МОТИВИ към присъда №5 , постановена на 03.02.2016г. по НОХД № 34/2016г. по описа на Търговищкия районен съд.
Подсъдимият М.Р.И. *** с ЕГН: **********
е предаден на съд с обвинение по чл.216, ал.1 от НК за това, че на 02.10.2015г.
около 03.30ч. в гр.Търговище унищожил противозаконно чужди движими вещи - лек
автомобил марка „Сеат Толедо“ с рег.№ Т7120АТ, на
стойност 1470лв., собственост на Р.Ю.Р. ***.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура поддържа обвинението
срещу подсъдимия. Намира същото за безспорно доказано и пледира, след приложение на чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, на подсъдимия да бъде наложено
наказание от 1 година “лишаване от свобода“,
чието изтърпяване на основание чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три
години.
Подсъдимият
И. се признава за виновен и признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Защитникът на подсъдимия намира обвинението за
доказано. Пледира за условно наказание „лишаване от свобода“ в
размер - под една година.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
М.Р.И. и свидетелят Б.С.Г. били приятели.
На
01.10.2015г. в гр. Търговище двамата се видели и се разходили заедно в кв.
"Запад" в града. После си купили бутилка бира и я изпили. Купили си и още бира. Около 02.00 - 02.30 часа
на 02.10.2015г. седнали на една пейка до бл.4 в кв. "Запад", за да си
изпият бирата там. Наблизо бил паркиран автомобилът на св.Р.Ю.Р.,*** - "Сеат Толедо" с рег. №Т7120АТ, цвят бордо. По едно
време подс. И. забелязал, че прозорецът на задната
лява врата на този автомобил бил леко отворен. Той отишъл до него и го отворил,
след което отворил вратата на автомобила и влязъл вътре. Преместил се на
шофьорското място и започнал да пипа волана и скоростния му лост, но без да
включва двигателя му. През това време св. Г. бил отвън и убеждавал приятеля си
да спре. Подс. И. излязъл и започнал да бута теглича
на автомобила, след което той тръгнал сам. Отдалечил на около 10 метра от
първоначалното си местоположение. Св. Г. влязъл в автомобила и поставил
скоростния лост на скорост, за да спре да се движи. Автомобилът се спрял в един
бордюр. Двете момчета се опитали да го върнат на мястото му, но не успели. После
си тръгнали.
Малко по -
късно подс. И. решил да се върне и
да запали автомобила, за да прикрие следите си. Св. Г. се опитал да го разубеди,
но не успял и тръгнал с него. Щом стигнал до автомобила, подсъдимият
се опитал да запали с цигарата си задната му седалка, но не успял. Тогава той
извадил запалката си и с нея запалил седалката. Подс.
И. и св. Г. се отдалечили от автомобила, който започнал да гори силно. Тогава
св. Г. подал сигнал за случилото се на телефон 112. Пристигали служители на
пожарната, но автомобилът бил напълно изгорял.
Като причина за възникването на пожара в лекия автомобил "Сеат Толедо", с рег. №Т7120АТ, заключението на
изготвената по делото пожаро - техническа експертиза
установява поднасяне на открит огнеизточник /пламък/
в областта на задната част на автомобилното купе.
Съгласно заключението на назначената съдебна автотехническа
експертиза, пазарната стойност на причинената щета към момента на извършване на
деянието е 1470 лева.
Изложената
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от самопризнанието на подс.М.И., което изцяло се подкрепя от останалите
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, съдържащи се в
показанията на свидетелите Р.Р., Б.Г. и М.Д., заключенията
на пожаротехническата и автотехническата
експертизи, протокола за оглед на местопроизшествие, ведно с приложения фотоалбум,
справка от КАТ и останалите писмени доказателства, приложени към делото. Събраните
доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и по
безспорен начин доказват описаната по –горе фактическа обстановка, респ.
доказват, че на 02.10.2015г. около 03.30ч. в гр.Търговище подсъдимия И.
унищожил противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка „Сеат
Толедо“ с рег.№ Т7120АТ на стойност 1470лв., собственост на Р.Ю.Р. *** .
От субективна страна подсъдимият е
действал виновно под формата на пряк
умисъл - съзнавал е общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял
настъпването им. Следователно подс.И. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.216, ал.1 от НК, за което съдът го призна за виновен.
За престъплението по чл.216, ал.1 от НК законът предвижда наказание до 5години “лишаване от свобода”. При
индивидуализацията на наказанието, следващо се на подс.И.
съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото съдебно
минало към момента на извършване на деянието, направеното самопризнание, както
и пълното възстановяване на щетите. Отчитайки посочените обстоятелства, съдът прие, че на подс.И.
следва да бъде определено наказание в размер на 9 месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл.58а, ал.1 от НК във вр. чл.373, ал.2
от НПК намали размера на така
определеното наказание с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание от 6 месеца
„лишаване от свобода“. Съдът констатира,
че са налице основанията на чл.66, ал.1 от НК, поради което отложи
изтърпяването на така определеното наказание за срок от 3 години, считано от
влизане на присъдата в сила. Съдът намери, че посредством така определеното
наказание ще бъдат постигнати целите визирани в чл.36 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе
осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
–гр.Търговище сумата от 91,55лв., представляваща разноски за вещо лице
направени в досъдебната фаза на процеса.
Въз основа на изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: