Решение по дело №780/2023 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.226, ал.1 АПК и чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е след като с Решение №12466 от 13.12.2023 г. по адм. дело №9146/2023 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 23/28.07.2022 г., постановено по адм. дело №28/2022 г. по описа на АС-Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на касационното решение.

Според касационната инстанция при първоначалното разглеждане на делото съдът не е разпределил доказателствената тежест в процеса като на страните не са дадени конкретни указания относно това коя от тях какви обстоятелства следва да докаже. Неправилно от съда е игнорирано медицинското удостоверение за причинени наранявания на касатора /ищеца пред АС-Русе/, констатирани непосредствено след престоя в районното полицейско управление, довели до болки и страдания. В тази връзка, съдът не е изследвал дали нараняванията отговарят да бъдат получени при възприетия начин на задържане или са знак, че полицаите са превишили предела на необходимата за задържането сила. Съдът не е формирал изводи дали нараняванията не представляват отнасяне, забранено от разпоредбата на чл.3 ЕКПЧ. Според ВАС тежестта на доказване, че използването на сила е абсолютно необходимо и не е прекомерно е на полицията. Според касационната инстанция при наличието на официален документ за причинени наранявания /съдебномедицинско удостоверение от УМБАЛ „К.“-Русе/, съдът следва да прецени, при необходимост и чрез използване на специални знания, от какво са тези наранявания: от поставянето на белезници; от специалния начин и техника на поставянето им или са налице данни за нанесени на ищеца удари; специално внимание при това следва да се обърне на данните за наранявания на ляво бедро.

При новото разглеждане на делото, съдът съобразява следното:

Съгласно първоначалната искова молба и уточнението към нея с молба на ищеца вх.№536 от 11.02.2022 г. по описа на АС-Русе /л.26-л.29 от адм.д. №28/2022 г. на АС-Русе/, с исковата молба от Г. Т. Т. от гр.Русе срещу ОД на МВР-Русе са предявени, в условията на обективно съединяване, искове: за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на отменен като незаконосъобразен административен акт – Заповед за задържане на лице № 1882зз152/25.11.2020 г., издадена от полицай ГООР при Първо РУ-Русе на ОД на МВР-Русе в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на решението на РРС за отмяна на заповедта /Решение №3/08.01.2021 г. по чнд №20 от 2021 г. на РРС/ до окончателно плащане на обезщетението, както и за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни фактически действия, извършени при задържането и в полицейското управление, където е бил приведен ищеца - малтретиране с поставяне на белезници, като ръцете са поставени към гърба, за което е използван „ключ на раменна става“ и побой, в размер на 3000 лв., ведно със законна лихва от датата на деликта – 25.11.2020 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски за производството.

Ответникът в производството – ОД на МВР-Русе, чрез процесуален представител – гл.юрисконсулт Й., изразява становище за неоснователност на исковите претенции, за което развива подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за всички съдебни инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на предявените искове и развива подробни доводи за това.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Ищецът Г. Т. Т. е бил задържан в помещение за временно задържане на ОДМВР-Русе със Заповед за задържане на лице рег. № 1882зз-152/25.11.2020 г., издадена от полицай ГООР при Първо РУ на МВР-Русе, за срок до 24 часа /л.12 от приложеното чнд №20/2021 г. на РРС/. От представените извадки от Книга на задържани лица /л.13-л.17 от чнд №20/2021 г. на РРС/ се установява, че ищецът е престоял като задържан от 22.30 часа на 25.11.2020 г. до 00.45 часа на 26.11.2020 г., когато е освободен.

Заповедта е била обжалвана пред съда, като с Решение №3 от 08.01.2021 г. по чнд №20/2021 г. на РРС е отменена като незаконосъобразна. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила на 23.01.2021 г., видно от отбелязването на корицата на делото.

За обстоятелствата около задържането на ищеца са събраните гласни доказателства.

Св. Г. П. /към релевантната дата съпруга на ищеца/ заявява, че на 25.11.2020 г., около 22 часа, е потърсила помощ на телефон 112, като сигналът й бил за домашно насилие, агресия спрямо нея от бившия й съпруг. Във въпросната вечер имало вербална и физическа агресия спрямо нея от страна Т., след като той употребил алкохол. Това не било единичен случай. Дошли двама полицаи и след като им отворила, на вратата на жилището я попитали дали тя е подателят на сигнала. Помолили я да извика съпруга си, като той си вземе личната карта, за да го видят, но Т. на няколко пъти отказал. След това двамата полицейски служители влезли вътре в жилището. При влизането на полицаите в апартамента, първо били в коридора, до вратата на хола /в което помещение бил Т./, отново поискали личната му карта, но свидетелката не е възприела той да им я дава. Полицейските служители му обяснили, че са по повод подадения от нея сигнал, а при поредното поискване на личната карта ищецът излязъл на терасата на хола на апартамента, намиращ се на 6 етаж, от където започнал с неуважително отношение към полицаите, свидетелката си спомня реплика да не го приближават, че ще започне „да мята от терасата“, в смисъл, че всички ще се озоват долу. Свидетелката установява, че по време на присъствието на полициите в дома им и задържането на ищеца, синът им, тогава на 15 години, през цялото време е бил в детската си стая, не е излизал от там, в един момент тя влязла при него, за да го прeдупреди да не излиза за да не стресира, още повече, че две години преди този случай, със съдействието на полицията, тя и детето са напуснали домът им.

Свидетелката Г. П. заявява, че не е възприела проява на физическа агресия от полицаите към ищеца при задържането му. На следващата сутрин след задържането съпругът си събрал багаж от жилището и се изнесъл. По-късно Т. не е живял в жилището поради издадена съдебна ограничителна заповед.

Св. Р. М., единият полицай от екипа, задържал Т., заявява, че на 25.11.2020 г., около 22.30 часа, отишли по сигнал за семеен скандал. Разговаряли със съпругата /св.Г. П./, която била силно притеснена и със силно разрошена коса. Обяснила им, че Т. я хванал за косата и ударил главата й в мивката. Искали да разговарят с ищеца и помолили съпругата да го извика, но Т. отказал разговор с тях. Тогава влезли в жилището. При разговор с него, видимо той целял конфронтация с полицаите, поискали му документ за самоличност, но той категорично отказал да го представи. Той бил седнал на един настолен компютър, якето му било от дясната страна, извадил си личната карта от джоба на якето и излязъл на терасата, откъдето заявил, че ще изхвърли полицаите от терасата, но нямало да им даде личната си карта. След това Т. бил задържан и откаран в Първо РУ на ОД на МВР-Русе. При задържането му Т. не оказал съпротива, но търсел вербална конфронтация. Когато казал, че ще изхвърли служителите на реда през терасата, последните се почувствали видимо заплашени, за което се наложило и да реагират. Разпоредили му няколко пъти да преустанови действията си, но той отказал. По време на задържането личната му карта не се е повредила, не е била в нарушен външен вид, той не я е дал, държал я в ръцете си. В РУ установили, че личната карта била счупена в лазерната перфорация. При отвеждането му в управлението били смъкнати белезниците. Свидетелят не си спомня с какво е бил облечен и обут задържания.

Разпитан е и свидетелят Д. С.. Д., другият полицай от екипа по задържането, който възпроизвежда идентични данни с тези на св. М. относно състояние на съпругата при пристигане в жилището и поведението на ищеца. И той свидетелства, че ищецът е отказал да разговаря с тях; не е предоставил личната си карта при поискване, а от хола, където е седял около масичка, е излязъл на терасата, където е казал, че ще изхвърли личната си карта през терасата, след което ще изхвърли и тях /т.е. полицаите/ и тоя щял да скочи.

Ищецът бил предупреден, че за неизпълнение на полицейско разпореждане ще му бъдат сложени белезници. Преди да го изведат от жилището ищецът бил с къси панталони и тениска. Бил е обут с чехли. Предоставили му възможност да си обуе обувки, но той се дърпал и не пожелал да си обуе обувки.

Св. Н. Некезов, полицейски служител, командир на отделение в ОД на МВР, не е станал пряк очевидец на задържането, но е възприел ищеца в районното управление. Той установява, че по искане на Т. съдействал съпругата му /св. Г. П./ да му донесе дрехи и лични вещи - след като снел писмените й обяснения по случая, я откарал до дома им, след която тя му предала багажа. Тези обстоятелства се потвърждават и от самата св. Г. П..

На свидетелят Г. М., приятел на ищеца, е проведен повторно разпит при новото разглеждане на делото. При разпитите той установява, че не е бил пряк свидетел на задържането, видял Т. няколко дни след задържането, не видял да има травматични увреждания по него, но ищецът бил потиснат, липсвала присъщата му активност, преживявал това което му се е случило. Свидетелят не е чувал въпросите около задържането да се коментират от други хора.

Св. Б. е колега на ищеца – лекар и собственик на клинична лаборатория в [населено място], каквато лаборатория има и ищеца, но в гр.Русе. Контактувала с Т. често по повод на служебни проблеми. Разбрала от него за задържането му. Видяла се с него месец – два след това. Възприела, че е объркан, депресиран, имали общ лабораторен проект, но той не бил в състояние да работи по него.

По делото е представено съдебномедицинско удостоверение, издадено на 26.11.2020 г. от доктор П. Д. – съдебен медик /л.22 от адм. дело №28/2022 г. на АС-Русе/, а при повторното разглеждане на делото е прието експертно заключение на назначена СМЕ за причинени наранявания на ищеца, констатирани непосредствено след престоя в районното полицейско управление.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По отношение на иска за неимуществени вреди от Заповед за задържане на лице рег. № 1882зз-152/25.11.2020 г., издадена от полицай ГООР при Първо РУ на МВР-Русе.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. С оглед обстоятелствата, заявени с исковата молба, за да възникне отговорност за дейност на ответника, предвидена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да са налице трите елемента от правопораждащия я фактически състав: 1. отменен незаконосъобразен акт; 2. неимуществени вреди; 3. пряка причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразния акт.

Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменена Заповед за задържане на лице рег. № 1882зз-152/25.11.2020 г., издадена от полицай ГООР при Първо РУ на МВР-Русе, с която заповед е било разпоредено задържането Г. Т. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане. Ето защо е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Отменената като незаконосъобразна заповед, със своето действие, поставя ищеца Т. в хипотеза на защита на правото му по чл. 5 ЕКПЧ, доколкото нарушаването на изискванията на чл. 5, пар. 1 "с" ЕКПЧ винаги води до възникване на правото на обезщетение - чл. 5, пар. 5 ЕКПЧ. Самият акт на незаконно задържане води до лишаване от правото на пребиваване в дома и ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето и имат негативно последици за психическото му състояние. Психическо му страдание, потиснатост, отрицателното въздействие на задържането върху поведението на ищеца, засягане на достойнството му, се установяват от събраните гласни доказателства /разпит на свидетелите М. и Б./. Тези последици са в пряка причинност с издадената и отменена като незаконосъобразна по съдебен ред заповед за задържане. Налице са и втората и третата предпоставка за реализиране на отговорността по ЗОДОВ.

Съдът намира за недоказано твърдяното уронване на престижа на ищеца пред обществото и морални страдания от това, че след процесната заповед хората почнали да си шушукат и да се отнасят подигравателно относно задържането му; обкръжението му постоянно говорело за този случай, той се отразил негативно на отношенията му със съседи, познати, колеги. Задържането е станало в дома на ищеца, във вечерен час, а не на общодостъпно място и през деня, което изключва публичност на извършените от органите на реда действия; то е възприето само от съпругата-сигнализатор, не и от трети лица; не е установено разпространение в публичното пространство на новината за задържането на Т., точно обратното свидетелят М. заявява, че „не е чувал въпросите около задържането да се коментират от други хора“, а св. Б. е разбрала от самия ищец за задържането му, не от трети лица или публикации, нито свидетелства за възприети от нея коментарии по този въпрос, още по-малко, че случаят е променил негативно отношението й към Т.. Не се установяват и твърдяното унижение на честта и достойнството му по причина, че задържането било извършено и на ищеца са поставени белезници пред собственото му дете. Св.Г. П. /бивша вече съпруга на ищеца/ установява, че синът им, тогава около [възраст], макар да се е намирал в дома, е бил в детската си стая, без да я напуска, като тя сама го е посетила за да осуети евентуалното му излизане от помещението и възприемане на случващото се след пристигане на полицейските служители. Съдът дава вяра на показанията и в тази част, доколкото и самите полицаи не заявяват синът да е станал очевидец на проверката от тяхна страна и действията им при нея. Освен това, показанията в коментираната част са логични по причина, че естествена реакция на майката е при конфликтната ситуация в жилището, детето да остане изолирано т.е. в детската стая, където се и намирало преди това, за да не възприема случващото се, за което тя лично се е погрижила, още повече, че преди време то с нея, с помощта на полицията, е било извеждано от това жилище, очевидно поради сходна конфликтна ситуация в семейството. Неоснователно се претендира обезщетение за унижение за това, че ищецът бил изведен от дома му по чехли при задържането. Св. Д. установява, че полицаите са предоставили на Т. възможност да си обуе обувки, но той се дърпал и не пожелал това.

Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Спрямо този критерий настъпилата неимуществена вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни. В случая при определяне на обезщетението съдът взема предвид продължителността на престоя в помещението за временно задържане – около два часа, което е значително по-кратко от предвидения по закон 24-часов срок на задържане; краткият период до отмяната на заповедта с влязлото в законна сила съдебно решение - два месеца след издаването й; липсата на публичност при задържането и оповестяването му пред обществеността; съдействието на полицейските органи на задържания да бъдат доставени в полицейското управление дрехи и лични вещи, подготвени от бившата му вече съпруга.

В конкретния случай негативните емоционални и психологически изживявания на ищеца не се характеризират с висок интензитет и продължителност, поради което съдът, намира че обезщетение в размер на 500 лева осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. За този размер искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер от 2000 лева - отхвърлен като неоснователен.

По отношение акцесорното искане за лихва, следва да се има предвид Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ВКС, което придава материалноправно значение на отмяната на административния акт. Следователно меродавният момент за присъждане на лихва за забава е влизането в сила на решението, с което е отменен административния акт, както и се претендира от ищеца. В настоящия случай това е 23.01.2021 г. – датата на влизане в сила на решението на РРС за отмяна на заповедта за задържане като незаконосъобразна. От този момент следва да се присъди лихвата върху уважената част от иска до окончателното заплащане на обезщетението.

По предявения иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 лв., настъпили в резултат на незаконосъобразни фактически действия, извършени при задържането и в полицейското управление, където е бил приведен ищеца - малтретиране с поставяне на белезници, като ръцете са поставени към гърба, за което е използван „ключ на раменна става“, и побой. Претенцията е за претърпените болки и страдания и унижения.

От ищеца притезанието за обезщетяване за вреди е обосновано като производно от незаконосъобразни действия на служители на ответника – ОД на МВР-Русе.

Съгласно ал. 4 на чл. 204 от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Въпросът дали действията, от които се претендира настъпването на вредите са основание за търсене на обезщетение по реда на ЗОДОВ, дали същите са незаконосъобразни и дали са осъществени при или по подов изпълнение на административна дейност е въпрос по съществото на спора.

Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице (чл. 70 ЗМВР). Съгласно чл. 64 ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му.

От показанията на разпитаните свидетели /полицейските служители М. и Д., както и св.Г.П. – сигнализатора до полицията за семейния скандал и тогава съпруга на ищеца/ се установява, че Г. Т. е имал неправомерно поведение, тъй като е отказал да изпълни разпореждания на полицейските служители, в присъствието им самоволно е напуснал помещението, в което се е намирал /хола в апартамента/, като безпричинно е излязъл на терасата на жилището на 6-тия етаж и оттам е заявил намеренията си за физическа саморазправа с полицейските служители т.е проявил е агресивно поведения спрямо тях. Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като те са безпротиворечиви и последователни относно сочените обстоятелства. Освен това, показанията се потвърждават и от дадените обяснения от самия ищец в съдебно заседание на 19.03.2024 г. досежно това, че при влизането на полицаите в дома, той бил седнал на маса пред компютъра, във всекидневната стая, която стая има неостъклена треса, на която тераса той излязъл /съдебен протокол на л.29, гръб от настоящото дело/. Коментираните показания не се поставят под съмнения поради твърденията на ищеца /виж. същия съдебен протокол/, че излизането му на терасата е поради това, че бил изключително изненадан, защото не е очаквал в 22.30 часа някой да влезе в дома му /имайки предвид полицаите/ и понеже те тръгнали застрашително към него. Тезата му е компроментирана от гласните доказателства /горепосочените трима свидетели/, които еднозначно установяват, че при идването на адреса първоначално, след отварянето на входната врата от съпругата, са я помолили да извика съпруга си /ищеца Т./, като той си вземе личната карта и за да го видят, но той на няколко пъти отказал и едва след това двамата полицейски служители влезли вътре в жилището. Освен това служителите на ответника са се отзовали на получения от съпругата сигнал за домашно насилие, по повод на което е издадена и Заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН от РРС на 26.11.2020 г. /л.56 и л.57 от адм.д. №28/2022 г./, при която конфликтна ситуация, посещението им в дома на ищеца житейски изключва неочакваността му. Очевидно при тези обстоятелства няма как ищецът да е изненадан от появата на служителите на реда в стаята, в която той се е намирал, още по-малко това да провокира неизпълнението от него страна на разпореждането им за представяне на личен документ, излизане на терасата на жилището, проява на вербална агресия спрямо тях и демонстрирано намерение за физическа саморазправа с тях.

При направените установявания, съдът преценява като законосъобразните действия на служителите на ответника, изразяващи се в използването на помощни средства – белезници при задържането на Т., при наличие на основание за това. При преценка на приетите по делото доказателства следва извода, че са доказани извършени от полицейски служители действия в съответствие на изведените от закона техни правомощия. Ищецът е задържан при използване на помощни средства – белезници, в хипотезата на чл. 85, ал.1, т.1 ЗМВР. Поведението му е наложило и обусловило необходимостта от използване им, съобразно конкретната обстановка - чл. 86, ал. 2 ЗМВР.

Съдът намира неустановеност на твърденията на ищеца за употребена прекомерна сила при задържането му, както и в по-голямата част тези за нанесени му травматични увреждания вследствие на побой в полицейското управление, където е престоял около два часа.

В заключението на приетата СМЕ за наранявания на ищеца, по отношение на констатираните увреждания на дясна предмишница и лява гривнена става вещото лице е заключило, че предвид локализацията им, както и това, че не се наблюдават по цялата обиколка или по повече повърхности на горните крайници, няма основание да се приеме, че при задържането на Т. белезниците са били прекомерно стегнати, още по-малко „до край“, както твърди ищецът. Съдът приема, че констатираните находки по кожата са нормално настъпваща последица от ползването на помощните средства, а не поради неправилното им поставяне, от което да е произлязло сериозно травмиране на ръцете, както неоснователно твърди ищеца. Описаното кръвонасядане на лява мишница /въпрос №4 от експертизата/ може да бъде получено при хващане на крайника и прилагане на ключ в лява раменна става, която е една от техниките за поставяне на белезниците /разпит на св.С., тактически инспектор в ОД на МВР-Русе и главен инструктор по полицейска лична защита/, което също, според съда, ненадхвърля обичайните за случая последици при прилагане на помощните средства.

Съдът намира за неустановени твърденията за побой над ищеца в полицейското управление, поради характера на физическите му увреждания и техния интензитет, установени от медицинското удостоверение и СМЕ.

По отношение на отока на челото /шести въпрос от СМЕ/, съдът намира за недоказано причиняването му при прекомерност на приложена сила от страна на полицейските органи поради противоречивостта в самите твърдения на ищеца – от една страна твърди, че при извеждането от апартамента бил „сведен напред с главата, като си ударих челото в касата на вратата“ /искова молба, л.4 от адм.дело №28/2022 г. на АС-Русе/, а при обясненията му в съдебно заседание на 19.03.2024 г. представя съвсем друга версия за увреждането /протокол на л.28, гръб от настоящото дело/ - „ ……….в районното управление те ми натиснаха главата и аз се ударих в масата, която беше в стая №12“. Обясненията на ищеца са абсолютно противоречиви, както по отношение на механизма, така и на времето и на мястото на получаването на отока на челото. Не се установяват и твърденията му, че в РУ полицаи са се „нахвърлили върху него“ и са му нанесли няколко удара в ребрата. При твърдяното въздействие не би могло да не се стигне до оставяне на следи по тялото на Т., каквито в съдебно-медицинското удостоверение не са констатирани.

За гореописаните последици не се следва обезщетяване на ищеца за претърпени болки и страдания.

Независимо от това са налични данни за физически въздействия, които са причинили част от установените от медицинския документ и експертиза наранявания на ищеца, получени след привеждане в полицейското управление.

Касае се до констатираните увреждания в областта на лицето - устните и устната кухина, описани подробно в приетата СМЕ /въпрос №5/, за които вещото лице е заключило, че те са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети. Според експерта тези наранявания могат да бъдат получени по описания в съдебно заседание на 19.03.2024 г. от ищеца начин – полицай посяга с отворена ръка към челюстта му, вероятно за да го гледа в очите, ищецът си извива главата, при което полицаят го хваща за долната челюст и наличната в устата на ищеца протеза го наранява от едната страна, а от другата страна – захвата на полицая. Описаното травмиране на ляво бедро - кръвонасядане, отговаря да е получено при удар с тъп предмет – юмрук или коляно /втори въпрос от експертиза/. Представителят на ответника не описва някакви особености в поведението на ищеца, които са подтикнали полицията да използва сила срещу него, довела до получаване на коментираните увреждания. С оглед абсолютния характер на защитата, предоставена от чл. 3 от Конвенцията, използването на сила от страна на полицията не води до нарушаване на този член само ако се докаже, че използването й е наложено от поведението на ищеца след привеждането му в полицейското управление, каквато хипотеза в случая не е установена.

От гореописаното физическо травмиране ищецът е претърпял болки и страдания. Обезщетението за тях следва да се определи като се вземат предвид данните от СМЕ, че те не са довели до разстройство на здравето на ищеца, нито до влошаване на общото му състояние, не са с голям интензитет, малобройни са, нетрайни са и не засягат в значителна степен физическото му благосъстояние. Обезщетението съдът определя на 500 лева, в какъвто размер предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а в останалата част за разликата до 3000 лв. – отхвърлен като неоснователен.

От основателността на гласния иск произтича и тази на акцесорния такъв за лихви върху определената сума от съда за обезщетение. При незаконни действия на администрацията началният момент на забавата, съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е от момента на преустановяването им. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на Върховния касационен съд по т. гр. д. № 3/2004 г., в частта му по т. 4. В случая лихви се следват от датата на преустановяване на незаконните действия - 26.11.2020 г. до окончателното изплащане. Неоснователно лихвите се претендират от 25.11.2020 г.

За разноските.

За определяне на дължимите на страните разноски, предвид частичното уважаване на исковите претенции, респ. частичното им отхвърляне, намира приложение специалната разпоредба на чл.10, ал.3 и ал.4 от ЗОДОВ, а също и чл.226, ал.3 от АПК, според който текст съдът се произнася и по разноските за водене на делото във ВАС, предвид повторното разглеждане на делото от настоящия състав на съда.

На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ на ищеца са дължими държавните такси за производство – 20 лв. за производството пред АС-Русе /вносни документи на л.23 и л.35 от адм.дело №28/2022 г. на АС-Русе/ и 5 лв. – държавна такса за касационното обжалване /л.22 от адм.д.№9146/2023 г. на ВАС/ или общо 25 лева. за държавни такси, както и 250 лв. – внесен депозит за вещо лице /вносен документ на л.32 и л.33 от настоящото дело/.

За производствата пред всички инстанции от ищеца е претендирано възнаграждение за адвокат. При първоначалното разглеждане на делото в АС-Русе ищецът е представляван от процесуален представител – адв. В., съгласно пълномощно и договор за правна помощ и съдействие на л.11 от адм.дело №28/2022 г. на АС-Русе. В договора е уговорено възнаграждение за адвоката в размер на 1000лв., платимо по банков път, но доказателства за плащането му по указания начин не са представени. При това положение съдът приема, че не е установен реално извършен разход от страната, който да подлежи на репариране, съобразно уважената част от претенцията.

Процесуално представителство на ищеца пред ВАС и при новото разглеждане на делото е осъществено от адвокат К. Д., за което е договорено възнаграждение в размер на 1000 лева, платено в брой и удостоверено в договор за правна защита и съдействие на л.24 от делото от делото на ВАС. Съобразно уважената част от исковите претенции и на основание чл. 10, ал. 3 изр. второ ЗОДОВ, на ищеца се дължи заплащане на разноски за адвокат в размер на 200 лева.

Общо ответникът следва да бъде осъден за сумата 475 лева, представляваща сбор от платените от ищеца разноски за експертиза по делото, държавни такси и адвокатски разноски /последните съразмерно уважената част от иска/.

Ответникът също е претендирал присъждане на разноски. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ вр. чл. 37 от ЗПП, на ответника се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. За процесуалното представителство пред АС-Русе при първоначалното разглеждане на делото и при новото, както и за пред ВАС, съдът определя по 250 лева за всяко от производствата по правилото на чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ или общо 750 лева, при съобразяване на значителната фактическа и правна сложност на делото. Съразмерно с отхвърлената част от предявените искове възнаграждението за юрисконсулт възлиза на 600 лева, което се дължи на ответната страна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ОД на МВР-Русе да заплати на Г. Т. Т., [ЕГН], с постоянен адрес [улица], вх. 3, ет. 6, сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменената по съдебен ред Заповед за задържане на лице № 1882зз152/25.11.2020 г., издадена от полицай ГООР при Първо РУ-Русе на ОД на МВР-Русе, ведно със законната лихва от 23.01.2021 г. до окончателно плащане на главницата.

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди от отменената заповед за задържане за размера над 500 лв. до пълния му предявен размер от 2000 лв., ведно със законната лихва от 23.01.2021 г. до окончателно плащане на главницата.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Русе да заплати на Г. Т. Т., [ЕГН], с постоянен адрес [улица], вх. 3, ет. 6, сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - физически болки и страдания в резултат на фактическото му задържане на 25.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.11.2020 г. до окончателно плащане на главницата.

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди от фактическото задържане за размера над 500 лева до 3000 лв., ведно със законната лихва от 25.11.2020 г. до окончателното плащане, както и за лихви върху главницата от 500 лв. за датата 25.11.2020 г.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Русе да заплати на Г. Т. Т., [ЕГН], с постоянен адрес [улица], вх. 3, ет. 6, разноски по делото в размер на 475 лева.

ОСЪЖДА Г. Т. Т., [ЕГН], с постоянен адрес [улица], вх. 3, ет. 6, да заплати на ОД на МВР-Русе разноски по делото в размер на 600 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.