Р Е Ш Е Н И Е
(по чл. 238 от ГПК -
Неприсъствено)
№
..................
гр. Кюстендил, 23.02.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен
съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 2648 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 против
Р.Е.К..
В исковата молба се твърди, че на 09.11.2018 г. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., сключен между „Агенция за събиране на
вземания" ООД и „Микро кредит“ АД, ЕИК *********, по силата на което
вземането на „Микро кредит“ АД, произтичащо от договор за заем CrediHome+ № 1182-00031226 и Договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome+ № 1182-00031226, двата от 17.01.2018 г. било прехвърлено в
собственост на дружеството-кредитор, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът
за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране
на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/,
ЕИК ********* било правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ЕИК *********. Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от
страна на „Микро кредит“ АД с Уведомително писмо, изпратено с известие за
доставяне.
Цитираното по-горе
Приложение № 1 било представено само с данни на ответника, тъй като данните на
останалите длъжници били защитени съгласно разпоредбите на Закона за защита на
личните данни.
По
реда на чл. 99, ал. З от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Микро кредит“ АД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх. №
УПЦ-П-МКР/1182-00031226 от 14.11.2018 г. за станалата продажба, чрез Български
пощи с известие за доставяне на
посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена
пратка“ На 03.12.2019 г. до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо
с Изх. № УПЦ-С-МКР/1182-00031226 за
извършената цесия чрез куриер. Писмото отново се върнало в цялост.
Към
настоящата искова молба ищецът представя и моли съдът да приеме копие от уведомлението
за извършената цесия от страна на „Микро кредит“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с Изх. № УПЦ-С-МКР/1182-00031226 от 03.12.2019 г., което да бъде връчено на ответника ведно с
исковата молба и приложенията към нея.
В случай че
ответникът не се намерел на установения по делото адрес, ищецът моли съобщението
да бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, както и съдът да приеме, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника
било ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по
реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника
с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът
можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно
с това твърдял, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. Ето защо не бил от значение за
основателността на иска фактът кога и на кого било връчено уведомлението за
прехвърленото вземане. Ищецът се позовава и на съдебна практика.
Що
се отнася до обстоятелствата по процесните договори се твърди следното: на
17.01.2018 г. между „Микро кредит“ АД и Р.Е.К.
бил сключен договор за заем CrediHome+ № 1182-00031226, по силата, на
който дружеството й предоставило в заем сумата от 2700 лв. Подписвайки
договора, Р.К. е удостоверила, че е получила заемната сума, като се задължила
да върне същата в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите
Общи условия. Общата сума, която следвало да бъде върната възлизала на 3173,04
лв, представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорената лихва по
него.
С подписването на Договора за заем Заемателят
удостоверявал, че Заемодателят го бил уведомил подробно
за всички клаузи от този договор, съгласявал се с тях, и заявявал, че желае
договорът да бъде сключен, като се обвързвал и с приложимите към
процесния договор Общи условия.
Съгласно тези Общи условия заемополучателят се задължил да върне заема,
ведно с договорната лихва, която била в размер на 473,04 лева на 12 равни
месечни погасителни вноски, в размер на 264,42 лв., като първата вноска била платима
на 08.02.2018 г.
На
17.01.2018 г., на основание попълнен и подписан от заемополучателя формуляр –
Искане за допълнителни услуги, бил сключен Договор за допълнителни услуги към
процесния Договор за заем, с предмет – пакет от допълнителни услуги, описани
подробно в Приложение № 1 от Договора. Дължимата пакетна цена за предоставените
допълнителни услуги била 285,12 лв., за които К. имала възможност да плати на
12 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 23,76 лв., като първата погасителна
вноска била платима на 08.02.2018 г.
На
основания сключения договор за допълнителни услуги, „Микро кредит“ АД, в
качеството си на застрахователен посредник, предоставило на К. финансиране и
разсрочване на сключена застраховка „Защита“ към застрахователна компания
„Уника Живот“ АД, конкретните условия по която били посочени в индивидуална
застрахователна полица, предоставена на и подписана от заемополучателя.
Застрахователната премия следвало да се върне на Микро кредит“ АД в срок от 12
месеца на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните
вноски по договора за заем, всяка в размер на 178.20 лв., т.е. общата сума на
застрахователната премия била в размер на 2138,40 лв. Предоставената
допълнителна услуга не била задължителна, а се предоставяла само по изрично
писмено искане на заемополучателя.
На
длъжника била начислена и лихва за забава, а именно: по договор за заем: 61,34
лв. за периода от 09.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; по
договор за допълнителни услуги: 46,87, за периода от 09.08.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Размерът на лихвата за забава бил съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, но неплатена
погасителна вноска.
Срокът на договора бил изтекъл на
08.01.2019 г., с последната погасителна вноска, и не бил обявяван за предсрочно
изискуем.
Погасената към датата на депозиране на исковата молба сума била, както
следва: 1247,94 лв. – главница; 339,30 лв. – договорна лихва; 142,56 лв. –
допълнителни услуги; 1069,20 лв. – застрахователна премия.
В тази връзка за
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД бил възникнал правен интерес за
предявяване на претенциите си по съдебен ред. Същите били уважени от заповедния
съд по образуваното ч.гр.д. № 1290/2019 г. на КРС като била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. Длъжникът
не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, поради
което заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя
страна обусловило интереса на заявителя от
подаването на исковата молба в настоящото производство.
Ето защо се иска да бъде установено в отношенията между
страните, че длъжникът Р.Е.К., ЕГН **********,
с настоящ адрес: *** дължи на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД сумите както следва:
- 1452,06
лв. - представляващи главница по
договор за паричен заем CrediHome № 1182-00031226 от 17.01.2018 г. ;
- 133,74 лв. - представляващи
договорна лихва за периода от 08.08.2018 г. до 08.01.2019 г. (падеж на
последна погасителна вноска).
- 142,56 лв., представляваща сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 08.08.2018
г. /падеж на първата неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до
08.01.2019 г. /падеж на последната вноска по договор за допълнителни услуги/;
- 1069,20
лв. (хиляда шестдесет и девет лева и двадесет стотинки), представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
08.08.2018 г. /падеж на първата неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги/ до 08.01.2019 г. /падеж на последната вноска по договор за
допълнителни услуги/;
- 61,34 лв., представляваща лихва
за забава по договор за заем за периода от 09.08.2018 г. до датата на подаване
на заявлението в съда;
-
46,87 лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за
периода от 09.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
-
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират
се и разноските, направени в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, както и тези, направени в хода на настоящото -заплатената от ищцовото дружество държавна
такса, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл.
78 ал. 8 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не
е упражнил правото си на отговор.
В съдебно
заседание исковата
претенция се поддържа посредством предварително депозирана молба в посочения
смисъл, а ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител, без да е направено искане за разглеждането на делото в нейно
отсъствие.
С оглед процесуалното му поведение ищецът сочи, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК
и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът е
приел молбата за основателна, приключил е съдебното дирене, дал е ход на
устните състезания и е уведомил страните, че ще постанови неприсъствено
решение.
За прецизност отново следва да се посочи, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1,
т. 1 от ГПК
за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
ответната
страна е получила препис от исковата молба и приложенията към
нея (връчени на 30.01.2020г.) с указание да подаде
писмен отговор в едномесечен срок, както и за
последиците при непредставянето на такъв. Въпреки това отговор не е постъпил.
Наред с това, макар и редовно призована, не
се явява в
първото заседание по делото (призовката е връчена на 07.02.2021
г.), и не се представлява. Тук следва да се вземе предвид, че в съдебно
заседание на 03.06.2020 г. ход на делото не е бил даден, като по искане на
страните производството е било спряно в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поради това първото по делото заседание всъщност е това на 17.02.2021 г.,
за когато ответницата е била редовно призована, но не се явила и не е изпратила
процесуален представител, като не е направила искане
за разглеждането му в нейно
отсъствие, макар и изрично да са указани последиците от
предприетото процесуално поведение.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С оглед изложеното и процесуалното бездействие
от страна на ответната страна, съдът приема, че исковата претенция е основателна и ще бъде
уважена в претендирания размер.
Съгласно
нормата на
чл. 239, ал. 2, изр. 1
от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което съдът не
излага подробни съображения.
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищцовото
дружество направените разноски по настоящото производство. Т.к.
страната е била представлявана от юрисконсулт, а към датата на постановяване на
настоящото решение разпоредбата на чл. 78,
ал.8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК, обн.ДВ, бр.8/24.01.2017 г. е
влязла в сила, размерът на възнаграждението му следва да се определи съгласно чл. 78,
ал.8 ГПК вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в размер на 100 лв. Доказани са и
разходи за платена държавна такса в размер на 249,96 лв., а така също и 180,00 лв. депозит за вещо лице, които обаче са възстановени
на ответната страна, респ. не й следват.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване
на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното
производство, вкл. и разноските за него, с оглед задължителните указания по т.
12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените в заповедното
производство разноски, които към този момент и с оглед заявените претенции в
исковото производство, са в общ размер на 108,12 лв.
– 58,12 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По
изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че Р.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумите, както следва:
- 1452,06
лв. (хиляда четиристотин петдесет и два
лева и шест стотинки) - представляващи главница по
договор за паричен заем CrediHome № 1182-00031226 от 17.01.2018 г. ;
- 133,74 лв. (сто тридесет и три лева и седемдесет и
четири стотинки) - представляващи договорна лихва за периода
от 08.08.2018 г. до 08.01.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска).
- 142,56 лв. (сто четиридесет и два лева и петдесет и
шест стотинки), представляваща сума за допълнителни услуги по договор
за допълнителни услуги за периода от 08.08.2018 г. (падеж на първата неплатена
вноска по договор за допълнителни услуги) до 08.01.2019 г. (падеж на последната
вноска по договор за допълнителни услуги);
- 1069,20
лв. (хиляда шестдесет и девет лева и двадесет стотинки), представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от
08.08.2018 г. (падеж на първата неплатена вноска по договор за
допълнителни услуги)до 08.01.2019 г. (падеж на последната вноска по договор за
допълнителни услуги);
- 61,34 лв. (шестдесет и един лева и тридесет и
четири стотинки), представляваща лихва за забава по договор за заем за
периода от 09.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
- 46,87
лв. (четиридесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща
лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 09.08.2018 г.
до датата на подаване на заявлението в съда;
- както и законна лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, за които суми в хода на заповедното производство по
ч.гр. д. № 1290/2019 г. на КРС била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.Е.К., ЕГН **********,
с настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата в размер 349,96 лв. (триста четиридесет и
девет лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща
деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на 108,12
лв. (сто и осем лева и дванадесет стотинки) - деловодни разноски направени
в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 1290/2019 г. на КРС.
Решението не подлежи на обжалване - арг. от разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия
при Районен съд –Кюстендил:_____________