Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
11.08.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 5799 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 516668 от 25.10.2018г. по гр.д. № 72968/2016г. Софийски районен съд, 142 състав признал за установено на основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 149 ЗЕ, че Б.Б.Р., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, сумата
91.88 лв. - главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2013г. - 30.04.2015г., както и сумата 22.80 лв. - лихва за забава за
периода 01.11.2013г. - 16.06.2016г. както и сумата от 22.32 лв. - главница за
дялово разпределение за периода м. 06.2014г. - м. 05.2015г., и лихва в размер
на 2.69 лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от м. 07.2014г.
до 16.06.2016г., дължими суми за топлинна енергия за периода м. 03.2013г. - м.
04.2015г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „******, с аб. № 364417, като отхвърлил иска за главница за топлинна
енергия за разликата над уважената част от 91.88 лв. до пълния предявен размер
от 1 734.39 лв., както и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част от
22.80 лв. до пълния му предявен размер от 265.89 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 36.13лв. – разноски в исковото
производство, и сумата 23.52лв. - разноски в заповедното производство, съразмерно
с уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да
заплати на ответницата сумата 535.38 лв. – разноски съразмерно с отхвърлената
част. Решението е постановено при участието на „Т.с.“ ЕООД, като трето лице помагач
на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва в частта, с която исковете са отхвърлени, с оплаквания за неправилност
– нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Съдът неправилно кредитирал заключението на СТЕ, което се разминавало
с данните от представените писмени доказателства. Писмените доказателства
установявали коректно действителната стойност на потребена топлинна енергия, а
съдът не бил задължен да възприеме заключението като обективно и вярно. Не
ставало ясно и защо съдът кредитира заключението на СТЕ, а необсъдено било това
на ССЕ. Неправилно СРС основал изводите си на заключението на вещото лице от
СТЕ, което при посещение на място установило, че показателите на водомера в
имота отчитали 557.60 куб. м, а в изравнителната сметка бил приет обем 741 куб.
м. Това не било основание за отхвърляне на иска за БГВ. Освен това, след като
искът е доказан по основание, съдът следвало на основание чл. 162 ГПК да
определи размера на иска по своя преценка, даже и доказването му с помощта на
вещо лице да се окаже невъзможно. Освен това съгласно чл. 32, ал. 3 от ОУ на
ищеца, в случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване,
с нея се погасявали неплатени задължения. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в атакуваните части и вместо това постанови друго,
с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Б.Б.Р. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните части като правилно. Претендира
разноски за въззивното производство.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове:
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 734.39
лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода м.
05.2013г. – м. 04.2015г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, бул. „******,
аб. № 364417;
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 22.32
лв. - главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за същия
период;
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 265.89
лв. - лихви за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 30.06.2013г.
– 16.06.2016г., и
- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
2.69 лв. - лихви за забава върху главницата за дялово разпределение за същия
период.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 27.06.2016г., до окончателното плащане. За
вземанията е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 34770/2016г. на СРС, 142 състав.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответницата
е оспорила предявените искове с възражения, че в имота не се ползва топлинна
енергия за отопление, радиаторите са затапени; Нямало потребление и на топла
вода, в имота от 2011г. не живеел никой. Оспорила е и надлежното съобщаване на
датите за отчет за двата отоплителни сезона и да не е осигурила достъп за отчет
на фирмата за дялово разпределение. Искала е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Предвид
извода за валидност на решението, предмет на въззивна проверка е първоинстанционното
решение в частите, с които исковете за главница за топлинна енергия и за лихви
за забава върху тази главница са отхвърлени. Настоящият въззивен състав намира,
че при постановяване на решението в посочените части не са нарушени императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата решението е правилно
по следните съображения:
Не е било спорно и по делото се установява, че
ответницата е собственик на процесния имот, а сградата – етажна собственост, в
която се намира имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа. Като
собственик на топлоснабден имот, ответницата се явява клиент на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като съдържанието на
договорното правоотношение между страните в процесния период се урежда от ЗЕ,
подзаконовите актове по прилагането му и общите условия по чл. 150 ЗЕ, одобрени
от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата.
В случая от приетото в първоинстанционното производство заключение
на СТЕ, което не е оспорено от ищеца по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК се
установява, че в процесния период двата радиатора в имота са били физически
отделени от тръбната мрежа на инсталацията (затапени) и не е ползвана ТЕ за
отопление на имот. При изслушване на заключението вещото лице е посочило, че му
е бил предоставен за работа и протокол във връзка с демонтирането на
радиаторите. Вещото лице е посочило още, че за процесния период ТЕ за БГВ за
имота е била начислявана по реда на чл. 69, ал. 2 от Наредба №
16-334 за топлоснабдяването (сега отменена, но в сила към
процесния период), поради неосигурен достъп за отчет на 1 бр. водомер за топла
вода в имота. От приетите по делото 2 бр. протоколи за неосигурен достъп обаче
не се установява ответницата да не е осигурила такъв – в тях ап. 5 не е
посочен. Същевременно вещото лице е установило, че начисленото количество ТЕ за
БГВ според изравнителните сметки е 741 куб. м, а при посещение в имота към
04.10.2017г. показанията на водомера за топла вода в имота е 557.6 куб. м. Последното
е видно и от приетия и неоспорен констативен протокол от 29.04.2017г. относно
извършен от ФДР отчет на водомера – показанието към тази дата е 557 куб. м.
С оглед така установеното, правилно районният съд е
приел, че предвид недоказване от ищеца да не е бил осигурен достъп за отчет до
имота за процесните два отоплителни сезона, на ответницата неправилно са били
начислени служебно суми за ТЕ за отопление и за БГВ, а същата дължи само сумата
за ТЕ, отдадена от сградна инсталация.
Доводите в жалбата са несъстоятелни. Представените от
ищеца писмени доказателства – извлечение от сметки без посочен автор (което е
оспорено от ответницата) и съобщения към фактури, не доказват количеството
доставена в имота ТЕ. С оглед установеното по делото, не е налице и твърдяното
нарушение на чл. 162 ГПК – съдът е основал изводите си за размера на дължимото
на неоспореното заключение на СТЕ, като не е имало никакво основание сам да
определя размера съобразно счетоводните документи на ищеца. Противно на
твърдяното от въззивника, СРС е обсъдил заключението на ССЕ, но правилно е взел
предвид установеното от заключението на СТЕ реално доставено количество ТЕ в
имота на ответницата. Що се отнася до довода относно извършвани от ищеца
прихващания по реда на общите условия, същият е напълно неотносим за настоящия
спор.
Жалбата в частта й по акцесорния иск за лихви е бланкетна
– в нея не са наведени никакви конкретни доводи за неправилност на решението в
тази част, поради което и съобразно чл. 269 ГПК въззивният съд няма
правомощието да проверява правилността на решението в същата част.
По изложените съображения първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваните отхвърлителни части.
При този изход, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззиваемата. Доказано направените такива са в размер на 350 лв. –
адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно
удостовереното в представения договор за
правна защита и съдействие от 30.06.2020г. Съобразно обжалваемия интерес,
минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2
вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в редакция към датата на сключване на договора за правна защита
– ДВ бр. 45/2020г.), възлиза на 338.55 лв. Заплатеното възнаграждение от 350
лв. надвишава незначително минималния размер, и предвид извършените от адвоката
процесуални действия не следва да се намалява до минимума.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 516668 от 25.10.2018г., постановено по гр.д. № 72968/2016г. на Софийски районен съд, 142 състав в обжалваните части, с които са отхвърлени предявените от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******, срещу Б.Б.Р., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за разликата над 91.88
лв. до пълния предявен размер от 1 734.39 лв., и иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за разликата над 22.80 лв. до пълния
предявен размер от 265.89 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Б.Б.Р.,
ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 350.00 лв. (триста и петдесет лева), представляваща разноски за
въззивното производство.
В необжалваните части решението по гр.д. № 72968/2016г. на Софийски районен съд, 142 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК
******, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник
„Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.