№ 13072
гр. София, 19.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110156231 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Тесдо“ ЕООД срещу „Фератум
България“ ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от
общо 5850 лв., представляваща сбор от платени без основание в полза на ответника суми,
както следва: 2880 лв. – по договор за предоставяне на потребителски кредит №
1056466/23.08.2021 г.; и 2970 лв. – по договор за предоставяне на потребителски кредит №
1079029/25.10.2021 г., които вземания са цедирани на ищеца с договор за цесия от 20.05.2022
г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 30.07.2024 г. до
окончателно плащане.
Ищецът „Тесдо“ ЕООД твърди, че основният предмет на дейност на дружеството е
предоставяне на информация, подпомагане и консултации на физически лица, ползвали
бързи кредити. Поддържа, че между него и третото за процеса лице – М. М. И. е сключен
договор за цесия от 20.05.2022 г., по силата на който е прехвърлил свое вземане към
ответника в общ размер на 5850 лв., представляваща сбор от платени без основание в полза
на ответника „Фератум България“ ЕООД суми, както следва: 2880 лв. - по договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1056466/23.08.2021 г.; и 2970 лв. - по договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1079029/25.10.2021 г. Съгласно договорите
кредитополучателят М. М. И. е следвало да заплати главница и възнаградителна лихва, а в
погасителния план към всеки договор е включена и такса за допълнителна услуга –
гаранция, свързана с предоставеното обезпечение. В допълнително приложение към
исковата молба уточнява параметрите на всеки един от отделните договори за паричен заем,
а именно: по договор за предоставяне на потребителски кредит № 1056466/23.08.2021 г. -
главница от 3000 лв., възнаградителна лихва от 1050лв. и такса допълнителна услуга от
2880 лв.; и по договор за предоставяне на потребителски кредит № 1079029/25.10.2021 г. -
главница от 3000 лв., възнаградитлна лихва от 870 лв. и такса за допълнителна услуга от
2970 лв. Твърди, че всички суми по договорите са заплатени от цедента в полза на
1
ответника, включително и таксата за допълнителна услуга – гаранция. Прави възражение за
нищожност на договорите, евентуално на отделни техни клаузи. Сочи, че съгласно чл. 5 от
процесните договори за кредит, същите следва да бъдат обезпечени с поръчителство,
предоставено от „Фератум Банк Лимитид“, за което се начислявала такса за гарант в размер
почти равен на главницата по договорите. Твърди, че таксата е била включена в
погасителния план, както и че е била част от вноската по кредита, както и че плащанията за
поръчител/гарант са получавани от ответното дружество. Излага доводи, че договори за
поръчителство/гаранция не са сключвани, а в случай че се установи наличието на такива –
оспорва същите като нищожни поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави, излагайки конкретни съображения в тази насока, както и
конкретните разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, които счита за нарушени, а именно: чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и 2 и 3 ЗЗД, чл. 10, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11 и 12 ЗПК, вр. чл. 19 ЗПК, чл.
146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 1, вр. ал. 2, т. 10, 19 и 20 ЗЗП. Твърди, че ответното дружество
и „Фератум Банк Лимитид“ са свързани лица. Подробно аргументира, че целта на клаузите
за обезпечение е свързана единствено с получаване на приходи от ответника. Счита, че
таксата за допълнителна услуга следва да е включена в размера на ГПР. Подробно излага, че
договорите за кредит не отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12
ЗПК. С уговарянето на клауза, предвиждаща предоставяне на обезпечение, аргументира, че
се прехвърля задължението на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващите за кредит върху кредитополучателя. Допълва, че
в случай, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство бъде включено при
изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ по договора, размерът му би
надвишил максимално допустимия такъв, което би било в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Сочи, че липсвало съгласие за сключване на процесните договори за кредит, както и, че не е
предоставена преддоговорна информация. Счита процесните договори за недействителни и
поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като не са съставени в
изискуемия от закон шрифт – не по-малък от 12, на потребителя не са предоставени
погасителен план и стандартен европейски формуляр към момента на сключването им,
текстът им не е написан по ясен и разбираем начин, считайки за нарушени и правилата,
заложени в чл. 147 ЗЗП. Като друго основание за нищожност изтъква непосочването на
размера на погасителната вноска, както и на правото на предсрочно погасяване на кредита
от длъжника. Като самостоятелно основание за недействителност на договорите посочва и
допуснато нарушение на чл. 11, т. 9 ЗПК, тъй като липсвало посочване на годишния лихвен
процент (ГЛП), доколкото не ставало ясно как посочената процентна стойност се съотнася
към ГПР, респ. каква е базата, върху която лихвеният процент се начислява – върху целия
размер на кредита или върхуостатъчната главница по него. Сочи още, че не е разписана
методиката за начина, по който се формира ГПР, както и че клаузите от договорите са
неравноправни. При условията на евентуалност, оспорва като нищожна клаузата на чл. 5 от
договорите, предвиждаща задължение за обезпечаване на заема с предоставено от Фератум
Банк поръчителство. Оспорва и клаузите на чл. 10 от Общите условия и тарифата към
общите условия, предвиждащи, че при забава потребителят дължи освен законната лихва, и
2
всички направени за събиране на вземането разноски. В заключение сочи, че в договорите за
кредит и в тарифата към тях, липсва клауза за задължаване на потребителя да заплати такса
за гаранция. Активната си легитимация да претендира процесните вземания обосновава със
сключването на договор за цесия от 20.05.2022 г. с цедента М. М. И., който му е прехвърли
всички платени от него без основание в полза на ответника суми, за което до същия е
изпратено уведомление за извършената цесия. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Фератум
България“ ЕООД, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално –
неоснователни. Поддържа, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1,
т. 4 и 5 ГПК поради липсата на посочване от ищеца на размера и вида на претендираните
суми, тъй като не става ясно коя част от заплатената сума по съответния потребителския
кредит претендира като недължимо заплатена. Посочва също така, че исковата молба не
съдържа конкретизация кои точно разпоредби на договорите за потребителски кредит
противоречат на цитираните разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. На следващо място, поддържа,
че исковата молба е недопустима поради липса на активна процесуална легитимация на
ищеца и на пасивна процесуална легитимация на ответника. Не оспорва, че между
ответника и М. М. И. са възникнали валидни договорни правоотношения по силата на
твърдяните договори за потребителски кредит. Поддържа, че таксата за гаранция се дължи
на различно юридическо лице – „Фератум Банк Пи Ел Си“ – Малта, а не на ответника, като
всички дължими суми във връзка с предоставянето на обезпечение са предоставяни на
гаранта директно или в случай, че са превеждани по сметка на ответника, последният е
действал като посредник за заплащане на таксата гаранция и след получаване на същата е
превеждал сумата на „Фератум Банк“. Твърди, че договорни отношения във връзка с
обезпечаване на заемите са съществували единствено между длъжника по кредита –
физическото лице - кредитополучател и „Фератум Банк“ като гарант, но не и между
„Фератум Банк“ и ответното дружество - кредитодател. Оспорва да е налице обогатяване на
ответното дружество, тъй като не е страна по договорите за предоставяне на гаранция и
съответно не е получавал плащания на такса гаранция. Предвид изложеното счита исковата
молба за недопустима, тъй като е насочена срещу ненадлежен ответник. Оспорва и
активната процесуална легитимация на „Тесдо“ ЕООД да претендира процесните вземания,
тъй като с постигане на съгласие между цедент и цесионер по договора за цесия цесионерът
не става страна по договорното правоотношение на цедента, а единствено се постига
промяна на кредитора, поради което счита, че ищецът няма право да прави възражения,
произтичащи от договорното правоотношение между страните, доколкото само придобива
право на вземане, прехвърлено му от цедента. Поради изложеното оспорва правото на
ищеца да предявява искове и да прави възражения за нищожност на договори за кредит или
отделни техни клаузи, сключени между цедента-кредитополучател и ответникакредитодател,
с каквато възможност разполага единствено страната по тях, имаща качеството на
потребител. На следващо място, оспорва активната легитимация на ищеца с доводите, че
договорът за цесия между М. М. И. и „Тесдо“ ЕООД е нищожен поради липса на съгласие,
3
евентуално – поради липса на предмет, тъй като страните не са индивидуализирали
конкретното вземане, предмет на договора за цесия по отношение на основание на
възникване (източник), титуляр, страни, размер и др., не е посочено на какво недействително
правно основание възниква вземането за неоснователно обогатяване, поради което
източникът на вземането остава неуточнен. Допълва, че не става ясно какъв е характерът на
цедираните вземания – главница, възнаградителна лихва и/или неустойки, а от изложените в
исковата молби доводи става ясно, че се касае платени без основание такси за предоставяне
на гаранция, каквито не са предмет на сключените договори за потребителски кредити, а на
договорите за предоставяне на гаранция, сключени с „Фератум Банк“, изключвайки
възможността „Тесдо“ ЕООД да е придобил платени без основание суми за предоставяне на
гаранция. Не оспорва да е бил уведомен за извършената цесия, но в уведомлението не са
били конкретизирани прехвърлените вземания, поради което следва да се счете, че е налице
пълна липса на уведомление, поради което тя не е произвела действие. Счита, че този порок
не следва да се санира и предвид и получаването на препис от исковата молба по
настоящото дело, тъй като ищецът отново не е индивидуализирал процесните вземания.
Оспорва договора за цесия като нищожен и поради противоречието му със ЗЗП, като се
позовава на това, че в интернет страницата на „Тесдо“ ЕООД - www.nadplatih.com се
посочва, че дружеството осъществява процедура по възстановяване на надвнесени суми, за
което сключва договори за възлагане на възстановяването, а в случая е сключен договор за
цесия, което е заблуждаваща търговска практика и потребителят при сключване на договора
не е знаел за вида и характера му. Като допълнителен аргумент за нищожност на договора за
цесия изтъква, че същият е безвъзмезден, което следва от клаузата на чл. 4, ал. 1 на същия,
съдържаща условие за плащане на цената. Счита, че договорът за цесия не отговаря и на
изискването на ЗПК да предвижда възможност за отказ от договора от страна на
потребителя, както и процедура за защита на потребителските му права пред КЗП, а освен
това съдържа множество неравноправни клаузи. Твърди, че сам по себе си договорът за
предоставяне на финансови услуги (потребителски кредит) не съдържа задължение за
потребителя да заплати такса за предоставяне на гаранция, а само и единствено главница и
лихва, а евентуално и неустойка в случай не неизпълнение, като такова задължение му се
вменява едва с договора за гаранция, сключен с „Фератум Банк“, чието сключване следва
сключването ан договора за потребителски кредит. В тази връзка посочва, че „Фератум
Банк“ е различно юридическо лице от ответника и правоотношението между потребителя и
гаранта е самостоятелно и отделно от правоотношението по договора за кредит. Твърди, че
условие за сключване на договора за кредит е предоставяне на поръчителство, но
потребителя не е бил длъжен да сключи договор с „Фератум Банк“ и изборът за сключване
на посочения договор е предоставен изцяло на длъжника. Поради това и оспорва
твърденията на ищеца, че размерът на таксата за предоставяне на гаранция е следвало да се
включи в ГПР. Като допълнителни аргументи, че таксата за гарант не следва да се включва в
размер на ГПР изтъква, че посоченият размер на ГПР е калкулиран към момент, когато
договорът за гаранция все още не е бил сключен, а освен това възнаграждението за гаранция
се дължи на трето лице, а не към кредитодателя. Твърди, че договорите за кредит са
4
сключени при спазване на нормативните изисквания. Моли за прекратяване на делото като
недопустимо, евентуално – за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира и разноски.
Съдът, като извърши служебна проверка относно редовността на исковата молба
констатира, че същата е нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което
на ищеца следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да уточни
какви задължения и в какъв размер са погасени от цедента М. М. И. към ответника по
посочените под № 13 в исковата молба договори за предоставяне на потребителски кредит
№ 1056466/23.08.2021 г. и № 1079029/25.10.2021 г., и каква част от тях претендира от
ответника в настоящото производство като платени без основание.
По предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: твърдяното имуществено разместване
- реалното предаване, съответно получаване от ответника на претендираните суми, платени
от кредитополучателя М. М. И. по процесните договори за предоставяне на потребителски
кредит № 1056466/23.08.2021 г. и № 1079029/25.10.2021 г., валидното сключване на
действителен договор за цесия от 20.05.2022 г. с твърдяното съдържание, респ. прехвърляне
на вземанията в полза на ищеца, за което ответникът да е бил уведомен по реда на чл. 99, ал.
3 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
наличието на правно основание за осъществяване на имущественото разместване,
останалите доводи за недължимост на исковите суми, вкл. възражението си за нищожност на
договора за цесия на сочените основания, както и, че е погасил задълженията си в случай, че
твърди това, за което той не сочи доказателства.
С оглед становището на ответника на основание чл. 153 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата относно сключването на
процесните договори за кредит № 1056466/23.08.2021 г. и № 1079029/25.10.2021 г., между
„Тесдо“ ЕООД, в качеството му на кредитодател, от една страна, и М. М. И., в качеството му
на кредитополучател, от друга страна.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК по т. 1 от исковата молба
следва да се остави без уважение, доколкото обстоятелствата, които ще се установяват с него
са предмет на съдебно-счетовдна експертиза. В останалата част – за представяне в оригинал
или заверени преписи процесните договори за кредит в нарушение на нормата на чл. 156
ГПК искането не е мотивирано - не са посочени обстоятелствата, които се цели да бъдат
изяснени с това доказателствено искане, поради което за съда е невъзможно да прецени
допустимост, относимост и необходимост на доказателствата – арг. чл. 156, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 146, ал. 4 от ГПК и чл. 164 от ГПК. Отделно – процесните договори за кредит са
5
представени от ищеца с молба, вх. № 400079/09.12.2024 г., поради което повторното им
приобщаване не е необходимо.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за издаване на 6 бр. съдебни
удостоверения, които да му послужат пред всяко едно от посочените трети за процеса лица -
Централния кредитен регистър към БНБ, „Изипей“ АД, „Пайнетикс“ АД, „Интеркапитал
груп“ АД, „Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“ АД за снабдяване с исканата
информация, за което той следва да представи проект на такива в едноседмичен срок от
съобщението, като приведе съдържанието им в съответствие с предмета на исковите
претенции, предмет на настоящото дело, посочвайки номера и датата на сключване на
съответните договори за кредит, както и периода, за който информацията се отнася – от
датата на сключване на съответния договор за кредит до 20.05.2022 г. (датата на
извършената цесия).
С оглед направените оспорвания от ответника, следва да бъде допусната съдебно-
счетоводна експертиза, със задачите посочени в исковата молба и отговора.
Искането на ответника по чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца да представи в
оригинал договора за цесия в оригинал в нарушение на нормата на чл. 156 ГПК не е
мотивирано и следва да бъде оставено без уважение.
Без уважение следва да бъде оставено и доказателственото искане по реда на чл. 190
ГПК, тъй като с исковата молба ищецът е представил исканите документи.
Доказателственото искане на ответника по реда на чл. 192 ГПК следва да бъде
уважено, но на същия следва да се предостави възможност да представи по делото молба по
реда на чл. 192, ал. 1 ГПК, адресирана до третото за спора лице - „Фератум Банк“ ЕАД, с
посочване на информацията, която се цели да бъде предоставена, след което съдът незабавно
ще препрати същата до посоченото трето неучастващо по делото лице.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да уточни какви
задължения и в какъв размер са погасени от цедента М. М. И. към ответника по посочените
под № 13 в исковата молба договори за предоставяне на потребителски кредит №
1056466/23.08.2021 г. и № 1079029/25.10.2021 г., и каква част от тях претендира от ответника
в настоящото производство като платени без основание, като му УКАЗВА, че при
неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото –
прекратено.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
6
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДАТ в полза на ищеца исканите 6 броя съдебни удостоверения, които
да му послужат съответно пред Централния кредитен регистър към БНБ, „Изипей“ АД,
„Пайнетикс“ АД, „Интеркапитал груп“ АД, „Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“ АД за
снабдяване с исканата информация, за което в едноседмичен срок от съобщението следва
ДА ПРЕДСТАВИ по делото проект на такива, чието съдържание да бъде съобразено с
изложеното в мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която след запознаване с
материалите по делото и извършена проверка в счетоводството на страните, а при
необходимост и на трети за спора лица, да отговори на въпросите, посочени в исковата
молба и отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. А. Д..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 500 лв. вносими, от
които 350 лв., вносими от ищеца и 150 лв., вносими от ответника, по сметка на СРС в
едноседмичен срок от съобщението.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото
молба по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК, адресирана до „Фератум Банк“ ЕАД, с посочване на
информацията, която се цели да бъде предоставена, след което съдът незабавно ще препрати
същата до посоченото трето неучастващо по делото лице.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2025 г. от
13:40 часа, за която дата и час да се призоват страните – с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
7
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8