Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
гр.Плевен, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова
и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева
адм.дело №1390 по описа за 2019 г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК.
Производството по делото е образувано по искова молба
и уточнение към нея от л.св.Е.М.С., изтърпяващ наказание в затвора Белене, чрез
адв.П.И. ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София, с посочено правно основание чл.3 от ЗИНЗС, с която се
претендира присъждане на обезщетение в общ размер на 50000лева за причинени
неимуществени вреди от поставянето в неблагоприятни условия, за периода от
30.10.2017г. до 13.12.2019г.
В исковата молба и уточнението към нея се твърди, че
първоначално е бил настанен в приемното отделение на затвора, където килията е
била пренаселена, липсвал санитарен възел и топла вода, тоалетната чиния е била
разбита, кранчетата на чешмата счупени, поради което е нямало вода, липсвало
достатъчно дневна светлина и въздух. Твърди се, че в резултат на това С. се
стресирал и в продължение на три денонощия не ходел по голяма нужда. На
следващо място се сочи, че при преместването му в 9-та група килията била
пренаселена, пушело се в нея, не достигал въздух и му ставало лошо. Твърди се,
че стените и таваните на килията били влажни и мухлясали, нямало аспирация,
имало само един прозорец, тоалетната била разбита, а осветлението не достигало.
Счита се, че по този начин л.св. бил поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, с което е уронено човешкото му достойнство. Твърди
се още, че килията била пренаселена. Твърди се също, че вследствие на лошите
условия му се влошило здравословното състояние. Сочи се, че има установени *****,
*****, *****, *****, които заболявания или са възникнали поради лошите хигиенни
условия, или са се обострили в затвора. Сочи се, че за влошеното здравословно
състояние претендира обезщетение в размер на 25000лева, за поставянето му в
нечовешки условия в килия в 9-та група претендира 20000лева и за престоя му в
приемно отделение на затвора претендира 5000лева, или общо 50000лева.
От ответника по иска е депозиран писмен отговор с
доводи за неговата неоснователност и се претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лева.
В последното съдебно заседание ищецът се явява лично и
моли исковата молба да бъде уважена, като твърди, че влязъл в затвора Белене
здрав и вследствие на лошите условия се разболял. В представено по делото
писмено становище от адв.И. са наведени подробни
съображения за основателност на исковата претенция. Претендира се обезщетение в справедлив размер
и се прави възражение при частично отхвърляне на исковата молба да не се
присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт У., който счита исковата претенция за неоснователна и недоказана.
Сочи, че заболяването на ищеца от *****, ***** и ***** не са вследствие от
това, че е бил поставен в неблагоприятни услови на изтърпяване на наказанието.
Представя писмени бележки с подробни доводи за неоснователност на предявения
иск. Моли същият да бъде отхвърлен, като претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава
заключение, че не е доказана причинната връзка между твърдяните
незаконосъобразни действия и бездействия и причинените вреди, поради което исковата молба е недоказана по основание и размер и
предлага на съда да бъде отхвърлена.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори между страните, че за исковия период
30.10.2017г. – 13.12.2019г. Е.М.С. е търпял наказание „лишаване от свобода“ и е
пребивавал в затвора Белене.
От Справка на л.45 се установява, че л.св.С. *** на
21.07.2014г., като на 21.10.2016г. е преместен в затвора Белене и настанен в
приемно отделение, впоследствие от 08.11.2016г.
разпределен в 9-та група, от 11.09.2017г. от 9-та във 2-ра група, от
21.03.2018г. от 2-ра в 9-та група, от 11.05.2018г. от 9-та в 3-та група, от 10.10.2018г. от 3-та в 9-та група, от 13.06.2019г. от 9-та във
2-ра група. На 13.06.2019г. е приведен в затвора Ловеч за лечение и на
19.07.2019г. е върнат отново в затвора Белене, настанен в приемно отделение. От
01.08.2019г. е преместен от приемно отделение във 2-ра група, а от 08.11.2019г.
е преместен от 2-ра в 9-та група.
От Справка на л.39 е видно, че през периода
11.05.2018г.-10.10.2018г. л.св.С. е бил настанен в
3-та група, спално помещение 209, където броят на настанените е бил между 6-7 човека, а общата площ е 36кв.м. заедно със санитарния
възел. През м.септември е преместен в спално помещение 215 с обща квадратура
27,5кв.м. заедно със санитарния възел, а броят на настанените също е бил 6-7 човека. На 10.10.2018г. е
напуснал групата по негова молба. Видно от същата справка е, че през 2018г. в
помещенията е правен освежителен ремонт, осигурени са легла, маса, столове,
шкафчета, мивка с течаща вода, собствен санитарен възел, отваряеми
прозорци, изкуствено осветление, парно през студените месеци. На л.св. е
осигурено медицинско обслужване по график за съответната група.
Установява се за периодите, когато е бил разпределен в
9-та група, а именно от началото на 2019г. до 13.06.2019г., когато е бил
преразпределен във 2-ра група, тъй като се е бил записал за ученик, и от
08.11.2019г. до края на 2019г., л.св.С. е настанен в спално помещение 303 на
Корпус 3 към затвора Белене. Установява се от данните по делото, че килията е с
площ 26кв.м., като ефективната спална площ е 23кв.м. В помещението е обособен
собствен санитарен възел /монолитен, със затваряща се врата/ с мивка и моноблок.
Има естествена светлина, осигурявана от прозорец с размери 160/140см.,
електрическо осветление – две осветителни тела на тавана, както и една лампа в
санитарния възел. Осигурено е парно отопление и възможност за проветряване.
Установява се още, че на всички помещения, включително и спално помещение 303,
е правен текущ ремонт през 2018г. и 2019г., както и
ремонти по спешност /л.33-34/. Установява се също, че през целия ден,
настанените в групата имат възможност за ползват коридор, кухненски кът, общ
санитарен възел, включващ баня и тоалетна.
Видно от Справка на л.31 от делото е, че през първото
шестмесечие на 2019г. /до 13.06./ килия
303 е обитавана общо от 5 човека, вкл. л.св.С., с изключение на периода 01.01.2019г.-11.01.2019г. когато са били 7 човека и от
11.01.2019г-06.02.2019г. когато са били 6 човека. Пред втория период, от
08.11.2019г. до края на годината, в килия 303 са били 5 човека.
Видно от същата справка е, че за периода когато е бил
в 9-та група, л.св.С. не е информирал ИСДВР за здравословни проблеми, като е
имал възможност да посещава медицинския център веднъж седмично.
От Докладна записка на л.37 и документите към нея се
установява, че л.св.С. е настанен на 19.07.2019г. в приемно отделение, спално помещение 114, където престоява до
01.08.2019г. Общата площ на помещението
е 37,8кв.м., като реално използваемата е 36,8кв.м., а настанените са били общо
7 човека. Същото разполага със собствен санитарен възел; маса; столове;
шкафчета; легла /вишки/; мивка с течаща вода; прозорец с алуминиева дограма, осигуряващ
пряка слънчева светлина; изкуствено
осветление в помещението и в санитарния възел.
От Справка на л.35 се установява, че за периода
13.08.2019г. – 08.11.2019г. л.св.С. е бил настанен във 2-ра група, която е
обособена за ученици. През този период е бил настаняван в спални помещения 117,
113 и 115. Общата площ на спално помещение 117 е 37,5кв.м., като реално
използваемата площ е 36,5кв.м. През периода 14.08.2019г.-16.08.2019г. в килията
са били настанени общо 9 човека, от 22.08.2019г.-28.08.2019г. настанени са 11
човека, от 28.08.2019г.-29.08.2019г. са били 10 човека, а от
29.08.2019г.-04.09.2019г. са били 9 човека. За периода от 04.09.2019г. до
30.10.2019г. л.св.С. е бил настанен в спално помещение 113, като от
04.09.2019г.-15.10.2019г. са били 5 човека, а от 15.10.2019г.-24.10.2019г. е
съжителствал с още 3 човека, като спалното помещение е 30кв.м. и реално
използваема площ 29кв.м. От 30.10.2019г. до 08.11.2019г л.св.С. е бил в спално
помещение 115, където са били общо 6 човека, а площта е 37,5кв.м., при реално
използваема площ 36,5кв.м. Установява се
още, че във всяко спално помещение са осигурени легла за всички лишени от
свобода; осигурени са маси, столове, мивка с течаща вода; има санитарен възел,
който е изграден от бетонни стени, дървен покрив и ПВЦ врата; има прозорци от
ПВЦ с по две крила, едното от които е отваряемо с
поставена мрежа против мухи и комари; помещенията са отремонтирани
с гранитогрес на пода; осигурено осветление, както в
спалното помещение, така и в тоалетната, през студените месеци се отоплява с
радиатори към парна инсталация.
Горните обстоятелства се установяват и от обобщена
справка на л.167-171 по делото.
От приложените по делото доказателства се установява,
че за процесния период в затвора Белене е правена ДДД
обработка съобразно действащи за периода договори.
От доказателствата по делото, включително медицинското
досие се установява, че л.св.С. е със следните заболявания: *****, *****, *****,
***** с преобладаващ алергичен компонент, *****. От доказателството на л.47 е
видно, че на същият е предписано лечение с медикамента Дипросалик,
като л.св. е отказал да изпълни рецептата, издадена от лекар-специалист, а при
направена служебна заявка и реализирана такава на 05.07.2018г. л.св.С. не е
посетил медицинския център за да го получи, като медицинската сестра го е
посетила на място в килията и му е предоставила лекарството. От заповед от 03.06.2019г. /л.121/ е видно, че
л.св.С. е преведен за лечение в белодробно отделение на СБАЛЛС при затвора
Ловеч.
По искане на ищеца, като свидетел е разпитан л.св. Б.А.И.,
който по данни от делото е бил с л.св.С. в 303 спално помещение на 9-та група
от 04.09.2018г. до 22.08.2019г. и от 11.09.2019г. до 07.11.2019г. Св.И.
заявява, че са били с ищеца в килия 318, където е имало един прозорец, две
крушки и 6 двойни легла. Сочи, че преди да направят ремонт-боядисване, в
килията е било мизерия, черни тавани, влага по стените. Твърди, че има собствен
санитарен възел, но тоалетната чиния е била в окаяно състояние. Твърди, че има
мивка с течаща вода. Заявява, че към всяко легло в килията има шкафче, има още
три маси и четири табуретки. Сочи, че светлината е била от един прозорец,
осветителните тела от коридора и две крушки. Свидетелят твърди, че от влагата и
мизерията ищецът се е разболял, а от затвора не са му обърнали внимание. Твърди
още, че започнал да кашля и не можел да диша. Сочи, че тоалетната има врата,
както и в спалното помещение има течаща вода. Заявява, че миналата година е
пръскано срещу хлебарки. Свидетелят заявява още, че ищецът дошъл здрав в
затвора и там се разболял, а при оплакване от здравословни неразположения
администрацията на затвора не му оказвала съдействие. Твърди, че след връщане
от болницата в гр.Ловеч, ищецът престанал да кашля и вече бил по-добре.
По искане на ищеца по делото е назначена и
съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвено. Вещото лице сочи, че от медицинските
документи се установява, че от м.юни 2019г. на л.св.С. са диагностицирани
следните заболявания: Бронхиална ***** с преобладаващ алергичен компонент; т.н.
***** /кожно заболяване наричано още *****/ и на 06.11.2019г. е поставена
диагноза *****. На база същите медицински документи е направил извод, че данни
за здравословното състояние в началото на периода са два медицински документа
от дата 08.09.2017г., от които се установява, че ищецът е страдал от хронично,
рецидивиращо, генетично кожно заболяване *****. Посочил е, че при тази болест
се редуват цикли на изостряне /възпаление/ и ремисия
/подобряване на състоянието/, като отключващи фактори за обостряне на
заболяването са някои медикаменти, биологически, стресови ситуации, психотравми, хормонални влияния и други. В обобщение е
приел, че освен изострянето на заболяването *****, не се показват други
отклонения. Вещото лице е посочило също, че е налице промяна в здравния статус
по време на пребиваването в затвора Белене, като на ищеца са поставени
диагнози: ***** с преобладаващ алергичен компонент, ***** и *****. Според
вещото лице, появата и развитието на първите две заболявания са резултат на
комплекс от генетични /вродени/ фактори, както и в резултат на много фактори на
външната среда. Счел е, че лошата
хигиена, мръсен въздух, тютюнев дим, влага, мухъл, пера, пух, битов прах, ако
са били налице, каквито са твърденията в исковата молба, е възможно да изиграят
роля на благоприятстващ фактор и да допринесат за появата и изострянето на *****,
но не могат да бъдат водеща или единствена причина за нея. Посочил е още, че
роля играят и вредните навици, като тютюнопушенето, каквито данни са налице за
ищеца, както и негативно влияние може да окажат хигиенизирането на помещенията
чрез боядисване или дезинфекция. По отношение на заболяването ***** вещото лице
е посочило, че фактори са нервност, тревожност, стрес, наличие на насекоми и
развитие на гъбични инфекции, които са
благоприятстват от лоша хигиена, мухъл и влага, но водещо е наличието на
вроденото заболяване *****. Вещото лице е отразило в заключението си, че ищецът
е консултиран с лекари специалисти и лекуван, като резултатът от лечението е
добър, но тези заболявания са хронични и съпътстват болния цял живот. Вещото
лице е посочило още, че л.св.С. не се нуждае от допълнително лечение в
стационарни условия, тъй като тези заболявания не се лекуват непрекъснато в
стационар, а предимно амбулаторно, каквито данни са налични по делото. Посочил
е също, че са налице данни и за проява на немарливост от страна на ищеца към
собственото му здраве – отказ за диспансеризация, както и тютюнопушене. В
заключение е посочил, че на ищеца е предоставяна квалифицирана и специализирана
медицинска помощ.
При така установените факти,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 284, ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
по чл.3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал.1, от
чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на основание препратката от чл. 285, ал.1
вр. чл. 284 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията”- София,
съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и този в гр.Белене, са нейни
териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. В конкретния
случай ГД „Изпълнение на наказанията”-София е пасивно легитимирана да отговаря
по иска за обезщетение за вреди на ищеца Е.М.С..
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването й, тъй като се претендира присъждане на обезщетение, в резултат на твърдения за претърпени неимуществени вреди произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора Белене за периода от 30.10.2017г. до 13.12.2019г., изразяващи се в поставяне в неблагоприятни условия в килия в 9-та група и в приемно отделение, от които лоши хигиенни условия му се влошило здравословното състояние и се стресирал. Ето защо и на основание чл.204 ал.4 от АПК исковата молба е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С изменението на ЗИНЗС (ДВ - бр. 13/2017 г., в сила от
17.02.2017 г.), се въвежда нова глава седма "Отговорност за дейност на
специализираните органи по изпълнение на наказанията", в която се съдържат
специални процесуални правила (чл. 284-286 ЗИНЗС).
поред
специалната разпоредба на чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от
свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3.
В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за
нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други
подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Предявената претенцията на ищеца има характер на иск
за вреди, причинени му поради поставянето му в неблагоприятни условия в затвора
Белене – изразяващи се в лоши битови и хигиенни условия в килия в 9-та група и
в приемно отделение – липсва на санитарен възел и течаща вода, разбита тоалетна
чиния, счупени кранчета на чешмата, поради което нямало вода, липса на
достатъчно дневна светлина и въздух, пренаселеност, от които му се влошило
здравословното състояние и се стресирал, т. е. претенцията попада в обхвата на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС. Дали в настоящия случай е налице поставяне в неблагоприятни
условия е въпрос на доказване по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.
5 от ЗИНЗС, неимуществените вреди, претърпени в местата за лишаване
от свобода се предполагат до доказване на противното. Ответникът в процеса
следва да докаже, че условията на живот в затвора Белене, в частност хигиенните
и битовите условия, и жилищната площ са отговаряли на установените стандарти за
водене на нормален живот в местата за лишаване от свобода, съхраняващ
физическото и психическото здраве на лишените от свобода и ненакърняващ
човешкото им достойнство.
В случая ищецът твърди действия и бездействия на
ответника, които се изразяват в поставяне в лоши хигиенни и битови условия, липса
на достатъчно жилищна площ, от които се стресирал, разболял се и му се влошило
здравословното състояние.
Според ищеца, поради тези действия и бездействия на
ответника да му осигури условия, в които да търпи наложеното му наказания
лишаване от свобода, така както разпорежда закона, за него са настъпили вреди,
изразяващи се във влошено здравословно състояние и пораждане на чувство на
стрес.
Ефектът от неизпълнение на задълженията от страна на
администрацията на затвора спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита в
съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от действията и
бездействията е налице различна законова регламентация.
Според Европейския съд по правата на човека, разделянето
на исковата претенция като се разглежда всеки
елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен
въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху
благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността
на всеки елемент при разглеждане на общите условия на изтърпяване на
наказанията и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти
от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според
Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито
едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния лишен от свобода, ако е било преценено в контекста
на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от
Конвенцията.
Както е посочено и по-горе, съгласно чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като според втората
алинея за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат умишлено поставяне
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в липса
на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване и други виновно извършени
действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето;
унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения,
принуждава го да върши или да приема действия против волята си, поражда чувство
на страх, незащитеност или малоценност.
Правното положение на лицата лишени от свобода в
българското законодателство се урежда в ЗИНЗС, както и в Правилника за
прилагането му. В част втора "Изпълнение на наказанията", Глава осма
"Места за лишаване от свобода" на ЗИНЗС е регламентирано изискването
на чл. 40, ал. 2, т. 1 поправителното въздействие върху затворниците да се
осъществява чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и
психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените, и т.4
чрез осигуряване на условия за осигуряване правата на осъдените. В чл. 43, ал.
2 и сл. от закона (в редакцията му към процесния
период) се уреждат материалните условия, на които трябва да отговарят местата
за лишаване от свобода. Според ал.2, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие. Ал.4, в приложимата
редакция, регламентира, че минималната жилищна площ в спалното помещение за
всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв.м., а според ал.5 -
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на
закона.
Тези разпоредби са доразвити в ППЗИНЗС, където в чл.20
ал.2, в относимата
редакция, се установява, че в спалните помещения се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, като
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти
за обществени сгради. Ал.3 на чл.20 регламентира, че
на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и
течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Според чл.21 ал.1 от ППЗИНЗС, в относимата редакция, спалните
помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със
спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване.
Съгласно разпоредбата на чл.128 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на
лишените от свобода, като условията и реда за медицинско обслужване в местата
за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010г. за условията и
реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода,
издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на
основание чл.128 ал.3 от ЗИНЗС.
Така посочените вътрешноправни разпоредби, с които
българският законодател установява законови гаранции за съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода и нормално медицинско
обслужване, са приложими за процесния период и валидно
основание за извършване на преценка доколко тази законова гаранция реално
намира проявление в конкретната битова среда на мястото, където ищецът е
пребивавал през процесния период, а именно затвора
Белене.
Относима към спора е и нормата на чл.3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана
от България през 1992г. Съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република
България, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми
на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според нея, никой не може
да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или
наказание.
Според минималните стандарти за третиране на лишените
от свобода, приети от първият конгрес на Организацията на обединените нации по
предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците,
проведена в Женева в 1955г., и утвърдени от Икономическия и социален съвет с
резолюция 663 С (ХХІV) от 31.07.1957г. и 2076 (LХІІ) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила,
но спазването им е критерия за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: 10. Всички помещения, в които живеят и
работят лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които спят, трябва да
отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, отопление и проветряване; 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а)прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна
уредба; 12.Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице
лишено от свобода да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато
изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност.
Също така, следва да се има предвид и съдържанието на
редица решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от
български граждани срещу България, в които се твърдяло нарушение на чл.3 от
Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода
(решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от
24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на
ЕСПЧ по делото М. срещу България), в които се съдържат критерии, от значение за
преценката дали условията за изтърпяване на едни ограничителен режим могат да
бъдат квалифицирани като нарушение по смисъла на чл.3 от Конвенцията. Следва да
се имат предвид и изводите на Съда по правата на човека в пилотното решение по
делото Н. и други срещу България от
27.01.2015г., че пренаселеността в българските затвори и изключително лошите
материални условия в тях, води до нарушаване на чл.3 от Конвенцията (забрана за
нечовешко и унизително отношение) по отношение на настанените в тях лишени от
свобода лица.
В контекста на горното от фактическа и правна страна,
съдът приема, че събраните по делото доказателства опровергават наведените от
ищеца твърдения, че за процесния период в затвора
Белене и по-конкретно при престоя в приемно отделение и в килия в 9-та група,
не са му осигурени подходящи битови условие и е бил поставен в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. От страна на ответника
е удостоверено писмено, че както приемното отделение, така и килията в 9-та
група са разполагали със собствен санитарен възел, мивка с течаща вода,
необходимия брой легла, шкафчета, маси и столове. Удостоверено е още, че
помещенията са разполагали с отваряеми прозорци,
които осигуряват пряк достъп на дневна светлина и чист въздух, както и с
необходимото изкуствено осветление и парно отопление през студените месеци.
Дори съдът да приеме за верни твърденията в исковата молба, че в началото на
периода по стените на помещенията е имало мухъл и влага, то се установява от
приложените доказателства, че през 2018г. и 2019г. е правен текущ ремонт на
всички помещения в затвора, включително и на тези, в които е настаняван ищеца,
а именно пребоядисване на стените, поставяне на гранитогрес
на пода и др. Правени са и ремонти по спешност, при необходимост. В тази насока
са и свидетелските показания на св.И., който сочи, че по стените и тавана е
имало мухъл и влага, преди да се направи ремонта. Т.е. ответникът не е
бездействал и е предприел необходимото, за да подсигури на лицата лишени от
свобода условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за
уважаване на човешкото достойнство.
По отношение на твърденията на ищеца, че е настаняван
в пренаселени помещения, съдът констатира, че с изключение на няколко дни,
почти през целия исков период л.св.С. е
настаняван в помещения значително надхвърлящи минималните изисквания за жилищна
площ на един лишен от свобода, като преобладаващо квадратурата на един човек е
била между 4кв.м. и 7кв.м., с изключение на определени дни когато е била
3.8кв.м. Т.е. не е нарушено и това законово изискване и може да се направи
извод, че ответника е изпълнил своите задължения и е осигурил на ищеца
минималната свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи
за необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки
своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди.
Ето защо, съдът не възприема за доказани по несъмнен начин твърденията на ищеца за лоши битови и хигиенни условия в затвора Белене, от които му се е влошило здравословното състояние. В тази връзка следва да се посочи и установеното от съдебно-медицинската експертиза. Според заключението на последната основните заболявания, от които се оплаква ищеца са ***** /*****/ и *****. Според вещото лице заболяването ***** /*****/ е хронично и може да се обостри от нервност, тревожност, мухъл, влага и други фактори, но при ищеца водещо за изостряне на симптомите на сърбеж е наличието на вроденото заболяване *****. Т.е. условията в затвора не са първопричина за изостряне на това заболяване. Липсва причинно-следствената връзка. А и са налице данни, че от затворническата администрация са осигурявали на л.св.С. необходимата специализирана медицинска помощ за това заболяване. Относно заболяването *****, което е констатирано с медицински документи, не са правени конкретни оплаквания в исковата молба. По отношение заболяването ***** с преобладаващ алергичен компонент, според вещото лице лошата хигиена, мръсен въздух, тютюнев дим, влага, мухъл, пера, пух, битов прах е възможно да изиграят роля на благоприятстващ фактор и да допринесат за появата и изострянето на *****, но не могат да бъдат водеща или единствена причина за нея. Вещото лице счита, че роля играят и вредните навици, като тютюнопушенето, каквито данни са налице за ищеца. Направил е извод, че от страна на ищеца е проявена немарливост към собственото му здраве – отказ за диспансеризация, както и тютюнопушене, а от страна на ответника е предоставяна квалифицирана и специализирана медицинска помощ на л.св.С.. Т.е. условията в затвора Белене е възможно да са довели до изостряне на *****та на ищеца, но не са основната първопричината за това, тъй като ищецът е получил изискващата се медицинска помощ, а от негова страна е проявена небрежност спрямо собственото му здраве. Предвид изложеното съдът приема, че
причинна връзка между условията в затвора и
възникването, респ. изострянето на заболяванията не съществува, поради което
искът като недоказан следва да бъде отхвърлен.
Независимо от изхода на делото, не е основателна
претенцията на процесуалния представител на ГДИН за разноски. Съгласно чл. 286,
ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати
разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от
чл.75 и чл.76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица,
т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала
да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл.
286, ал.3 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се
ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или
пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за
производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. В този
смисъл е съдебната практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм.д.№ 6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните
текстове на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ.
Следва ищецът въз основа на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС да бъде
осъден да заплати направените разноски за съдебно медицинска експертиза, като
средствата за същата са изплатени от бюджета на съда. Същите са в размер на 332
лева.
Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен,
четвърти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на л.св.Е.М.С., изтърпяващ наказание в
затвора Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, с
посочено правно основание чл.3 от ЗИНЗС, с който се претендира присъждане на
обезщетение в общ размер на 50000лева за причинени неимуществени вреди от
поставянето в неблагоприятни условия, за периода от 30.10.2017г. до 13.12.2019г.
ОСЪЖДА Е.М.С., към момента изтърпяващ наказание в
затвора Варна, ЕГН: **********, да заплати по сметка на Административен съд
Плевен направените по делото разноски за съдебномедицинска експертиза в размер
на 332.00лева /триста тридесет и два лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” гр.София за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд Плевен в 14-дневен срок от съобщението
за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/