Определение по дело №22/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на А. Б. Б. – сл. защитник на подсъдимия И. А. С. от с. Ч., общ. С. против Присъда № 2280 / 25.03.2014 год., постановена от Районен съд – Г. Б. по н.ч.х. дело № 1673 / 2013 год.

Според подадената от защитника въззивна жалба, подържана лично във съдебно заседание пред окръжния съд, наложеното от първоинстанционният съд на подс. И. С. административно наказание „Глоба” в размер на 1500 лева е несправедливо, поради което се иска размерът на същото да бъде намален до предвидения законов минимум.

Участващият във въззивното производство повереник на въззиваемия М. П. счита, че въззивната жалба е неоснователна и поддържа, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

С обжалваната присъда подс. И. А. С. е признат за виновен в това, че на 15.08.2013 г. около 00.50 ч. в Г. С., У. Г. Д. е отправил обиди думи и нецензурни изрази към М. В. П., с което е осъществил състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК поради което и на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева.

Наред с това подс. И. С. е осъден да заплати на Г. ищец М. П. сума в размер на 1000.00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.08.2013 г., като в останалата част над уважения размер искат е отхвърлен като неоснователен.

Подс. И. С. е съден също да заплати по сметка на БлРС сума в размер на 50 (петдесет) лева, представляваща държавна такса върху уважение размер на гражданския иск, сума в размер на 412.00 (четиристотин и дванадесет) лева представляваща сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение, както и 5 (пет) лева такса за служебно издаване на изпълнителен лист

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което се състои в липсата на мотиви на постановения съдебен акт, поради което настоящият състав на въззивната инстанция следва да упражни правомощията си визирани в чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК. При това не са изложени мотиви както по отношение на анализа на доказателствената съвкупност, така и по отношение на правните изводи. Визираното

съществено процесуално нарушение - липса на мотиви, не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, но за сметка на това при новото разглеждане на процесното дело, допуснатите нарушения са отстраними.

Изискването за мотивиране на съдебните актове е конституционно установено в чл.121, ал.4 от Конституцията на Република България. Мотивирането на вътрешното съдийско убеждение същевременно е и важна гаранция за правото на справедлив процес по чл. 6 ЕКПЧОС. Несъмнено е също, че недостатъчните, непълните и неясните мотиви на първоинстанционния съд се явяват пречка въззивната инстанция да изпълни своите контролни функции /ППВС № 1-53/. Ето защо в мотивите на присъдата съдът е необходимо да изложи кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали, както и какви са правните съображения за взетото решение. Същите следва да дадат представа за констатациите на съда относно релевантните към предмета на доказване факти и тяхната правна квалификация. Ето защо присъдата трябва да бъде мотивирана по начин, от който да е видно, че са били надлежно обсъдени всички доказателства по делото и да може да се провери правилността на направените въз основа на тях фактически и правни изводи.

В разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК по общ начин е посочено какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на присъдата. В тази връзка в мотивите отново следва да намерят отражение поотделно всички въпроси по чл.301 от НПК, като подробно трябва да се обосноват взетите решения, да се изложат съображения и се даде отговор по становищата на страните по фактите (включително и относно допустимостта и достоверността на доказателствата) и правото. В конкретния случай това не е сторено, а анализа на доказателствата е направен изключително схематично, неубедително и повърхностно.

Съдебната практика неотклонно приема, че в мотивите на присъдата трябва да се излагат конкретно установените фактически обстоятелства и съответният им доказателствен анализ, а не общи фрази и твърдения. Липсата на анализ на доказателствата в мотивите и подмяната му с декларации е съществено нарушение на процесуалния закон. Ето защо съдържанието на мотивите не трябва да се свежда до преразказ, изброяване на събраните доказателствени материали или до общата констатация за възприемане на всички доказателства. Не е налице преценка на доказателствата по делото, когато съдът само посочва поименно в мотивите на присъдата имената на разпитаните свидетели, без да обсъжда подробно и задълбочено показанията им и без да изложи съображения защо ги приема или отхвърля. В тези случаи съществуващите мотиви се приравнят на липса на мотиви, както е в случая.

Наред с това, ако в доказателствените материали се наблюдават противоречия /а в случая също са налице две групи свидетели с противоречиви показания/, те трябва да се фиксират и подробно да се анализират, като съдът ясно изрази съображенията си да възприеме за достоверни едни доказателства и да отхвърли други. Оценката за достоверност на отделните доказателствени материали е от изключително значение за правилното, законосъобразно и убедително мотивиране на присъдата.

В случая след преповтарянето на обстоятелствената, отразени в частната тъжба, с малки промени, което представлява частта от мотивите на районния съд от фактическа страна, при анализа на доказателствената съвкупност, първоинстанционният съд единственото, което е направил като констатации, което в никакъв случай не може да се приеме като анализ, е изброяване на доказателствата подкрепящи фактическата обстановка, като и тук липсва пълнота, и описание на това кой какво е казал и кое писмено доказателство какво съдържа. Същевременно са налице са две групи свидетели-очевидци с противоречиви показания. От една страна показанията на приятелите на частния тъжител – свидетелите Н. и Б., а от друга показанията на свидетелите Н. Б. и А. С. /син на подсъдимия/ и обясненията на подс. И. С.. Противоречията между същите не се анализирани и съдът не е изложил съображенията защо възприемане за достоверни едни доказателства и да отхвърли други, при което липсва оценка за достоверност на отделните доказателствени материали.

Наред с това, в случая решаващият съд освен всичко останало е подценил обсъждането на обстоятелствата, свързани с определянето на наказанието, като е изложил общи и формални съображения. Горното е съществено процесуално нарушение, тъй като задължително съдът е следвало да анализира всеки факт от значение за обществената опасност на конкретното деяние и на дееца, за да мотивира убедително вида и размера на определеното наказание. Ролята на специалната и генералната превенция на наказанието следва да се преценява с оглед на личността на осъдения и тежестта на престъпното посегателство. Във връзка с индивидуализиране на наказанието личността на дееца също подлежи на изследване и доказване, поради което в мотивите е необходимо да се изложат констатации за неговите характеристични данни, психично състояние, заболявания, семейно положение, предишни осъждания и др.

Съгласно разпоредбата на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 НПК липсата на мотиви е възведено като съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, допускането на което винаги води до отмяна на присъдата или решението.

Не на последно място в мотивите не е даден отговор и на възраженията на защитата, което също се приравнява на съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна.

Всичко гореизложено установява наличието на съществено процесуално нарушения, което не може да бъде отстранено от настоящия въззивен състав, но при връщането на делото на Районен съд - Б. неговото коригиране е в рамките на възможното.

Същевременно следва да се отбележат и процесуалните нарушения, допуснати при образуването на делото и в хода на съдебното производство:

В частната тъжба на М. П. срещу И. С. се визират престъпления по чл.144, ал.1 НК и чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл.247, ал.1, т.2 от НПК Производството пред първата инстанция се образува по тъжба на пострадалия от престъплението - с разпореждане на председателя на съда.

В случая с Разпореждане от 29.10.2013 год. е постановено частично прекратяване на производството по НЧХД № 1466 / 2013 год. на РС-Б. в частта, в която се „формират рамките на обвинението от осъществен състав на престъпление от общ характер” и е даден ход на частната тъжбата по обвинението за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК по НЧХД № 1673 / 2013 год. на РС-Б.. Така постановеното разпореждане е неясно и противоречиво. От същото не става ясно дали се касае за отказ да бъде образувано наказателно производство от частен характер за визираното престъпление по чл.144, ал.1 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия /чл.161, ал.1 от НК/ или е налице частично прекратяване на друго наказателно производство /за образуването на което по делото липсват данни/. При това следва да се отбележи, че съгласно чл.247, ал.2 от НПК Разпореждането на председателя на съда, с което се отказва образуването на производството по ал. 1, т. 2, подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора, а в случая с прекратяване на наказателното производство на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.248, ал.2, т.2 от НПК обжалването е по реда на глава двадесет и първа /чл.250, ал.5 НПК/. Наред с това в разпореждането като правно основание за прекратяване е посочена разпоредбата на чл.24, ал.4, т.2 НПК – „тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.81”.

Посочените недостатъци опорочават постановеното разпореждане по чл.247, ал.1, т.2 от НПК в качеството му на акт с основно значение в процеса. Поради неговата неяснота е накърнено правото на подсъдимия да научи в какво точно се обвинява (чл.55, ал.1 от НПК), а така също е лишен и от възможността да упражни ефективно правото си на защита срещу повдигнатото частно обвинение. Когато той е наясно в какво точно се обвинява, би могъл да упражни и останалите си права - да направи възражения и ангажира доказателства във връзка с тях. Същевременно поради неопределеността на предмета на доказване се нарушават и правата на частния тъжител и граждански ищец.

Не следва да се игнорира и допуснатото нарушение досежно установения процесуален ред в разпоредбата на чл.276 от НПК, засягащо правото на защита на подсъдимия. Съгласно визираната разпоредба, след прочитането на обвинителния акт /респ. частната тъжба/ и гражданския иск, председателят запитва подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява /ал.3/ и на основание чл.277, ал.1 от НПК поканва подсъдимия да даде обяснения по обвинението. Едва след като е съдът е изпълнил визираните задължения, които са възведени като гаранция за реализиране на правото на защита на подсъдимия, се пристъпва към събиране на доказателствата по делото.

С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че като доказателства по делото се приети т.н. „писмени обяснения” на подсъдимия и на свидетелите. В тази връзка следва да се има в предвид, че съгласно разпоредбата на чл.105, ал.2 от НПК не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс /ал.2/. Ето защо даваните от подсъдимия и свидетелите саморъчни обяснения през полицейските органи са без доказателствена стойност за съдебната фаза на наказателния процес и същите и следва да бъдат игнорирани.

По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2, пр.1 НПК, Благоевградския окръжен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Присъда № 2280 / 25.03.2014 год., постановена по НЧХД № 1673/13 год. по описа на Районен съд - Б..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Б..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.