Р
Е Ш Е Н И Е
№
155
гр. Габрово, 25.10 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд колегия в открито
заседание на двадесет
и седми септември
през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател : В.Топалова
Членове : 1. В.
Генжова
2. Г.Косева
при секретаря В.Килифарева
като разгледа докладваното от съдията
Генжова В. гр.д. № 211
по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №
137/05.07.2018г., постановено по гр.д. № 144/2018г., Дряновският районен съд е
признал за незаконно извършеното със Заповед № 2/ 26.02.2018г. на ИД на „
Юръпиън Бединг Къмпани” ЕАД – гр. *** уволнение на Й.Д.М. *** и е отменил
Заповед № 2/ 26.02.2018г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и
заповед № 108/26.02.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение на осн.
чл. 330, ал.2,т.6 КТ, като незаконосъобразни на осн. чл. 344,ал.1,т.1 КТ,
осъдил е „ Юръпиън Бединг Къмпани” ЕАД – гр. *** да заплати на Й.Д.М. сумата от
1467,35 лв., представляваща обезщетение по чл. 344, ал.1,т.3 във вр. с чл. 225,
ал.1 КТ за периода 27.02.2018г. до 27.04.2018г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 19.03.2018г. и до окончателното й изплащане, и
е осъдил ответника да заплати разноските по делото.
В законния срок
против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „ Юръпиън
Бединг Къмпани” ЕАД – гр. Дряново. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно.
Неправилно в обжалваното решение било прието, че нарушението на трудовата
дисциплина извършено от ищцата не e съществено и не е извършено. Извършеното
нарушение на трудовата дисциплина от
ищцата било съществено, тъй като тя отказала да изпълнява трудовите си
задължения на конкретна дата, за остатъка от работния ден, което било едно от
най-тежките дисциплинарни нарушения на работника. Освен това ищцата имала
наложено предходно наказание „предупреждение за уволнение”, срокът на което не
бил изтекъл. Налице били и доказателства, че ищцата е конфликтна, което от своя
страна водело до една допълнителна негативна характеристика за работника.
Неправилно съдът
приел, че не е искано мнението на ТЕЛК преди дисциплинарното уволнение на
ищцата. Работодателят бил поискал
мнението на ТЕЛК и такова било дадено, като в същото било посочено, че ищцата
попада под закрилата на чл. 333 КТ. Това мнение било приложено към искането за
издаване на разрешение за уволнението на ищцата от Д „ ИТ” и такова било
дадено.
Неправилно било
решението и в частта, в която е уважен иска по чл. 225,ал.1 КТ в размер на
1467,35лв. Счита, че обезщетението
следва да се определи на база
възнаграждението на ищцата от предходния на уволнението месец, а не на база последният пълен отработен месец,
което в случая е месец от преди половин година. Освен това обезщетението
следвало да се формира на база основна заплата, в която да не бъдат включени
сумите за индивидуален стимул. Изчислено съобразно залегналите в жалбата доводи
счита, че обезщетението на ищцата следва да бъде в общ размер на 613,74 лв.,
ако се приеме, че уволнението й е незаконно.
Претендира се
отмяна на решението и постановяването на ново, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло.
Ответницата по
жалба я оспорва. В писменния отговор са изложени подробни съображения по
възраженията на жалбоподателя.
Съдът, като взе
предвид, че въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано да
обжалва първоинстанционното решение лице и е внесена дължимата се държавна
такса, намери жалбата за процесуално допустима. Разгледана по същество я счете
за неоснователна.
След извършената служебна проверка по
реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По същество то е правилно и
законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния
съд. Правните изводи са формирани въз основа на установената по делото
фактическа обстановка и са основани на материалния закон. Въззивната инстанция
с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на
първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в съответствие със закона. На
това основание въззивния съд препраща към мотивите на районния съд относно
основателността на предявения иск.
По направените оплаквания с въззивната
жалба, въззивният съд намери следното:
Установено е по делото, че между ищцата
и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение по силата на което
ищцата е изпълнявала длъжността „***”.
Това трудово правоотношение е било прекратено със заповед № 108/26.02.2018г.
, на осн.чл. 330, ал.2,т.6 КТ.
Неоснователно е оплакването в жалбата,
че съдът необосновано приел за неустановени по делото нарушенията на трудовата
дисциплина от ищцата, посочени в
заповедта за уволнение.
За да отмени заповедта за уволнение
първоинстанционният съд е приел, че е нарушен чл. 193, ал.1 КТ, тъй като от
данните по делото се установявало, че на ищцата са й поискани обяснения преди
уволнението само за първото визирано в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение” нарушение на трудовата дисциплина. Освен това е приел, че
от доказателствата по делото не е установено ищцата да е осъществила точно това
нарушение. Изводите на съда са правилни. В заповедта за уволнение е посочено
изрично, че на 22.01.2018г. от 11,45 часа до края на работния ден ищцата е
отказала в нарушение на служебните си задължения да окачествява топ матраци.От гласните
доказателствата по делото – свидетелките М.К. и М. се установява, че ищцата е
отказала на посочения в заповедта ден и час да
отстрани дефекти на готова продукция, като направи липсващи тегели,
което определено не е включено в
длъжностната й характеристика и не
отговаря на описаното в заповедта нарушение -” отказва да окачествява топ
матраци”. Следователно, първото визирано в заповедта за уволнение нарушение на
трудовата дисциплина не е доказано.
Следващите нарушения посочени в заповедта по чл. 187,ал.1т.7 КТ – неуплътняване на работното време и
нарушението , че често стигала до конфликти с колегите си, което водело до
системно нарушение на трудовата дисциплина и неефективно изпълнение на
трудовите задължения, въобще не са конкретизирани по време. В заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е необходимо точно и ясно да бъде посочено
нарушението на трудовата дисциплина извършено от работника, както и преди
налагане на самото наказание на същия да му бъдат поискани обяснения именно за
тези, точно и ясно формулирани нарушения. Тези изисквания са наложени със
закона, за да бъдат защитени правата на работниците и служителите и преди налагане
на съответното наказание, да се отчете и неговата позиция, по конкретно
установените от работодателя нарушения. В случая не е установено, визираното в
заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина – на 22.01.2018г. от
11,45 часа до края на работния ден ищцата е отказала в нарушение на служебните
си задължения да окачествява топ матраци, да е извършено от ищцата. Останалите две нарушения на трудовата
дисциплина посочени в заповедта не са
конкретизирани, което води до
немотивиране на заповедта за уволнение по чл. 195, ал.1 КТ. Тези
констатации водят до незаконосъобразност на обжалваната заповед и като такава
същата следва да бъде отменена.
Неоснователно
е и оплакването, че съдът не е съобразил доказателствата по делото и не е зачел
представеното мнение на ТЕЛК, с оглед защитата по чл. 333 КТ.
Не е спорно по делото, че ищцата се
ползува от закрилата по чл. 333, ал.1,т.2 и т.3 от КТ, тъй като е трудоустроена
и страда от онкологично заболяване, посочено в чл. 1,ал.1,т.3 от Наредба №
5/20.02.1987г. В жалбата си работодателят твърди, че преди налагане на
дисциплинарното наказание на ищцата М. е получил разрешение от инспекцията по труда . Видно от
доказателствата приложени по делото, че към искането на разрешение за
прекратяване на трудовия договор с ищцата е приложено от работодателя мнение на
ТЕЛК от 21.07.2017г., което е издадено във връзка с преосвидетелстването на ищцата във връзка с трудоустрояването й на
подходяща работа и за период, предхождащ
значително уволнението. Трайна е
практиката на съдилищата и ВКС, че работодателят трябва да поиска мнение на
ТЕЛК и да го изпрати на Инспекцията по труда такова, каквото го е получил, за
да изпълни задължението си по чл. 333,ал.2 КТ. Мнението на ТЕЛК следва да бъде
поискано именно във връзка с предстоящото прекратяване на трудовия договор, а
не на друго основание, както е в случая. Налице е и продължителен период от
време / шест месеца/ от издаване по друг повод и за други цели мнението на ТЕЛК. Следователно, при издаване
на обжалваната заповед за уволнение на ищцата, не е спазено изискването по чл.
333, ал.1 КТ , поради което същата се явява незаконосъобразна.
При тези констатации, като е приел
уволнението на ищцата за незаконно и го е отменил, първоинстанционният съд е
постановил законосъобразно и обосновано решение.
Неоснователно е и оплакването, че съдът
неправилно определил размера на обезщетението по чл. 225,ал.1 КТ.
В нормата на чл.
228, ал.1 КТ е предвидено, че брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника
или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е
предвидено.
В решение № 490/28.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 342/2009 г., IV г. о., е прието, че брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец следва да се разбира месеца,
през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни. Ако
работникът или служителят не е работил през целия календарен месец, а само в
определени дни от него, полученото възнаграждение не може да се определи като
месечно. В решение №
847/14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2009 г., IV г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК
се приема, че в брутното трудово се включват основно трудово възнаграждение и
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - предвидими и
сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за
работа в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 от
НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл. 228 от Кодекса
на труда се включва основното трудово възнаграждение,
възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи
за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен
характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или
индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото
друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени възнаграждения.
Целевата награда и месечната премия поради предназначението си да стимулират
трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат, явно не спадат
към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер (в същия смисъл
са решение №
432/03.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1129/2011 г., IV г. о.; решение № 727/06.12.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 432/2010 г., III г. о. и решение № 540/07.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV г. о.).
В случая, в
трудовия договор на ищцата в т. 7 б.”б”
е включено допълнително възнаграждение за добре свършена работа, т.е това
възнаграждение има траен характер. В допълнителното заключение на вещото лице е
посочено, че доплащането за последния пълен отработен месец е в размер на
102,96 лв. Заключението не е оспорено и съдът го намира за правилно и обосновано. Именно по допълнителното
заключение дължимото на ищцата обезщетение е в размер на 1467,35 лв.,колкото е
присъдил и районният съд.
На основание изложеното, въззивният съд
намира , че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд като правилно и законосъобразно - потвърдено.
Тъй като
въззивната жалба не е уважена, то и на жалбоподателят не се дължат разноски за
тази инстанция, на ответницата по жалба следва да бъдат присъдени направените за адвокатско възнаграждение
разноски в размер на 800 лв., съобразно
представените по делото договори за правна помощ и съдействие на осн. чл. 78 ГПК.
Водим от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 137/05.07.2018г., постановено по гр.д. № 144/2018г. на Дряновския районен съд.
ОСЪЖДА „Юръпиън Бединг
Къмпани” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на Й.Д.М., ЕГН *** сумата от 800 лв./осемстотин лева/ разноски за тази
инстанция на осн. чл. 78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател
:
1.
Членове
:
2.