№ 366
гр. Варна, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100500377 по описа за 2024 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Н. М.
М. чрез адвокат Н. Б. срещу решение № 3103 от 25.09.2023 г., постановено по
гр.д.№ 1387 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми
състав, с което е осъден въззивника да заплати на А. М. В. сумата от 14 292,43
лева, получена на неосъществено основание на 05.09.2022 г., на основание
член 55, алинея 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба /06.02.2023 г./ до
окончателното изплащане; както и сумата от 2285,52 лева, представляваща
направени в производството пред първата инстанция разноски на основание
член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно, необосновано
и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Излага
се, че съдът е дал ход на делото в съдебното заседание, проведено на
08.09.2023 г., въпреки представените доказателства, обективиращи
невъзможността на процесуалния представител на ответника да се яви в
заседанието, както и въпреки становището на пълномощника на ищцата за
наличие на пречки по хода на делото, като по този начин е ограничил правото
на ответника да вземе становище по иска и да направи съответните
доказателствени искания. Навеждат се доводи, че във връзка с проведената
операция на детето в чужбина са извършени разходи извън тези, дължими на
болничното заведение, а именно: за транспорт, престой и храна, медицински
изследвания, придхождащи хоспитализацията. Иска се решението да бъде
отменено и претенцията да бъде изцяло отхвърлена.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в
1
който подробно излага аргументи, че атакуваното решение е правилно и
законосъобразно и желае потвърждаването му.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излага, че време на съвместното съжителство на
ищцата с ответника Н. М. М., на 04.12.2013 г. е родена дъщеря им В. М., като
непосредствено след раждането детето било диагностицирано с Palatoschizis,
популярно като „устата на вълка", което наложило през годините да му бъдат
извършени общо три операции, последната от които в края на 2022 година в
болнично заведение в Портланд, Великобритания. Сочи, че бащата на детето
Н. М., владее писмено и говоримо английски език и цялата кореспонденция с
лекуващия лекар на детето във връзка с оперативното му лечение в чужбина е
водена от него. Отбелязва, че страните не съжителстват съвместно и
непосредствени грижи за общо трите им деца им се полагат от майката, която
е поела и цялостната грижа и издръжка за нуждите им. На 28.07.2022 г. със
свои лични средства А. В. закупила за нея, за ответника и детето самолетни
билети до Лондон на обща стойност 2 448 лева от туристическа агенция „Вая
тypс" ЕООД. След като операцията била уговорена за месец октомври 2022 г.,
Н. М. поискал от ищцата да нареди по негова сметка сумата от 23 400 лева, за
да може да заплати поисканата му такава сума за операцията от болницата
във Великобритания, като според думите му сумата трябвало да се нареди
авансово. Същият заявил, че не разполага и няма да предостави средства за
лечението на детето. Твърди, че ответника обяснил, че понеже познавали него
като лице за контакт, трябвало той да плати от своя сметка дължимата сума.
На 05.09.2022 г. с преводно нареждане /вносна бележка/ за ищцата превела на
ответника по откритата на негово име сметка ********** в „Първа
инвестиционна банка" АД сумата от 23 400 лева, с основание на преводното
нареждане „за операция на В.". Бащата и детето пътували една седмица преди
операцията, за да бъде подготвено детето за същата, а ищцата пътувала за
Лондон преди операцията и придружавала детето в болницата и след
операцията. Оперативното лечение на детето В. М. било проведено в периода
18-20.10.2022 г. На ищцата от болницата бил издаден документ за заплатени
дейности по лечението и същата установила, че за извършените на детето в
Болницата за жени и деца в Портланд медицински дейности по договор, като
според него за платен пакет под номер 222051 от 20.10.2022 г., е заплатена
сумата от 4 021 британски лири, равностойни на 8 972,70 лева, а не 23 400
лева, колкото бащата е поискал от ищцата. Ответникът отказвал да даде
каквото и да е обяснение за разликата в сумата и не върнал на ищцата сумата
от 14 427,30 лева, представляваща разликата между наредените 23 400 лева и
заплатената по сметката на Болницата за жени и деца в Портланд сума в
размер на 4 021 британски лири /левова равностойност 8 972,70 лева по курса
на БНБ/. Ищцата счита, че доколкото сумата от 14 427,30 лева се явява
платена за оперативното лечение на детето, каквото лечение и медицински
услуги са извършени само до стойността на 8 972,70 лева, същият дължи
връщането й на ищцата, което не е сторил.
2
Поради това предявява иск срещу Н. М. М. за заплащане на сумата от 14
427,30 лева, платена на неосъществено основание, представляваща разликата
между сумата от 23 400 лева, предоставена чрез преводно нареждане за
кредитен превод от 05.09.2022 г. на Н. М. М. с основание „за операция на В.",
и сумата от 4 021 британски лири с левова равностойност от 8 972,70 лева,
съставляваща заплатената в полза на Болница за жени и деца в Портланд,
Великобритания сума за операция на В. М. съгласно документ № 2222501 от
20.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяването на
исковете до окончателното плащане на сумата. При условията на
евентуалност, предявява иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 14 427,30 лева, с която ответникът се е обогатил за сметка на
ищцата, ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковете до
окончателното плащане на сумата.
В срока по член 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, поради което и на основание член
272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка.
Няма спор досежно фактът, че В. Н. М. е родена на 04.12.2013 г. от майка
А. М. В. и баща Н. М. М.; че сумата от 23 400 лева е наредена на 05.09.2022 г.
от А. В. по сметка на Н. М. с основание „операция на В.“; че ищцата е
заплатила сумата от 2 448 лева за самолетни билети за нея, ответника и детето
до Лондон; че за лечението на В. М. е заплатена сумата от 4 021 британски
лири.
Предявеният иск е с правно основание член 55, алинея 1, изречение второ
от ЗЗД, съгласно който полученото на неосъществено основание подлежи на
връщане. За успешното провеждане на иск с посоченото основание ищецът
следва да докаже факта на имуществено разместване между него и ответника,
което в конкретния случай означава реалното плащане на процесната сума.
От своя страна ответникът следва да докаже, че същата е заплатена на
основание, което е осъществено, респективно, че е изпълнил поетите от него
задължения.
Доколкото няма спор, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че ищцата е превела сумата от 23 400 лева на ответника за
заплащане операцията на детето В. на 05.09.2022 г., то първата предпоставка
се явява доказана. Установен се явява и фактът, че паричният превод е
извършен за конкретна операция на детето В. в конкретна болница и, че
операцията на детето е извършена, като е заплатена сумата от 4 021
британски лири /левова равностойност от 8 972,70 лева/. Тоест сумата от 14
427,30 лева е заплатена на неосъществено основание.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съобразно
разпоредбата на член 133 от ГПК, когато в установения срок /едномесечен
съгласно член 131, алинея 1 от ГПК/ ответникът не подаде писмен отговор, не
вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на
представен документ или не упражни правата си по член 211, алинея 1, член
212 и член 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако
3
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В конкретния
казус въззивникът М. в срока по член 131, алинея 1 от ГПК не е подал отговор
на исковата молба, респективно не е изложил твърдения си за релевантните
факти и не е посочил доказателствените средства, чрез които ще ги
установява, а е сторил това едва във въззивната жалба. С изтичането на срока
за отговор на исковата молба се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към
този момент факти, а от посоченото във въззивната жалба за какви факти се
иска събирането на посочените доказателства се установява, че те са били
известни на страната към момента на получаване на исковата молба. В този
смисъл е и точка 4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС,
постановено по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК.
С оглед идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният
съд, с тези на първоинстанционния такъв, то обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските
Предвид изхода на спора следва да бъде уважено направеното искане от
въззиваемата за присъждане на разноски в размер на 1 200 лева - заплатено
възнаграждение за един адвокат в съответствие с представения списък по
член 80 от ГПК и приетите по делото писмени доказателства.
Съдът, обсъждайки направеното от въззивника възражение, основано на
нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за неоснователно –
заплатеният от въззиваемата А. В. адвокатски хонорар от 1 200 лева не е
прекомерен. Съобразно нормата на член 7, алинея 1, точка 3 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото
минимално адвокатско възнаграждение в случая е 1 698,46 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3103 от 25.09.2023 г., постановено по гр.д.
№ 1387 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми
състав.
ОСЪЖДА Н. М. М. ЕГН ********** от град Варна – ********** да
заплати на А. М. В. ЕГН ********** от град Варна – ********* сумата от
1 200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща сторени в производството пред
въззивната инстанция съдебно- деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5