Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 31.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И., като разгледа материалите по гр.д. № 4045/2018г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от от Кодекса за застраховането.
ИЩЕЦЪТ- Д.М.Р., ЕГН **********, чрез
адвокат М.Д. и адв. С. Д. от САК, със съдебен адрес:***, твърди, че на
28.06.2017., около 10:45 часа, в гр. Тетевен, лек автомобил марка „ Ситроен“,
модел “СЗ“, с peг. № ********, управляван от Т.В.М.,*** в посока центъра на
града и в района на бензиностанция „Шел“, нарушава правилата за движение по
ЗДвП, а именно чл. 23, ал. 1, като не спазва необходимата дистанция, в резултат
на което реализира ПТП, блъскайки се в задната част преднодвижещия се лек
автомобил марка „Мазда“, модел „ Премаци“, с peг. № ********, управляван от Е.А.И.,
която с подаден ляв мигач е започнала извършването на маневра ляв завой към
бензиностанция „Шел“. Излага, че се е возила като пътник в лек автомобил
„Мазда“ и при настъпилия удар между двете МПС-та са й причинени следните
травматични увреждания: контузио капитис- контузия на главата; комоцио церебри- мозъчно
сътресение, със загуба на съзнание; контузия на шията. Излага, че е претърпяла
болнично лечение и след това е следвало да се лекува в домашни условия.
Изпитвала силно главоболие, световъртеж и болки в шийната област, гадене и
повръщане, сънливост, отпадналост, повишена светлочувствителност, повишена
раздразнителност, загуба на координацията на мускулите и шум в ушите. Поради
продължаващите болки се наложило да направи преглед при специалист, който установил,
че е налице изразен цефалгичен синдром (силно главоболие) и вертебрален синдром
на шията (болка, със схващане и изтръпване на шията). Било назначено лечение,
като следвало да носи и шийна яка в период от един месец. Поради притесненията
на родителите й за нейното здраве тя носила яката в продължение на два месеца.
Твърди, че към настоящия момент вследствие на силния удар все още често изпитва
главоболие, замаяност и болки в областта на шията. Това й причинява силен
дискомфорт, тъй като изпитва силни болки, независимо от позата, която заема -
легнала, полулегнала, седеж и право положение. При промяна на времето, изпитва
състояния на мигрена и замаяност. Инцидентът дава сериозно отражение и на
психиката й. Поради крехката й възраст към момента на неговото настъпване,
страда от нарушения на съня, понижено настроение, постоянна тревожност,
нарушения на паметта и вниманието, затруднена концентрация. Изпитва непреодолим страх да се вози в кола,
непрекъснато сънува инцидента и започва да плаче. Ищецът заявява, че към
момента на настъпване на процесното ПТП за увреждащия автомобил е бил налице
валиден договор за застраховка за риска „гражданска отговорност“ при ответното
застрахователно дружество, предвид което е сезирал същото с искане за изплащане
на обезщетение. В отговор на отправеното искане, ответното дружество отказало
да изплати обезщетение, поради което намира, че за нея е налице правен интерес
от предявяване на настоящия иск. Претендира да се осъди ответника да и заплати
обезщетение в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
отказа на застрахователя до окончателното изплащане на сумата. Представя
писмени доказателства, прави доказателствени искания и претендира разноски за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ- З. "Б.В.И.Г."***, пл. "*******ЕИК:
********, представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и К.Р., чрез В.Р.– юрисконсулт, не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към
момента на настъпване на ПТП, но оспорва иска по основание и размер. Оспорва
твърдения механизъм на настъпване на ПТП, вината на застрахования при него
водач и посочените травматични увреждания и причинно-следствената връзка между
тях и процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
От представените молба- претенция
от 20.09.2017 г. и отказ от 22.11.1017 г. от ответника се установява, че ищцата е сезирала ответника за изплащане на
обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на исковата молба.
Не се спори за настъпилото ПТП,
при което е пострадала ищцата.
Не се
спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП за процесния
автомобил е било налице валидно застрахователно отношение с ответника.
Представени
са и медицински документи за проведено лечение на ищцата, които са от значение
за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за
целта са необходими специални знания.
От заключението на приетата
съдемно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице-невролог, което съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена, се установява, че
ищцата е получила в резултат на процесното ПТП следните травматични увреждания: мозъчно
сътресение, със загуба на съзнание; контузия на шията; Експертното
заключение установи, че по време на стационарното лечение/3 дни/ на ищцата в
Клиниката по Неврохирургия на УМБАЛ”Д-р Г.Странски” - Плевен, й е проведено
лечение със серум глюкозе, Манитол, Парацетамол. На 08.08.2017 г. пострадалата Д.Р.
е провела консултация с д-р П. от КНХ на УМБАЛ „Света Анна“ София, който е
установил, че при нея се наблюдава изразен цефалгичен/главоболие/ синдром,
както и изразен вертебрален/гръбначен/ синдром за шията, като на същата е
дадена препоръка за продължаване на санитарно-охранителен режим, медикаментозна
терапия и носене на шийна яка. Вещото лице даде заключение, че на ищцата е дадено предписание да спазва
режим на покой 10-14 дни след травмата и при необходимост да приема
обезболяващи и успокояващи средства. Непосредствено след претърпяното ПТП
ищцата е търпяла значителни страдания, свързани с главоболие и ограничена подвижност
във врата, като постепенно тези оплаквания намаляват по интензитет и честота на
проява в рамките на обичайния срок при този вид трамва, до 10-14 дни след
травмата. Експертното заключение поясни, че в някои случаи от значение са
появата на по-късни последици от черепномозъчните травми, които се наблюдават
често, като следтравмената
церебрастения. Тя се изразява в лесна уморяемост при умствена и
физическа работа, неиздържане на шум, раздразнителност, безсъние, световъртеж
или замаяност, главоболие и др, като това състояние може да продължи до няколко
месеци след травмата. Вещото лице посочва, че ищцата Д.Р. е получила контузия на главата и комоцио на мозъка, които
биха могли да се получат при свободното движение на главата напред при описаното
ПТП, тъй като само главата е подвижната част на тялото при поставен предпазен
колан, а в случай, че тя е била без поставен предпазен колан биха се установили
същите, но и други увреждания с локализация в други области на тялото.
По делото е
прието и заключение на АТЕ, неоспорено от страните, от което се установи, че непосредствените причини за настъпване на произшествието са
субективните действия на водача на л.а. „Ситроен СЗ“, които се изразяват в
движението му с несъобразена скорост и неспазване на необходимата дистанция от
преднодвижещия се лек автомобил „Мазда“. Вещото лице даде и отговор на поставен
от ответното дружество въпрос, че след извършена проверка на оборудването по VIN code на л.а. „Мазда Примаци“, се установило, че автомобилът е оборудван с
обезопасителни колани на всички места, като на предните седалки има два
триточкови инерционни колана, а задните седалки са оборудвани с три броя
триточкови инерционни колана.
По делото
са събрани и гласни доказателства.
По делото като свидетел е разпитан
виновният водач-Т. В.М., която сочи, че
водачът на лек автомобил марка „Мазда“, модел „ Премаци“, с
peг. № ********- Е.А.И., набила изведнъж спирачки и така станал ударът. Твърди, че, когато дошла Спешна
помощ, момиченцето е говорило. Изтъква, че е била и в спешното, за да се осведоми за състоянието
на детето. Навежда, че докато са чакали на скенер, детето нямало вид на
сериозно пострадало.
Свидетелката Е.А.И. (майка на ищцата) сочи, че на датата на произшествието тя е управлявала
лек автомобил марка „Мазда“ модел „Премаци“, като е решила да се отбие на
бензиностанция „Шел“, за да сипе гориво. Свидетелката заяви, че, завивайки към
бензиностанцията, е подала ляв мигач. На мястото, на което е предприела
завиване, има пресечена линия и е разрешено извършването на тази маневра. Св. И.
заяви, че тя е спряла, като е изчакала насрещното движение, с подаден мигач и в
този момент дори е преминала и патрулна кола. Твърди, че било след 10 часа
сутринта, видимостта е била добра, времето е било топло и слънчево.
Свидетелката заяви, че в този момент, е усетила силен удар отзад, в резултат на
което колата й е била изместена напред. След като се е осъзнала е махнала
колана си, излязла от колата и е отворила задната врата, тъй като двете й
непълнолетни деца са били отзад. Свидетелката
И. твърди, че и двете й деца са били с поставени предпазни колани.Сочи, че
след като е отворила задната врата е разкопчала колана на сина си, като е
искала незабавно да изведе децата извън колата. Момченцето е успяло да излезе
от колата, но дъщеря й (ищцата) е била в безсъзнание, неадекватна и увиснала на
предпазния колан. В този момент св. И. е започнала да звъни на телефон 112 и
при нея е пристигнала патрулната кола. Сочи, че при нея е дошла и водачката на
автомобила, която я е ударил отзад и която е заявила, че се признава за
виновна.Изтъква, че ударът е бил много силен, в резултат на което багажникът на
автомобила й е бил смачкан навътре в купето на колата. Полицаите са изискали от
нея да измести автомобила си, както и че искали да я разпитат, но тя им е
заявила, че дъщеря й не реагира и не е добре, лошо й е и изобщо няма спомен за
случилото се. След известно време, във все още неадекватно състояние, ищцата е
заявила на св. И., че й се гади, и не е в състояние да излезе от автомобила.
Когато е дошла Спешна помощ св. И. се е качила в линейката, заедно с дъщеря си
и са ги транспортирали до спешното отделение в гр. Тетевен. В болницата в гр.
Тетевен докторите са направили скенер на главата на ищцата и са казали, че
виждат нещо на снимката, на черепа й, но не могат да разберат какво е и затова
са ги препратили в клиниката по неврология в гр. Плевен. Изтъква, че ищцата е
изкарала период на болнично лечение от около 5 дни, като се е налагало да лежи
през цялото време, защото не се чувства добре, имала е главоболие и е приемала
обезболяващи медикаменти. След като са изписали пострадалата от болницата, тя
се е прибрала вкъщи за продължаване на домашното си лечение, като постянно се е
оплаквала от главоболие, виело й се е свят, имала е болки в шията. В резултат
на неспиращите болки, е завела дъщеря си на преглед в гр. София. След като
докторът е прегледал ищцата й е казал, че трябва да пие обезболяващи лекартсва
и да носи шийна яка. Твърди, че два месеца пострадалата Р. е носила шийна яка.
Доказателства
за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Исковете са е основателни.
Разпоредбата
на чл432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие
да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и
застраховател.
Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение.
По отношение на деликтната
отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено
пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на
противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на АТЕ . От заключението се установява, че водачът на „Ситроен С-3 е предизвикал с поведението си
ПТП, като не е съобразил на движението спрямо педната кола поради разсеяност
или занижено внимание.
Неоснователно и недоказано е възражението на ответника за
съпричиняване на вредосносния резултат от страна на ищцата, поради
обстоятелството, че същата не е била с поставен обезопасителен колан-в тази
насока не се ангажираха доказателства от ответника. От друга страна в
автоескпертната теория и практика по този род дела ноторно известно е, че при
удар отзад, както е в конкретния случай и то с такава голяма скорост, предпазният
колан не се задейства, а главата рязко се отхвърля назад и след това напред,
при което именно са получени и уврежданията на ищцата. Предпазният колан е най-
ефективен при челен удар, когато задържа тялото на пасажера към облегалката при
наличие на отрицателно ускорение по направлението на движение. Ето защо в настоящия случай е ирелевантно
дали пострадалата е била с или без поставен обезопасителен колан.
Безспорно
са установени неимуществените вреди, търпяни от ищцата в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка
между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключенията на
СМЕ и АТЕ.
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Като се има птравматичните увреждания на ищцата,
лечебния процес, младата възраст, както и икономическите условия в страната и
установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение
в размер на 26 000 лв., за колкото искът следва да се уважи.
Разпоредба та на чл. 497 КЗ, ал. 1 КЗ
предвижда, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по
претенцията към застрахователя по застраховка ГО не може да бъде по-дълъг от
три месеца от предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ. Лихвата за забава се
начислява от датата на отказа на застрахователя да плати съгласно чл. 496 КЗ,
тъй като отказът е направен в срока-22.11.2017 г.
Видно от данните по делото размерът на
адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 1 310 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по
сметка на СГС в размер на 1040лв., както и 300лв. разноски на СГС за
възнаграждение на вещи лица.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З.
"Б.В.И.Г."***, пл. "*******ЕИК: ********, представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и К.Р., чрез
В.Р.– юрисконсулт, да
заплати на Д.М.Р., ЕГН **********, чрез адвокат М.Д. и адв. С.
Д. от САК, със съдебен адрес:***, по иск с
правно основание чл.432 от КЗ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 26 000
лв. (двадесет и шест хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 22.11.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА З. "Б.В.И.Г."***, пл. "*******ЕИК: ********, представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и К.Р., чрез
В.Р.– юрисконсулт, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат М.Д. и адв. С. Д. от
САК, със съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение в размер на 1 310лв
(хиляда триста и десет лева).
ОСЪЖДА З. "Б.В.И.Г."***, пл. "*******ЕИК: ********, представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и К.Р., чрез
В.Р.– юрисконсулт, да заплати по сметка на СГС дъравна такса в
размер на 1040
лв.(
хиляда и четирдесет лева), както и 300(триста) лева разноски за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: