Решение по дело №16501/2019 на Софийски градски съд

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 09.10.2020 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Габриела Лазарова

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №16501 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №219180 от 17.09.2019г., постановено по гр.дело №75411/2016г. по описа на СРС, ГО, 49 с-в, е отхвърлен предявения от И.Ж.З. с ЕГН********** срещу А.З.А. с ЕГН********** иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за прехвърляне на 4/6 идеални части от апартамент №6, ет.З, бл.***, в гр.София, жк. „Красно село”, ул. „***”, срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №79, т.1, №2999,д.№70 от 01.06.2015, като ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.З от ГПК сумата от 1700 лева разноски по делото.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца И.Ж.З.. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че към момента на сключване на процесния договор прехвърлителката е страдала от заболяване, предполагащо настъпването на смъртта и скоро след това, и това е било известно на ответника по делото и приобретател на имота по договора. Твърди също така, че не може да докаже какво точно е било здравословното състояние на прехвърлителката към момента на сключване на процесния договор, но са установени по делото от представеното пълномощно и показанията на свидетеля Б., симптоми на пълна физическа изнемощялост и невъзможност за елементарни движения.  Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът- уважен. Претендира разноски.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ответникът А.З.А. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че при постановяването на обжалваното решение не са допуснати посочените от жалбоподателя нарушения, а към момента на сключване на процесния договор макар прехвърлителката да е страдала от заболявания, не е било налице неизлечимо такова и предполагащо скорошно настъпване на смъртта и. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски във въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства  и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предвид изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, според която законова разпоредба са нищожни договорите, при които липсва основание. Съгласно изр.2 на чл.26, ал.2 от ЗЗД основанието се предполага до доказване на противното. Следователно законът въвежда в случая оборима презумпция за наличие на основание. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване липсата на основание, което съотнесено към конкретния случай и в съответствие с изложеното в исковата молба означава да бъде безспорно установено с позволените от закона доказателствени средства наличието на заболяване на прехвърлителката на имота, предполагащо настъпването на смъртта и скоро след сключването на договора, както и че това обстоятелство е било известно на приобретателя и ответник по делото. Както правилно е заключил и първостепенният съд, от събраните по делото доказателства- писмени, заключения на СМЕ и показания на разпитани свидетели, не може да бъде направен извод за наличието на такова заболяване, предполагащо настъпване на смъртта на прехвърлителката твърде скоро след сключването на процесния договор. При това положение няма как да е налице и втората необходима предпоставка съгласно горепосочената законова разпоредба- знанието на приобретателя за такова заболяване.   

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.

При този изход на спора на ответника по въззивната жалба следва да бъдат присъдени изцяло направените във въззивното производство разноски в размер на 850 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Възражение относно размера на адвокатското възнаграждение не е релевирано от въззивника.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №219180 от 17.09.2019г., постановено по гр.дело №75411/2016г. по описа на СРС, ГО, 49 с-в.

ОСЪЖДА И.Ж.З. с ЕГН********** да заплати на А.З.А. с ЕГН********** сумата от 850лв. (осемстотин и петдесет лева)- разноски във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/