредно положение в страната е
преценено, че не приложим чл.28 от ЗАНН.
За да отмени НП, РС Казанлък е приел, че при установяване
на нарушението не са допуснати процесуални нарушения, представляващи не
вписване на обстоятелствата, при които се е намирало лицето. Установило се от
свидетеля Драгиев, че проверката е извършена в момент, когато наказаното лице и
други две лица са пушели цигари и пиели кафе, като другите двама били в почивка
и се намирали пред работното си място. Освен това заповедта, с която се въвежда
задължението за носене на маски на открито, не предвижда изключения за употреба
на храни и напитки, както и при тютюнопушене тоест това не са основателни
причини, които да отменят за конкретната ситуация задължението за носене на
маска върху носа и устата, когато лицето се намира на открито обществено място.
Но тези две обстоятелства имат отношение към преценката за маловажен случай на
извършване на съставомерно деяние, доколкото сочат на възможността му да
препятства постигането на целите на мярката – не разпространение на заразата от
КОВИД 19. Позовава се на Заповед №263/14.05.2020г на Министъра на
здравеопазването, с която е отменена Заповед №РД-01-197/11.04.2020г за
въвеждане на противоепидемични мерки, както и на факта, че по-късно през
месеците ноември и декември, когато е имало пик на разпространение на болестта,
не са били въведени задължения за носене на маски на открито. Освен това
деянието е извършено в момент на почивка, при употреба на напитки и само три
дни след издаването на заповедта, когато все още е била в период на оповестяване,
чрез средствата за масова информация. Поради това съдът е счел, че се касае за
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и целите на наказанието могат да
се постигнат и без неговото налагане като се предупредят нарушителите, че
действа противоепидемичната мярка. Освен това Заповед № РД-01-197/11.04.2020 на
Министъра на здравеопазването е била оспорена пред ВС на РБ, който с
определение №8869/06.07.2020г е прекратил производството, поради отмяната й със
Заповед №РД-01-263/14.05.2020г. Отмяната на акта е идентично с неговото
оттегляне, според мотивите на ВАС на РБ. Освен това общия административен акт е
с еднократно действие и подлежи на изпълнение от момента на съобщаването му, а
предварителното му изпълнение не е основание за ангажиране на административно
наказателната отговорност, ако същият не влезе в сила като ще следва да се
счита, че правата и задълженията по него не са възникнали. Ето защо не са
въведени противоепидемични мерки към датата
на нарушението.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон. Три дни са
достатъчни за всички лица да узнаят за постановената противоепидемична мярка и
на това основание случаят не може да се приеме за маловажен. Оспорва се извода
на съда, че поради отмяната й заповедта не е породила правни последици. От съда
се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за
потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се възнаграждение за
юрисконсулт за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника по касация.
Ответника С.С.Е. не се явява, не се представлява, не
представя писмен отговор.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за постановяване на въззивното съдебно решение при правилно
приложение на материалния закон.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок,
от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Основанието, посочено в касационната жалба се свежда до
твърдението, че няма факти, сочещи на маловажен случай, тъй като три дни са
достатъчно време за узнаване на въведената противоепидемична мярка. Настоящия
състав намира, че мотивите на въззивния съд относно оповестяването на заповедта
са принципно релевантни, но: В настоящия случай наказаното лице е представило
възражения против АУАН №284а-1220/21.04.2020г, съставен на датата на извършване
на нарушението – 14.04.2020г. Във възраженията си лицето е посочило, че знае за
заповедта на Министъра на здравеопазването, но поради това, че пиел кафе заедно
с приятели на ул. Отец Паисий не е поставил маската си. Следователно деянието е
извършено виновно – при пряк умисъл и поради желание за общуване с приятели –
още двама, които са били в почивка от работното си място. Целта на въведеното
изискване за поставяне на защитна маска на носа и устата, когато лицето се
намира на обществено място е да не се разпространява въздушно-капкова инфекция,
като причината за извършване на деянието в настоящия случай, не сочи на
маловажност, тъй като общуването, макар и на открито е основния способ за
разпространяване на заразата. Заповед № РД-01-197/11.04.2020г действително е
отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020г на Министъра на здравеопазването,
но отмяната е занапред – преустановява се действието на въведените мерки, точно
както отмяната на всеки нормативен акт е занапред. Действа обаче друга заповед
№РД-01-247/01.05.2020г, която изменява т.9 на тази от 11.04.2020г и разпорежда
при общуване с други хора да се поставя защитна маска на носа и устата. Това
обаче са факти след датата на нарушението и се съобразяват с оглед чл.3 ал.2 от ЗАНН, което ще бъде обсъдено по-долу. Предварителното изпълнение на един
административен акт се явява законосъобразно само по себе си, когато е
допуснато при съобразяване на материално правните условия за това, а отмяната
на един акт с предварително изпълнение, но като незаконосъобразен и по реда на
контрола съдебен или административен, не отменя задължението за неговото
спазване и изпълнение в периода му на действие – в този период на предварително
изпълнение, дължимото поведение се определя от акта. В случай, че разпоредените
задължения се отменят като незаконосъобразни по съответния ред за контрол, то
това не засяга законността на предварителното изпълнение – лицето е дължало
поведението. Актовете се ползват с оборима презумпция за законосъобразност,
поради което се допуска и предварителното им изпълнение, при определени
обстоятелства, по силата на закона или с разпореждане на административния
орган, като риска от незаконосъобразност на последиците се носи по реда на
ЗОДОВ. Следователно дори самия нарушител да бе оспорил законността на
заповедта, той ще дължи да я изпълни, ако е допуснато нейното предварително
изпълнение и не е спряно същото по съответния ред. В настоящия казус нарушената
Заповед не е отменена от ВАС на РБ, а производството е прекратено поради липса
на правен интерес, тъй като е отменена занапред, което е счетено за акт с
правни последици равнозначни на тези на оттеглянето. Ето защо няма правно
значение цитираното от въззивния съд определение на ВС на РБ, с което се
прекратява спора за законосъобразността на нарушената заповед на министъра на
здравеопазването. Действително няма обнародване на заповедта на министъра на
здравеопазването от 11.04.2020г, а датата на деянието е 14.04.2020г, на която
дата то е и установено с АУАН №284а-1220/21.04.2020г. , но наказаното лице е
знаело за тази мярка, съгласно собствените му възражения, които са
доказателствено средство. Настоящия състав не споделя доводите на РС Казанлък
за маловажност на случая, състоящи се в това, че тримата заедно пиели кафе пред
работното място на единия от тях, тъй като тротоара е обществено място и лицето
не е само. Доводите за употреба на кафе пред тротоара на работното място, биха
били споделими ако лицето бе само и в почивка тоест уединило се е и не общува с
други лица, ако и да се намира на тротоара. Но в случая се касае за приятел на
този, който си почива и освен това още един с него, тоест трима на обществено
място, които пренебрегват наложените ограничения за общуване с цел не
разпространение на заразата, а това, че в по-късен сезон на същата година –
есента на 2020г, се е разразила заразата само доказва, че мярката има своето
обективно основание, тъй като до масовото разпространение се стига и поради не
спазване на въведените ограничения за общуване.
За да се отговори и на ответника по касация, чиито
възражения по прилагане на ЗАНН не са намерили отговор в съдебното решение
следва да се каже, че: Датата на съставяне на АУАН е датата на образуване на
административно наказателното производство, а документа се съставя с подписа на
актосъставителя като се връчва на нарушителя също срещу подпис. Това е
задължителен реквизит на АУАН и в тази връзка действително в НП е вписан АУАН с
датата на регистрационния му номер от съответната деловодна система, но
доколкото този номер и датата на входиране на документа тоест на
администрирането на преписката, не са релевантни за момента на образуване на
производството, то няма основание да се приеме, че се касае за неяснота относно
момента на установяване на нарушението със съставяне на акта. Този момент е
ясен и той е 14.04.2020г. Освен това в АУАН е написано, че се касае за мярка по
чл.63 ал.1 от ЗЗ, която норма вменява компетентност за установяване на
противоепидемични мерки, чието нарушаване са явява административно наказуемо
деяние по чл.209а ал.1 от ЗЗ. В този смисъл е важно да се посочи съответната
заповед за налагане на противоепидемична мярка, за да се провери нейното
действие във времето, пространството и спрямо лицата, съответно дали е такава
по смисъла на чл.63 от ЗЗ, за чието не спазване се носи административно
наказателна отговорност. Състава на чл.209а ал.1 от ЗЗ е общ, но се попълва с
конкретното неизпълнение или нарушаване на противоепидемичната мярка, а в случая тези
условия са изпълнени. Тъкмо в тази връзка и поради това, че административно наказателната норма е
бланкетна / за неизпълнение на заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки/, следва да се провери дали към датата на
налагане на административното наказание, деянието продължава да отговаря на
определението на чл.6 ал.1 от ЗАНН или е последвала промяна по смисъла на чл3
ал2 от ЗАНН – по благоприятен закон. Съгласно чл.209а ал.1 от ЗЗ към датата на
издаване на НП продължава да е наказуемо поведението, което не съответства на
разпоредени противоепидемични мерки, поради което не може да се приеме и, че
поради изменената с т.9а от Заповед № РД-01-247/01.05.2020г, министъра на
здравеопазването, мярка за поставяне на защитно средство на носа и устата на
открити обществени места, само при контакт с други хора, е промяна на закона по
смисъла на чл.3 ал.2 от ЗАНН. Не спазването на противоепидемичната мярка
продължава да бъде наказуемо деяние, и то на конкретната за носене на защитно
средство, покриващо носа и устата на обществени пространства, макар и само в
случаите на контакт с други лица. Претенцията за разноски, заявена от касатора
е основателна, тъй като в писмено становище е заявено искане и пред въззивната
съдебна инстанция за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Водим
от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №260087/04.03.2021г. постановено по АНД №1109/2020 год. по описа на
Районен съд Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №349а-589/03.09.2020г издадено от Директор ОД на МВР Стара
Загора.
ОСЪЖДА С.С.Е.
ЕГН********* да заплати на ОД МВР Стара Загора сумата от 160лв /сто и шестдесет/,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.