МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА от 02.10.2020г.
по
ВНОХД 2528/20г. по описа на СГС, НО, VІІІ въззивен състав
Производството е по
реда на чл.327 и сл. НПК.
Образувано
е по повод постъпил протест от прокурор
при СРП, както и допълнение към него срещу присъда на СРС, НО, 114 състав от
28.01.2019г. по НОХД 19131/2018г. по описа на състава, с която подсъдимият Х.Т.
е признат за виновен по обвинението за извършено от него престъпление по чл.
354а, ал.5 НК и е оправдан по обвинението за по-тежко наказуемо престъпление по
чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1 НК. Със същата присъда съдът е отнел в полза на
държавата инкриминираните високорискови наркотични вещества (ВНВ) и се е
произнесъл по разноските, като на основание чл. 189, ал.3 НПК е постановил
същите да бъдат възложени в тежест на подсъдимия Х.Т..
Производството
пред СРС е било проведено по реда, предвиден в диференцираната процедура по гл. ХХVІІ от НПК
във връзка с изразено признание на фактите съгласно чл. 371, т.2 НПК.
В
протеста се изтъкват доводи за нарушение на материалния закон, искане съдът да
отмени първоинстанционната присъда и на основание чл. 336, ал.1, т.1 НПК да
постанови нова присъда, с която да осъди подсъдимия по по-тежко наказуемо
престъпление, за което му е било предявено обвинение по съответния ред. В
допълнението към протеста са изложени подробни доводи, чрез които прокурорът
изразява несъгласие с оценката на случая като маловажен.
Протестът
е администриран съгласно изискванията на чл. 321 НПК.
Съдът,
след като e
обсъдил основанията на чл. 327 НПК, със свое определение от 04.08.2020г. e счел, че не са налице основания за
разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица. Проведено е съдебно следствие за събирането на писмени
доказателства, а именно – актуална справка за съдимост на подсъдимия.
В
производството пред съда подсъдимият се явява лично с упълномощения си защитник
– адв. Б. (л. 23, СП, СРС).
Прокурорът
поддържа протеста по изложените в него съображения. Не ангажира доказателства в
производството пред въззивния съд. В подкрепа към искането в протеста предлага
на съда да измени първоинстанционната присъда. Изтъква се, че анализът на
доказателствата не обуславя приложението на чл. 93, т. 9 НК. Навежда се довод,
че се касае за пет броя високорискови наркотични вещества амфетамин. Твърди се,
че начинът, по който са били опаковани инкриминираните вещества с приблизително
еднакъв грамаж, е аргумент за по-висока степен на обществена опасност на
деянието, която изключва квалификацията на случая, като маловажен. Предлага се
въззивният съд да осъди подсъдимия по обвинението за по-тежко наказуемото
престъпление, за което е бил предаден на съд, като му наложи наказание
„лишаване от свобода“ и „глоба“ в минималния, предвиден в закона размер. Предлага
се изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ да бъде отложено на основание чл. 66, ал.1 НК
с изпитателен срок от три години.
Защитникът
оспорва доводите в протеста. Изразява становище, че първоинстанционната присъда
е правилна и законосъобразна. Предлага на съда да се солидаризира с изводите на
първоинстанционния съд относно оценката на случая като маловажен по смисъла на
чл. 93, т.9 НК. Основания за искането се извеждат от стойността на инкриминираните вещества,
като се изтъква, че в отделни решения на ВКС съответен случай е бил
квалифициран като маловажен при наличието на данни за стойност на ВНВ, подобна
на инкриминираната и дори при по-висок размер. Оценката на случая като
маловажен според защитата се извежда и от данните за личността на подсъдимия,
свързани с младата му възраст, оказаното от него доброволно съдействие за
разкриване на обективната истина по случая – още в досъдебното производство. Защитата
изтъква и довода, че подсъдимият по никакъв начин не е застрашил живота и
здравето на други лица.
Подсъдимият
в лична защита посочва, че е направил усилия да продължи образованието си,
както и да осигурява доходите си по трудово правоотношение. В последната си
дума моли съдът да прояви възможно най-голяма снизходителност.
Въззивният
съд, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и в
пределите на проверката по чл. 314 НПК, намери за установено следното.
Подсъдимият Х.Ц.Т. е български гражданин,
роден на ***г***, неженен, неосъждан, със средно образование, с
постоянен и настоящ адрес:***, с ЕГН **********.
От фактическа страна е установено,
че на 27.04.2018 г. полицейските служители
при 01 РУ - СДВР - свидетелите Ю.Й., Б.М.и П.П.били назначени на дневна смяна
за времето от 07:00 часа до 19:00 часа. При изпълнение на служебните си
задължения, около 13:20 часа в гр.София, на бул. „Е.И Х.Г.“, пред №129, органите
на реда забелязали подсъдимия Х.Т. и решили да спрямо него извършат полицейска
проверка. Подсъдимият не бил известен
като част от познатия криминален
контингент, като самоличността му била установена в хода на предприетата
проверка. На въпрос от страна на полицейските служители дали държи у себе си
вещи и предмети, които са забранени от закона, подсъдимият Т. отговорил
утвърдително, като признал, че държи наркотично вещество амфетамин, което е
разпределено в пет броя „топчета“. Подсъдимият се съгласил доброволно да
предаде на полицейските служители това вещество. В тази връзка бил съставен
протокол за доброволно предаване от 27.04.2018 г., в който било удостоверено,
че подс. Т. предава наркотични вещества, разпределени в 5 обекта, както следва
: амфетамин обект №1 с нето тегло 0,89 грама, на стойност 26,70лв.; амфетамин обект №2 с нето тегло 0,93 грама на стойност 27,90 лв.; амфетамин обект №3 с нето тегло 0,93 грама на стойност 27,90
лв.;
амфетамин обект №4 с нето тегло
0,91 грама на стойност 27,30 лв.; амфетамин обект №5 с нето тегло 0,87 грама на
стойност 26,10 лв.
Полицейските
служители задържали подсъдимия Т. по реда на ЗМВР в сградата на 01 РУ- СДВР.
В
хода на разследването по досъдебното производство била назначена физико-химична
експертиза, видно от заключението на която, представените за изследване
вещества, предадени доброволно от подсъдимия Т., представляват амфетамин с общо
нето тегло 4,53 грама на обща стойност 135, 90 лева.
Наркотичните
вещества на основание чл. 91 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите и съгласно приемно - предавателен протокол № 58379/15.10.2018 г.
били предадени в Централно митническо управление за съхранение.
Амфетаминът
е наркотично вещество с висока степен на риск и е поставено под контрол
съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, включен в списък Списък I - „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, както и от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Така
описаните факти са били признати от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 НПК,
като съответстват на събрания доказателствен материал: на гласните доказателствени средства -
показанията на св. П.П.(л.25 ДП),
св. Ю.Й. (л.23 ДП), св. Б.М.(л.24 ДП), на
писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за
доброволно предаване, съставен с участието на подсъдимия, протокол за претърсване
и изземване от жилището на подсъдимия, одобрен от компетентния съд,
свидетелство за съдимост. Фактите по
делото са установени и въз основа на заключенията на експертизите: физико-химична експертиза (л.30 – 34 ДП),
СППЕ (л. 50-54 ДП). Верен е изводът на първия съд, че самопризнанието на
подсъдимия по чл. 371, т.2 НПК се подкрепя напълно от събрания доказателствен
материал. Липсват противоречия между източниците на доказателства, чрез които
се установява връзка между личността на подсъдимия и инкриминираните
високорискови наркотични вещества. Полицейските служители са възпроизвели в
показанията си хронологично основните обстоятелства, при които са извършили
полицейска проверка. Твърдението им за оказано съдействие от страна на
подсъдимия при разкриване на случая кореспондира с приложения по делото
протокол за доброволно предаване на ВД. Несъмнено установен е и фактът, че
действието, документирано с протокол за доброволно предаване, се отнася до
вещества, които съдържат физико-химичните характеристики на високорискови наркотични вещества по смисъла на т.11 от ДП
на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, като това
обстоятелство е изяснено по категоричен начин от последвалите експертни
изследвания. По изложените съображения въззивният съд се солидаризира с тази
част от мотивите на първоинстанционния съд, в която е приел за установено, че подсъдимият
от обективна и субективна страна е съпричастен към държането на високорискови
наркотични вещества, включени в Списък ІІ от Конвенцията за психотропните
вещества, както и в Списък І от Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, който включва „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“.
Със заключение на СПЕ е установено, че подсъдимият е психично
здрав, не е постъпвал в психиатрично
заведение, не е бил консултиран от лекар – психиатър, няма наследствена обремененост
с психиатрична патология. При
психиатричния преглед подсъдимият заявил, че епизодично със средна честота
веднъж месечно употребявал марихуана, амфетамин, а веднъж на два, три месеца,
пробвал и кокаин. КППЕ не е констатирала данни за актуална зависимост на
подсъдимия към психоактивни субстанции и е заключила, че той е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Въз основа на така обсъденото
заключение правилно първоинстанционният съд е стигнал до извод, че подсъдимият
може да участва в наказателното производство.
Въззивният съд не се съгласява единствено с оценката на
случая като маловажен, респективно – и с изводите на първия съд, който въз
основа на тази оценка е приложил закон за по-леко наказуемо престъпление – това
по чл. 354а, ал.5 НК. По дефиниция "маловажен случай" е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид (чл.93, т.9 НК). За да приеме, че описаният
по-горе случай е маловажен, решаващият съд се е позовал на незначителното
количество на инкриминираните високорискови наркотични вещества, на ниската им стойност,
обсъдил е и данните за личността на подсъдимия – човек в млада възраст, с чисто
съдебно минало, без данни за криминалистични регистрации, с добра характеристика. Верен е изводът на
първия съд, че оценката на случая следва да е комплексна и да обхване всички
факти и обстоятелства, които засягат обществената опасност на деянието и дееца.
Въззивният съд също счита, че стойността на
инкриминираните високорискови наркотични вещества не е единственият критерий,
по който следва да се търси разграничение между маловажния и обикновения случай. Комплексната оценка обаче не следва да се
свежда само до кръга от смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства,
както е приел първият съд. В настоящия случай се установяват и отегчаващи
отговорността обстоятелства, които се извеждат от вида на инкриминираното
високорисково наркотично вещество – синтетична дрога, както и от факта, че
държането се отнася до количество, което е разпределено в пет различни дози, опаковани
по идентичен начин в полиетиленови сгъвки и с почти еднакъв грамаж. Държането
на тези вещества е разкрито при случайна рутинна полицейска проверка, осъществено
е не в домашна обстановка, в която достъп имат ограничен кръг от лица, а на
място, което съдържа елементи на публичност. Съгласно установената съдебна
практика такива елементи са достъп на неограничен кръг хора до мястото, където е
инкриминирано държането на високорискови наркотични вещества, общодостъпност,
която до голяма степен е обусловена от функционирането на институции с обществено значими функции, наличието на
свободен избор от страна на дееца да достъпи съответното място (т. напр. Решение № 163 от 21.06.2017 г. по Н. Д. № 223/2017 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС). От гласните
доказателства, събрани при разпит на полицейските служители, е установено, че проведената
от тях проверка е била в района на бул. „Е.И Х.Г.“ 129, т.е. в непосредствена
близост до 38 ОУ „Васил Априлов“. Там е бил задържан и подсъдимият. Мястото на
извършване на престъплението е част от признатите от подсъдимия факти и няма
пречка значението това обстоятелство да бъде обсъждано и в производството пред
въззивния съд.
Наличието на функционираща структура с обществено значими
функции в непосредствена близост до мястото на изпълнителното деяние, каквато
структура е 38 ОУ „Васил Априлов“, придава елемент на публичност на
престъплението, за което е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия. Този елемент от своя страна е от значение при определяне на обществената опасност. По изложените
съображения въззивният съд счита, че елементите на публичност на мястото, на
което е разкрито престъплението, доколкото обвинението, за което подсъдимият е
предаден на съд, е за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 НК и те нямат
значение за неговата съставомерност, също следва да се преценяват като
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Така описаните факти водят до извод, че начинът, по който
подсъдимият е съхранявал у себе си инкриминираното високорисково наркотично вещество,
както и изборът на място за
осъществяване на това престъпление, от обективна страна засяга обществените
отношения, свързани с опазване на здравето в степен, която изключва
приложението на чл. 93, т.9 НК. Те следва да се преценяват като отегчаващи
отговорността обстоятелства, тъй като в настоящия случай рефлектират върху интензитета
на опасността от разпространение на инкриминираното ВНВ, дори и това
разпространение да не се цели като съставомерен общественоопасен резултат (т.
напр. при неволното им изпускане от дрехите, в които се държат, върху терена в
района, в който се е намирал подсъдимият и/или при последваща загуба на
инкриминираните вещи в процеса на неговото придвижване, още повече когато тези
вещи са с малка обща повърхност и нисък грамаж).
Първият съд не е обсъдил в детайли заключението на СПЕ, но от
същото е установено, че подсъдимият не страда от психична и физическа
зависимост към употреба на упойващи вещества. При това положение от материалите
по делото не се извежда логичен отговор на въпроса какви обстоятелства са
налагали подсъдимият да държи у себе си и извън дома си едновременно пет различни дози
от инкриминираното високорисково наркотично вещество.
В цитираното от първия
съд ТР № 23/1981г. по н.д. 12/81г., ОСНК на ВС е прието, че наличието на
съществено отегчаващо отговорността обстоятелство „отнема маловажния характер
на деянието“. Настоящият случай е именно такъв, доколкото се
установяват съществени отегчаващи отговорността обстоятелства.
На съдебния състав е служебно известно цитираното от защитата
Решение 34/08.04.2015г. по НД 1914/2014г.
на ВКС, ІІІ Н.О. Вярно е, че в този съдебен акт е описан случай, при
който разпоредбата на чл. 354а, ал.5 НК е приложена за деяние, свързано с
държане на амфетамин на стойност, по-висока от инкриминираната по настоящото
наказателно производство (по – точно стойността, коментирана в това решение е
299,40 лева). Тъкмо в това решение обаче съдът е приел за установено, че всеки
отделен случай се преценява на основата на фактическите данни по конкретния
казус,“отнасящи се до
начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички
други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното“. Ето защо и в настоящия случай
стойността на инкриминираните високорискови вещества представлява само един от
елементите на комплексната оценка на
обществената опасност на деянието, която не изключва изследването на въпроса
дали са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства.
По изложените съображения въззивният съд упражни правомощията
си по чл. 336, ал.1, т.1 НПК, като постанови нова присъда, с която приложи
закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в
производството пред първата съдебна инстанция (чл. 354а, ал.3, пр.2, т. 1 НК).
Съдът счете, че съставът на това престъпление е осъществен както от обективна,
така и от субективна страна. Това е така, тъй като е установена фактическа връзка
между личността на подсъдимия и държането на инкриминираните ВНВ. Изяснен е по
несъмнен начин и фактът, че подсъдимият е съзнавал всички съпътстващи
обстоятелства, при които е осъществено изпълнителното деяние на престъплението.
От субективна страна е установено, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Това е така, тъй
като подсъдимият е съзнавал физико-химичната характеристика на инкриминираните
ВНВ, състоянието, в което ги държи и обстановката, в която е осъществявал
фактическа власт върху тях.
За престъплението по чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1 НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две
до десет хиляди лева.
Съдът счете, че наказанието следва да се определи при
условията на чл. 55 НК. Налице са многобройни смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства, а обсъдените по-горе отегчаващи отговорността
обстоятелства, макар и да изключват маловажността на случая по смисъла на чл. 93,
т.9 НК, нямат превес над смекчаващите до
степен, която да изисква индивидуализация на наказанието при условията на чл.
54 НК. Към изброените от СРС смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са
стойността на инкриминираните ВНВ, младата възраст на дееца, чистото съдебно
минали и добри характеристични данни следва да се добави и фактът на оказано от
него съдействие в досъдебното производство за разкриване на обективната истина.
Съдът счете, че е налице не само признание на фактите по чл.371, т.1 НПК, но
и такова признание, което определя цялостното процесуално поведение на
подсъдимия. Изявленията на подсъдимия пред полицейските служители, че държи
забранени от закона вещества, доброволното предаване на тези вещества още в
началния етап от развитието на досъдебното производство са спомогнали за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител. По арг. от т.7 от ТР № 1/06.04.2009г. по
Т.Д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС това оказано от подсъдимия съдействие следва да
се цени като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. По изложените
съображения съдът счете, че и най-лекото наказание, предвидено в закона –
лишаване от свобода за срок от една година, е несъразмерно тежко, поради което
размерът на същото следва да се определи под минималната долна граница,
предвидена в закона и в минимума по чл. 39, ал.1 НК, а именно за срок от три
месеца.
При изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ следва да
се приложи правният институт по чл. 66, ал.1 НК. Подсъдимият е с чисто съдебно
минало. Материалноправният институт по чл. 66, ал.1 НК може да се приложи,
когато данните за личните качества на дееца сочат, че целите на наказанието са
постижими и без да е необходимо той да бъде изолиран от обществото. Настоящият
случай е точно такъв, тъй като начинът на извършване на престъплението
не очертава завишена степен на обществена опасност на личността на подсъдимия.
От показанията на полицейските служители е видно, че подсъдимият сам в хода на
проверката е заявил, че държи забранени от закона вещества. Следователно
подсъдимият още в най-ранния етап от разследването по случая е проявил високо
ниво на критичност, което обосновава извод, че той поначало се ръководи в
поведението си от собствен, макар и недостатъчен контролиращо-възпиращ
механизъм. Отделно от това, обстоятелствата, при които е била осъществена
полицейската проверка, сочи, че при подсъдимия е изграден респект от дейността на правоохранителните
органи. По изложените съображения съдът счете, че целите
на наказанието „лишаване от свобода“ могат да бъдат постигнати и като се отложи
неговото изпълнение, като при определяне на изпитателния срок съдът счете, че
за постигане на целите на наказанието е достатъчна продължителността му в долната граница,
предвидена в закона, а именно за срок от три години.
При индивидуализация на кумулативно предвиденото наказание
„глоба“ съдът счете, че не са налице основанията на чл. 55, ал.3 НК. Това е
така поради доказана необходимост от постигането на специалната превенция на
наказанието. Установено е, че подсъдимият е в трудоспособна възраст, упражнявал
е до момента си правото си на труд и
реализирал доходи като
продавач-консултант в различни търговски
вериги в гр. София. По изложените съображения съдът намира, че следва да наложи
и кумулативно предвиденото наказание „глоба“. Съдът намира, че затрудненията,
които изпълнението на наказанието „глоба“ може да създаде за подсъдимия, от
една страна са съобразени с данните за неговата личност, а от друга страна тези
затруднения самостоятелно ще въздействат
върху мотивацията на подсъдимия в бъдеще да се въздържа от извършването на
други престъпления, като постигнат целения от закона предупредителен и възпиращ
ефект. При определяне на размера на глобата съдът приложи разпоредбата на чл.
55, ал.2 НК, като определи същия в
минимално възможния предел, предвиден в закона – в размер с ½ по – нисък
от най-ниския предел на глобата, предвидена за съответното престъпление в Особената
част на НК, а именно в размер на 1000 /хиляда/ лева.
С първоинстанционната присъда съдът се е произнесъл по
въпросите, предвидени в чл. 354а, ал.6 НК, като е отнел в полза на държавата
инкриминираните високорискови наркотични вещества. В тази част, както и в
частта, в която съдът се произнесъл по
разноските, първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна. Разпоредбата
на чл. 354а, ал.6 НК се прилага императивно в случаите на осъдителна присъда по
чл. чл. 354а, ал.1 - ал.5 НК, поради което с приложението на закон за по-тежко
наказуемо престъпление в производството пред въззивния съд не се променя
крайният извод на решаващия съд, свързан с веществените доказателства. Със
същия аргумент първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена и в частта
относно разноските, които са възложени в тежест на подсъдимия. По изложените
съображения въззивният съд отмени първоинстанционната присъда в
наказателно-осъдителната ѝ част, като я потвърди в останалата част.
Воден от изложеното по-горе съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.