№ 733
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:В. Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20211100515441 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на чл. 17 от Закона за защита срещу
домашното насилие (ЗЗДН), вр. с § 1 от Заключителни разпоредби на ЗЗДН, вр. чл. 258 - 273
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 20157801 от 15.07.2021 г., постановено по гр. дело № 6527 по описа за
-ти
2021 г., Софийският районен съд, III ГО, 149 състав, е издал, на основание чл. 15, ал. 1
ЗЗДН, заповед в полза на Г. Т. Д. , ЕГН **********, срещу В. М. Д., ЕГН **********.
Задължил е В. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г. Д..
Забранил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на В. Д. да приближава Г. Д. на
разстояние по – малко от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за
защита. Отстранил е В. Д. от жилището, находящо се в град София, ул.“******* за срок от
18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита. Забранил е на В. Д. да приближава
жилището, в което живее Г. Д., находящо се в град София, ул.“******* , на разстояние не по
– малко от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта. Предупредил е
В. Д., на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта, полицейският
орган е длъжен да я задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата. Наложил
е, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, на В. Д. глоба в размер на 300.00 лева, платима в полза на
бюджета на съдебната власт. Осъдил е, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, В. Д. да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25.00 лева.
1
С Решение № 20187270 от 17.09.2021 г. по гр. дело № 6527 по описа за 2021 г. на
-ти
Софийския районен съд, III ГО, 149 състав, постановено по реда на чл. 247 ГПК, е
отхвърлена молба от 26.07.2021 г. на Г. Т. Д., обективираща искане за поправка на очевидна
фактическа грешка в мотивната част на Решението от 15.07.2021 г.
С Разпореждане № 20187268 от 17.09.2021 г. по гр. дело № 6527 по описа за 2021 г.
-ти
на Софийския районен съд, III ГО, 149 състав, е оставена без разглеждане подадената
от Г. Д. молба за изменение на Решението от 15.07.2021 г. в частта за разноските.
Ответницата по молбата за защита В. М. Д. (въззивница и въззиваема страна в
настоящото производство) е останала недоволна от постановеното Решение от 15.07.2021
г. и го е обжалвала с въззивна жалба, вх. № 25122717 от 26.07.2021 г. по описа на СРС.
Поддържа, че съдебният акт е неправилен, необоснован и постановен в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага оплаквания, че първата
инстанция е разпитала свидетел на молителя, който не е очевидец и не е присъствал в дома
на семейство Д.и никога. Същевременно децата на ответницата са присъствали на
процесната дата, като синът й Д. Д. е разпитан по делото, но показанията му неправилно са
кредитирани от първата инстанция само частично. Поддържа се, че неправилно не е
допуснат втори свидетел – дъщерята на ответницата, която също била очевидец. Излага се в
жалбата, че от доказателствения материал по делото не можело да се установи, спрямо
молителя да е извършено домашно насилие, като представеното медицинско свидетелство
сочело само, че Г. Д. е получил описаното там травматично увреждане, но не установявало
от кого е причинено и как. Сочат се и доводи, че представената от ответницата многобройна
писмена документация не била обсъдена от съда въобще, а от нея се установявало, че
молителят Д. е извършил спрямо ответницата акт на домашно насилие, а не тя спрямо него.
Съобразно изложеното моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него
да постанови друг, с който да отхвърли молбата за съдебна защита. Претендира присъждане
на разноски в производството.
Молителят Г. Т. Д. (въззивник и въззиваема страна в настоящото производство) в
срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е депозирал становище по подадената от ответницата въззивна
жалба, с което е оспорил същата изцяло като неоснователна по изложените в нея оплаквания
за неправилност на обжалвания съдебен акт. Заявява искане за присъждане на разноски в
производството.
Постъпила е и въззивна жалба, вх. № 25146312 от 04.10.2021 г. по описа на СРС,
подадена от молителя Г. Т. Д., който е останал недоволен от Решение № 20187270 от
17.09.2021 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК. Поддържа, че са неправилни мотивите
на първата инстанция, с които е обоснован отказът да се допусне поправка на очевидна
фактическа грешка в мотивите на решението от 15.07.2021 г. Изтъква, че по този спорен
въпрос имало установена трайна съдебна практика, без да се позовава на конкретна такава.
Съобразно с изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното Решение и вместо него
да постанови друго, с което да реши въпроса по същество.
2
По тази въззивна жалба не е постъпил отговор в законоустановения срок от ответната
страна В. М. Д..
Постъпила е и частна жалба, вх. № 25149586 от 11.10.2021 г. подадена от Г. Т. Д.
срещу Разпореждане № 20187268 от 17.09.2021 г. по гр. дело № 6527 по описа за 2021 г. на
-ти
Софийския районен съд, III ГО, 149 състав, с което е оставена без разглеждане
подадената от Г. Д. молба за изменение на решението от 15.07.2021 г. в частта за
разноските. Частният жалбоподател поддържа, че неправилно е прието от първостепенния
съд, че молбата му по чл. 248, ал. 1 ГПК е недопустима. Изтъква, че по делото е представен
списък на разноските по чл. 80 ГПК допълнително, тъй като в съдебното заседание, в което
делото е обявено за решаване, процесуалният представител на молителя е бил
възпрепятстван да се яви, за което е уведомил съда своевременно. Излага подробни доводи
за неправилност на обжалваното Разпореждане. Искането е да се отмени обжалваното
разпореждане и вместо него да се постанови присъждане на исканите за
първоинстанционното производство разноски.
По частната жалба също не е постъпил отговор от ответницата Д. в
законоустановения срок.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от
легитимирани за това страни в първоинстанционното производство при наличие на
правен интерес от обжалването, като оспорените съдебни актове са валидни и допустими,
и подлежат на въззивно обжалване по чл. 17 ЗЗДН, вр. чл. 258 ГПК и чл. 247, ал. 4 ГПК.
Частната жалба е допустима и подадена в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. чл. 17, ал.
1 ЗЗДН, от легитимирана затова страна, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим
съдебен акт.
Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени
относимите доказателства по делото и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна следното:
При постановяване на обжалваното Решение от 15.07.2021 г. Софийският районен
съд, е приел за установено, че молителят Г. Т. Д. и ответницата по молбата В. М. Д. са
съпрузи и следователно попадат сред кръга на лицата по чл. 3 ЗЗДН. Страните не спорят по
този въпрос.
Към молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която молителят е е
декларирал описаните в молбата за защита действия на ответницата, за които е твърдял, че
съставляват акт на домашно насилие, а именно: на 03.01.2021 г. по обяд в жилището му – в
кухнята на апартамента, находящ се в град София, ул.“*******, безпричинно ответницата
започнала да крещи, изпаднала в състояние на истерия и се нахвърлила агресивно
физически върху него, като му нанесла удари с голяма сила в предната теменна част на
главата с млековар. Молителят е твърдял, че загубил може би за момент съзнание,
причерняло му пред очите, ушите му писнали и загубил равновесие, след което видял, че
има кръв по главата.
3
Съдът е приел като доказателство и съдебно медицинско удостоверение № 5/2021 г.,
в което специалистът по съдебна медицина е изложил заключение, че след прегледа на Г. Д.,
00
извършен на 03.01.2021 г. от 16 часа, е установил следните травматични увреждания:
контузия на главата с обширен подкожен хематом и дълбоко ограничено охлузване в лявата
челно-теменна над ушна област с причиняване на силно главоболие и световъртеж.
Описаните травматични увреждания били получени от действието на твърд тъп предмет с
ограничена контактуваща повърхност и можело да бъдат получени по начин и време, както
съобщените от освидетелствания, а именно – от удар с твърд предмет по главата.
Обсъдени са от първата инстанция и събраните в хода на съдебното дирене гласни
доказателства, чрез разпит на свидетелите на страните – св. Р.Х. (доведен от молителя), и св.
Д. Д. – син на страните (доведен от ответницата). Св. Х. е дал показания, че познава страните
и бил приятел с молителя, който се обръщал към него, защото е в затруднение. При разпита
си е сочил, че за процесната дата 03.01.2021 г. молителят му е разказал, че В. го е ударила с
нещо тежко. Не е виждал децата и В. да бият Г., но отишъл с него да пуснат жалба за
станалото на 03.01.2021 г. Тези показания първата инстанция е кредитирала частично -
относно личните възприятия на свидетеля за пусната жалба от молителя.
Св. Д. е дал показния при разпита му, че на 03.01.2021 г. молителят ударил майка му
по главата в гръб с ръка от дясно. Според свидетеля ответницата не била удряла молителя и
не е крещяла. Св. Д. бил до мивката, когато баща му взел един буркан и замерил майка му
по кръста, но свидетелят вдигнал крак и бурканът ударил него. Тези показания решаващият
състав на съда също е кредитирал частично относно установеното посредством тях, че на
процесната дата е имало инцидент между страните.
Относно приложената от молителя декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН първостепенният
съд е обосновал, че се ползва с формалната си доказателствена сила, тъй като е пълна и в
нея са конкретизирани твърдените от молителя актове на домашно насилие. Съдът е приел,
че ответницата не е провела насрещно доказване, посредством което да обори
доказателствената й стойност.
Съобразно с обсъдената доказателствена съвкупност първоинстанционният съд е
намерил, че молбата за издаване на заповед за защита е основателна и доказана. Определил е
мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, сочейки, че същите ще създадат допълнително гаранция за
пострадалия, че за в бъдеще същият няма да бъде отново обект на домашно насилие.
Първата инстанция е съобразила и тежестта на извършения акт на домашно насилие.
Относно глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН съдът е изложил в мотивите, че е длъжен да
наложи глоба на извършителя на домашно насилие при уважаване на молбата. В случая
съдът е съобразил извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за
молителя от него, като е сочил, че на Г. Т. Д. следва да бъде наложена глоба в размер на
300.00 лева.
Първоинстанционният съд е намерил за недоказано искането на молителя за
присъждане на разноски, поради липса на документи, установяващи заплатен адвокатски
4
хонорар.
Въззивният съд споделя установената фактическа обстановка от
първоинстанционния съд и направените въз основа на нея обосновани изводи, като не
намира основания за изграждане на различни изводи въз основа на доказателствената
съвкупност по делото в първата инстанция. Освен това първоинстанционният съд е
събрал всички поискани от страните, относими и допустими доказателства, и е
изяснил изцяло делото от фактическа страна. Въззивният съд препраща към тези
доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя
акт.
С оглед оплакванията във въззивните жалби и приетите във въззивната инстанция
доказателства, и на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивният съд излага
и свои мотиви.
Във въззивната инстанция са приети като писмени доказателства документи,
приложени към въззивната жалба на ответницата Д., които са налични и в кориците на
първоинстанционното дело – Съдебномедицинско свидетелство № 03/2021 г., видно от което
при В. Д. са установени при прегледа й на 04.01.2021 г. следните травматични увреждания
– кръвонасядания и оток в дясна теменна област на главата; Лист за преглед на пациент в
КБД/СО от 03.01.2021 г., от който се установи, че на пациента В. Д. е поставена диагноза
“повърхностна травма на окосмената част на главата“; Заповед за незабавна защита №
-
20088100 от 06.04.2021 г. издадена по гр. дело № 14317 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 158
ми
състав, с която е задължен Г. Т. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо В. М. Д. и са постановени мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Въззивният съд не обсъжда
останалите документи, като ги намира за неотносими към предмета на въззивна проверка.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на ответницата В. Д.. Не са
допуснати твърдените нарушения на съдопроизводствените правила при допускането,
събирането и преценката на гласните доказателства по делото. Правилно, и на основание чл.
159, ал. 2 ГПК, не е допуснат втори свидетел за установяване на едни и същи обстоятелства.
Представените пред първата инстанция писмени доказателства от ответницата, така и
доказателствата пред настоящата инстанция, не следва да стават опора на изводи относно
факти обхванати от предмета на доказване по настоящото производство, тъй като касаят
действия на молителя Д. спрямо ответницата Д., за които въззивницата поддържа да
съставляват акт на домашно насилие и за които съдът с Разпореждане № 20064379 от
08.03.2021 г. е разпоредил да се докладват заедно с молба, вх. № 25036852 от 01.03.2021 г.,
за разпределение и образуване в друго производство. Следователно, по тези твърдения и
доказателства следва да се произнася съдебният състав, пред когото другото дело е висящо,
и не подлежат на преценка и обсъждане в настоящото производство. Още повече, че по гр.
-ми
дело № 14317 по описа за 2021 г. на СРС, ГО, 158 състав, е издадена Заповед за незабавна
защита № 20088100 от 06.04.2021 г., с която е задължен Г. Т. Д. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо В. М. Д. и са постановени мерки по чл. 5, ал. 1
ЗЗДН.
Във връзка с изложеното правилно не са кредитирани показанията на св. Д. в тяхната
цялост, като с тях се установява единствено, че между страните на 03.01.2021 г. е имало
5
инцидент. В останалите им части същите не са конкретизирани къде и по кое време са се
случили описаните действия, а и тези действия биха могли да бъдат в предмета на
разглеждане в другото отделено производство за съдебна защита по ЗЗДН (за което са
налични данни да е било инициирано от въззивницата Д. срещу въззиваемия Д.). Тези
показания обаче не са достатъчни, за да се приеме в настоящото производство, че
въззивницата – ответница Д. не е осъществила процесните действия срещу въззиваемия Д.,
като тя не е провела насрещно доказване, с което да обори доказателствената стойност на
декларацията. В тази връзка въззивният съд обсъди гласните доказателства именно в
съвкупност с декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (която е достатъчно конкретизирана и следва
да се ползва с доказателствената стойност, съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН), както и в
съвкупност със съдебно - медицинското удостоверение, което не противоречи на
декларираното.
При това положение се явяват неоснователни и оплакванията за недоказаност на
молбата за защита - доказателствената съвкупност в нейната цялост установява пълно и
главно твърдения акт на домашно насилие.
Съобразно изложеното, и предвид неоснователността на въззивната жалба на В. Д.,
като намира първоинстанционното Решение от 15.07.2021 г. за правилно и
законосъобразно, Софийският градски съд следва да остави в сила обжалвания съдебен
акт, включително и в частта относно така постановените мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН,
като съответни на тежестта на акта и преследваната с налагането им превантивна цел.
По въззивната жалба на Г. Д. срещу Решението от 17.09.2021 г. по чл. 247 ГПК.
Въззивникът Г. Д. поддържа, че оставянето на молбата му за поправка на очевидна
фактическа грешка в мотивите на съдебния акт е неправилно, като настоящият състав на
съда не споделя това оплакване.
По смисъла на чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка се допуска,
когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението. Формираната от съда воля действително
следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й се обективира в неговия диспозитив.
Доколкото в процесния случай е постановено изрично в диспозитива на Решението от
15.07.2021 г., че глобата, наложена по реда на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, е платима в полза на
държавния бюджет по сметка на Софийския районен съд от ответницата – В. М. Д., не са
налице основания за допускане на исканата поправка в мотивите на съдебния акт. Правните
последици на съдебния акт следват пряко от диспозитива му.
По изложените мотиви обжалваното Решение от 17.09.2021 г., с което е отхвърлена
молбата на молителя Г. Д. за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на
Решението от 15.07.2021 г., като правилно, следва да се потвърди.
По Разпореждането от 17.09.2021 г., с което е оставена без разглеждане молба на
Г. Д. по чл. 248, ал. 1 ГПК.
За да постанови обжалвания акт първостепенният съд е изложил съображения, че
молителят Д. не е представил списък на разноски по чл. 80 ГПК. Позовал се е на
6
постановките на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/20212 г. на
ОСГТК на ВКС, според което молбата за изменение на решението в частта за разноските
при непредставен списък по чл. 80 ГПК е недопустима.
Разпореждането е правилно.
От молителя е заявена претенция за присъждане на разноски и такива действително
са му се следвали предвид уважаването на молбата за съдебна защита. Списък на разноски,
съгласно чл. 80 ГПК, който може да бъде представен най - късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция, не е представен по делото. Съгласно
изречение второ от цитираната разпоредба на ГПК, при несвоевременно представяне на
списъка страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. От
своя страна, Тълкувателните решения, на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ, са задължителни за
съдилищата, поради което обжалваният по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК съдебен акт е
постановен при правилно приложение на закона.
Съобразно изложеното частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
По разноските за въззивната инстанция.
Въззивният съд постанови, на основание чл. 17, ал. 2, вр. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН и чл. 18,
ал. 1, във връзка с чл. 16 ТДТКССГПК, въззивницата В. Д. да заплати, по сметка на
Софийския градски съд сумата от 12.50 лева - държавна такса по въззивната й жалба.
На основание чл. 17, ал. 2, вр. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН и чл. 18, ал. 1, във връзка с чл. 16
ТДТКССГПК, въззивникът Г. Д. следва да заплати, по сметка на Софийския градски съд
сумата от 12.50 лева - държавна такса по въззивната му жалба.
При този изход на делото и неоснователността на въззивната й жалба на
въззивницата В. Д. разноски не следва да бъдат присъждани, а доказателства за сторени
такива не са и представени по делото.
На ответната страна по въззивната жалба на въззивницата Д. – въззиваемия Г. Д., по
представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие № ********** от
21.02.2022 г. (л. 35 от въззивното дело) се следват разноски в размер на 200.00 лева –
адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Софийският градски съд, на основание чл. 17, ал. 5, изр. 1, предл. 1
ЗЗДН
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20157801 от 15.07.2021 г., постановено по гр. дело
-ти
№ 6527 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, III ГО, 149 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20187270 от 17.09.2021 г. постановено по гр. дело №
-ти
6527 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, III ГО, 149 състав.
ОСТАВЯ без уважение частна жалба, вх. № 25149586 от 11.10.2021 г., подадена от
7
Г. Т. Д. срещу Разпореждане № 20187268 от 17.09.2021 г., постановено по гр. дело № 6527
-ти
по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, III ГО, 149 състав, с което е оставена без
разглеждане молбата на Г. Т. Д. за изменение на Решението от 15.07.2021 г. в частта за
разноските.
ОСЪЖДА В. М. Д., ЕГН **********, да заплати, по сметка на Софийския градски
съд, държавна такса в размер на 12.50 лева (дванадесет лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА Г. Т. Д., ЕГН **********, да заплати, по сметка на Софийския градски
съд, държавна такса в размер на 12.50 лева (дванадесет лева и петдесет стотинки).
ОСЪЖДА В. М. Д., ЕГН **********, да заплати на Г. Т. Д., ЕГН **********, сумата
от 200.00 лева – разноски за въззивното производство.
ОСТАВЯ без уважение искането на В. М. Д. за присъждане на разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8